Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на трети май през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател:
Росен
Димитров
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 15412 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са субективно съединени искове с пр.основание чл.226,ал.1 от
Кодекс за застраховането/отм./ от П.А.А.,
ЕГН ********** и Й.С.А., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Д.Д. против З. „Л.И.“ АД за
заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – мъки и страдания от смъртта
на тяхната дъщеря – С.П.А., настъпила в резултат на ПТП в размер на сумата от по
40 000 лв. – за всеки един от тях/впоследствие увеличени на по 87 500 лв./, ведно със законна
лихва върху тези суми от датата на деликта – 10.12.2013 г. до окончателното им
изплащане, както и сумите от по 8 264.67
лв. на всеки един от тях, представляващи лихва за забава върху платените
извънсъдебно от застрахователя като застрахователно обезщетение суми от по
80 000 лв. на всеки един от тях на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода
от датата на ПТП - 10.12.2013 г. до момента на изплащането им – 15.12.2014 г. и
направените по делото разноски.
Чрез своя процесуален представител ищците поддържат исковете за
неимуществени вреди, които твърдят, че търпят в следствие смъртта на дъщеря им С. при
ПТП на 06.09.2010 год. по вина на водача на лек автомобил марка BWV, модел
530D с рег.№ ******С.Г., който управлявал
автомобил застрахован при ответното
дружество.
Ищците молят съда да уважи предявените искове , тъй като са основателни и законосъобразни,
ведно със законните последици - разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** оспорва исковите претенции по основание и по размер Излага се, че
дружеството е изплатило извънсъдебно на ищците обезщетение в размер на сумите
от по 80 000 лв. за всеки един от тях по образуваната при него щета №
0000-1000-01-14-7258. В тази връзка твърди, че ищците нямат нерепарирани
вреди, които да подлежат на съдебна защита. На следващо място оспорва, че е
налице виновно поведение от страна на водача С.Г.за настъпването на процесното
ПТП. Счита, че е налице случайно деяние по см. на чл. 15 от НК. Оспорва и
претенцията за лихва и претендира разноски.
Доказателствата по делото са гласни
и писмени.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От
протокол за оглед на местопроизшествието, съставен на 10.12.2013 г. и
постановление на Окръжна прокуратура гр.Пловдив за прекратяване на наказателно
производство от 15.05.2014 год. по дознание № 1417/2013 год. на РУП Асеновград
се установява,че на
10.12.2013 г. на главен път ІІ-86,
при км 33+500, около 13.30 ч.- 14.00 ч., в участъка между с.Бачково и
гр.Асеновград, в района между двата тунела след с.Бачково и преди
гр.Асеновград, в посока с.Бачково Асеновград е настъпило ПТП,при което лек автомобил марка
БМВ,
модел 530D с рег.№ ******пада в р.Чая. На място са починали всички лица в автомобила,вкл.
неговия водач С.Г.и пътника С.П.А.-дъщеря на
ищците/удостоверение за наследници на л.8 от делото/.
Поради смъртта на виновния водач наказателното производство е прекратено.
От представената преписката
по щета № 0000-1000-01-14-7258 09.07.2014 г. се установява,че ответното
дружество е приело отговорността си като застраховател по гражданска
отговорност на за лек
автомобил марка БМВ,
модел 530D с рег.№ ******и на 05.12.2014 год. е изплатило обезщетение за
неимуществени вреди на ищците в размер на по 80 000 лв.По тези факти
страните не спорят.
От заключението по назначената АТЕ,което съдът възприема като обективно и
професионално, се установява,че преди произшествието автомобила се е
движил със скорост от 76 км.ч. и след ляв завой е паднал в реката в района на
стената на ВЕЦ,като най-вероятната причина за това е самокатастрофа в следствие
субективна грешка на водача на автомобила.
От показанията на св.Д.П.се установява,че родителите тежко са преживели
смъртта на дъщеря им, която завършила средното си образование в гр.Пловдив и
имала намерение да продължи да учи.Бащата не ходил на работа три-четири
месеца,а майката се поболяла.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така
цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
С оглед на валидното застрахователно правоотношение отговорността на
ответното дружество е установена.
Според съда вина за настъпването на катаствофата има водачът на автомобирла БМВ С.Г.,който в
нарушение на чл.20,ал.1 и 2 ЗДвП не е контролирал автомобила при конкретната
пътна обстановка и е допуснал излизането му от пътното платно и падането в
реката.
Причинно следствената
връзка между неправомерното деяние и настъпилата смърт на С.П.А. също е доказана по безспорен начин.
Поради изложените съображения, съдът
намира, че предявените искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм/ за
претърпени неимуществени вреди против З. „Л.И.“ АД са основателни.
Техния размер следва да се определи
съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Загубата на дете е най-голямата и тежка психическа травма, която родители
могат да понесат. Тя е несравнима с каквото и да е друго нещастие и е причинила
на ищците нечовешки мъки, болки и страдания, които ще останат за цял живот.
Според настоящия състав справедливото
обезщетение за търпените от ищците болки, мъки и страдания от загубата на
детето им С. е в размер на по 120 000 лв. за всеки от тях.
След приспадане на извънсъдебно пратените по 80 000 лв. ответникът
следва да бъде осъден да им заплати по 40 000 лв. ведно със законната
лихва върху тях от датата на деликта- 10.12.2013 год. до
окончателното им изплащане, като над уважените размери до претендираните такива
от по 87 500 лв. от двамата ищци, претенциите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът намира тези размери за справедливи и обосновани с оглед претърпените
от родителите на С.П.А. мъки и страдания от загубата на младата им дъщеря и
отговарят на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на
живот в страната към края на 2013 год.
Исковете за заплащане на мораторна лихва за забава върху платените
извънсъдебно от застрахователя като застрахователно обезщетение суми от по 80
000 лв. на всеки един от тях на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от
датата на ПТП - 10.12.2013 г. до момента на изплащането им – 15.12.2014 г. в размер
на по 8 264.67 лв. са основателни и доказани по размер след пресмятане от съда с лихвен
калкулатор и следва да се уважи
Съобразно
този изход на делото ответника следва да
заплати на всеки от ищците сумата от 1831 лв. за държавната такса и по 1765 лв.
разноски за адвокатска защита.
Ищците
следва да заплатят на ответника по 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение и
по 72 лв. за експертизата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати поотделно на П.А.А.,
ЕГН ********** и Й.С.А., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Д.Д.,*** на основание
чл.226,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД по 40 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди в следствие смъртта на дъщеря им С.П.А., настъпила в
резултат на ПТП на 10.12.2013
г. , ведно със законната лихва върху тези суми считано от 10.12.2013 г. до
окончателното им изплащане, като отхвърля предявените искове над уважените
размери до претендираните такива от по 87 500 лв. като неоснователни .
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати поотделно на П.А.А., ЕГН ********** и Й.С.А.,
ЕГН ********** на основание чл.86,ал.1 ЗЗД по 8 264.67 - мораторна лихва върху платените
извънсъдебно от застрахователя като застрахователно обезщетение суми от по 80
000 лв. за
периода от 10.12.2013 г. до 15.12.2014 г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да
заплати поотделно на П.А.А.,
ЕГН ********** и Й.С.А., ЕГН ********** сумата от по 1831 лв. – разноски за за държавната такса
и по 1765 лв. разноски за адвокатска защита.
ОСЪЖДА поотделно на П.А.А., ЕГН **********
и Й.С.А., ЕГН ********** да заплатят на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******* по 200
лв. за юрисконсултско възнаграждение и по 72 лв. за експертизата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: