МОТИВИ
към
решение по АНД № 4812/2019г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за
констатиране на проява на дребно хулиганство № 18 от
04.08.2019г. срещу Р.Ю.Т.
– роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, основно образование,
работи като ***, осъждан, ЕГН **********, за това, че на 04.08.2019 г. около 08,00 часа в гр. С.,
в двора на РУ гр. С. е извършил непристойна проява на публично място,
изразяваща се в това, че е отправил обидни думи към А. П. Г., а именно: „***!“,
както и след отправено предупреждение от полицай В. Х. при РУ гр. С. е отправил
към него обиди и закани, а именно: „***“, които действия е извършил на
обществено място пред множество хора, с което е нарушил обществения ред и
спокойствието.
Нарушителят
Т. се явява в съдебно заседание. Сочи, че не се чувства виновен по принцип, не
мисля, че е обидил никой. В последната си дума заявява, че предоставя на съда
да реши, няма какво да каже, щом са преценили, че е виновен, значи е виновен.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Нарушителят
Р.Ю.Т.
е роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, основно образование,
работи като ***, осъждан, ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че сутринта на 04.08.2019г., в *** в гр.С. възникнал
конфликт между нарушителя Р.Ю.Т. и неустановено по делото лице, както и А. П.
Г. – работещ на ***, по повод повреда на асансьор. Ето защо, около 08:00 часа
на 04.08.2019г. нарушителят Р.Ю.Т. и А. П. Г. били в двора на РУ – С. при ОД
МВР – Пловдив, като чакали за снемане на обяснения по случая. При това нарушителят
Р.Ю.Т., който бил във видимо нетрезво състояние, се държал агресивно и отправил
обидни думи към А. П. Г., а именно: „***!“. Същите действия на нарушителя Т.
били възприети от В. Х. при РУ гр. С., който го предупредил да спазва реда.
Вместо обаче да преустанови неприемливото си поведение, нарушителя Т. станал
още по агресивен и отправил към В. Х. отправил към него обиди и закани, а
именно: „***“. Същото било извършено от нарушителя Р.Ю.Т. на обществено
място – в двора на РУ – С. при ОД МВР – Пловдив, пред множество хора, с което Т.
нарушил обществения ред.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката – обяснения от А.
П. Г. и А. Й. Д., както и докладна записка от В. Х., които непротиворечиво и
последователно описва фактите във връзка с описаната от съда като установена фактическа
обстановка, включително действията на нарушителя Т. и отправените обиди и
закани към А. П. Г. и В. Х.. Съдът намира обясненията на А. П. Г. и А. Й. Д. за
логични, последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между
си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира същите
като истинни.
Същевременно
съдът не даде вяра на обясненията на нарушителя Т. който
сочи, че описаното в акта не е вярно, никой не бил напсувал, само отказал да
отиде от другата страна на вратата, затова бил задържан. Същите обяснения са
съвсем изолирани, като противоречат на цялата гореописана доказателствена
съвкупност. Освен горното същите обяснения се явяват и житейски твърде
неправдоподобни, доколкото нарушителят твърди като причина за конфликта самото
това, че не се бил преместил от другата страна на вратата. Ето защо и съдът
отдава горните обяснения на израз на една защитна позиция.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят Р.Ю.Т. –
роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, основно образование,
работи като ***, осъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че на
04.08.2019 г. около 08,00 часа в гр. С., в двора на РУ гр. С. е извършил
непристойна проява на публично място, изразяваща се в това, че е отправил
обидни думи към А. П. Г., а именно: „***!“, както и след отправено
предупреждение от полицай В. Х. при РУ гр. С. е отправил към него обиди и
закани, а именно: „***“, които действия е извършил на обществено място пред
множество хора, с което е нарушил обществения ред и спокойствието
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, извършена от нарушителя Т., а именно – отправил
обидни думи към А. П. Г. – „***!“, както и след отправено предупреждение от
полицай В. Х. при РУ гр. С. е отправил към него обиди и закани, а именно: „***“,
които действие следва да се подведат под състава на чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от
УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като Т. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от
поведението си и е целял тяхното настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не
знае както обществено неприемливия характер на действията си, така и че
осъществява същите на публично място, при възприемането им от неограничен кръг
лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява каквато и да е
повод за личен повод или конфликт на Т. с
определено лице, което да го мотивира да извърши горното. Напротив,
установява се, че мотива на нарушителя Т. е именно да се осъществи една открита
демонстрация на незачитане на установения ред – личната неприкосновеност, както
и този по осъществяване дейността служителите на МВР.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с не особено интензитет, намираща израз в обидни
и закани, но без данни за реализирана физическа агресия спрямо лица. От друга
страна следва да се отчете, че действията на нарушителя Т. са реализирани
спрямо служител на МВР, при осъществяване на служебните му функции. С оглед на
това съдът счита, че от двете алтернативно предвидени наказания, задържането в
структурно звено на МВР би било прекомерно тежко наказание за настоящото
нарушение. Поради това съдът намира, че на нарушителя следва да бъде наложено
наказание „глоба“. При индивидуализиране на същото по-леко наказание глоба отново
следва да се съобразят посочените обстоятелства, включително отегчаващите
такива, а именно – че деянието е реализирано и спрямо служител на МВР, при
осъществяване на служебните му функции. При това съдът намери, че наказание „глоба“
следва да се индивидуализира в един среден размер. Ето защо съдът определи
наказание „глоба“ в размер на 300 лева като намери, че така определеното по вид
и размер наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на нарушението,
личността на нарушителя и характера на обществените интереси, които са
накърнени и които Указът защитава, а именно обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.