Мотиви към присъда по НОХД № 1330/2010 г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу З.Д.Л. и същата
е предадена на съд за престъпление по
чл.216 ал.1 пр.І и пр.ІІ от НК, за това, че на 28.04.2009 г. в
гр.Пловдив е унищожила противозаконно чужди движими вещи както следва: 5 /пет/
броя рокли на обща стойност 124,27 лв.; 4 /четири/ броя дамски сака на обща
стойност 122,42 лв.; 4 /четири/ броя зимни блузи /фанели/ на обща стойност
59,91 лв.; 1 /един/ брой дантелена покривка плетена на една кука на стойност
65,01 лв.; 1 /един/ брой кожено палто на стойност 395,08 лв.; 1 /един/ брой
палто от непромокаема материя на стойност 79,02 лв.; 1 /един/ брой късо бяло
палто с качулка на стойност 45,26 лв.; 1 /един/ брой черно дълго палто на
стойност 53,51 лв.; 2 /два/ броя кожени якета от естествена кожа на обща
стойност 322,56 лв.; 2 /два/ броя дънкови якета с подплата каракул на обща
стойност 128,72 лв.; 1 /един/ брой кожен панталон на стойност 46,88 лв.; 1 /един/
брой дънков панталон на стойност 32,47 лв.; 1 /един/ брой панталон на стойност
9,88 лв.; 1 /един/ брой дамски костюм на стойност 45,26 лв., и е повредила
/противозаконно/ чужда движима вещ – килим 10 кв.м. на стойност 147,00 лв. –
или обща стойност на причинената щета – 1677,25 /хиляда шестотин седемдесет и
седем лв. и двадесет и пет ст./ лева, собственост на З.Т.Р., ЕГН ********** ***;
за престъпление по чл.194
ал.1 от НК, за това, че на 28.04.2009 г. в гр.Пловдив, е отнела чужди
движими вещи – 1 /един/ брой кожен калъф за документи на стойност 1,30 лв.;
карта за разплащателна сметка към „ДСК Б.” на името на З.Т.Р. – без стойност; 5
/пет/ броя секретни ключове на обща стойност 16,01 лв. и пари – сумата от 30
лв. в банкноти и монети, или всичко на обща стойност 47,31 /четиридесет и седем
лв. и тридесет и една ст./ лв. от владението на З.Т.Р., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои;
и за престъпление по чл. 319 от НК, за това, че на 28.04.2009 г.
в гр.Пловдив, е скрила чужд документ – лична карта №, изд. на г. от ОД МВР гр.П. на името на З.Т.Р., ЕГН **********
***, с цел да причини другиму – на З.Т.Р., ЕГН ********** *** вреда и да набави
за себе си облага.
В съдебно заседание от страна на
подсъдимата Л. и от служебно назначения й защитник адв. И.Д. бе направено
искане за предварително изслушване по реда на чл. 370, т.2 и сл. от НПК, като
подсъдимата направи признание на фактите, изложени в обвинителния акт и се
съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, т.е. да не бъдат
разпитвани свидетелите, посочени от обвинението, нито вещото лице, изготвило
експертното заключение на досъдебното производство. Доколкото съдът намери
искането за допустимо и съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК,
производството по делото протече именно по реда, указан в глава двадесет и
седма от НПК.
В съдебно заседание представителят на
държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянието. По отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага
на подсъдимата да бъде наложено наказание за всяко едно от повдигнатите й
обвинения съобразно новелата на чл.58а от НК вр. с чл.2, ал.2 от НК и наложено
най-тежкото измежду определените й наказания, от което да бъде приспаднато
задържането на подсъдимата под стража и възложени разноските. Намира, че
предявеният граждански иск като основателен и доказан по размер ще следва да
бъде уважен изцяло.
В настоящото
производство като граждански ищец за претърпените имуществени вреди от
престъпление по чл. 216, ал.1,т.1 и т.2 от НК, за което е повдигнато обвинение
на подс.Л., е конституирана пострадалата Р., като е приет за съвместно
разглеждане предявения от същата против подсъдимата граждански иск за сумата от
1677,25 лв., представляващ обезщетение за причинените й имуществени вреди от
соченото престъпление. Пострадалата З.Т.Р. е конституирана и като частен
обвинител в процеса против подсъдимата за повдигнатите й обвинения за извършени
престъпления. ЧО и ГИ предоставя на преценката на съда относно присъдата, като
моли да бъде уважен предявения от нея граждански иск против подсъдимата в пълен
размер.
Процесуалният
представител на подсъдимата Л. *** пледира към съда за налагане на наказание “пробация”
с оглед спецификата на производството, по което протече делото, като моли съда
да наложи на Л. наказание пробация в размер, определен от съда. Предявеният
граждански иск намира за доказан по основание и размер.
Подсъдимата З.Д.Л.
се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, признава фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, възползва
се от процесуалното си право да не дава обяснения, а досежно присъдата
предоставя на преценката на съдебния състав.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата З.Д.Л. е родена на *** ***, живее понастоящем
в с. С., обл. П., тя е българка, българска гражданка, със средно образование,
работеща, омъжена, не е осъждана, с ЕГН **********.
Св.З.Т.Р.
