№ 21714
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110135289 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Й...“ ЕАД е предявило срещу Б. М. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 345 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за сума в размер на общо 1835,
24 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. до окончателното плащане, включваща
следните задължения: 383, 96 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на услуги,
формирани в отчетен период 25.02.2023 г. - 24.03.2023 г. по фактура .../25.03.2023 г., и 246,
83 лв. задължения за периода от 25.10.2022 г. до 24.01.2023 г. за месечна такса за
абонаментен план, общо потребление и таксуване на услуги и направления и "плати с Yettel
от Google Play Store"; по договор от 15.11.2022 г. за лизинг на A... ... към предпочетен номер
... - 699, 80 лв., представляваща сбор от 20 броя предсрочно изискуеми вноски поради
прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя на основание чл. 12, ал. 2
от Общите условия към договора, и 117, 82 лв., представляващи неплатени падежирали
вноски за лизинг за периода от 25.10.2022 г. до 24.02.2023 г.; по договор от 15.11.2022 г. за
лизинг на базови аксесоари - 146 лв., представляваща сбор от 20 броя предсрочно изискуеми
вноски поради прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя на
основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора, и 21, 90 лв., представляващи
неплатени падежирали вноски за лизинг за периода от 25.10.2022 г. до 24.01.2023 г.; по
договор за мобилни услуги от 15.11.2022 г. за предпочетен номер ... - 128, 06 лв.,
представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина на потребителя в размер на не повече от трикратния размер на месечните абонаменти
на основание чл. 9, б. "а" от договора, и 90, 87 лв., представляваща сбор от месечни такси за
абонаментен план Тотал макс за периода от 25.10.2022 г. до 24.01.2023 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10769/2025 г. на СРС, 151
състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, с
който оспорва предявения иск. Не оспорва факта на сключване на процесните договори, но
излага доводи, че в тях се съдържат редица неравноправни клаузи, както и че е следвало да
бъде уведомен за прекратяването им писмено, а не само със „смс“. По отношение на
претендираната неустойка сочи, че същата е завишена и не съответства на обезщетителната
и санкционната й функция. В подаденото в хода на заповедното производство възражение е
1
направено и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за неплатени месечни
абонаментни такси и услуги – в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
правоотношение по твърдените от него договори, размера на вземанията за процесния
период, както и предоставянето на процесните услуги.
По исковете за заплащане на лизингови вноски с правна квалификация чл. 345 ТЗ в
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по
твърдените от него договори за лизинг, предоставяне на лизнговите вещи за ползване на
лизингополучателя и размера на вземанията за процесния период, както и настъпването на
твърдяната предсрочна изискуемост.
По исковете с правно основание 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение с ответника по валиден договор за мобилни услуги,
наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора
поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на
уговорената неустойка.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на вземанията, за което не сочи доказателства.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за мобилни услуги от 18.04.2022 г., сключен между „Й...“
ЕАД и ответника за мобилен номер ... с месечен абонамент за първите 24 месеца от 29, 99
лв. на месец и 45, 99 лв. след изтичане на посочения срок.
На 15.11.2022 г. страните са сключили и втори договор за мобилни услуги за мобилен
номер ... с месечен абонамент за първите 24 месеца от 26, 99 лв. на месец и 39, 99 лв. на
месец след изтичане на първоначалния срок на договора. На същата дата страните са
сключили и допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 18.04.2022 г. за
предпочетен номер ... с първоначален срок от 24 месеца и стойност на месечния абонамент
през посочения период от 55, 99 лв., а след изтичане на този срок 65, 99 лв. В договора е
посочено, че е приложена отстъпка от 20 % от месечния абонамент за хора с трайни
увреждания, приложима само за частни клиенти, както и отстъпка от стандартната цена на
лизингово устройство - iPhone ....
На 15.11.2022 г. страните са сключили и два договора за лизинг, съответно за A... с 23
месечни лизингови вноски от по 34, 99 лв. всяка за периода от 15.12.2022 г. до 15.10.2024 г.
и за базови аксесоари с обща лизингова цена от 175, 16 лв., която следва да бъде платена с
23 месечни лизингови вноски от по 7, 30 лв. всяка.
