№ 907
гр. Русе, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520103394 по описа за 2022 година
Производството е за делба във фазата по извършването й.
С Решение № 1553 от 08.12.2022 г. до съдебна делба между Л. В. В., П.
С. Й., Н. С. В., В. Х. К., Х. Й. К., М. Й. К., М. Й. К. и Д. Й. К. е бил допуснат
следния недвижим имот:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ , съставляващ парцел III-260,263
/трети за имоти планоснимачни номера двеста и шестдесети и двеста
шестдесет и трети/, а по Нот.акт № 129, том ІV, дело № 2785/16.09.1972 г. на
РН, представляващ парцел ІІІ-118 /трети за имот планоснимачен номер сто и
осемнадесети/в кв.... /четиридесет и пети/ по плана на с...., община
Русе,област Русе, с урегулирана площ от 761 /седемстотин шестдесет и един/
кв.м, с уредени сметки по регулация, заедно с построените там масивна
стопанска сграда с площ от 48 /четиридесет и осем/ кв.м, паянтова
стопанска сграда от 18 /осемнадесет/ кв.м и паянтова стопанска сграда от
34 /тридесет и четири/ кв.м, а по кадастралния план на селото, одобрен със
Заповед № 453/25.03.1997 г., съставляващ имот с идентификатор 0.260 /нула,
точка,две,шест,нула/, при съседи на парцела по нотариален акт: улица и
А.Д.А., а по кадастрална карта: имот № 0.261, имот № 0.263, имот № 0.7108 и
имот № 0.259, при права: 40/180 ид.части за Л. В. В., по 35/180 ид.части за П.
С. Й. и за Н. С. В., и по 14/180 ид.части за В. Х. К., Х. Й. К., М. Й. К., М. Й. К.
и Д. Й. К..
Съделителката В. Х. К. е направила искане имотът да й бъде възложен в
дял в хипотезата на чл.349 ал.2 от ГПК.
1
Съделителките Л. В. В. и Д. Й. К. са изразили съгласие с това
искане.Първата от тях претендира разноски за производството.
Съделителката П. С. В. иска делбата да се извърши, като имотът се
изнесе на публична продан и тя получи припадащата се парична стойност от
цената.
Съделителите Н. С. В., Х. Й. К., М. Й. К. и М. Й. К. не вземат становище
по начина на извършване на делбата.
По делото е приета единична техническа експертиза, по която страните
не са имали възражение и която съдът възприема изцяло и от която се
установява, че пазарната стойност на имота, при отчитане неговото
местоположение, състоянието му в момента, търсенето и предлагането на
такъв тип недвижимости в района, възлиза на 19 380 лв.Делът на ищцата е
4 306,67 лв., на съделителите с по 35/180 ид.части-3 768,34 лв., а за тези с
14/180 ид.части-по 1 507,33 лв. Вещото лице е посочило, че имотът е реално
неподеляем съгласно изискванията на ЗУТ.Докладвано е, че към момента на
огледа липсват двете паянтови стопански сгради от 18 кв.м и от 34 кв.м,
поради което не са ценени от експерта.Третата постройка е налична и през
годините е била пригодена за жилище.Вещото лице е констатирало, че
височината на стаите е 2,05 м.С оглед нормата на чл.49 ал.1 от Наредба № 5
раздел III „Жилища“, където е казано, че светлата височина на жилищните
помещения трябва да бъде най-малко 2,50 м, като отклонения по 10 на сто се
допускат при реконструирането на съществуващи жилища, както и за част от
жилищни помещения във вили, мезонети и еднофамилни жилища, експертът е
заключил, че процесната сграда не отговаря на посочените изисквания,
поради което няма статут на жилище и е ценена като стопанска сграда.
С оглед направеното искане от съделителката В. К. да й бъде възложен
имота в хипотезата на чл.349 ал.2 от ГПК е изслушана св.Г.Т., позната на
лицето.От показанията на същата се установява, че семейството на В. К. се
нанесло да живее в постройката, след като продали свой имот преди около 20
години.Свидетелката не помни дали наследодателят М. е бил жив към него
момент.
Л.В., П.Й. и Д.К. не оспорват, че към момента съделителката В.К. няма
друг имот.Първите две обаче са оспорили, че лицето е живяло с
наследодателя към момента на смъртта му.
Съгласно чл.349 ал.2 от ГПК,ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял,
като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Според дадените разяснения в т.7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.дело
№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, основното законово изискване за уважаване на
възлагателната претенция по цитираната разпоредба е делбеният недвижим
2
имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим
имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето
предназначение да се ползва за задоволяване на жилищни нужди,
отговаряйки на изискванията на чл.40 ЗУТ и т.З0 от ДР на на ЗУТ (обн., ДВ,
бр. 1 от 2002 г.), както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни
обекти на собственост при спазване изискванията на чл.203 ЗУТ.
