РЕШЕНИЕ
№ 4269
гр. С., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110128161 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от [фирма1] срещу [фирма]
обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
4032,57 лева, представляваща невъзстановено изплатено застрахователно обезщетение
за нанесени имуществени щети на лек автомобил „Мерцедес Body 212 Е class“ с ДК №
[номер], ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 20.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 238,59 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 20.10.2020 г. до
19.05.2021 г. включително.
В исковата молба ищецът твърди, че на 05.06.2020г. на автомагистрала Тракия,
на 26 км в посока гр.С., водачът на МПС „Скания 440“, с рег. [номер] застрахован при
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна
към посочената дата, навлиза в лявата лента на движение и избутва към мантинелата
движещия се там лек автомобил „Мерцедес Body 212 Е class“ с ДК № [номер], който
към датата на ПТП бил застрахован по имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца,
обективирана в полица № 440119215018158. За настъпилото ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била
образувана щета № 44012132014308, по която на автосервиза, извършил ремонта на
автомобила била изплатена сумата в размер на 7855,37 лева. Допълнително били
1
направени и разноски в размер на 209,76 лева за репатриране на автомобила от
мястото на ПТП-то. Ищецът поддържа, че предявил регресна претенция срещу
ответника за сумата от 8080,13 лева, в която била включена и сума в размер на 15,00
лева за ликвидационни разноски, като от ответната страна била изплатена само сума в
размер на 4047,56 лева. До датата на подаване на исковата молба в съда ищецът
твърди, че ответникът не е изплатил останалата част от общо дължимата сума, т.е.
сумата в размер на 4047,56 лева. С оглед предходното, претендира и обезщетение за
забава за периода от 20.10.2020 г- до датата на подаване на исковата молба в съда. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си
интерес от предявяване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Поддържа становище, че отговорността на
ответното дружество се съизмерява с платената вече сума в размер на 4047,56 лева.
Оспорва се механизма на ПТП-то с доводи, че не отговаря на обективната истина,
липсват данни срещу извършителя на деянието да е образувана административно-
наказателна преписка. Оспорват се твърденията за наличие на причинно-следствена
връзка с щетите по посочения в исковата молба лек автомобил и процесното ПТП.
Оспорва се вината на застрахованото при ответника МПС, като в тази насока се прави
и възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования по имуществена
застраховка при ищеца лек автомобил. Алтернативно се навеждат доводи, че исковата
претенция е в завишен размер. По изложените в отговора доводи и съображения се
иска отхвърляне на предявените искова и се претендират разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и
увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата,
както и извършеното от ищеца плащане на определеното обезщетение.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – застрахователна полица №
440119215018158/04.12.2019 г., справка от системата на Гаранционен фонд относно
наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че на 0506.2020 г. в 12:15 часа на 26 км. на автомагистрала Тракия в посока
С., между МПС „Скания 440“ с рег.[номер] с ремарке с рег.№ [номер] и МПС
2
„Мерцедес“ с рег. № [номер], е настъпило ПТП. В протокола е описано, че ПТП-то е
настъпило при изпреварване, обективирана е скица, описани са щетите и е подписан и
от двамата участници в ПТП, без забележки. Шофьорът на превозно средство А е
отразил, че е виновен за произшествието.
По делото е представена преписката, образувана в ищцовото дружество по
повод искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, съдържаща
уведомление за щета, обяснение от водача на застрахования при ищеца автомобил,
опис заключение по щета, приемо-предавателен протокол, фактури, ликвидационни
актове, възлагателно писмо.
По делото е приложена регресна покана, от която се установява, че ответното
дружество е било поканено от ищеца да възстанови изплатената като застрахователно
обезщетение сума в размер на 8080,13 лева с включени 15,00 лева ликвидационни
разноски, с данни за получаването й от последното на 14.09.2020 г.
Видно от приложеното по делото уведомление и приложения към него опис е, че
ответникът е извършил прихващане на насрещно дължими между двете дружества
вземания, като по процесната щета е одобрена сума в размер на 4047,56 лева.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двамата шофьори,
участвали в ПТП – Р. ИВ. АВР. и ИВ. ЯВ. Й..