работела до 2008г. като медицинска сестра в хоспис на бул.”Р.” в гр.П.. Там се
запознала с подсъдимата З.Л., която изпълнявала организационни задачи в офиса
на същото социално заведение, като отношенията им били близки. След напускането
на хосписа, подсъдимата Л. започнала да стопанисва заведение в близост до гара
„Ф.” в гр.Пловдив. Покрай създалите се близки отношения между тях подсъдимата посещавала
св.Р. в апартамента й, който бил с площ около 50 кв.м., находящ се на адрес
гр.П., в района на гара Ф. ул. „Х..Т.” № ет. ап.. При посещенията си в дома на пострадалата,
Л. носела на свидетелката дребни
подаръци, с което спечелила доверието й. В замяна често искала пари в заем от
св.Р., тъй като била наясно, че последната е спестила парични суми вследствие
на полагания от нея труд в пенсионна възраст. При срещите между двете жени подсъдимата
Л. предлагала на св.Р. да полага грижи за нея, а в замяна последната да й
прехвърли собствеността на апартамента си. Св.Р. не била съгласна с
предложението, като заявявала на подсъдимата, че синът й св.А.А.Т. полага грижи
за нея. При срещите им подсъдимата искала на няколко пъти св.Р. да й покаже
нотариалния акт на жилището си под претекст да види как изглежда такъв вид
документ за собственост, на което Р. не се съгласявала.
Към
месец февруари 2009 г. подсъдимата Л. имала финансови затруднения, изразяващо
се в непогасено задължение в размер на 5000 лева към св.В.Д. ***, която сума
била взета от последния в заем и следвало да бъде върната на 14.02.2009 г. След
падежа св.Д. търсел контакт с подсъдимата с оглед връщането на заетата сума,
като последната измисляла най-различни оправдания. При един от разговорите подсъдимата
заявила на св.Д., че гледала възрастна жена, която щяла в замяна да й прехвърли
собствеността на апартамента си, находящ се в гр.Пловдив в района на гара Ф. и
по този начин поискала отсрочка от заемодателя си. В допълнение подсъдимата обещала
на св.Д., че ще му предостави нотариален акт на горепосочения апартамент, за да
гарантира с него изплащането на заема.
На
28.04.2009 г. около 09.00 часа подсъдимата Л. без предупреждение посетила св.Р.
в дома й, като имала намерение да вземе незабелязано от последната личната й
карта и нотариалния акт на апартамента й, които впоследствие да използва по
неправомерен начин за извличане на облага. Същевременно предварително се била
уговорила с две лица от мъжки пол, които не били установени в хода на делото,
да я чакат пред блока на адрес гр.П. ул. „Х. Т.” № , за да огледат жилището на
св.Р.. Апартаментът на св.Р. се състоял от тераса, коридор, санитарен възел
/баня и тоалетна/, спалня и всекидневна
/хол/ с бокс. Св.Р. живеела във всекидневната стая, а спалнята се обитавала от
квартирантите й - свидетелите В.А.А. и Р.И.В., които живеели на семейни начала.
Св.Р. заключвала хола с отделен ключ, когато излизала от жилището. В последното
се влизало през дървена входна врата, обезопасена от външната страна с още една
метална врата.
При
посещението си на 28.04.2009г. в дома й, подсъдимата заявила на св. Р., че иска
да я разходи навън, като за целта пред блока я чакал таксиметров автомобил.
Преди това й поискала сумата от 300 лева за лечение на едно от децата й, както
и да й стане поръчител при договор за банков кредит. Св.Р. отказала да даде
заем или да стане поръчител, но се съгласила да се разходи с подсъдимата извън
апартамента. Двете излезли от апартамента, като подсъдимата заключила хола и
прибрала ключа в дамската си чанта. Излезли пред блока, където действително ги
чакал таксиметров автомобил. Св.Р. влязла в таксито, а подсъдимата се
върнала пред входа на блока, където се срещнала с двама
мъже на около 30-35 г.,
които слезли от черен джип и провели разговор. Св.Р. възприела от таксито
разговора между тримата. Подсъдимата Л. и двамата мъже се качили до апартамента
на св.Р., където през това време св.В. оправял патрона на входната външна
метална врата, влезли в апартамента, като огледали всички стаи включително и
хола, който Л. отключила. Единият от мъжете казал на всеослушание:”Много е
малък”. След което подсъдимата и двамата мъже излезли от апартамента. Подсъдимата
се качила в таксито при св.Р.. Последната я попитала кои са били двамата мъже,
с които е разговаряла, на което Л. й отвърнала, че единият е съпругът й. С
таксито св.Р. ***, находяща се зад Централни хали в гр.Пловдив, където
последната излязла от автомобила и се бавила около половин час. Св.Р. чакала в
таксито. Впоследствие отишли до кв.С. в гр.Пловдив, където подсъдимата отново
излязла от автомобила и се върнала след около половин час. След което св.Р. и подсъдимата
се върнали в апартамента на пострадалата. Влезли в хола и започнали да си
говорят. Подсъдимата Л. търсела начин да изкара св.Р. от хола. Решила да
потърси съдействието на свидетелите В. и А. .Отишла в обитаваната от тях стая,
като им заявила, че ще им се случи нещо лошо, ако осведомят св.Р. за
посещението на двамата мъже. Казала им
да извикат св.Р. в спалнята и по този начин да й отвлекат вниманието и
да й осигурят време да потърси необезпокоявано в хола нотариалния акт на
апартамента, който й бил необходим с оглед представянето му пред банка.
Свидетелите А. и В. отказали да изпълнят поръчението с мотива да не ги замесва
в нейните си работи. Подсъдимата се върнала в хола, но след 10 минути се
върнала в спалнята при свидетелите, като носела в ръцете си червена на цвят
запалка, която подала на В. и А. и им заръчала да запалят вратата или масата, с
което да отвлекат вниманието на св.Р., докато самата тя търси нотариалния акт. Допълнила,
че има намерение да прехвърли апартамента на трети лица и че ако й помогнат, ще
ги пусне да живеят в него без да заплащат наем, ток и вода. Успокоила ги да не
се притесняват за вратата, ако изгори, тъй като щяла да я смени. Свидетелите А.
