Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 23.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1868 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република, чрез процесуален представител юрк. А. С., против
Г.С.И..
В
исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител,
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1126/2020 г. по описа на КРС, като срещу издадената такава, в законоустановения
срок, било депозирано възражение по чл. 414 от ГПК от страна на ответника,
което обусловило интереса на ищеца от предявяването на иска и образуване на
настоящото производство.
Твърди
се, че между ищцовото дружество от една страна и ответницата като титуляр на
партида, от друга – била налице облигационна връзка относно продажбата и
покупката на топлинна енергия
Съгласно
чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Перник“ АД на клиенти за битови
нужди, изготвени от последното и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Общите условия влизали в сила след едномесечен срок от
публикуването им в един централен и един местен ежедневници и имали силата на
договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо изричното им
приемане от последните и без необходимост от сключване на индивидуален договор
с всеки потребител. Така, съгласно действащите общи условия ответницата имала
задължението да заплаща месечно дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят.
Предвид изложеното се поддържа искане да
бъде установено в отношенията между страните, че Г.С.И.,
с адрес ***, дължи на „Топлофикация -
Перник“ АД сума за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. Перник, кв. „Д. м.“. Бл. **, вх. *, ап. *** в общ размер
на 704,23 лева, от които: 621,22 лева – главница за периода 01.05.2018г. до
30.04.2019г. вкл..; 83,01 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания
за периода 10.07.2018г. до 29.05.2020г. г., ведно със законната лихва върху
главницата от 621,22 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Прави
се искане за постановяване на неприсъствено решение, ако са налице
предпоставките за това, както и възражение за прекомерност на адвокатски
хонорар.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
Ответната
страна в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирала писмен отговор.
В съдебно
заседание
исковата молба се поддържа, но с оглед процесуалното поведение на ответника
моли да бъде постановено решение при признание на иска. Претендира сторените
разноски.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и
признава иска по основание и размер. Твърди, че действително дължи исковата
сумата.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са специални
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от с.к. с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК.
В случая претенцията се признава от ответника, а ищецът поддържа искане
съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
Направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска,
защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което
пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните.
В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да
се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право
не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск
по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът
следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това
основание.
С
оглед горното, следва да се постанови решение, с което исковата претенция следва
да се уважи изцяло, ведно с последиците от това, без да изследва
основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен,
като e достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание
на иска.
Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал.2
от ГПК, поради което не излага мотиви по посоченото по-горе решение.
По разноските: Ищецът е
заявил искане за присъждане на разноски единствено за платените държавни такси.
Искането е допустимо, като настоящия съдебен състав намира, че направените по делото
разноски следва да се уредят в сочения смисъл по правилата на чл. 78, ал.1
от ГПК. Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде
освободен от отговорността за разноски, тъй като не са налице кумулативните
изисквания на чл. 78, ал.2
от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на
иска и да го признава. Заради изложеното в полза на ищеца ще бъде присъдена
сумата от 25,00 лв. – платена държавна такса за образуването на настоящото
производство.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
заповедното производство разноски - 25 лв. държавна такса.
По тези съображения и на
основание чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.С.И., с
адрес ***, дължи на „Топлофикация - Перник“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, сума за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, кв. „Д. м.“. Бл. **, вх. *, ап.
** в общ размер на 704,23 лева
(седемстотин и четири лева и двадесет и три стотинки), от които: 621,22 лева –
главница за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г. вкл..; 83,01 лв. – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2018г. до 29.05.2020г.
г., ведно със законната лихва върху главницата от 621,22 лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2020
г., до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е била издадена
заповед по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №1126/2020 г. на КРС.
ОСЪЖДА Г.С.И.,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на„Топлофикация - Перник“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, сумата в размер на 25,00
лв. (двадесет и пет лева и нула стотинки), деловодни разноски за настоящото производство,
както и сумата в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева и
нула стотинки) - деловодни разноски, направени в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. №1126/2020 г. на КРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд –Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Препис от
акта на съда да се връчи на страните – арг. от разп. на чл. 7, ал 2 от ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него ДА СЕ ИЗПРАТИ на
заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________