Решение по дело №33/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от Е.Т.Д., действащ чрез пълномощника адв. Д.Г. ***, със съдебен адрес:***, офис 8, против решение № 374/15.11.2019 г., постановено по АНД № 1144/2019 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 90/16.08.2019 г. на директор на ТД „Дунавска” към Агенция „Митници”, с което на касатора Е.Т.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 1145.76 лева, на основание чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на решението на Районен съд Видин. Иска се да бъде отменено оспореното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка: в хода на производството е установено, че при извършена на 28.08.2018 г. проверка на място в имот, находящ се в с. Буковец, ул.”Първа” № 45, общ. Видин, обитаван от касатора, било установено, че в прилежащото към къщата избено помещение се съхраняват два броя ПВЦ бидони, съдържащи общо 124 литра течност с мирис на етилов алкохол, за които собственикът признал, че не притежава документ, доказващ начисляването, заплащането или обезпечаването на дължимия акциз за откритата ракия, която била за лична употреба. При извършената в административното производство експертиза било установено, че действително алкохолно съдържание на течността е 41.9% vol при 20ºС. Проверяващите установили, че касаторът не притежава удостоверение за регистрация на Специализиран малък обект за дестилиране (СМОД) по смисъла на ЗАДС.

В резултат на установеното бил съставен акт, в който било посочено, че касаторът е извършил нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, от обективна и субективна страна. Уличеният като нарушител не направил възражения по АУАН, след което било издадено процесното НП.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел от правна страна, че жалбата е неоснователна, тъй като атакуваното НП е съобразено с материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в АУАН и НП нарушение, авторството на дееца, неговата вина и причинно-следствената връзка и е наложена санкция в определен от закона размер, съобразена със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Приел още, че НП съдържа законоустановените реквизити, описани в чл.57 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушението, за което е санкциониран, като наказващият орган правилно е определил по вид и размер предвиденото административно наказание.

Направените от районния съд правни изводи се споделят от настоящата инстанция.

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наказанието е наложено за нарушение на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, което безспорно е било извършено от обективна и субективна страна от касатора.

Правилно наказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като по преписката липсват доказателства, сочещи за маловажност на процесното деяние. Съдът намира, че нарушението разкрива висока степен на обществена опасност, предвид големия обем на откритата акцизна стока и поведението на касатора, който се е укривал за дълъг период от време от връчване на съставения против него акт.

Настоящият съдебен състав намира, че от касатора е извършено визираното от наказващия орган нарушение, а именно описаното деяние в АУАН и в НП, поради което е осъществен от обективна и субективна страна съставът, въз основа на който е ангажирана административнонаказателната му отговорност – чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС.

При издаването на наказателното постановление Съдът намира, че не са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да налагат неговата отмяна.

Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити съобразно чл.57 от ЗАНН, в т.ч. всички признаци на нарушението, като развитите доводи в тази насока са неоснователни.

Правилно е приложен относимия към казуса материален закон както по отношение индивидуализацията на деянието и дееца, така и спрямо наложеното административно наказание, определено в минималния нормативно установен размер.

Правилно е приложена и разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗАДС, с която е отнет в полза на Държавата предмета на административното нарушение.

Неоснователни са твърденията за нарушение на процесуалните правила, изложени в касационната жалба. Правилно административно-наказателното производство е било спряно поради укриването на уличеното лице, до откриването му от органите на МВР и връчване на АУАН, като при това не е налице нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. В хода на производството не са нарушени процесуалните права на нарушителя, което би довело до отмяна на атакуваното пред ВРС НП.

С оглед изложеното решението на ВРС, с което е потвърдено наказателното постановление е валидно, допустимо, обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

От ответника своевременно са поискани разноски по делото за процесуално представителство по делото. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017 г. На основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК и сравнително ниската правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374/15.11.2019 г., постановено по АНД № 1144/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 90/16.08.2019 г. на директор на ТД „Дунавска” към Агенция „Митници”.

ОСЪЖДА Е.Т.Д. ***, да заплати в полза на Агенция „Митници” сумата от 100.00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.