Приета е „последна покана за доброволно плащане“ от ищеца до ответника, в която е
посочено, че общата стойност на задълженията му се равнява на 477, 42 лв. с вкл. ДДС, като
дружеството приканва ответника да заплати сумата в срок от 10 дни от датата на писмото, с
предупреждение, че при неплащане дружеството ще бъде принудено да предприеме
действия по прекратяване на договора и начисляване на неустойки.
От правна страна:
От представените и приети в хода на съдебното дирене по делото писмени
доказателства се установява, че между страните са сключени договори за
далекосъобщителни услуги и лизинг, изменени с допълнителни споразумения, към които са
2
приложени ценови листи за абонаментни планове.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в
производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между
страните договори, подробно описани по – горе, по които ищецът е осигурил достъп на
ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. Съгласно § 1,
т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по
възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за
радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола
върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали
чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е
предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа, до която е
доставил сигнал, радиоразпръскване и т. н. В разглеждания случай в отговор а на исковата
молба и откритото съдебно заседание ответникът изрично е заявил, че не оспорва
сключването на процесните договори, както и претенциите по размер, поради което съдът е
оставил без уважение исканието на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
С подписването на договорите за лизинг ответникът е декларирал и потвърдил, че
ищецът-лизингодател му е предал процесните две устройства – чл. 4 от договорите за
лизинг. В допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги от 15.11.2022 г. е
посочено, че устройството iPhone ... се предоставя на преференциална цена, като е посочена
и стандартната цена на устройствата без абонамент и размерът на отстъпката. Ответникът,
който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства за плащане на сумите,
поради което, в приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.
Между страните не се спори, че ищецът е предоставил на ответника мобилни услуги
на претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба
стойности, като не се твърди и не се доказа плащане на тези суми, поради което претенциите
за заплащане стойност на мобилни услуги следва да се уважат в пълните предявени размери.
Предвид датата на сключване на двата договора за лизинг – 15.11.2022 г. и срокът им
от 24 месеца, към датата на приключване на устните състезания е настъпила изискуемостта
на всички лизингови вноски по тях, поради което е безпредметно да се обсъжда
настъпването на предсрочна изискуемост за част от вноските. По делото не се твърди и не
се доказа плащане на претендираните лизингови вноски, поради което и тези претенции
следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.02.2025 г., не са налице погасени по давност вземания, тъй като не е изтекъл период от
повече от 3 години от настъпването на падежа на задълженията до посочената дата.
Следователно, възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
По отношение на претенциите за неустойки по двата договора:
Претендират се неустойки, сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без
вкл. ДДС, по всеки от двата договора за мобилни услуги, както и разликата между
стандартната цена за мобилния апарат без отстъпка, и преференциалната цена, за която е
сключен договорът за лизинг. Основанието за възникване на вземането за неустойка е
предвидено в договорите, но съдът намира, че по делото не е установено при условията на
пълно и главно доказване ищецът да е упражнил правото си да прекрати едностранно
процесните договори. Видно от клаузите на приложените в заповедното производство общи
условия (л. 49 и сл. от заповедното производство), т. 27 - плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. Съгласно т. 75 от общите условия при неспазване на което и да е
задължение от част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на
3
някое от другите задължения на потребителя, ищецът има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
Доколкото не е уговорено друго по-специфично в Общите условия на ищеца и между
страните, следва да се приеме за приложима разпоредбата чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и че писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Следователно, е
необходимо предупреждение, с получаване на което и след изтичане на срока, а ако такъв не
бил даден - от момента на достигане на уведомлението до длъжника, действието на договора
е преустановено.
