№ 171
гр. Стара Загора , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501350 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,Т.Б.“ ЕАД ***
против разпореждане № 329 от 28.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
1771/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. А. С. за 205,55 лева за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 10.04.2019 г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Излага
подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени
обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото
производство.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по
чл.410 ГПК от ,,Т.Б.“ ЕАД *** срещу А. А. С. за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 346,84 лв., от които 141,29 лв. за неплатени
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 205,55 лв. за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
1
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с
която ,,Т.Б.“ ЕАД *** е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК за сумата 205,55 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. За да постанови този акт, съдът е приел, че може да се уговаря
неустойка за вреди от разваляне на договора, но само в рамките на присъщата
й обезщетителна, обезпечителлна и санкционна функция. Иначе същата е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Приел е, че уговорката за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната в
размер на всички останали месечни абонаментни такси излиза извън тези
функции, защото мобилният оператор по вече разваления договор получава
не само имуществена облага в размер, какъвто би получил и ако договорът не
е развален, без да предоставя електронни услуги, което води до
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Позовал се е на разпоредбата на чл.88, ал.1, изр. второ ЗЗД.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК.
В случая заявителят претендира неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент в размер само на 67,47 лв., за която сума е посочено,
че съставлява 3-месечни абонаментни такси. Останалата сума до размер на
претендираните 205,55 лв., а именно 138,08 лв. е посочено, че представлява
неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартна
цена съгласно т.7 от договора, което всъщност е разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната цена на същото устройство.
С оглед характера на уговорените в договорите насрещни престации - за
продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги
по договора и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно
плащане на абонаментите такси за мобилни услуги и вноски за устройството),
2
развалянето има действие занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. При двустранни
договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка
като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие
се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще. Съответно
кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради
настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава
неустойка реално е била уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС. В
случая такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на
вредите на кредитора като изправна страна по договора. Липсва нормативно
ограничение в рамките на предоставената договорна свобода на основание
чл.9 ЗЗД страните да не могат да уговарят неустойка за вредите от
предсрочно прекратяване на договор за продължително или периодично
изпълнение, но само в рамките на присъщата й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Тази неустойка е за разваляне на договора и по
характер не е компенсаторна. Компенсаторна е неустойката за пълно
неизпълнение, каквото в случая не се твърди. Следователно за сумата от
67,47 лв. следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Не така стои въпросът за търсените суми за неустойката за
предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартна цена съгласно
т.7 от договора. Както беше посочено по-горе, всъщност това не е неустойка,
а сума за разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена на същото устройство. Цената на устройството обаче
е определена още при сключването на договора и не може да бъде
променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Дори и да се приеме, че уговореното
при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги или
споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият дължи суми за
разликата в цената на предоставеното устройство без абонамент и
заплатената от него цена на същото устройство, има характер на неустойка за
вредите от развалянето, то тази неустойка излиза извън специфичните й
функции, посочени по-горе. Мобилният оператор по вече развален договор
било по за лизинг или покупко-продажба на изплащане би получил
имуществена облага от насрещната страна за времето, през което договорът е
бил изпълняван, а при развалянето на договора се дължи връщането на вещта,
т.е. няма да се дължат никакви вноски. Това води до неоснователното му
3
обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е частично основателна. Обжалваното разпореждането, в
частта, в която заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
67,47 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 10.04.2019 г., е отхвърлено, е неправилно и следва да бъде
отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 329 от 28.04.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 1771/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта в която
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 67,47 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
10.04.2019 г., е отхвърлено, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „Т.Б.“ ЕАД,
*** по чл.410 ГПК срещу А. А. С. от ***, ЕГН ********** за сумата от
67,47 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 10.04.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4