О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…………02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №157 по описа за 2019г.,
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Д.“ №1, представлявано от Ж.С.К. и Б.Г.И., действащо чрез юрисконсулт Боян Милев, против Определение №14603 от 12.12.2018г. по гр.д.№6089/2017г. на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №4067 от 12.10.2018г. по същото дело, в частта за разноските.
Във частната частна жалба, се поддържа, че атакуваното определение е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, тъй като съдът е приложил неправилно чл.500 от КЗ, според който застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски. Ето защо ответника по обратния иск-И.Д.Н., следва да бъде осъден заплати разноските, които застрахователя е осъден да заплати на ищеца по главния иск, а именно общо сумата от 591.48лв. Моли се въззивният съд да отмени атакуваната част от определението като осъди ответника по обратния иск да заплати на ответника по главния иск разноските, които последния е осъден да заплати на ищеца по главния иск, възлизащи общо на сумата от 591.48лв.
Ответника по жалбата И.Д.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез назначеният му особен представител адв.Христо Боев, с адрес: гр.Варна, ул.“И. Драсов“ №2, е подал отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба, като са развити подробни съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
В производство по гр.д.№6089/2017г. на РС Варна са разгледани главен иск на пострадал от ПТП срещу застраховател и обратен иск на застрахователя против причинителя на вредата, който иск е предявен като частичен. С решението по делото застрахователя е осъден да заплати обезщетение на пострадалия, ведно с деловодни разноски в размер на 591.48лв. Също така е уважен частичния обратен иск на застрахователя срещу деликвента за сумата от 100лв., съставляващи част от вече изплатено застрахователно обезщетение, като са присъдени и направени по делото разноски в размер на 450лв. С атакуваното определение първоинстанционния съд е изменил решението в частта за разноските, като е присъдил в полза на застрахователя всички заплатени по делото разноски и ю.к. възнаграждение, чиито общ размер възлиза на 575лв. С цитираното определение е отхвърлена молбата на ответника за осъждане на ответника по обратния иска да заплати на разноските, който първия е осъден да заплати на ищеца.
При тези данни настоящия съдебен състав намира, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно.
Съобразно приложимата към настоящия казус разпоредба
на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право
да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Според посочената норма една от предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на деликвента
в полза на застрахователя за плащанията извършени от
втория към пострадалия, е плащането на застрахователно обезщетение, както и
плащането на разноски. Както вече се посочи по-горе в първоинстанционното
производство, е разгледана частична претенция, чиито размер попада в границите
на вече заплатено застрахователно обезщетение, поради което е осъществена
хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и деликвента е
осъден да възстанови на застрахователя част от
доброволно изплатената сума на пострадалия. Към момента на постановяване на
решението застрахователят не е заплатил деловодни
разноски на ищеца, поради което не са налице предпоставките за пряко приложение
на цитираната разпоредба, чрез присъждане на тези разноски в полза на застрахователя. Същевременно не е налице хипотезата на
осъждане на причинителя на вредата, под отлагателно условие, а именно при
доказване на извършването на плащане от застрахователя
на присъдените суми в полза на ищеца по делото. Доколкото разноските следват
съдбата на главния иск, в случая не е налице основание за присъждане на суми в
полза на застрахователя, чието плащане тепърва
предстои. Ето защо правата на застрахователя досежно подлежащите на плащане разноски на пострадалия,
следва да се реализират при разглеждане
на непредявената част от регресните
претенции към деликвента.
По изложените съображения подадената частна
жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение
частната жалбата на “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“,
бул.“Д-р Г.М.Д.“ №1, представлявано от Ж.С.К. и Б.Г.И., против Определение №14603
от 12.12.2018г. постановено по гр.д.№6089/2017г. на Районен съд Варна, с което
е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на
Решение №4067 от 12.10.2018г. по същото дело, в частта за разноските, чрез
осъждане на ответника по обратния иск да заплати на ответника по главния иск
разноските, които последния е осъден да заплати на ищеца по главния иск,
възлизащи на сумата от 591.48лв.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.