№ 598
гр. Варна, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20253110201065 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба от М. Х. П.
ЕГН ********** чрез адвокат М. Н. Т. от Адвокатска колегия Варна срещу
наказателно постановление № ПЕК-11/15.01.2025 г., издадено от проф.д-р Ц.П.П. –
директор на Регионална здравна инспекция/РЗИ/-Варна.
Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснато
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което се моли съда да го отмени изцяло и да им бъдат
присъдени направените разноски и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от
адвокат М. Н. Т. от Адвокатска колегия Варна, редовно упълномощена, която по
същество моли съда да отмени наказателното постановление на основанията, посочени
във въззивната жалба. Посочва, че доверителката като помощник-възпитател е
наказана за това, че не е изпълнила изискванията на медицински стандарт за
ограничаване разпространението на вътрешно болнична инфекция, като от самият
наказващ орган е посочено, че са приложени по аналогия залегналите в този
медицински стандарт изисквания, а осъществяване на административно-наказателна
отговорност по аналогия е недопустимо. Според адв.Т. единствено нарушение на
1
конкретните изисквания на чл.29 от Наредба № 3 от 05.02.2007 г. за здравните
изисквания към детските градини може да се квалифицира като такова криещо риск от
разпространение на заразни заболявания, тъй като те са определени от законодателя
като ограничаващи разпространението. Счита, че няма закон или друг нормативен акт,
който да задължава детските градини да спазват който и да е медицински стандарт, тъй
като медицинските стандарти са насочени към лечебните заведения, каквото детската
градина безспорно не е.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт И.Н.,
редовно упълномощен, която моли съда да потвърди наказателното постановление.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 26.08.2024 г. инспектори от Регионална здравна инспекция гр.Варна,
извършили планова проверка и лабораторен контрол на място в Детска градина № 17
„Д-р Петър Берон“, филиал „Жирафче“ с адрес гр.Варна, ул.Д-р Иван Басанович до
бл.25. При проверката били взети проби от ръце на персонала за микробиологично
изследване.
Не е изготвен/или не е представен на съда/ протокол при извършване на
проверката, няма отразени обстоятелства относно спазване на личната хигиена от
персонала на заведението и условията и реда, по които са взети пробите от ръце и от
кое длъжностно лице.
В протокол с лаб.№ 228-233/26.08.2024 г. от микробиологична лаборатория към
РЗИ-Варна/приложено копие/ е отразено, че в пробата, взета от ръце на
пом.възпитател М. П. са изолирани микроорганизми: Staph. epiderm – масов р-ж и
Klebs.pneum – масов р-ж със заключение, че са изолирани масов растеж на
Стафилококус епидермидис и Клебсиела пневмоние, резултатите крият риск от
заболяване.
На 17.09.2024 г. главен инспектор К. И. Д. в отдел Противоепидемичен
контрол, дирекция Надзор на заразните болести при РЗИ-Варна съставила акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ изх.№ 000562/17.09.2024 г.
/приложен оригинал към преписката/ на М. Х. П., за това, че при извършена проверка
на 26.08.2024 г. в обект детска градина № 17 „Д-р Петър Берон“, филиал Жирафче, на
адрес гр.Варна, ул.Д-р Иван Басанович, до бл.25, по повод извършена планова
проверка и лабораторен контрол и взети проби от ръце на персонал за
микробиологично изследване, П., в качеството си на служител, работещ в детско
заведение – помощник-възпитател, е нарушила разпоредбата на чл.8 от Наредба № 15
от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения,
2
специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти,
предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските
и козметичните салони/наричана по-нататък Наредбата/, а именно – „да поддържа
добра лична хигиена“. От взетите проби в деня на проверката – смив от ръце, при Х. са
изолирани масов растеж на Стафилококус епидермидес и масов растеж на
недопустима патогенна флора Клебсиела пневмоние – бактерии, които представляват
опасност за здравето и са показател за недобра лична хигиена и липса на извършване
на дезинфекция на ръцете. Лабораторните резултати са доказани с протокол с лаб.№
228-233/26.08.2024 г. от лаборатория към РЗИ-Варна, отдел Микробиология и
вирусология. Пробите за микробиологично изследване са взети от служители на РЗИ-
Варна в присъствието на медицинска сестра В.Т.. Актосъставителката е
квалифицирала нарушението по чл.8 от Наредбата, а именно – „да поддържа добра
лична хигиена“. В АУАН са посочени двама свидетели, без да е отразено дали те са
присъствали при установяване на нарушението или са присъствали при съставянето на
АУАН. АУАН бил предявен на М. Х. П. на 17.09.2024 г., която се запознала със
съдържанието му, не направила възражения, подписала го и получила копие от него.
