Р Е
Ш Е Н И Е
номер 33 21.05.2018
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
седемнадесети април 2018 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Диана
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 810 по описа на
съда за
2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Производството
е образувано по искова молба на ***** срещу М.Д.К., с която се предявяват
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ищецът твърди, че с договор
за потребителски заем № PLUS-10299499 от 13.08.2013 г. отпуснал на ответницата
потребителски заем в размер на 5000 лв. и закупуване на застраховка в размер на
960 лв., който бил изцяло усвоен, срещу задължението за връщането му на 48
месечни вноски от по 206,66 лв. Твърди, че ответницата преустановила плащането
на вноските, след като погасила 8 месечни вноски. Твърди, че на основание чл. 5
от договора вземането е станало изцяло предсрочно изискуемо поради просрочие на
две или повече вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска.
Твърди, че ответницата му дължи сумата от 7432,88 лв., представляваща сбор от
40 месечни вноски към дата 20.06.2014 г., когато е станал изискуем целият
кредит. Твърди, че изпратил покана до ответницата за доброволно изпълнение, в която
посочил, че счита кредита за изцяло предсрочно изискуем. Поканата била
изпратена на посочения от ответницата адрес в договора съгласно чл. 10 от
договора, в който било уговорено да се счита за връчена всяка кореспонденция,
изпратена на адреса. Алтернативно счита, че е настъпил падежа на всички дължими
вноски – 18.08.2017 г., поради което към датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК бил настъпил падежа за плащане на всички месечни вноски. Твърди, че
ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на 704,24 лв. за периода на
забава от 20.06.2014 г. до 11.10.2017 г. Твърди, че по ч.гр.д. № 723/2017 г. на
РС-Раднево била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от
4629,22 лв. главница, сумата от 2803,66 лв. възнаградителна лихва и сумата от
704,24 лв. обезщетение за забава, но ответницата подала възражение в срока по
чл. 414 ГПК. Поради това иска от съда да признае за установено вземането на
ищеца по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: сумата от 4629,22
лв. главница по договора за кредит, сумата от 2803,66 лв. възнаградителна лихва
за периода от 20.06.2014 г. до 28.08.2017 г. и сумата от 704,24 лв. обезщетение
за забава върху главницата за периода от 20.06.2014 г. до 11.10.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 23.10.2017 г. до окончателното погасяване на задължението.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производства.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М.Д.К., в
който взема становище за допустимост на исковете, но поддържа тяхната
неоснователност. Не отрича факта на сключения договор за потребителски заем №
PLUS-10299499 от 13.08.2013 г. и че сумата по него е усвоена изцяло. Счита
договора за недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 10 и чл. 11, ал. 1 ЗПК, тъй като отделни клаузи на договора били с шрифт по-малък от 12,
кредиторът можел да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, в това
число за управление и усвояване на кредита. Твърди, че договора не отговарял на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 12 и т. 15 ЗПК, който определял
императивно съдържанието на договора, а съгласно чл. 22 ЗПК договорът бил
недействителен. Твърди, че договора съдържал неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, тъй като била налице прекомерност на надбавките при размер на
кредита от 5000 лв. и обща стойност на плащанията от 9919,50 лв., и защото
месечната вноска освен главница и възнаградителна лихва включвала и надбавка за
разноските по подготовка и обслужване на кредита. Твърди, че обезщетението за
забава била уговорено върху цялата месечна вноска, а не върху просрочения
размер, с което многократно се превишавал размера по чл. 33, ал. 2 ЗПК. Оспорва
фактическото твърдение на ищеца, че е преустановила плащанията на 20.05.2017
г., тъй като имала извършени плащания до месец април
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно отношение по договор за потребителски кредит с ответницата, в
изпълнение на който й е предоставил сумата от 5000 лв. и закупуване на
застраховка в размер на 960 лв., срещу задължението за връщането му на 48
месечни вноски от по 206,66 лв.; че е кредитът е обявен за предсрочно изискуем
или настъпил падеж на отделните месечни вноски, размера на вземането си за
главница и възнаградителна лихва, а по отношение на иска за обезщетение за
забава следва да докаже наличието на главен дълг и уговорения ден за изпълнение
на паричното задължение или покана до ответницата за изпълнение на
задължението.
