Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 12.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІІ
-ри гр.състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДИЛОВА
при секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело №
1107 по описа за 2016г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** със седалище и
адрес на управление: *** против ***, в която се твърди че ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д.№ 5474/15г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът
е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната
за периода м. Х.2012г.- м. VІ.2015г. топлинна енергия в размер на 1687,07 лв, включваща топлинна енергия, суми за БГВ и такси за разпределение.Твърди се, че ответникът
дължи и лихва за забава в размер на 289,13лв и не е
погасил задълженията си. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата
1687,07 лв представляваща главница за периода м. Х.2012г.- м. VІ 2015г., сумата 289,13 лв представляваща лихва за забава, както
и направените
по делото разноски.
Ответникът, в срока на
чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който оспорва предявения установителен иск. Прави възражение за изтекла давност за период три години преди завеждане на делото. Прави възражение,
че няма качество на потребител.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от
ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и
размера, като и размера на претендираната лихва за
забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните
суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи
същите.Посочил е , че е постигнато споразумение с *** *** за разсрочено плащане
на задълженията. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 5474/15 по описа
на ПлРС .
По делото са представени
протоколи от Общо събрание на етажните собственици на сградата, в която живее
ответника, както и справки за отчитане на потребената
топлинна енергия, от които е видно че ответникът е посочен като абонат на ***.
На стр. 49 от делото е представена касова бележка, от която е видно че
ответникът по сметката на абонатен номер
5143, на 09.03.2016г. е внесъл сумата 500 лв
платена за съдебни разноски. Ответникът твърди, че той е бил наемател в обекта,
а не собственик. Оспорва представения протокол,като неверен. По делото е
представен договор за продажба, от който е видно че *** на 31.01.1979 г. е закупил недвижим имот-
апартамент № ***, находящ се на адрес гр. ***, *** състоящ се от спалня, кухня, дневна, баня с
тоалетна, дрешник, коридор и тераса със
застроена площ 61,10 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите
части на сградата. Представено е и удостоверение от отдел ***, от което е видно
че *** е декларирал процесния недвижим имот в данъчната служба като собственик. По силата на
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***- ***
”АД на потребители в гр. ***, приети с Решение No2 от Протокол от 10.10.2007 г. на Съвета на директорите на "*** *** и
одобрени с Решение No ОУ 018/01.09.2008 г. на ДКЕВР,
на основание чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката.. Съгласно чл. 1 от същите,
с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***”
АД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”.
Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Ищецът оспорва, че е абонат на
ответното дружество и между страните има сключен договор за доставка на
топлинна енергия. Видно от представените по делото доказателства е, че
ответникът е собственик на топлоснабден имот, поради
което съдът приема че има качество на потребител на потребител на топлинна
енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ
отм. ) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ постановява, че
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие; § 1, т. 13 ДР на З отм. определя като потребител физическо и
юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен
газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди -
физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл.
110а ЗЕЕЕ отм. и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи
заплащане на реално потребената въз основа на
отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата
на закона (чл. 150 ЗЕ, чл. 106а ЗЕЕЕ отм. ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от
потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират
от закона.