и В. отказали да вземат запалката и да изпълнят указанията на Л., след което решили
да излязат. Обадили се на хазяйката си, че излизат и напуснали апартамента. Подсъдимата
останала сама със св.Р. в жилището й. Взела решение с помощта на запалката сама
да запали някои от леснозапалимите вещи в жилището и по този начин да провокира
св.Р. да гаси огъня, а тя през това време да претърси хола за
нотариалния акт и личната карта на последната с цел да ги вземе незабелязано. Когато
св.Р. отишла до банята, подсъдимата с помощта за запалката подпалила
последователно дантелената плетена на една кука покривка на една от масите в
хола и плюшения килим под нея с площ около 10 кв.м, както и следните дрехи на
св.Р., окачени на дървена закачалка в коридора, разположена на стената вдясно
от входната врата: 1 /един/ брой кожено палто; 1 /един/ брой палто от
непромокаема материя; 1 /един/ брой късо бяло палто с качулка.; 1 /един/ брой
черно дълго палто; 2 /два/ броя кожени якета от естествена кожа.; 2 /два/ броя
дънкови якета с подплата каракул; 1 /един/ брой кожен панталон; 1 /един/ брой
дънков панталон ; 1 /един/ брой платнен
панталон и 1 /един/ брой дамски костюм.
След което подсъдимата отново отишла в хола, където покривката и килимът вече
се били разгорели. В това време св.Р. излязла от банята и възприела огъня,
обхванал килима и покривката на масата в хола. Взела пълно с вода шише, което
държала на масата, и започнала да гаси огъня от покривката и килима.
Междувременно подсъдимата седяла на диван в хола безучастно. Св.Р. успяла да
изгаси огъня в хола, но през това време се разгорели и дрехите, висящи на
закачалката вдясно от входната врата. Св.Р. хукнала към коридора, където
започнала да сваля горящите дрехи от закачалката и да ги носи в банята, където
да ги гаси с вода. В това време Л. незабелязано от нея с помощта отново на
червената запалка подпалила други дрехи на възрастната жена, висящи на закачалка, разположена на стенен гардероб в
коридора срещу входната врата на жилището,
а именно: 5 /пет/ броя рокли; 4
/четири/ броя дамски сака и 4 /четири/
броя зимни блузи /фанели/. След което се върнала в хола и започнала да
претърсва помещението необезпокоявано, тъй като св.Р. била ангажирана и с
гасенето на дрехите от втората закачалка. Подсъдимата не успяла да намери
нотариалния акт на жилището. Претърсила обаче дамската чанта на св.Р.,
поставена на библиотечен рафт в хола. Взела от чантата следните движими
вещи: /един/ брой кожен калъф за
документи ведно с находящите се в него един брой карта за разплащателна сметка
към „ДСК Б.” на името на З.Т.Р., лична карта № , изд. на г. от ОД МВР гр.П. на името на З.Т.Р., ЕГН **********
*** и един брой листче с телефонния номер на св. А.А.Т. и името на последния,
както и сумата от 30 лв. в банкноти и монети. Прибрала вещите в дамската си
чанта, ведно с 5 /пет/ броя секретни ключове от жилището на св.Р. - за двете
входни врати на апартамента, за долната врата на входа, за мазето и за пощата,
след което напуснала апартамента, без да каже и дума на св.Р.. Срещнала свидетелите А. и В. на площадката пред
асансьора, които се прибирали от разходка, като им заявила, че има много големи
проблеми и ако не намери нотариалния акт на св.Р., не знае как ще се оправя с
двамата мъже. Осведомила ги, че била взела от стаята на св.Р. връзката с
ключовете на последната, както и личната й карта. Дала им телефонния си номер с
указанието, когато св.Р. не си е вкъщи, да й се обадят, за да може да търси
нотариалния акт във всекидневната, за която имала ключ. В допълнение уведомила
свидетелите А. и В., че била запалила дрехите на св.Р., след което си тръгнала.
Свидетелите А. и В. се качили веднага в апартамента на св. Р. и видели, че
дрехите на хазяйката им все още димели. Съобщили й за разговора им с подсъдимата,
след което Р. проверила в чантата си и установила липсата на вещите си.
Същевременно констатирала, че всичките й запалени дрехи от двете закачалки в
коридора са вече негодни за употреба.
Такова било и състоянието на изгоряла дантелена покривка. Установила, че
килимът бил частично обгорял, като по него имало сажди. Сигнализирала за
случилото се органите на реда. На място пристигнали свидетелите С.Д.Г. и С.Г.Я.-
полицейски служители при 03 РУ на МВР гр.Пловдив, които също констатирали изгорелите вещи.
По-
късно същия ден – около 19,30 часа подсъдимата позвънила на св.Т., като
телефонния му номер разбрала от взетото по рано през деня листче от дамската
чанта на св.Р.. Представила му се по малко име, че познава св.Р. от хосписа и
че държи заведение на гара Ф.. Заявила му, че не полага достатъчно грижи за
майка си и че св.Р. й дължала сумата от 2000 лева. Заплашила го,
че той и семейството му ще „се разправят
с мутри и че много ще страдат”. Продиктувала му телефон за свръзка. Св.Т.
незабавно се обадил по телефона на майка си, като я уведомил за предходния си
телефонен разговор. Св.Р. от своя страна му разказала за липсата на вещите си и
за изгорелите дрехи, покривка и килим.
Междувременно подс.Л. пристигнала
пред входната врата на апартамента на св.Р.. Позвънила на звънеца, но св.Р. не
й отворила, тъй като вече се страхувала от нея. Подсъдимата се опитала да я
мотивира да отвори вратата под претекст, че й носи пари. Св.Р. й отвърнала, че
не иска нищо от нея, а само да й върне ключовете и личната карта. Подсъдимата
си тръгнала, като пред входа на блока се разминала със св.Т. и сина му, които
били тръгнали за жилището на майка му. Последните се качили в дома на св.Р.,
където също констатирали изгорените дрехи, покривка и килим. Впоследствие св.Р.