Ответницата
следва да докаже възраженията си за недействителност на договора съгласно чл.
22 ЗПК и за неравноправност на клаузите от договора съгласно чл. 143 ЗЗП.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /накратко ЗПК/
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем срещу
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С протоколно определение от 22.02.2018 г. е обявен за окончателен проекта
на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 12.01.2018
г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че с договор за потребителски
заем № PLUS-10299499 от 13.08.2013 г. ищецът е отпуснал на ответницата
потребителски заем от 5000 лв. и закупуване на застраховка в
размер на 960 лв., срещу задължението за връщането му на 48 месечни вноски от
по 206,66 лв., който заем бил изцяло усвоен от ответницата. С оглед на това
следва да се приеме, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който на ответницата е предоставен в заем сумата от 5000
лв. и закупуване на застраховка под формата на дължими застрахователни премии в
размер на 960 лв.
По делото е представено писмо /означено като последна покана/ от ищеца до
ответницата /л.20/, с което е посочено преустановяване на плащанията по кредита
на 20.05.2014 г., както и че вземането става предсрочно изискуемо поради
просрочие дължимите по кредита суми и са посочени в табличен вид дължимите суми
за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава. Писмото е връчено а лицето ***** на 12.01.2015 г., като не е
оспорено от ответницата получаването. Поради това кредитът е обявен за
предсрочно изискуем от страна на ищеца.
Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответницата за
недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като имал абзаци,
написани със шрифт по-малък от 12 /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Това е така, защото
императивното изискване за използване на шрифт, не по-малък от 12, е въведено с
изменението на нормата с ДВ, бр. 35 от
Съгласно §13 от ПЗР на ЗИД на ЗПК, обн. в ДВ, бр. 35 от
Към датата на сключване на договора разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е
имала следния вид: договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора.
Договорът е сключен на 13.08.2013 г., когато императивното изискване на чл.
10, ал. 1 ЗПК относно шрифта не е съществувало и на това основание не може да
се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл.
10, ал. 1 ЗПК.
Идентично е и с възражението на ответницата за неспазване на императивната
забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като разпоредбата е нововъведена с изменения
в ЗПК, извършени с ДВ, бр. 35 от
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Само поради невключване в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК като
основание за недействителност на договора, ще следва да се възприеме за
неоснователно и възражението на ответницата за недействителност на договора на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК.
Неоснователно е възражението на ответницата, че било неясно какви вноски е
плащала според представеното от ищеца извлечение. Ясно са посочени плащанията с
вальор /дата на получаване на сумата/ и каква сума е получена, както преди
твърдяната предсрочна изискуемост, така и след това, включително как са
разпределени по погасителния план постъпилите частични плащания от ответницата.
Обосноваването на настъпила предсрочна изискуемост поради неплащане на 2
последователни пълни месечни вноски не се влияе от частичното погасяване на суми
от ответницата в периода и след настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост.
Направено е възражение за липса в съдържанието на договора за потребителски
кредит на информация, изискуема по чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК досежно
начина на формиране на ГПР чрез посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определение в приложение № 1 начин, и
относно липса на информация за правото на потребителя при погасяване на
главница по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнение на договора, извлечение от сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който
следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи. Обосновава се недействителност на договора
на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. Тези
обстоятелства обаче не са такива, които да възпрепятстват възможността на
ответницата да разбере какви суми дължи по погасителен план, тъй като видно от
доказателствата по делото тя е продължила да плаща суми по кредита след
обявяване на неговата предсрочна изискуемост и чак до 10.04.2017 г., когато е
направила последно погашение със сума в размер на 20 лв. Принципно липсата на начина
на формиране на ГПР чрез посочване на взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определение в приложение № 1 начин, не може да
обоснове в случая недействителност на договора, тъй като въобще не се
установява да са налице такива допускания. Не се отразява в случая на
действителността на договора и твърдяната липса на информация за правото на
потребителя при погасяване на главница по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнение на договора,
извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, тъй като самата
ответница твърди, че няма средства за погашение, поради което е ирелевантно
информирането й за размера на дълга чрез пълна разбивка по пера при предсрочно
погасяване на главница. С оглед на това съдът намира, че ответницата формално
се позовава на нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК
от страна на ищеца и не следва да се приема, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
Във възражението по чл. 410 ГПК ответницата е направила освен общо
оспорване на сумите по заповедта, но също е посочила, че не разполага със
средства за погашение. А съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД обстоятелството, че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го
освобождава от отговорност.