По делото е приета единствено „последна покана за доброволно плащане“ от
25.02.2023 г., която съдържа покана за плащане с предупреждение, че при неплащане в 10-
дневен срок дружеството ще предприеме действия по прекратяване на договорите. На първо
място, тази покана е с дата на изготвяне, следваща датата, на която ищецът твърди, че е
деактивирал услугите по договорите и е прекратил същите предсрочно по вина на абоната
(21.03.2023 г.). На второ място, липсват доказателства поканата да е била връчена на
ответника. В допълнение, липсват каквито и да е доказателства ищецът да е отправил
писмено изявление, което да е достигнало до длъжника за предсрочно прекратяване на
договора. Издаването на фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора не е равносилно на такова волеизявление. Съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗП при
съмнение относно смисъла на определено условие в договора, то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. Наличието на предпоставки за автоматично
прекратяване на договора следва да бъде изрично уговорено между страните. Следва да са
ясни не само предпоставките за настъпване на прекратяването на правоотношението, а и
моментът, от който действието на договора се прекратява. Посочените по-горе разпоредби в
общите условия на ищеца не са еднозначни, а правото за едностранно прекратяване на
договора и автоматичното прекратяване при определени предпоставки не са идентични.
Правото за едностранно прекратяване е една възможност за търговеца, която възможност,
доколкото изрично не е изключено, предполага уведомяване на потребителя, вкл. и с оглед
определянето на момента, от който правоотношението ще се счита за прекратено. При
всички положения разпоредбите на търговеца в общите условия, касаещи частта относно
едностранното прекратяване на договора и връзката между спирането/прекратяването на
услугите и прекратяването на договора, не са ясни. Същите не предвиждат ясни хипотези за
прекратяване на договорите, нито дали и как следва да бъде уведомен потребителят, и
създават неясноти по отношение смисъла на разпоредбите. Ето защо, съдът следва да ги
тълкува по благоприятен за потребителя начин, а именно, че за едностранното прекратяване
на договорите е необходимо уведомяване на потребителя, т. е. приложими са общите
правила на ЗЗД. Изложеното налага извода, че за ищеца не е възникнало правото да получи
претендираните неустойки, поради което претенциите за сумите от 383, 96 лв.
(представляваща сбор от 186, 59 лв. и 197, 37 лв.) и 128, 06 лв. подлежат изцяло на
отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 516, 70 лв., от които
36, 70 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, а в исковото
производство – разноски в общ размер от 36, 70 лв. държавна такса. Съразмерно с уважената
част от исковете, в негова полза на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски за заповедното производство в размер на 372, 54 лв. и разноски за исковото
производство в размер на 26, 46 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове, че Б. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С...“, бл.., вх. А, ап.., дължи на
„Й...“ ЕАД (с предишно наименование „Т...“ ЕАД), ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк „М..“, Б..., сграда 6, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 345 ТЗ
сумата от 246, 83 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. до окончателното плащане,
представляваща задължения за периода от 25.10.2022 г. до 24.01.2023 г. за месечна такса за
абонаментен план, общо потребление и таксуване на услуги и направления и "плати с Yettel
от Google Play Store" по договор от м. април 2022 г. за предпочетен номер ...; сумата от 699,
80 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. до окончателното плащане, по договор от
15.11.2022 г. за лизинг на A... ... към предпочетен номер ..., представляваща сбор от 20 броя
лизингови вноски; сумата от 117, 82 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. до
окончателното плащане, представляващи вноски за лизинг за периода от 25.10.2022 г. до
24.02.2023 г.; сумата от 146 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. до окончателното
плащане, по договор от 15.11.2022 г. за лизинг на базови аксесоари, представляваща сбор от
20 броя лизингови вноски, сумата от 21, 90 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. до
окончателното плащане, представляващи вноски за лизинг за периода от 25.10.2022 г. до
24.01.2023 г.; и сумата от 90, 87 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2025 г. до
окончателното плащане, представляваща сбор от месечни такси за абонаментен план Тотал
макс за периода от 25.10.2022 г. до 24.01.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10769/2025 г. на СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ
изцяло исковете по чл. 92 ЗЗД за сумата от 383, 96 лв. неустойки за предсрочно прекратяване
на услуги, формирани в отчетен период 25.02.2023 г. - 24.03.2023 г. по фактура .../25.03.2023
г., и за сумата от 128, 06 лв. по договор за мобилни услуги от 15.11.2022 г. за предпочетен
номер ..., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на не повече от трикратния размер на месечните
абонаменти на основание чл. 9, б. "а" от договора.
ОСЪЖДА Б. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С...“, бл.., вх. А, ап.., да
заплати на „Й...“ ЕАД (с предишно наименование „Т...“ ЕАД), ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк „М..“, Б..., сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
372, 54 лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 26, 46 лв.,
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5