Р
Е Ш Е
Н И Е № 260876
гр. Бургас, 15.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1544 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.187, ал.5 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, предявен от Т. Д. Д. *** срещу Главна
дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Ми-нистерство
на правосъдието, гр.С.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува
служебно правоотноше-ние, по силата на което заема длъжността “Надзирател“ в ОЗ
“Затвора” – Б. Твър-ди и че работи на смени, по график – като 24-часови,
12-часови и 8-часови дежурства. Сочи, че в периода от 02.03.2017г. до 02.03.2020г.
е полагал извънреден труд: по 30 ми-нути за подготовка и провеждане на
инструктажа преди започване на смените, и по 45 минути за отвод и сдаване –
след края им, т. е. по час и 15 минути за всяка от тях, а след издаването на Заповед № Л-2271/2019г. на Главния директор на ГД “Изпълнение на на-казанията“,
с която е определено отработено време от общо 30 минути за тези дейности
считано от 11.05.2019г. – по 45 минути, който не му е платен – общо 1 000 лв. Иска от Съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да стори това. Претендира за-конната лихва, както и
деловодните разноски.
Ответникът оспорва претенцията и се иска тя да бъде
отхвърлена.
Съдът, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните
по делото доказателства, се уста-новява, че ищецът е в служебно правоотношение
с ответника, по силата на което заема длъжност “Надзирател“ в ОЗ “Затвора” – Б, включително и за исковия период – от 02.03.2017г. до 02.03.2020г., и през това
време е полагал труд на смени, по график, като 24-часови,
12-часови и 8-часови дежурства.
Не се спори и
за това, че преди започването на смените той е участвал в провеж-дания
инструктаж, а след края им – в отвода, сдаването и освобождаването от наряда.
Със Заповед № Л-2271/11.05.2019г. на Гл. директор на ГД “Изпълнение на
нака-занията“ е указано, че към отработеното от надзирателите време следва да се прибави и това – за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство, което за всички затвори следва да е в рамките на 30 минути.
В съответствие с нея, Началникът на ОЗ “Затвора” – Б, със
своя Заповед № 436/01.07.2019г. е детайлизирал времената, необходими за извършване на горните дей-ности, а именно – 30 минути при 24-часовите и 12-часови дневни смени, и 15 минути за
12-часовите нощни и 8-часовите смени.
Считано от 11.05.2019г. на ищеца е заплащано възнаграждение за положения
из-вънреден труд в рамките на така определеното време.
До тази дата, въпреки наличието на Заповед № 453/14.08.2014г. на Началника на затвора, в която е било предвидено, че инструктажът започва 15
минути преди съответ-ното дежурство, такова не му е било начислявано, респективно –
заплащано.
Или безспорно между страните е обстоятелството,
че преди началото на смените и след техния край – през целия исков период,
ищецът е полагал извънреден труд /в то-зи смисъл цитираните по-горе заповеди от
2019г. представляват извънсъдебно призна-ние на същото за указаните в тях
времена, доколкото няма твърдения, а и не се устано-вява по делото каквато и да
било промяна в процедурите по провеждане на инструкта-жа, отвода,
сдаване и освобождаването от наряд/, като спорът е относно продължител-ността му.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, към която препраща чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно и до-пълнителни
такива, а според чл.178, ал.1, т.3 от с.з. – и допълнително такова за извън-реден
труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режим на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните слу-жители са определени със заповеди на
министъра на правосъдието, в които е отбеляза-но
също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното ме-сечно
възнаграждение, преповтаряща чл.187,
ал.6 от ЗМВР. А според чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж,
приемането, сдаването и
освобождаването от наряд или дежурство, също е част от
отработеното време.
Тъй като липсва обективна възможност да се
установи конкретната продължи-телност на полагания от ищеца труд, извън този –
в рамките на самите смени, за всяко отделно дежурство, по делото е допуснато извършването
на ССЕ от специалист по ор-ганизация на труда, който да отговори на въпроса –
какво е необходимото време за осъ-ществяване на процесните дейности,
респективно – да изчисли размера на дължимото и неизплатено възнаграждение за
тях.
От заключението на вещото лице Д.П., което като
обективно и ком-петентно изготвено Съдът изцяло кредитира, включително и с
направените в съдебното заседание при приемането му уточнения, се установява,
че определените със заповеди-те на Гл. директор на
ГД “Изпълнение на наказанията“ и Началника на ОЗ
“Затвора” – Б, времена са
напълно достатъчни за извършването на дейностите по инструктажа,
приемането, сдаване и освобождаването
от наряд, както и че дори да има отделни слу-чаи на превишаване
на 30-те минути при 24-часовите дежурства, то същото се компен-сира с по-малко
отработените при 12-часовите смени. Установява се, също така, че дъл-жимото,
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд, изчис-лено с
оглед тези времена, за целия процесен период – от 02.03.2017г. до 02.03.2020г., е общо 568.93 лв. До този размер претенцията е основателна
и следва да бъде уважена. За разликата над него – до 1 000 лв., искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху главницата се дължи законната лихва – от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски – 170.68 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от ис-ка, а по сметка на РС Бургас – 50 лв. за държавна такса
и 250 лв. за възнаграждение на вещото лице по ССЕ.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр.С, да заплати на Т.Д.Д., с ЕГН: **********,***, сумата от общо 568.93 лв.,
представляваща дължими възнаграждения за положен извънреден труд в периода от 02.03.2017г. до 02. 03.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2020г. до окончател-ното й изплащане, както и
сумата 170.68 лв. – разноски по делото за адвокатско възна-граждение, като за разликата до пълния предявен размер от 1 000 лв. ОТХВЪРЛЯ пре-тенцията, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Главна дирекция ”Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието да
заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 50 лв. и 250 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на стрaните.
Съдия:/ п/
Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.