От заключението на ВЛ по
назначената съдебно-техническа експертиза е видно, че в имота на ответника находящ
се на адрес ***, *** отоплението в банята се осъществява чрез щранг – лира, която отдава топлинна енергия в банята.ВЛ е
установило, че индивидуалните сметки на ответника са пресметнати правилно, съгласно
методиката за дялово разпределение.В съдебно заседание ВЛ е заявило,че е
посетил имота на ответника и е установил, че в жилището има монтирани
отоплителни тела, на които са монтирани топлоразпределители,
но крановете са затворени и радиаторите не се ползват.Установил е, че в имота
се ползва топла вода, в банята има щранг-лира и апартамента участва в дяловото разпределение
на сградната инсталация. Съдът кредитира заключението
на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на „***- *** към
ответника до момента на
подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
ответникът не е предприел никакви действия във връзка с дължимите му се от
абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не са представени
доказателства, че посочените по-горе суми
претендирани в
исковото производство са заплатени от ответника. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен за
заплаща месечна сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода Съгласно чл.32. ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на
задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата сума по сметката или в касите на продавача, на основание на чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите. От
анализа на разпоредбите се налага извода, че потребителят е длъжен да заплаща
същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, поради което ответникът
дължи лихви върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от
падежа на всяко отделно вземане. По делото е представена касова бележка, от
която е видно, че ответникът е заплатил на ищеца сумата 500 лв. В съдебно
заседание е уточнил че е платил съдебни разноски в размер на 500 лв. Съдът
намира, че следва да бъде зачетено извършеното в хода на настоящето
производство плащане, в размер на 500 лв., но съдът намира, че следва да бъде
приложено правилото на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, сочещо поредността на погасяване на задължението
- когато изпълнението не е достатъчно да покрие всички задължения, погасяват се
най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Следва да се
има предвид, че под "разноски" в тази норма не се имат предвид
съдебните разноски, направени от страната, т.к. те подлежат на уреждане от
други норми - процесуалните норми на ГПК, поради което погасяването на
адвокатски хонорари и държавни такси, направени от ищеца не следва да бъде
прието на първо място поради това че те не са установени по основание и размер,
т.е. задължението за разноски към този момент не е ликвидно и изискуемо с оглед
задължението на съда да се произнесе и по направените разноски в заповедното
производство.Ето защо съдът приема, че погасени поради плащане към датата на
устните състезания по реда на чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД е лихвата и част от
главницата. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан, и
следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата 1476,20 лв представляваща
главница за периода 01.10.2012г.- 30.06.2015г, като за разликата до претендираните 1687,07 лв и за
сумата 289,13лв представляваща лихва за
забава за периода 01.11.2012г.- 05.10.2015г. предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане.
По разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски . Ищецът е направил
разноски в исковото производство за юрисконсулт- 300 лв,
77,89лв за държавна такса и 120 лв за ВЛ. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, съдът намира следното – с оглед на
изхода на спора в установителното производство -
уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер обаче не на претендираното
от 300,00 лева, а в размер, определен от съда /съобразявайки фактическата
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства/, или в размер на 150,00 лева.
Съображенията на съда за това са следните - съществува разлика в правния статут
на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на съществените разлики в правната
природа на договора за поръчка и трудовия договор. Тази разлика и това, че
чл.78, ал.8 от ГПК не препраща изрично към от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.,
водят съда до извода, че адвокатското възнаграждение за юрисконсулта следва да
определя от съда при всеки конкретен случай съобразно правната и фактическа
сложност на делото и материалния интерес, без обаче тази преценка да е
обвързана от минимумите, предвидени в Наредба №1 от 9 юли 2004 г, тъй като тази
наредба е приложима само за лица, осъществяващи свободна професия в защита
правата и интересите на гражданите, като целта е да се уреди конкуренцията
пазара на адвокатската услуга във връзка с минималния размер при уговарянето на
възнагражденията. С оглед различията в условията, при които се упражняват двете
професии, не може да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на
юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 от ГПК, е адвокатско по смисъла на
Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които са предвидени в
наредбата. Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не фиксира размер на
възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията, защитавана
от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и качеството на положения
труд. Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното
производство в размер на 150,00 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Съобразявайки изложеното по-горе съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски от заповедното
производство в размер на 49,52 лв за държавна такса и
сумата 150 лв юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че ***, с ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ на кредитора “*** – ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
***, ***, със законен представител ***, чрез пълномощник ***, сумите, както следва: сумата 1476,20 лв представляваща
главница за периода 01.10.2012г.- 30.06.2015г, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението – 15.10.2015
г. до окончателното изплащане на вземането, за
която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 5474/2015г по описа на ПлРС като
за разликата до претендираните 1687,07 лв. и за сумата 289,13лв. представляваща лихва за забава
за периода 01.11.2012г.-
05.10.2015г ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ***, с ЕГН**********,***
да заплати на “*** – ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***, със законен представител *** сумата 150лв представляваща юрисконсултско възнаграждение, сумата 77,89 лв за държавна
такса и 120 лв за ВЛ
представляващи направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ***, с ЕГН**********,*** да заплати на “*** – ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
***, ***, със законен представител *** сумата 150 лв и сумата
49,52 лв. представляваща деловодни
разноски направени в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: