О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 13493 28.12.2018 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание на 28.12.2018 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4510/2018 г. по
описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* против В.Т.И., ЕГН
**********; Д.И.И., ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на суми, за които се
твърди да е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 612/17.01.2018 г.
по ч.гр.д. № 19979/2017 г. на ПРС, I гр.с.
Въпреки трикратно дадените указания и постъпилите уточнителни молби, съдът счита, че исковете са недопустими, а исковата молба е и
нередовна.
Съображения:
За да е допустим искът по чл. 422 ГПК, е необходимо да
има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените претенции и
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото
производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е
образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ,
вр. с чл. 415 ГПК
е специално и е пряко обвързано със
заповедното по чл. 410 и сл. ГПК.
Тази пряка обвързаност е
свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК
се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така,
както същото е присъдено в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното
производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост,
за наличието на която съдът следи служебно.
При разминаване в произнасянето
на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо
разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде относно всички
съществени елементи на правоотношенията – така, както са присъдени със заповедта/.
При предявяване на предвидения
от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът да променя
материалноправната му характеристика. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти /Решение
№ 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от
11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от
24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др., пост. по реда на
чл. 290 ГПК/.
За необходимостта от пълен идентитет на вземанията в
настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. №
1880/2014 г., I т. о., на ВКС, пост. по реда на чл. 290 ГПК; Определение от
04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение от 26.06.2015 г. по
в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС и др.
В случая – идентичност липсва.
Първо – със заповедта са присъдени общи суми –
главница, лихви, такси, като е постановено всеки длъжник да плати по 1/3. В изп. основание – не
е обективирана волята на заявителя в молба от
17.01.2018 г. /л.35 ч.гр.д./ за присъждане на конкретни размери на всяко от
вземанията спрямо отделните длъжници. При това положение, заповедта не
съответства на искането на кредитора /напр. – математически, главницата от общо
4479,32 лева, разделена на 3, не е
равна за всеки ответник, нито съответства на искането в уточнението, като това
се отнася и за дог. лихва/. Въпреки двукратните указания за възможност за
иницииране на производство за поправка на ОФГ пред заповедния съд, ищецът
твърди, че съответствие е налице, което становище не се споделя. Исковият съд
няма задължение служебно да изпраща ч.гр.д. за поправка, т.к. ищецът като
заинтересована страна следва да предприеме съответни действия за охрана на
интересите си. Доколкото се твърди съответствие, а от уточнението по наст. дело – л.94 и сл. е видно, че такова със заповедта – не е налице, исковете са
недопустими.
Второ – те са такива и тъй като никъде в заповедта не
е посочено, че длъжниците отговаря като наследници по закон на починал
наследодател.
Трето – исковете спрямо Д.И.И.
и В.И.И. са принципно недопустими, т.к. са лишени от
правен интерес - изрично се твърди, че В.И. е солидарен длъжник и отговаря за
всички вземания /пълни размери/
заедно с починалия кредитополучател. Следователно, претенциите за по 1/3 от
вземанията спрямо наследници по закон са лишени от интерес. Отделно, ИМ спрямо В.И.
за вземания до 1/3 е и нередовна, т.к. е налице съществено противоречие в
твърденията и искането на ищеца – заявява се едновременно, че същата е
солидарно отговорна и дължи плащане на всички непогасени суми, като едновременно дължи и разделно /до 1/3/ заедно с останалите наследници
търсените суми. Тази конструкция не съвпада с издадената заповед /нито с
уточнението в заповедното производство/, като води и до противоречие между обст. част и петитум.
На следващо място, ИМ досежно
договорната лихва е нередовна, което води и до недопустимост. Указанията в т.6
на последното разпореждане не са изпълнение – т.к. в последното уточнение – не
е посочен периодът, за който се претендира сумата. Ако се приеме, че същият е с
крайна дата 20.03.2018 г. /според ут. – л.97 и
твърдения в последното такова/ – то искът е недопустим, поради разминаване на периода с този в заповедното
производство /с крайна дата 14.12.2017 г. /. Въпреки указанията,
противоречията не са отстранени.
Не са отстранени и противоречията относно елемент от
основанието на претенциите - в ут. на л. 97 и сл. е заявено, че сумите се дължат с оглед
настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията. Подобни твърдения и обстоятелства не са изложени в заявлението и
заповедта, а изискуемостта е част от основанието на исковете. Въпреки изричните
указания в т.8 на разп. № 63878 – твърдения не са
изложени в последното уточнение. Горното обуславя нередовност на ИМ, а и
недопустимост на исковете, ако се поддържа предсрочна изискуемост.
Същевременно, така и не е формулиран ясен петитум, като не се сочат отделни суми за всеки ответник, с
основание, размери и периоди.
Предвид горното,
съответствие между заповедното и настоящото производство не е налице, а исковата молба се явява и нередовна. Поредни
указания не се дължат.
На основание чл. 130 и чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата
молба следва да бъде върната, а производството - прекратено.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение следва
да бъде обезсилена.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 17168/20.03.2018 г., подадена от
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* против В.Т.И., ЕГН **********; Д.И.И., ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН **********,
като недопустима и нередовна.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 4510/2018
г. по описа на ПРС, XXI гр. състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 612/17.01.2018 г. по ч.гр.д. № 19979/2017 г. на
ПРС, I гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Определението да се
връчи на всички страни.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала.
АД