Определение по дело №311/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е образувано по жалба на Е. А. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. С. Р. от АК – Търговище, против Решение №1040-25-59/10.06.2025г. на директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-496-5/24.04.2025 г., издадено от И. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-52/19.04.2023 г., с което предвид заявление № 253-00-495/15.11.2024 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателката е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че тя е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Същата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне /на 12.06.2025г./ на пълномощника на жалбоподателя, и датата на пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена жалбата до ТП на НОИ – Търговище /16.06.2025г./. Жалбата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание, като към момента следва да бъде уважено направеното от оспорващия доказателствено искане и на същия бъде дадена възможност да доведе двама свидетели в насроченото съдебно заседание за установяване на изложените в жалбата твърдения относно държавата на пребиваването му.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Е. А. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. С. Р. от АК – Търговище, в качеството на жалбоподател/оспорваща страна, и

Директор на ТП на НОИ - [населено място], в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 19.09.2025 г. от 10.00ч., в Зала №5 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните(л.4-обр.стр.).

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - [населено място] възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се сочи необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното Решение №1040-25-59/10.06.2025г. на директора на ТП на НОИ - [населено място], с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-496-5/24.04.2025 г., издадено от И. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-52/19.04.2023 г., с което предвид заявление № 253-00-495/15.11.2024 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателката е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Визират се отменителните основания по чл. 146 т.3 и т.4 АПК. Като нарушения на административнопроизводствените правила се сочат неспазване на чл. 8 ал. 2 АПК(принципа на равенство), на чл. 35 от АПК, чл. 36, ал. 1 от АПК, и чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от АПК(служебното начало), тъй като липсвали мотиви относно преценката за определяне на центъра на жизнените интереси на оспорващата, не били изследвани доказателствата, касаещи определянето на пребиваването ѝ, не била извършена цялостна оценка на всички факти и обстоятелства, съобразно критериите, изложени в чл. 11, § 1 от Регламент №987/2009 г. на ЕП и на Съвета. Във връзка с посоченото несъобразяване на материалния закон жалбоподателката оспорва извода на ответния орган, че държавата ѝ на пребиваване е Нидерландия, като заявява, че центърът на жизнените ѝ интереси винаги е бил в Република България, въпреки, че през последните няколко години работела в чужбина по сезонни трудови договори заради по – високото заплащане. В подкрепа на това си твърдение същата сочи, че : 1/ постоянният и настоящият ѝ адреси от 28.06.2021г. (от както съществува електронната база данни, но и преди това), са в обл. Търговище, общ. Попово, [населено място], ПК 7838, [улица]; 2/ има голямо семейство в Република България, децата ѝ са родени и отраснали в България; 3/ със съпруга ѝ притежават жилище и още три недвижими имота на територията на Република България, за които са заплатени съответните данъци; 4/родена е в България, притежава само българско гражданство и живяла от рождението си в [населено място], община Попово, а след сключването на гражданския ѝ брак – в [населено място], общ. Попово; 5/ редовно заплаща ежемесечните битови сметки за имотите си в България; 6/ има банкова сметка в банка в България; 7/ притежава три МПС, регистрирани и управлявани в България, за които заплаща данъци в Община Попово; 8/ инвестирала е средства в обзавеждането на жилището си в България. Твърди, че от ответната страна в производството не са приложени никакви доказателства, установяващи, че постоянното ѝ пребиваване е в Нидерландия. Според жалбоподателката спрямо нея са налице всички условия по чл. 54а КСО за отпускане на ПОБ, за каквото кандидатства за първи път. Ето защо оспорващата моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане, и за изпращане на административната преписката на органа за ново произнасяне по заявлението ѝ за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ страните не спорят, че оспорващата е гражданин на Република България, т. е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.; 2/ не спорят по факта, че жалбоподателката е имала последна трудова заетост в продължение на 6 години 6 месеца и 1 р.д. в К. Н., считано от 01.05.2018г.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - [населено място], че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му : компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

УКАЗВА на жалбоподателката, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжна да докаже фактите, на които основава оспорването си, а именно: 1/ че по отношение на нея са били налице всички материални предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО, в т.ч.твърдението си, че към датата на подаване на заявлението ѝ е имала качеството на безработно лице, а държавата на нейното пребиваване по време на последната ѝ заетост е била Р България, съобразно понятието „пребиваване“ по смисъла на чл. 1 б.“й“ от Регламент (ЕО)883/2004 и елементите за определянето му по чл.11 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

По представените доказателства от жалбоподателя и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на оспорващата страна да доведе двама свидетели в насроченото съдебно заседание.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.