изрязала част от килима, която била обгоряла, а останалата част продължила да
ползва. Запалените дрехи и покривката изхвърлила, тъй като били негодни за употреба.
Няколко дни след тази дата св.Р. била
пресрещната от неустановено в хода на разследването лице от мъжки пол на около 30 г. на една от спирките на бул.”Б.” в гр.Пловдив,
като я попитал дали се казва З.Р.. Последната му отговорила утвърдително, като непознатият
й подал калъфчето с личната й карта,
дебитната й карта и връзката с петте
ключа от жилището й, като й завил, че ги бил намерил в тревата до спирката.
На
досъдебното производство е била назначена и изготвена оценъчна експертиза на вещите, които са били предмет на
престъпно посегателство, като според вещото лице стойността на унищожените и
повредените вещи вследствие възлиза на
1677,25 лева, както следва: - унищожени
движими вещи - 5 /пет/ броя рокли на обща стойност 124,27 лв.; 4 /четири/ броя
дамски сака на обща стойност 122,42 лв.; 4 /четири/ броя зимни блузи /фанели/
на обща стойност 59,91 лв.; 1 /един/ брой дантелена покривка плетена на една
кука на стойност 65,01 лв.; 1 /един/ брой кожено палто на стойност 395,08 лв.;
1 /един/ брой палто от непромокаема материя на стойност 79,02 лв.; 1 /един/
брой късо бяло палто с качулка на стойност 45,26 лв.; 1 /един/ брой черно дълго
палто на стойност 53,51 лв.; 2 /два/ броя кожени якета от естествена кожа на
обща стойност 322,56 лв.; 2 /два/ броя дънкови якета с подплата каракул на обща
стойност 128,72 лв.; 1 /един/ брой кожен панталон на стойност 46,88 лв.; 1
/един/ брой дънков панталон на стойност 32,47 лв.; 1 /един/ брой панталон на
стойност 9,88 лв.; 1 /един/ брой дамски костюм на стойност 45,26 лв. и повредената движима вещ - килим 10 кв.м. на
стойност 147,00 лв. Според вещото лице стойността на отнетите вещи от дома на Р.
възлиза на обща стойност 47,31 /четиридесет и седем лв. и тридесет и една ст./
лв. както следва : 1 /един/ брой кожен калъф за документи на стойност 1,30 лв.,
5 /пет/ броя секретни ключове на обща
стойност 16,01 лв. и пари – сумата от 30 лв. в банкноти и монети. Съдът
възприема и кредитира изцяло така представеното заключение, като изготвено обективно,
с необходимите професионални знания и опит в съответната област и неоспорено от
страните.
За да
постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата според съда се установява от събраните
по делото доказателствени материали – на първо място от самопризнанието на
подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие, които се подкрепят в пълна
степен от събраните на досъдебното производство доказателства - стоково-оценъчна експертиза /л.63/, справка–удостоверение
/л.66/, характеристична справка /л.31/, справка съдимост, както и от
показанията на всички разпитани на досъдебното производство свидетели – Р., В.,
А., Т., Д., Л.Я. и Г., прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, за които подсъдимата направи искане да
не се разпитват повторно в хода на съдебното следствие. Тук е мястото да се
посочи, че съдът намира всички процесуални действия, предприети в хода на
воденото дознание за извършени съобразно реда и изискванията на процесуалния
закон.
От наличните
по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването
на деянията, предмет на настоящото наказателно производство, времето на
извършването им, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството
на деянията.
Следва да се
посочи, че съществени противоречия между показанията на свидетелите досежно
обстоятелствата, приети за установени от съда, не се констатират, а и същите
подкрепят изявлението на подсъдимата, която признава вината си и авторството на
деянията. Не се спори, че подсъдимата и пострадалата Р. се познавали от дълго
време преди инкриминираната дата, като същите се намирали в добри отношения. Безспорно
по делото се установява от разпита на свидетелите Р., В. и А., а и от
признанието на подсъдимата, че на 28.04.2009г. подсъдимата е посетила свид. Р.
в дома й, както и че малко по-късно двете са излезли с такси. Показанията както
на пострадалата свидетелка, така и на двамата й квартиранти са непротиворечиви,
логични, подредени, като съдът им дава вяра. Действително свид. Р. е и
пострадала от деянията, но няма причина съдът да поставя под съмнение
показанията й, тъй като същите изцяло се подкрепят от показанията на
свидетелите В. и А. досежно развитието на обстоятелствата на инкриминираната
дата, а за по-късните часове – и от показанията на свид. Т., на свидетелката Г.
и Я.. Установява се от разпита на свидетелите А. и В., че същите не се намират
в близки отношения с пострадалата свидетелка, а в жилището й са живели около
месец и половина, след което са го напуснали, т.е. същите не могат да се считат
за предубедени, а показанията им – за заинтересовани, още повече, че още при
проведените първи разпити по делото, лицата не са се намирали в зависимост от
пострадалата, което да постави под съмнение твърденията им. Именно техните
показания установяват, че след като е оставила Р. в таксито, подсъдимата се е
качила обратно в апартамента й с двама непознати мъже, които го оглеждали, като
е последвала заплаха от нейна страна да не уведомяват Р. за посещението на непознатите
Така в разпита си пред съдия /л.58/ свид. А. сочи, че З. Л. ги е заплашила да
не казват на Р. за посещението на двамата мъже, идентични са и твърденията на
свид. В. /л.35/. Косвено показанията на тези двама свидетели се потвърждава и
от показанията на свид. М.Д. – съседка на Р., която пресъздава заявеното от
свид. А., както и от показанията на свид. Я., който при служебното си посещение
в апартамента е бил уведомен от свидетелите за посещението на двамата мъже,
довени от Л. да оглеждат апартамента същия ден. Свид. З.Р. също в проведените
на досъдебното производство разпити сочи, че е възприела от таксито, в което
седяла, кака Л. разговаря с две лица от мъжки пол пред блока, където живеела. Показанията
на свидетелите В. и А. са от изключително значение и за поведението на
подсъдимата по-късно същия ден, когато тя се е върнала в дома на З.Р., придружена
от последната и е правила неколкократни опити да въвлече двамата свидетели в
плановете си да отвлекат вниманието на пострадалата с цел Л. да претърси
жилището й, за да намери документ за собственост на имота и лична карта на Р..