В настоящия случай би могло да се приеме, че броят налични
помещения в сградата отговарят на изискванията по посочените
разпоредби.Стаите обаче са с височина под 2,50 м, което нарушава
нормативно изискване, както към момента, така и към годината на
изграждане на постройката (50-те години на миналия век). Към този период е
действал Закон за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/
(отм.) и Строителните правила и норми за изграждане на населените места,
приети на основание чл.52 от ЗПИНМ, обн. в ДВ, бр.75/18.09. 1959 г.( отм.).В
чл.45 ал.1 от последните е казано, че жилищните помещения трябва да имат
най-малко 2,60 м конструктивна и 2,50 м светла част.Увеличаването или
намаляването на тези височини се допуска при доказана необходимост от
Държавния комитет по строителство и архитектура.Височината на
процесните помещения не съответства и на цитирания в заключението чл.49
от Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на
територията (обн. ДВ, бр.51 от 2001 г., попр., бр. 62 от 2001 г.). Към
настоящия момент действа Наредба № 7/ 22.12.2003 г. за правила и норми за
устройство на отделните територии. В чл.72 ал.3 от нея е посочено, че
светлата височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради трябва
да бъде най-малко 2,60м.Във вилни сгради и в подпокривното пространство
на жилищни сгради ,най-малко 50% от площта трябва да бъде със светла
височина 2,30м.,а в най-ниската част 1,50 м.
Изложеното налага извод, че при действието на строителните правила
и норми от момента на изграждане на сградата и до настоящия момент тя не
отговаря на строителните изисквания за светла височина на жилищните
помещения.Липсват доказателства това да е било допуснато по надлежния
ред от съответния административен орган.При това положение съдът намира,
че процесната сграда по своето техническо естество не представлява
“жилище“ според строителните правила и норми в сила към момента на
изграждането на обекта, включително и понастоящем.Така, както е вписано в
титула за собственост, касае се до стопанска постройка, поради което чл.349
ал.2 от ГПК се явява неприложим.
Дори обаче да се приеме, че това обслужващо помещение е
задоволявало жилищните нужди на наследодателя и е придобило статут на
самостоятелен обект, а не се явява прилежащо към земята, то събраните в
производството доказателства не сочат на безспорен извод, че съделителката
В. Х. К. е живяла трайно там към момента на смъртта на М. В. К..Разпитаната
свидетелка не е категорична кога точно ответницата и съпругът й са се
нанесли в имота.Посочено е, че това е било преди около 20
3
години.Наследодателят е починал на 16.12.1999 г., което е преди 23
години.Дори да се допусне, че се касае до неточност в спомените на Г.Т., то
жената изрично е заявила, че не може да си спомни дали наследодателят е бил
жив, когато В. К. се е нанесла в сградата. Дали ответницата и съпругът й са
имали друго жилище в съседен на процесния имот е без правно значение при
съобразяване приложението на нормата на чл.349 ал.2 от ГПК.Останалите,
развити доводи от представителя на страната относно естеството на
продадения имот, са ирелевантни за казуса.Безспорно е, че семейство К.и са
имали свое самостоятелно жилище, в друга сграда, отделна от тази,
притежавана от наследодателя.
В т.7 от цитираното тълкувателно решение е казано, че изискването на
закона съделителят, който иска възлагане “да е живял в него“, предполага
трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение,
установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването
му по предназначение.Доказването на правнорелевантния факт, че
претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на
различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно
като изводът на съда не може да почива на предположение. В процесния
случай няма убедителни доказателства в този смисъл.
Предвид становището на експерта за невъзможност да се обособят
реални дялове за всеки от съделителите, съдът намира, че делбата следва да
се извърши като недвижимостта се изнесе на публична продан.Страните
трябва да се удовлетвори от цената съобразно притежаваните от тях идеални
части.
Ищцата е претендирала заплащане на разноски за производството,
съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.В практиката на ВКС
последователно се приема, че по смисъла на чл.355 ГПК съделителите
заплащат разноски съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство, но се имат предвид онези разноски по призоваване на
свидетели, вещи лица (вкл. възнаграждение за последните), извършване на
оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод
признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост.Всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство
от адвокат.В случая съдът намира, че може да уважи искането само по
отношение на т.2 и т.4 от списъка-за депозит за вещо лице и за вписване на
исковата молба.
Съделителите следва да заплатят държавна такса в размер на 4 % върху
стойността на дяловете си.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН , на основание чл.349 ал.1 от
4
ГПК, УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ , съставляващ парцел III-260,263
/трети за имоти планоснимачни номера двеста и шестдесети и двеста
шестдесет и трети/, а по Нот.акт № 129, том ІV, дело № 2785/16.09.1972 г. на
РН, представляващ парцел ІІІ-118 /трети за имот планоснимачен номер сто и
осемнадесети/в кв.... /четиридесет и пети/ по плана на с...., община
Русе,област Русе, с урегулирана площ от 761 /седемстотин шестдесет и един/
кв.м, с уредени сметки по регулация, заедно с построените там масивна
стопанска сграда с площ от 48 /четиридесет и осем/ кв.м, а по кадастралния
план на селото, одобрен със Заповед № 453/25.03.1997 г., съставляващ имот с
идентификатор 0.260 /нула, точка,две,шест,нула/, при съседи на парцела по
нотариален акт: улица и А.Д.А., а по кадастрална карта: имот № 0.261, имот
№ 0.263, имот № 0.7108 и имот № 0.259, с пазарна стойност от 19 380 лв.,
като след извършване на проданта съсобствениците се удовлетворят
съобразно правата си: 40/180 ид.части за Л. В. В., ЕГН **********, от
гр.Русе, по 35/180 ид.части за П. С. Й., ЕГН **********, от гр.Русе, и за Н.