На 15.01.2025 г. е било издадено обжалваното наказателно
постановление/приложен оригинал/. Административно-наказващият орган е приел
изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.8
от Наредбата и е ангажирал личната отговорност на М. Х. П. на основание чл.229 ал.1
от Закона за здравето, като наложил административно наказание глоба в размер на
300 лева.
С писмо изх.№ 16 1005-1/П от 26.03.2025 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация уведомява съда, че е
акредитиран Лабораторен изпитвателен комплекс при РЗИ-Варна със заповед А
451/19.10.2023 г. и сертификат за акредитация рег.№ 244 ЛИ/19.10.2023 г./приложени
към писмото/ и че отдел Микробиология и вирусология, който е част от структурата
на РЗИ-Варна не е част от акредитирания от ИА Българска служба за акредитация
Лабораторен изпитвателен комплекс при РЗИ-Варна.
За съдебно заседание бе призована като свидетел актосъставителката К. И. Д.,
но същата не се яви, страните заявиха, че не държат на разпита , поради която
същата бе заличена от списъка на свидетелите.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателствени средства по делото, кредитирани от съда, които не се оспорват от
страните.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
В санитарно микробиологично изследване за контрол на дезинфекциите и
стерилизациите с лаб.№ 228-233/26.08.2024 г. от микробиологична лаборатория към
3
РЗИ-Варна е отразено, че в пробата, взета от ръце на пом.възпитател М. П. са
изолирани микроорганизми: Staph. epiderm – масов р-ж и Klebs.pneum – масов р-ж със
заключение, че са изолирани масов растеж на Стафилококус епидермидис и Клебсиела
пневмоние, резултатите крият риск от заболяване.
Не става ясно кой е извършил изследването и кой е изготвил заключението. В
изследването фигурира името И.К. и дата 29.08.2024 г. и отдолу дата 30.08.24 г. д-р
Кр.И. – гл.инспектор отд.ПЕК и подпис. Не става ясно д-р И., която в крайна сметка е
подписала изследването, дали работи в микробиологичната лаборатория, на каква
длъжност и дали има необходимата квалификация за извършване на микробиологични
изследвания. Ако това е актосъставителката главен инспектор К. И. Д. в отдел
Противоепидемичен контрол, дирекция Надзор на заразните болести при РЗИ-Варна
не са представени доказателства, че тя има компетентност да извършва такива
изследвания и съставя документи за резултатите от тях.
И в наказателното постановление е посочено, че тази лаборатория, в който е
извършено изследването, е към Отдел „Микробиология и вирусология“ към РЗИ-
Варна. От получения отговор от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
Българска служба за акредитация се установява, че отдел Микробиология и
вирусология, който е част от структурата на РЗИ-Варна не е част от Лабораторен
изпитвателен комплекс при РЗИ-Варна, който единствено е акредитиран и това
означава, че лабораторията, в която е извършено изследването, не е акредитирана.
Не е изготвен/или не е представен на съда/ протокол при извършване на
проверката, няма отразени обстоятелства относно спазване на личната хигиена от
персонала на заведението и условията и реда, по които са взети пробите от ръце и от
кое длъжностно лице.
Тъй като няма протокол не може да се установи точно от кои лица са взети
проби, от кого, как са били съхранени, транспортирани и предадени на лабораторията.
Поради изложените обстоятелства съдът не приема резултатите от санитарно
микробиологично изследване за контрол на дезинфекциите и стерилизациите с лаб.№
228-233/26.08.2024 г. от микробиологична лаборатория към РЗИ-Варна като годно
доказателствено средство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
4
Наказателното постановление е получено лично от М. П. на 05.02.2025 г.,
видно от известието за доставяне/приложен оригинал/, жалбата срещу него е
входирана на 18.02.2024 г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимно
лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния
районен съд по местоизвършване на нарушението, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
АУАН е издаден от компетентен орган - К. И. Д. – главен инспектор в отдел
Противоепидемичен контрол, дирекция Надзор на заразните болести при РЗИ-Варна,
съгласно изискванията на чл.235 от Закона за здравето и писмо рег.№ 05-19-
1/24.03.2025 г. на директора на РЗИ-Варна.
Наказателното постановление № АПН-51-/1//15.12.2021 г. е издадено от
компетентен орган – проф.д-р Ц.П.П. – директор на Регионална здравна инспекция-
Варна, съгласно изискванията на чл.235 от Закона за здравето и писмо рег.№ 05-19-
1/24.03.2025 г. на директора на РЗИ-Варна.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването
на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за
компетентност са спазени.
Разпоредбите на чл.40 ал. 2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН
е съставен в присъствието на двама свидетели, в присъствие на нарушителя, като
препис от АУАН е връчен по законоустановения ред. Спазени са сроковете по чл.34
ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставянето на АУАН.
Наказателното постановление съдържа имената и длъжността на лицето, което
го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл. 57 от
ЗАНН, описано е формално извършеното нарушение, мястото на което е извършено,
законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали
наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Спазен е и визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно
постановление. Наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя.
5
Посочената като нарушена разпоредба в АУАН и наказателното постановление
– чл.8 от Наредбата въвежда задължение всяко лице, работещо в обектите по чл.1
ал.1, в случая - детските заведения (детски ясли и детски градини) и специализираните
заведения за отглеждане, пребиваване и възпитание на деца, да поддържа добра лична
хигиена. В настоящия случай от описанията на нарушението и обстоятелствата при
които същото е извършено, намиращи се в АУАН и наказателното постановление, не
става как точно М. П. е нарушила задължението си за поддържане на добра лична
хигиена. Посочено е единствено, че от взетите проби е изолиран масов растеж на
бактерии, които представляват опасност за здравето и са показател за недобра лична
хигиена и липса на извършване на дезинфекция на ръцете. С това са нарушени
разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Описанието на нарушението и
двата акта не съдържа информация относно елемент от състава на нарушението, а
именно – изпълнителното деяние на нарушението. Посочено е, че единствено от
резултатите от изследването и установеното наличие на бактерии е показател за
недобра лична хигиена и липса на извършване на дезинфекция на ръцете, без такива
констатации да са посочени за установени при извършената проверка. Това нарушение
е съществено, тъй като с неяснотата относно посочения по-горе елемент от състава на
нарушението се засяга правото на защита на лицето, срещу което се води
административно-наказателното производство и в частност правото му да научи какво
е нарушението, за което се води производството срещу него и представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност
на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
Съдът счита, че неправилно е приложен материалния закон. В наказателното
постановление е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.8 от Наредбата. Съгласно
тази норма всяко лице, работещо в детска градина, е длъжно да поддържа добра лична
хигиена.
За да се осъществи нарушение на тази разпоредба е необходимо да са налице
няколко кумулативно дадени елемента. На първо място трябва да има определени
какви точно правила, процедури, изисквания и задължения включва задължението за
поддържане на добра лична хигиена, на второ място трябва да е нарушено някое от
тези правила и на трето място това нарушение да е извършено именно в детската
градина. Липсата на който и да е елемент води до несъставомерност на деянието. В
случая не е налице един от елементите, а именно наличието на посочени конкретни
правила като част от съдържанието на понятието „добра лична хигиена“ и
6
установяване на нарушение на такова конкретно правило в детската градина.
В българското законодателство не съществува легално определение на
понятието „добра лична хигиена“, поради което следва да се приемат общоприетите
стандарти за лична хигиена.
Личната хигиена е насочена към запазване и укрепване на човешкото здраве
чрез прилагане на хигиенни мероприятия, отнасящи се пряко до човека през целия му
живот чрез разработване, пропагандиране и внедряване в живота правилата и нормите
целящи запазване и усъвършенстване на здравето и работоспособността на индивидите
и подобряване на физическото развитие и устойчивостта на организма му спрямо
разнообразните влияния на средата. Личната хигиена се определя като набор от мерки
и стандарти, които трябва да се спазват индивидуално, за да се постигне и поддържа
приемливо физическо присъствие, оптимално физическо развитие и адекватно
здравословно състояние и по този начин да се избегнат заболявания. Най-общо
личната хигиена се разделя на три области: хигиена на тялото, хигиена на устната
кухина и хигиена на интимната зона. Хигиената на тялото включва грижа за кожата,
косата, ноктите и облеклото. Оралната хигиена изисква правилно миене на зъбите,
почистване на езика и използване на вода за уста. Интимната хигиена включва
измиване на гениталната област и използване на специални продукти, за да я
поддържате чиста и без инфекции.
С оглед конкретиката на случая следва да се установи дали П. е поддържала
добра личната хигиена по отношение на кожата на ръцете, което стандартно включва
миене pъцeтe cъc caпyн и вoдa пpeди xpaнeнe, пpигoтвянe нa xpaнa и cлeд изпoлзвaнe
нa тoaлeтнaтa. Ако е необходимо дадено лице да спазва други специфични изисквания
за хигиена на ръцете с оглед служебното си положение, следва тези задължения да са
определени в нормативен или вътрешноведомствен акт.
В случая наказващият орган е стигнал до заключението, че П. е нарушила чл.8
от Наредбата, като не е поддържала добра лична хигиена. По силата на наредбата на
лицата, работещи в детски заведения (детски ясли и детски градини) се извършват
предварителни медицински прегледи и изследвания преди постъпване на работа/чл.3/
и периодични медицински прегледи и изследвания, които се провеждат веднъж
годишно, като резултатите от тези прегледи се вписват в личната здравна книжка на
лицето/чл.4 ал.1 и чл.6 ал.3 от Наредбата/, както съгласно чл.2 ал.1 - извършените
предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания се регистрират в
лична здравна книжка на лицето, по силата на ал.2 личните здравни книжки се
съхраняват в обекта, в който лицето работи, и се представят за проверка при
поискване от контролните органи и според ал.3 провеждането на предварителните и
периодичните медицински прегледи и изследвания и редовността на здравните книжки
са задължение както на всеки постъпващ на работа в обектите по чл.1 ал.1, така и на
7
съответния работодател.
Няма изложени констатации за нарушение на тези правила, така че съдът
приема, че те са били изпълнение от П..
В наредбата не фигурира задължение за лицата, работещи в тези заведения, да
извършват дезинфекция на ръцете си, при какви случаи, на какъв период от време и с
какъв дезинфектант. След като не фигурира такова задължение в наредбата е
недопустимо П. да носи наказание за нарушаването му.
Действително тази наредба е нормативен акт по прилагане за Закона за
здравето съгласно чл.34 и § 2 от заключителните разпоредби на Наредбата и
нарушение на някакво задължение по тази наредба може да послужи като основание за
налагане на наказание по чл.229 ал.1 Закона за здравето. Но е необходимо да е
посочено кое конкретно задължение по Наредбата е нарушено, за да се наложи такова
наказание. В случая следва да се посочи коя е конкретната правна норма, която
съдържа задължение на лицата, работещи в детска градина, да извършват дезинфекция
на ръцете си.
В съпроводителното писмо на директора на РЗИ-Варна, с което е изпратена
административно-наказателната преписка на съда, е посочено, че за предотвратяване
на разпространението на потенциално патогенни причинители се прилага дезинфекция
на ръцете на всяка лице, работещо в детско заведение/детска ясла или детска градина/.
Поради това от съда бе изискана от директора на Регионална здравна инспекция-Варна
писмена справка в кой нормативен или вътрешноведомствен акт е отразено
задължението на лицата, работещи в детски заведения/детска ясла или детска градина/
да дезинфектират ръцете си.
Съгласно писмо рег.№ 05-19-1/24.03.2025 г. на директора на РЗИ Варна
задължението на лицата, работещи в детски заведения/детска ясла или детска градина/
да дезинфектират ръцете си, се извлича по силата на правна аналогия с разписаното в
т.2 от Раздел V на Медицински стандарт по превенция и контрол на
вътрешноболнични инфекции, утвърден с Наредба № 3 от 8.05.2013 г. за
утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните
инфекции. С тази наредба се утвърждава медицински стандарт по превенция и контрол
на вътреболничните инфекции съгласно приложението.
Наредбата касае превенция и контрол на вътреболнични инфекции, за които се
считат: инфекциите, придобити от пациент във връзка с медицинско
обслужване по повод на друго заболяване и инфекциите, придобити от медицински
или друг персонал, както и специализанти, студенти и други обучаващи се лица в
лечебно заведение, във връзка с обслужването на пациентите. Никъде в наредбата не е
посочено, че тези мерки следва да се прилагат и за персонала в детски заведения.
В раздел V т.1 от Наредбата е посочено, че профилактиката на ВБИ е
отговорност на целия персонал на лечебното заведение: лекари, специалисти по
здравни грижи, фармацевти, технически персонал, специализанти, студенти, други
8
обучаващи се и др.
В точка 2.5.4. на приложението е посочено, че е задължителна дезинфекцията
на ръцете:
2.5.4.1. преди и след обслужване на всеки пациент;
2.5.4.2. при обслужване на един и същ пациент, когато се преминава от
контаминирана към чиста част от тялото на пациента;
2.5.4.3. след всяко сваляне на ръкавиците независимо от това дали
изглеждат неповредени.
Тази наредба съгласно § 4 от Предходните и заключителните разпоредби се
издава на основание чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и е предназначена за
утвърждаване на медицински стандарти в лечебни заведения.
Съвсем ясно е, че тези задължения касаят единствено работещите в здравни
заведения и няма как да се пренесат автоматично за работещите в детски заведения.
Недопустимо е административната отговорност да се обосновава по аналогия за
нарушения на други нормативни актове.
Съгласно чл.6 от ЗАНН Административно нарушение е конкретно деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Необходимо е да е налице материална
правна норма, която да въвежда задължение и процесуалноправна норма, която да
предвижда наказание за нарушаване или неизпълнение на това задължение. Не е
допустимо чрез аналогия или по друг начин да се квалифицира едно деяние като
административно нарушение, без то да е обявено за наказуемо по конкретен
административен ред.
Не е посочено дали в детската градина е имало дезинфектант за ръце, с какъв
състав е бил и дали неговата употреба би предотвратил появата на такива бактерии.
Няма доказателства, че ако е имало такъв дезинфектант, той не е бил използван от П.,
която напротив твърди, че е измила и дезинфекцирала ръцете си с дезинфектант пред
проверяващите.
Неправилното приложение на материалния закон води до незаконосъобразност
на наказателното постановление и е самостоятелно основание за отмяна му.
По въззивната жалба:
Относно основните възражения на въззивника, изложени във въззивната жалба
и в съдебно заседание съдът изложи своето становище по-горе.
Действително в наказателното постановление фигурира израза „след като се
запознах с възражение“, но е явно, че този израз е останал от друго решение на
наказващия орган и не касае настоящия случай, тъй като няма подадено възражение.
По разноските:
От въззиваемата страна няма направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба въззивникът моли съда да им бъдат присъдени
направените разноски и адвокатско възнаграждение. Но в съдебно заседание не бе
направено такова искане от процесуалния представител на въззивника, не бяха
представени и доказателства за извършени разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
9
Поради тези обстоятелства съдът счита, че не дължи произнася в тази насока.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно-издадено при съществени нарушения
на административно-производствените правила и неправилно приложение на
материалния закон, довели до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № ПЕК-11/15.01.2025 г., издадено от
проф.д-р Ц.П.П. – директор на Регионална здравна инспекция/РЗИ/-Варна, с което на
М. Х. П., ЕГН **********, от гр.Варна, *****, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето за
извършено нарушение на чл.8 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните
изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции
за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или
търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони.
Да се изпратят съобщения на М. Х. П. чрез адвокат М. Т. и на Регионална
здравна инспекция-Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено,
пред Административен съд Варна по реда на глава XII от Административно-
процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Регионална здравна инспекция-Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10