Не може да не направи впечатление изключителната детайлност в показанията и на
свид. В., и на свид. А., както и това, че показанията им са в пълен унисон
помежду си, както и се потвърждават от показанията на останалите разпитани
свидетели. Ето защо, както се посочи, съдът им дава вяра. Пред посочените двама
свидетели Л. е признала, че търси нотариалния акт за жилището на Р., “за да
оправи някакви документи за банка” /свид. А. – л.58/, както и че ще пусне
същите да живеят в жилището без да плащат наем, след като го “прехвърли на едни
хора”. Обстоятелството, че същата е търсила именно нотариалния акт на жилището
и личната карта на пострадалата, се потвърждава освен от признанието й в
съдебната зала, така също и от показанията на свидетелите В. и А., а косвено и
от показанията на свид. Д., който твърди, че Л. му е дължала пари, като е
гарантирала пред него устно вземането си с обещанието за скорошно придобиване
на апартамент в района на гара Ф., където гледала възрастна жена. За да подсили
уверението пред кредитора си, тя се ангажирала с представяне на нотариален акт
за собственост на апартамента. Показанията на този свидетел са незаинтересовани,
поради което и съдът ги кредитира, още повече, че и свид. Л. потвърди
познанството на съпругата му с него, както и наличието на заемно
правоотношение. Последното обстоятелство обективно се подкрепя и от
представената по делото справка-удостоверение от нотариус П. изх.№ 8236/04.12.2009г. за вписан договор за
заем.
Показанията
на свид. Р. за случилото се на дата 28.04.2009г. в дома й след излизането на
квартирантите – запалването на дрехите от страна на подс. Л., се подкрепят и от
показанията на свид. В. и на свид. А., тъй като последните двама свидетелстват
за среща с подсъдимата на етажната площадка във входа, когато последната си
тръгвала и ги уверила, че е подпалила дрехите на Р., както и че е взела личната
й карта, ведно с ключовете и други вещи. Свид. Р. сочи, че не е имало видима
причина за подпалване на дрехите и килима, поради което е насочила подозрението
си към подсъдимата, която единствена се е намирала в апартамента й в това
време. Посочва, че е държала запалка на масата в хола, а безучастното отношение
на Л. след възникване на пожара в дома й, й е направило веднага впечатление. Свид.
Я. и свид. Г. също при извършеното посещение в дома на Р. сочат, че не са
открили видима причина за възникване на пожар в помещенията. Свидетелите
удостоверяват, че са видели обгорелите дрехи, покривка и килим на пострадалата,
в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите В. и А., които са пристигнали
непосредствено след оттеглянето на подсъдимата от апартамента. Свидетелката Р.
сочи, че именно в момента, когато е била ангажирана в опитите си да изгаси
дрехите и покъщината си, Л. е стояла безучастно, не й е помогнала. Липсата на
личната карта и ключовете, както и на парите и останалите вещи от чантата на Р.,
последната е установила едва след пристигането на квартирантите й, който лично
са били уведомени от Л. за стореното от нея самата.
Индивидуализирането
на унищожените вещи – дрехите и покривката на Р. и на повредения килим е
посредством показанията на свид. Р., като и тук твърденията й не остават
изолирани, подкрепени от показанията на квартирантите й. Изготвената на
досъдебното производство СОЕ дава пазарна оценка на вещите, предмет на деянието
по чл. 216 от НК, както и на тези, които са били предмет на престъплението
кражба, която оценка е неоспорена от страните и съдът намира за обективна и
компетентно дадена.
Що се касае
до показанията на свид. Т., евентуални възражения за заинтересованост и
необективност в показанията му са несъстоятелни. Това е така, тъй като от една
страна свидетелят не излага показания за случилото се в дома на майка му през
деня и поведението на подсъдимата, т.е. не излага факти, пряко свързани с
престъпното поведение на Л.. От друга страна и показанията на този свидетел не
остават изолирани, а се подкрепят от тези на свид. Р. и на свид. В., който е
присъствал на посещението на сина на пострадалата в дома й същата вечер. Посочените
гласни доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимата досежно
проведения телефонен разговор с Т. и заявеното от нея.
Обстоятелството,
че по-късно същата вечер подсъдимата се е върнала в апартамента на Р. се
потвърждава от показанията на свидетелят В. и свид. Р., когато същата била
върнала ключа от хола, взет по-рано същия ден от нея самата. За последното
твърдения излага свид. В., както и свид.А., които са я видели при излизането с Р.
да го прибира в дамската си чанта. Именно с този ключ подсъдимата малко
по-късно е отключила вътрешната врата на двамата мъже, огледали апартамента на
пострадалата, пак по показанията на двамата квартиранти.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
При така установената фактическа
обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал.1, предл.1 и 2 от НК, тъй като на 28.04.2009 г.