Ответникът обосновава неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва,
тъй като общата стойност на кредита била почти 100 % от главницата, като се
позовава на чл. 143 ЗЗП. Съдът намира за неоснователно и това възражение, тъй
като крайната сума на плащанията от 9919,50 лв. /виж приложеното извлечение по
кредит на л.13-л.19, включващо и погасителния план/ включва главница,
възнаградителна лихва и застрахователна премия за целия срок на договора, който
е 4 години /48 месечни вноски/. От тази сума само застрахователните премии са в
размер на 960 лв. /48 х 20 лв./, поради което възнаградителната лихва за целия
период на договора е в размер на 3959,50 лв. /9919,50 лв. – 5000 лв. – 960
лв./, или в размер на 989,87 лв. на годишна база /3959,50 лв. делено на 4
години/, което е в размер на 20 % от главницата. Не може да се приеме подобна
уговорка за възнаградителна лихва между страните като неравноправна по
отношение на кредитополучателя. Затова и
съдът намира за неоснователно възражението за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва на основание чл. 146 ЗЗП във вр. чл. 143 ЗЗП.
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че договорът за потребителски
кредит е действителен и обвързва страните, а ответницата дължи на ищеца
дължимите и неплатени по договора суми за главница в размер на 4475,90 лв.
/толкова е посочена в извлечението по кредит на
л.13-л.19, а ищецът не може да претендира в повече от това, което установява да
му е дължимо/ и възнаградителна лихва в размер на 2803,66 лв., поради което
иска ще се уважи в тази част, като претенцията за главница за разликата до
претендираната сума от 4629,22 лв. ще се отхвърли.
По отношение на претендираното
мораторно обезщетение, същото се дължи от датата на предсрочната изискуемост –
12.01.2015 г., до дата 22.10.2017 г., явяващ се деня преди датата на подаване
на заявлението, от която дата се дължи законна лихва за забава. Същото се дължи
върху непогасените главниците, които съобразно извлечението от кредита са в общ
размер на 4475,90 лв. Изчислено от съда с калкулатор за законна лихва на
основание чл. 162 ГПК същото възлиза на сумата от 1264.26 лв., което е повече
от претендираните от ищеца 704,24 лв., поради което искът ще се уважи за
претендираната сума, но ще се отхвърли само досежно периода от 20.06.2014 г. до
11.01.2015 г.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото
производство съобразно на уважената част от иска съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК,
като му се присъди държавна такса в размер на 340,77 лв. и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в размер на 150 лв. съобразно конкретното искане
на ищеца по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на *****, вписано в търговския регистър с ЕИК *****,
с адрес на управление гр. *****, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33,
ал. 1 ЗПК
сумите: 4475,90 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и 90 ст./
главница, 2803,66 лв. /две хиляди осемстотин и три лева и 66 ст./ договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2014 г. до 18.08.2017 г., 704,24 лв.
/седемстотин и четири лева и 24 ст./ - обезщетение за забава върху главницата
за периода от 12.01.2015 г. до 22.10.2017 г., всички дължими по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-10299499 от 13.08.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.10.2017 г. до окончателното погасяване
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 532/23.10.2017 г. по ч.гр.д. № 723/2017 г. по описа
на РС-Раднево, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата от присъдените
4475,90 лв. до претендираните 4629,22 лв. и за обезщетение за забава за периода
от 20.06.2014 г. до 11.01.2015 г.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на *****,
вписано в търговския регистър с ЕИК *****, с адрес на управление гр. *****, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 340,77 лв. /триста и четиридесет
лева и 77 ст./, представляваща държавна такса и сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: