№ 14654
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.А
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110167082 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ.
Ищецът В. Н. Т. твърди, че между него и ответника съществува безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността
„програмист софтуерни приложения“. Във връзка със съществувалата към
процесния период в страната епидемична обстановка, всички служители в
ответното дружество работили предимно дистанционно. На 04.11.2021г.
достъпът на ищеца до фирмената ВПН система бил деактивиран, като по този
начин същият бил поставен в невъзможност да изпълнява служебните си
задължения. Твърди, че деактивирането на достъпа му до ВПН системата на
ответника представлява на практика недопускане до работа. Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 4 986 лв., представляваща
обезщетение за недопускане до работа за периода от 04.11.2021г. до
25.11.2021г. Претендира разноски.
Ответникът „Нетуърк мениджмънт иновейшънс“ ЕООД в срока по чл. 131
ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Поддържа, че достъпът на ищеца до ВПН системата действително е
деактивиран, но причина за това били опасения от евентуално създаване на
проблеми от страна на ищеца по възложен проект, поради развиваща се към
1
този момент процедура по налагане на дисциплинарно наказание на
служителя. Сочи, че преустановяването на достъпа до ВПН препятства
работата от разС.ие, но не изключва възможността за изпълняване на
служебните задължения от офиса на дружеството, адресът на който бил
известен на ищеца. Допълва, че независимо от спирането на достъпа до ВПН,
ищецът е разполагал с достъп до приложението Slack, Jira и вътрешната
система Confluence, признати за официални работни и комуникационни
канали за целите на възлагане на задачи и утвърждаване на процедури в
дружеството. Твърди, че и след като дистанционният достъп на служителя
бил преустановен, на същия било изплащано трудово възнаграждение. Моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 213, ал. 2 КТ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличие на
трудово правоотношение между страните през процесния период, че се е явил
на работа в периода от 04.11.2021г. до 25.11.2021г., че не е бил допуснат до
работа – поведение на служители при ответното дружество, изключващи
възможността ищецът да полага труд на работното си място или от разС.ие
през процесния период, както и размера на брутното трудово възнаграждение
за последния пълен отработен месец.
В тежест на ответника е да докаже, че е допуснал ищеца на работа през
процесния период.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че са били
обвързани от трудово правоотношение, възникнало с трудов договор
№00153/11.12.2019г., по силата на който ищецът е заемал при ответника
длъжността „програмист софтуерни приложения“. От събраните по делото
доказателства не се установява трудовото правоотношение между страните да
е било прекратено през процесния период. Макар и ответникът да е издал
Заповед №3-14/12.11.2021г., с която да е наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“ на ищеца, по делото липсват доказателства тя да е връчена на
ищеца. Видно от приложена товарителница (л.96) и обяснения от куриера (
л.95) цитираната заповед е изпратена до ищеца чрез куриерска пратка, която
не е получена от него. Съгласно константната практика на ВКС,
2
обективирана в Решение №39 от 27.02.2012г. по гр. д. № 410/2011г. на III г.
о., Решение №283 от 06.04.2010г. по гр.д. № 507/2009г. на III г.о. и
Определение № 60450 от 03.06.2021г. по гр. д. № 945/2021г., 3-то гр. о.,
установяването от пощенски служител или куриер, че служителят не е
намерен на адреса не може да доведе до правните последици на чл. 45 и чл.
46 ГПК, поради което съдът приема, че към процесния период от 04.11.2021г.
до 25.11.2021г. страните са били обвързани от трудово правоотношение.
Не се оспорва и обстоятелство, че на 04.11.2021г. е спрян достъпът на
ищеца до системата ВПН при ответника.
Спорен по делото е въпросът дали спирането на достъпа на ищеца до
системата ВПН при ответника представлява недопускане до работа –
изключва ли това възможността ищецът да полага труд на работното си място
или от разС.ие през процесния период.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Светослав Атанасов Богатинов се установява, че ищецът е имал
възможност да изпълнява трудовите си задължения и без достъп до ВПН
системата. Свидетелят изрично посочва, че ВПН системата ограничава
достъпа само до определени клиентски платформи, но не спира достъпа до
вътрешните комуникационни системи, в т.ч. приложението Slack, Jira и
вътрешната система Confluence, признати за официални работни и
комуникационни канали в дружеството. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Богатинов, тъй като същите са логични, последователни и
кореспондират с останалите събраните по делото доказателства, в т.ч. и с
представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства –
електронна комуникация между страните през приложението Jira от
10.11.2021г. С оглед изложеното съдът приема, че макар ответникът да е
спрял достъпа на ищеца до ВПН, с тези действия не е препятствал
възможността на ищеца да работи от разС.ие.
Отделно от това следва да се посочи, че дори да се приеме, че чрез
спиране на ВПН достъпа, ответникът е изключил възможността на ищеца да
полага труд, то тази възможност касае единствено работата му от разС.ие. Не
се твърди, а и не се установява до делото поведение на служители при
ответното дружество, изключващи възможността ищецът да полага труд на
работното си място. Ищецът, чиято е доказателствената тежест до
3
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е
представил никакви доказателства, от които да се установява, че се е явил на
работното си място или по друг начин да е заявил готовност за престиране на
труд в посочените работни дни, въпреки изрично дадените от съда указания,
че не сочи доказателства за тези обстоятелства.
От представения по делото трудов договор №00153, сключен между
страните на 11.12.2019г. се установява, че същите са уговорили, че
служителят ще изпълнява трудовите си задължения на адрес гр. София, ул.
„Оборище“ № 78 – чл. 2 от договора. Със Заповед № 3-6/15.02.2021г. и с
оглед епидемичната обстановка в страната, работодателят е въвел режим на
смесен тип на работа – от вкъщи и поне два дни седмично от офиса – т.4. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че макар същата
да не е връчена срещу подпис на ищеца, е била предоставена на всички
служители, включително и на ищеца чрез електронните платформи на
ответното дружество. Отделно в исковата молба ищецът признава
обстоятелството, че във връзка с епидемичната обстановка в страната, всички
служители са работили предимно дистанционно.
Не би могло да се приеме и че смяната на адреса на офиса на работодателя
е препятствала възможността на ищеца да полага труд, доколкото по делото
не се установява последният да е направил опит да отиде в който и да е офис
на работодателя. Нещо повече, от имейл кореспонденцията, която представя
самият ищец, е видно, че той е бил наясно със смяната на адреса на
управление на работодателя си, като дори посочва и конкретен месец, в която
тя е станала (л. 23).
С оглед изложеното и доколкото по делото не се установи поведение на
служители при ответното дружество, изключващи възможността ищецът да
полага труд на работното си място или от разС.ие през процесния период,
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът в размер на 2 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, което е действително платено от ответника на адв. С. Д.,
видно от представените по делото платежни документи.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна
4
такса остават за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Т., ЕГН **********, срещу „Нетуърк
мениджмънт иновейшънс“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 4 986 лв., представляваща
обезщетение за недопускане до работа в периода от 04.11.2021г. до
25.11.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Н. Т., ЕГН **********, да
заплати на „Нетуърк мениджмънт иновейшънс“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 2 300 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5