в гр.Пловдив е унищожила противозаконно чужди движими вещи както следва: 5
/пет/ броя рокли на обща стойност 124,27 лв.; 4 /четири/ броя дамски сака на
обща стойност 122,42 лв.; 4 /четири/ броя зимни блузи /фанели/ на обща стойност
59,91 лв.; 1 /един/ брой дантелена покривка плетена на една кука на стойност
65,01 лв.; 1 /един/ брой кожено палто на стойност 395,08 лв.; 1 /един/ брой
палто от непромокаема материя на стойност 79,02 лв.; 1 /един/ брой късо бяло
палто с качулка на стойност 45,26 лв.; 1 /един/ брой черно дълго палто на
стойност 53,51 лв.; 2 /два/ броя кожени якета от естествена кожа на обща
стойност 322,56 лв.; 2 /два/ броя дънкови якета с подплата каракул на обща
стойност 128,72 лв.; 1 /един/ брой кожен панталон на стойност 46,88 лв.; 1
/един/ брой дънков панталон на стойност 32,47 лв.; 1 /един/ брой панталон на
стойност 9,88 лв.; 1 /един/ брой дамски костюм на стойност 45,26 лв., и е
повредила /противозаконно/ чужда движима вещ – килим 10 кв.м. на стойност
147,00 лв. – или обща стойност на причинената щета – 1677,25 /хиляда шестстотин
седемдесет и седем лв. и двадесет и пет ст./ лева, собственост на З.Т.Р., ЕГН **********
***.
Няма спор,
че посочените вещи са движими такива, както и собствеността на същите.
Обстоятелството, че с изключение на килима, останалите вещи – дрехите на
пострадалата и дантелената покривка са били унищожени, се потвърждава освен от
показанията на пострадалата, така и от показанията на свид. А. и В., които
сочат, че дрехите са били неизползваеми. Не така стои обаче въпросът с
подпаления килим, който след съответното изрязване е бил отново пригоден за
ползване по предназначение, също по показания на сочените свидетели. В
настоящия казус подсъдимата чрез активни действия – подпалила е дрехите в
коридора и килима в стаята на Р., като именно в следствие на тези й действия е
настъпил вредоносния резултат, т.е. безспорно остава доказан причинно-следствената
връзка между поведението на Л. и последиците от деянието. Макар и по делото да не е бил изготвен
протокол за оглед на местопроизшествието / без обаче същото да води до
непълнота на доказателствата или да опорочава производството/, показанията на
свидетелите Р., В., А. и Я. са достатъчно обстойни в тази насока. Престъплението
е довършено. Стойността на причинените с деянието щети остават доказани от
изготвената на досъдебното производство оценъчна експертиза, като според
заключението на вещото лице стойността на повредените и на унищожените вещи към
момента на инкриминираното събитие възлизат общо на 1677,25 лв. Експертното
заключение, както посочи по-горе в мотивите си съда кредитира изцяло, същото
остава и неоспорено от страните.
От СУБЕКТИВНА
СТРАНА престъплението е извършено от подс.Л. при пряк умисъл. Същата е съзнавала,
че въздейства върху чужди движими вещ, предвиждала е и е целяла именно повреждането
и унижощаването на тези вещи, за да отклони вниманието на пострадалата от
основното помещение.
Преди да обсъди какво наказание следва да наложи на
подсъдимата, съдът намира за структурно правилно и логично да посочи, че разпоредбата на чл. 58а от НК има изцяло
материално-правен характер, още повече, че същата се намира в един материален
закон, какъвто е НК. Независимо, че към същата препраща процесуалната новела на
чл. 373, ал.3 от НПК, то същата регламентира единствено начина, по който се
определя наказанието за подсъдимия в хипотезата на проведено съкратено съдебно
следствие, но не се определя като процесуална норма. Т.е. характерът й е
аналогичен на този на чл. 55 от НК, на чл. 63 от НК и на чл. 78А от НК, поради
което според настоящия съдебен състав с оглед новелата на чл.2, ал.2 от НК ще
следва да бъде преценена редакцията на текста на чл. 58А от НК, която е
по-благоприятна за дееца. А това е редакцията на текста, публикуван в ДВ, бр. 27 от 2009г.
За да наложи на подсъдимата справедливо наказание за
извършеното от нея престъпление по чл. 216, ал.1, предл.1 и 2 от НК и съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК вр. с чл. 58А вр. с чл.2, ал.2 от НК вр. с
чл. 55,ал.1,т.2, б.”б” от НК, съдът прецени следните обстоятелства: Л. е неосъждана до настоящия момент, но съдът
намира за недобри събраните по делото за нея характеристични данни. Унищожените
и повредени вещи са на значителна за притежателя им материална стойност, като се има предвид, че същата е
пенсионер, не следва да се пропуска и начина на унищожаване на тези вещи –
което е станало чрез подпалването им, при това в дома на възрастна жена, която
е била сама, както и че до приключване на делото пред първата инстанция, същата
не е репарирала пострадалата за причинените й в следствие на деянието вреди.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчета
единствено факта, че същата е майка на пет деца, от които три са малолетни,
което обстоятелство обаче очевидно не е възпряло същата от извършване на
противоправното деяние. Действително, както посочи защитника на подс. Л., тя
признава вината си, но следва да се отчете, че това признание на вината е взето
предвид от законодателя при регламентиране на процедурата по чл. 371,т.2 и сл.
от НПК.
Като прецени
изложените съображения, съдебният състав намира, че справедливо и законосъобразно
е на подс. Л. да й бъде определено и наложено наказание ПРОБАЦИЯ във възможния
максимален размер от ТРИ ГОДИНИ при двете задължителни пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес: с.С., обл. П., ул. “П.”№ с периодичност
3 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия
период, а за по-пълното постигане на целите на наказанието и предвид факта, че
към настоящия момент същата е безработна – и безвъзмезден труд в полза на
обществото – в размер на 250 часа годишно за срок от три години.