С. В., ЕГН **********, от с...., общ.Русе, обл.Русе, и по 14/180 ид.части за В.
Х. К., ЕГН **********, от с...., общ.Русе, обл.Русе, Х. Й. К., ЕГН
**********, от с...., общ...., обл...., М. Й. К., ЕГН **********, от с...., общ....,
обл...., М. Й. К., ЕГН **********, от с...., общ...., обл.... и за Д. Й. К., ЕГН
**********, от с...., общ.Русе, обл.Русе,
ОСЪЖДА П. С. Й., ЕГН **********, от гр.Русе, **********, да
заплати на Л. В. В., ЕГН **********, от гр.Русе, ***********, със съдебен
адрес: гр.Ботевград, ул.“Свобода“ № 2, вх.Б, ет.2, ап.12, чрез адв.И. С. от АК-
София, сумата от 89,44 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН **********, от с...., общ.Русе, обл.Русе,
******, да заплати на Л. В. В., ЕГН **********, от гр.Русе, ***********, със
съдебен адрес: гр.Ботевград, ул.“Свобода“ № 2, вх.Б, ет.2, ап.12, чрез адв.И.
С. от АК-София, сумата от 89,44 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Х. К., ЕГН **********, от с...., общ.Русе, обл.Русе,
*********, да заплати на Л. В. В., ЕГН **********, от гр.Русе, ***********,
със съдебен адрес: гр.Ботевград, ул.“Свобода“ № 2, вх.Б, ет.2, ап.12, чрез
адв.И. С. от АК-София, сумата от 35,78 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. Й. К., ЕГН **********, от с...., общ...., обл....,
**********, да заплати на Л. В. В., ЕГН **********, от гр.Русе,
5
***********, със съдебен адрес: гр.Ботевград, ул.“Свобода“ № 2, вх.Б, ет.2,
ап.12, чрез адв.И. С. от АК-София, сумата от 35,78 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН **********, от с...., общ...., обл....,
***********, да заплати на Л. В. В., ЕГН **********, от гр.Русе,
***********, със съдебен адрес: гр.Ботевград, ул.“Свобода“ № 2, вх.Б, ет.2,
ап.12, чрез адв.И. С. от АК-София, сумата от 35,78 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН **********, от с...., общ...., обл....,
**********, да заплати на Л. В. В., ЕГН **********, от гр.Русе,
***********, със съдебен адрес: гр.Ботевград, ул.“Свобода“ № 2, вх.Б, ет.2,
ап.12, чрез адв.И. С. от АК-София, сумата от 35,78 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН ********** , от с...., общ.Русе, обл.Русе.
**************, да заплати на Л. В. В., ЕГН **********, от гр.Русе,
***********, със съдебен адрес: гр.Ботевград, ул.“Свобода“ № 2, вх.Б, ет.2,
ап.12, чрез адв.И. С. от АК-София, сумата от 35,78 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. В. В., ЕГН **********, от гр.Русе, ***********, със
съдебен адрес: гр.Ботевград, ул.“Свобода“ № 2, вх.Б, ет.2, ап.12, чрез адв.И.
С. от АК-София, да заплати по с/ка на РРС сумата от 172,27 лв.–държавна
такса за производството.
ОСЪЖДА П. С. Й., ЕГН **********, от гр.Русе, **********, да
заплати по с/ка на РРС сумата от 150,73 лв.–държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН **********, от с...., общ.Русе, обл.Русе,
******, да заплати по с/ка на РРС сумата от 150,73 лв.–държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА В. Х. К., ЕГН **********, от с...., общ.Русе, обл.Русе,
*********, да заплати по с/ка на РРС сумата от 60,29 лв.–държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА Х. Й. К., ЕГН **********, от с...., общ...., обл....,
**********, да заплати по с/ка на РРС сумата от 60,29 лв.–държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН **********, от с...., общ...., обл....,
***********, да заплати по с/ка на РРС сумата от 60,29 лв.–държавна такса
за производството.
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН **********, от с...., общ...., обл....,
**********, да заплати по с/ка на РРС сумата от 60,29 лв.–държавна такса за
производството.
6
ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН ********** , от с...., общ.Русе, обл.Русе.
**************, да заплати по с/ка на РРС сумата от 60,29 лв.–държавна
такса за производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2–седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7