В показанията си св.А. разказва, че на процесната дата управлявал товарен
автомобил по АМ Тракия, в посока от гр.П. за гр.С.. По магистралата настигнал
камионче натоварено с дърва, което решил да изпревари. Погледнал в огледалата,
пуснал мигач и предприел изпреварване. Когато се изнесъл в лявата лента видял, че
между камиона и мантинелата навлиза лек автомобил, който се ударил в задната броня
на ремаркето и в бордюра преди мантинелата. Тъй като нямало пострадали и щетите не
били големи, двамата водачи съставили двустранен констативен протокол. Сочи, че не
са имали недоразумение, но не помни да е поел вината за ПТП-то. При предявяване на
протокола потвърждава, че подписите са негови. Твърди, че при сблъсъка ремаркето
били изцяло в лявата лента на магистралата, като скоростта на движение била
максимално допустимата от 85 км.ч.
В показанията си св.Й. разказва, че ПТП-то настъпило на процесната дата и
място, докато изпреварвал тир. Сочи, че движейки се в лявата лента за изпреварване,
масло след началото на ремаркето, кабината на тира започнала да навлиза в неговата
лента, а от там и целия тир. Натиснал рязко спирачките и успял да намали скоростта,
но въпреки това автомобилът му бил ударен в предната дясна част от задната част на
товарния автомобил. Не си спомня дали шофьорът на товарния автомобил е подал
мигач, като според него навлизането в неговото платно било случайно, тъй като мисли,
че не е имало автомобил, който шофьора на тира да е изпреварвал. Сочи, че ПТП-то е
настъпило при лек ляв завой, но с отлична видимост. Съставили двустранен
констативен протокол, за който били подпомогнати от пристигнали на място полицаи,
3
които продължили за друг спешен случай.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и компетентно
дадено. Видно от същото е, че на база скицата в двустранния констативен протокол и
показанията на водачите на двата автомобила, вещото лице е посочило, че може да се
допусне извод, че така описаните щети по л.а. „Мерцедес“ с рег.№ [номер], са в
причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие и последица от
него. Вещото лице е констатирало, че между огледа на автомобила и възлагателното
писмо е налице разминаване, като са добавени още детайли. Обяснява, че
установяването на тази повреди е едва при възстановяване на автомобила – при
стендово изпитание, но те е възможно да са получени в резултат на процесното ПТП –
при удара на автомобила в бордюра, триене е качване върху него. С оглед
предходното, вещото лице е посочило два варианта на остойностяване на вредите –
допълнителните части, посочени във възлагателното писмо и без тях. При първия
вариант вещото лице е посочило, че щетите възлизат на сумата от общо 7855,37 лева,
завишени с ликвидационни разноски и разходи за репатриране на автомобила, или
общо 8080,13 лева, а при втория вариант – 5376,41 лева. Според вещото лице причина
за настъпване на процесното ПТП е навлизането на товарната композиция в лявата
пътна лента, по която към този момент се е движил и изпреварвал л.а.“Мерцедес“.
Вещото лице заключава, че водачът на лекия автомобил не е разполагал с техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП-то. При отговор на поставените от
ответната страна въпроси вещото лице е посочило, че лекият автомобил е възстановен
при средни пазарни условия, като са вложени нови резервни части от алтернативни
доставчици и такива втора употреба, а бояджийските материали са при минимално
разчетни количества и цени – в долната граница на предлаганите такива за боя металик
на българския пазар.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на
вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на
4
претендираното вземане.
Настоящият съд приема, че от събраните в хода на производството по делото
доказателства и доказателствени средства безспорно се установиха горепосочените
предпоставки за уважаване на предявения иск.
На първо място, от представената по делото застрахователна полица №
440119215018158 за сключена застраховка „Каско“ се установява, че към процесната
дата /05.06.2020 г./ увреденият лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № [номер], е
имал валидно сключена застраховка към датата на ПТП-то с ищцовото дружество, със
срок на действие 14.12.2019 г. до 14.09.2020 г.
Видно от представената по делото справка от информационната система на
Гаранционен фонд е, че към датата на ПТП-то ремаркето към композицията с рег.№
[номер] е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество.
Налице са и останалите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а
именно - настъпили вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на
деликвента.
Настоящият съд намира за доказано, че процесното събитие е настъпило именно
при описания в протокола за ПТП механизъм. Протоколът, доколкото е подписан и от
двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача
на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява
неизгодни за него факти. Съдът възприема изцяло и заключението на САТЕ относно
механизма на настъпване на процесното ПТП, като намира, че същото е обективно
дадено, съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При горните съображения съдът приема, че процесното ПТП е настъпило
именно по вина на водача на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“
в ответното дружество автомобил.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя
е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му, т.е.
обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното
събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които
5
съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната
застрахователна стойност.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.400, ал.1 и 2 КЗ, действителната стойност
на щетата е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество, може да се
купи друго от същия вид и качество. С разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ е приета
легалната дефиниция, въведена с практиката, че при частична вреда, е налице
възстановителна застрахователна стойност на имуществото и същата съставлява
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число и всички присъщи разходи. Възстановителната стойност на щетата съставлява
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Легалната дефиниция посочва, че при частична увреда,
възстановителната стойност е действителната стойност, следователно и целта на
обезщетяването е възстановяването на имуществото с ново, от същия вид и качество,
към датата на ПТП.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че стойността на щетите по
застрахования в ищцовото дружество лек автомобил възлизат на сумата от общо
7855,37 лева, завишени с ликвидационни разноски и разходи за репатриране на
автомобила, или общо 8080,13 лева /посочен от вещото лице във вариант 1 от
заключението на САТЕ/. Това е така, тъй като вещото лице е обосновавало
допълнителните разходи, които не са могли да бъдат установени при първоначалния
оглед на автомобила, а едва при стендовото изпитание. Както би посочено и по-горе, в
заключението вещото лице е отразило, че щетите по увредения автомобил са
възстановени при средни пазарни условия, вложени нови резервни части от
алтернативни доставчици и такива втора употреба, а бояджийските материали са при
минимално разчетни количества и цени – в долната граница на предлаганите такива за
боя металик на българския пазар.
С оглед предходното и след приспадане на платената извънсъдебно сума от
ответника в размер на 4047,56 лева, искът следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 4032,57 лева. Тази сума се дължи ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2021 г. до окончателното
изплащане.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
6
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на
поканата. Ответникът е получила регресната покана на 14.09.2020 г., видно от
приложената разписка за връчване. В поканата е даден срок за доброволно изпълнение
30 дни, като ищецът претендира обезщетението за забава, считано от 20.10.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда. Изчислено при предпоставките на чл.162
ГПК и с помощна на калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет адрес:
www.calculator.bg съдът определя дължимото обезщетение за забава върху
горепосочената главница и за периода от 20.10.2020 г. до 20.05.2021 г. в размер на
238,59 лева, т.е. в претендирания от ищеца размер. С оглед предходното, акцесорната
искова претенция също следва да бъде уважена в пълния претявен размер, като
основателна и доказана.
По разноските:
С оглед изхода спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по производството разноски. В представения по делото списък
на разноските по чл.80 ГПК ищецът претендира разноски за държавна такса, депозит за
САТЕ и свидетел, както и адвокатско възнаграждение, всичко в общ размер на 941,30
лева. Съдът намира за неоснователно заявеното в хода на устните състезания
възражение от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в
предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер. С оглед предходното ответното
дружество следва да заплати на ищеца направените по производството разноски в
горепосочения общ размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [ФИРМА], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]да заплати
на [ФИРМА], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], на основание чл.411 КЗ,
сумата в размер на 4032,57 лева, представляваща невъзстановено изплатено
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени щети на лек автомобил
„Мерцедес Body 212 Е class“ с ДК № [номер], ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2021 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 238,59 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 20.10.2020 г. до
19.05.2021 г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК {ФИРМА], със седалище и адрес на
7
управление: [АДРЕС] да заплати на [ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] сумата от общо 941,30 лева, представляваща направени разноски по
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8