ІІ. При така
установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 194, ал.1 от НК,
за това, че на 28.04.2009 г. в гр.Пловдив, е отнела чужди движими вещи – 1
/един/ брой кожен калъф за документи на стойност 1,30 лв.; 5 /пет/ броя
секретни ключове на обща стойност 16,01 лв. и пари – сумата от 30 лв. в
банкноти и монети, или всичко на обща стойност 47,31 /четиридесет и седем лв. и
тридесет и една ст./ лв. от владението на З.Т.Р., ЕГН ********** ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като единствено досежно
повдигнатото в тази част обвинение на същата дата и място да е отнела от владението
на Р. и карта за разплащателна сметка към „ДСК Б.” на името на З.Р., намира
подсъдимата за невинна и поради това следва да бъде оправдана по повдигнатото й
обвинение в този смисъл. Безспорно се доказва според настоящия съдебен състав
отнемането на посочената вещ от подсъдимата. Същевременно не могат да бъдат
предмет на престъпления против собствеността тези документи и удостоверителни
знаци, които сами по себе си не притежават конкретна стойност (В този смисъл и
ТР №116/83г. по н.д.№ 100/82г. на ОСНК, Решение № 305/1981 г., ВКС, I н.о.,
Решение №436/96г., ІІ н.о.), а само дават възможност на притежателите им да
получат някакво имущество чрез тяхното представяне, тъй като представляват
документи, които сами по себе си не притежават конкретна стойност. Реално щета с отнемането на картата не е
причинена, тъй като същата няма самостоятелна пазарна стойност. Доколкото
кражбата е резултатно престъпление, то при липса на реално причинена щета,
деянието на подсъдимата касателно тази вещ е несъставомерно и води до
единствения законосъобразен резултат – признаване на подсъдимата за НЕВИННА по повдигнатото й обвинение в тази
част и да бъде ОПРАВДАНА за това.
Както
се посочи по-горе, от обективна страна деянието остава безспорно доказано.
Датата и мястото на извършване на деянието се доказва от признанието на
подсъдимата и свидетелските показания. С действията си подсъдимата е осъществила от обективна
страна всички съставомерни признаци на престъпния състав “кражба”, тъй като на
инкриминираната дата с присвоително намерение и користна цел тя е отнела вещи
от чуждо владение, което е осъществила чрез активни действия, като същевременно
с прекратяването на фактическата власт от досегашния владелец, тя е установила
своя фактическа власт върху тях. Деянието е довършено, като същата е установила
трайна фактическа власт върху вещите. Действително няколко дни по-късно на
пострадалата са били върнати ключовете и картата, както и личните документи, но
това е станало едва след сезиране на правоохранителните органи. Липсата на
съгласие от досегашния владелец се установява от всички обективни признаци на
престъплението – начинът на отнемане на вещите, както и обстоятелството, че
непосредствено след установяване на кражбата свидетелката е сигнализирала
полицията. Т.е. съдът намира, че остават доказани всички елементи от
обективната страна на престъплението “кражба”.
От СУБЕКТИВНА страна престъплението
е извършено от подсъдимата при пряк умисъл, като е съзнавала неговия общественоопасен
характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е
желаела настъпването им.
За да наложи на подсъдимата справедливо наказание за
извършеното от нея престъпление по чл. 194, ал.1 от НК и съобразно разпоредбата
на чл. 373, ал.3 от НПК вр. с чл. 58А вр. с чл.2, ал.2 от НК вр. с чл.
55,ал.1,т.2, б.”б” от НК, съдът намира за релевантни същите обстоятелства,
както и изложените по-горе при определяне на наказанието за извършено
престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Съдът не ще ги преповтаря, но ще изложи
допълнителни доводи, че макар общата стойност на отнетите вещи да не е
значителна – едва 47,31 лв., това в никакъв случай не омаловажава деянието, още
повече, че общата стойност на щетата не е била възстановена до приключване на съдебното
следствие пред първата инстанция. Ето защо съдът намира, че справедливо и законосъобразно е на подс. Л. да й бъде
определено и наложено наказание пробация във възможния максимален размер от три
години при двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес: с.С., обл. П., ул. “П.”№ с периодичност 3 пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия период, както и безвъзмезден
труд в полза на обществото – в размер на 250 часа годишно за срок от три
години.
ІІІ. При
така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 319 от НК, за
това, че на 28.04.2009 г. в гр.Пловдив, е скрила чужд документ – лична карта № ,
изд. на г. от ОД МВР гр.П. на името на З.Т.Р., ЕГН ********** ***, с цел да
причини другиму – на З.Т.Р., ЕГН ********** *** вреда и да набави за себе си
облага. За да е съставомерно деянието по чл. 319 от НК е необходимо деецът да е
скрил чужд документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си
/или за другиго/ облага, като без значение е дали целените последици са
настъпили реално. Независимо обаче, че
престъплението не е резултатно – по отношение на целта, изискването за
доказаност е същото, както и за останалите елементи от състава на
престъплението. От обективна страна подсъдимата на инкриминираната дата е
отнела от Р. личната й карта, като установява се безспорно както от
самопризнанието на същата, така и от показанията на свид. Р., А. и В., както и
че същата е целяла намирането и на нотариалния акт, като целта й е била да
гарантира пред кредитора си, че вземането, за което е задължена, е обезпечено.
Свид. Д. свидетелства за наличието на заемни правоотношения между него и
подсъдимата, което не се оспорва от последната, както и че същият е искал от
нея да гарантира вземането си с представяне на нотариален акт на апартамента,
който същата му казвала, че ще й бъде прехвърлен от жената, за която полагала грижи. Наред с
това установява се по делото, че подсъдимата е имала намерение да се разпореди
с имота на пострадалата, поради което са й били нужни както нотариалния акт,
така и личната карта на собственика. В случая анализът на доказателствата
показва, че с отнемането и скриването на личната карта на пострадалата,
подсъдимата е преследвала специалната цел, а именно – да причини вреда на Р.,
както и да набави за себе си облага. По правило вида на вредата, която се
преследва да се причини с това деяние, е без значение – имуществена или
неимуществена, но вредите във всички случаи следва да имат своя обективен
израз. В настоящия казус вредата за Р. се е изразила както в невъзможност да
ползва личната си карта, така и с целяното от подсъдимата неправомерно
разпореждане с имота й, които обстоятелства, изложени в обвинителния акт се
признават от подсъдимата. Целта й се
потвърждава и от показанията на свид. Р., пред която подсъдимата в по-ранен
момент е заявила желание да й бъде прехвърлен апартамента срещу поемане на
задължение от нейна страна да се грижи за Р.. За горното свид. Р. е споменала и
пред свид. Д. – съседка. Отказът на последната е мотивирал подсъдимата да пристъпи
към изпълнение на деянията, предмет на разглеждане в настоящия процес.
Желанието на подсъдимата да се разпореди с имота на пострадалата е било
споделено от нея и пред свидетелите А. и В., като ги е мотивирала да отвлекат
вниманието на Р., докато тя търси необходимите й документи. Намеренията на
подсъдимата неправомерно, без съгласието на собственика, да се разпореди с
апартамента, освен че би навредило на пострадалата, би донесла и финансова
изгода за нея самата, което се признава от подсъдимата в съдебната зала. Ето
защо, съдът намира за безспорно доказано престъплението по чл. 319 от НК и в
двете възможни хипотези на преследваната цел. Обстоятелството, че няколко дни
по-късно картата е била върната на пострадалата от неустановено в хода на
производството лице, не прави деянието несъставомерно, доколкото същото е
довършено със скриването й от подсъдимата и независимо, че целените последици
не са настъпили реално.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА
престъплението е извършено от подсъдимата умишлено, като е съзнавала неговия
общественоопасен характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните му
последици и е желаела настъпването им.
За да наложи на подсъдимата справедливо наказание за
извършеното от нея престъпление по чл. 319 от НК и съобразно разпоредбата на
чл. 373, ал.3 от НПК вр. с чл. 58А вр. с чл.2, ал.2 от НК съдът намира за
релевантни същите обстоятелства, както и изложените по-горе при определяне на
наказанието за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Съдът не ще ги
преповтаря, като в случая е задължен да приложи наказанието пробация, като
по-лекото по вид при алтернативно предвидените наказания в новелата на чл. 319
от НК. Ето защо съдът намира, че справедливо
и законосъобразно е на подс. Л. да й бъде определено и наложено наказание ПРОБАЦИЯ
в размер от ТРИ ГОДИНИ при двете задължителни пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС: с.С., обл. П., ул. “П.”№ с периодичност 3 пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за същия период, както и БЕЗВЪЗМЕЗДЕН
ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО – в размер на 250 часа годишно за срок от ТРИ ГОДИНИ.
С налагането и на тази пробационна мярка в пълна степен биха се постигнали
целите на наказанието по чл. 36 от НК, като в настоящия казус е адекватно да
санкционира едно лице за противоправното му поведение и да въздейства
предупредително на него и на останалите членове на обществото да се въздържат
от непозволени действия. По-дългият размер на всяка една от пробационните мерки
според настоящия състав се мотивира от преследваните специални цели от
подсъдимата, мотивирали я да скрие личната карта на Р..
На основание
чл. 23, ал.1 от НК на подс. Л. следва да бъде наложено най-тежкото измежду
определените й наказания за всяко едно от престъпленията, за което бе призната
за виновна, което в случая е наказанието ПРОБАЦИЯ в размер от ТРИ ГОДИНИ при
двете задължителни пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС: с.С., обл. П., ул. “П.”№ с
периодичност 3 пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за същия период, както и БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО – в
размер на 250 часа годишно за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Тъй като
подсъдимата бе задържана с МНО “Задържане под стража” в съдебната фаза на
процеса, времето, през което същата е
била задържана –считано от 14.05.2010г. до датата на постановяване на присъдата
– 26.05.2010г., следва да се приспадне от изтърпяване на наложеното й
наказание, като един ден задържане се зачита за три дни пробация.
В настоящия
наказателен процес бе приет за съвместно разглеждане предявения от пострадалата
Р. против подс. Л. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД на стойност
1677,25 лв., представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението по чл. 216, ал.1, предл.1 и предл.2 от НК. С оглед изложените от
съда по-горе мотиви за извършването това
деяние, за авторството и формата на вината, съдът намира, че освен допустим,
така предявения граждански иск е и основателен. Причинените на пострадалата
имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на подсъдимата и е налице причинна връзка между престъплението против
собствеността и настъпилия вредоносен резултат. Предявеният граждански иск
следва да бъде уважен в пълен размер, тъй като същият е доказан до размера, в
който е предявен, видно от изготвената по дознанието стоково-оценъчна експертиза, неоспорена от
страните и кредитирана в пълнота от съда, причинените на Р. вреди в следствие
на противоправното поведение на подс. Л., квалифицирано като престъпление по
чл. 216, ал.1,предл.1 и 2 от НК, възлизат на 1677,25 лв., за която сума
подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на пострадалата. Не се претендира
законна лихва върху посочената сума, поради което и такава не следва да е
присъжда в полза на Р..
На основание
чл. 189, ал.3 от НПК направените по делото разноски в размер на 25 лв. следва
да бъдат заплатени от подсъдимата З.Д.Л. по сметка на ВСС, като в нейна тежест
следва да бъде възложено и заплащането на държавната такса върху уважения
размер на гражданския иск, която се изчисли на 67,09 лв.
По
изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
СНЕКРЕТАР: И.П.