Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 26.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесета и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа гр.д.
№ 6165/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С.Г.Т., твърди,
че като пътник в л.а. „Рено”, с рег. № ******е
пострадала от ПТП, реализирано на 12.03.2014 г. на главен път ІІ-37, при км. 138+500
м., вина за което имал водачът на лекия
автомобил – Д.Л.К.. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „ДЗИ
– Общо застраховане” ЕАД отговаря за вредите, причинени от виновния водач. Твърди,
че по н.а.х.д. № 195/2015 г. по описа на РС – гр. Раднево с влязла в сила
присъда водачът Д. К. е признат за виновен за настъпване на произшествието, в
резултат на което са причинени тежки телесни увреждания на ищеца. Сочи, че с
решение, постановено по гр.д. № 12990/2014 г. на СГС, І-4 състав е уважен
предявеният от нея иск по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от нея в следствие на произшествието, като е
присъдено обезщетение в размер на 850 000 лева за вреди
от следните увреждания: тежка съчетана гръдно-коремна травма, черепно-мозъчна и
гръбначно-мозъчна травма с множество наранявания на меките тъкани в челно-теменната-тилната
област на главата, крайниците и счупване на прешлени в шийната област с
контузия на гръбначния стълб в шийната област – политравма; травматичен шок;
контузия на главата; мозъчно сътресение и мозъчен оток; контузия на гръден шок;
контузия на белия дроб; контузия на корема; разкъсно-контузна рана в областта
на скалпа; фрактура на шийни прешлени
С4, С5, С6 и С7 и на гръдни прешлени Тх1, Тх2, Тх3,Тх4 и Тх5, довела до
квадриплегия и парализа на четирите крайника. Ищецът сочи, че поради
състоянието на пълна парализа провежда постоянно интензивно болнично лечение в
различни болници и клиники в страната и чужбина, като в хода на продължаващото
лечение са настъпили усложнения, както и са открити други увреждания, които не
са взети предвид при първоначалното определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Твърди, че поради оплаквания за болки в бъбреците, на
12.03.2015 г. е открита каменно-бъбречна болест, с образуване на камъни в
бъбреците – двустранно. Сочи, че при лечението й през 2015 г. и 2016 г. в клиника в Р. Русия и е поставена диагноза
пиелонефрит, а през юни 2016 г. в
болница в гр. Пловдив – нефролитиаза. Сочи, че в периода 01.10.2016 г. –
02.12.2016 г. е провела допълнително лечение във възстановителен център в гр.
Солун, където при извършени допълнителни изследвания е установено наличие при
ищцата свръхактивен неврогенен пикочен мехур, съчетан с функционално нарушение
в следствие на установената частична спастична тетраплегия натъпила в резултат
на травмата на гръбначния стълб. Сочи, че в периода 06.02.2017 г. – 16.04.2017 г. отново провела курс на рехабилитация в
Р.Гърция и при изследване на лубалносакралната област на ищцата е установено,
че опашната й кост е била счупена още при настъпване на ПТП през 2014 г.,
но същото не е било открито до този момент. След това, при извършен КАТ на
гръбначния стълб от 18.04.2017 г. са открити счупвания на още 3 прешлена в
лумбалносакралната област, както и незатворени дъги на Ес 1 прешлен и Ес 2 и
последните сакрални прешлени, както и неправилно зарастване на опашната кост.
Новооткритите увреждания са довели до извършване на допълнителна тежка
оперативна интервенция на 22.05.2017г. и след извършване, на която ищцата
продължава да изпитва ежедневни болки с висок интензитет, които не се повлияват
от обезболяващи. Претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в следствие на нововъзникналото увреждане на здравето, представляващо
„частична спастична тетраплегия в резултат на травмата на гръбначния мозък, от която е последвал свръхактивен,
неврогенен пикочен мехур, съчетан с функционално нарушение и камъни в бъбреците
/пиелонефрит/ и нефролитиаза, които определя на 200 000,00 лева, ведно със
законната лихва от 12.03.2015 г. до окончателното плащане. Претендира и
обезщетение в размер на 150 000,00 лева за неимуществени вреди – болки и
страдания от увреждането, изразяващо се в незатворени дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и
последните сакрални прешлени и
счупена опашна кост, зараснала под ъгъл 90% медиално спрямо сакрума, ведно
със законната лихва от 09.05.2014 г. до окончателното плащане, както и
обезщетение за неимуществени вреди за извършената оперативна интервенция на
22.05.2017 г. в болница „СофияМед“, изразяващи се в оперативно отстраняване на
опашната кост и незатворените дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и последните сакрални
прешлени и последващите болки и страдания в размер на 50 000,00 лева,
ведно със законната лихва, считано от 22.05.2017 г. до окончателното й плащане.
Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД
оспорва исковете. Твърди, че увреждането на здравето, изразяващо се в
тетраплегия е било предмет на обезщетяване с присъденото обезщетение по гр.д. №
12990/2014 г. по описа на СГС, І-4 състав, а каменно-бъбречната болест и
нефролитиазата твърди да не са в причинна връзка с ПТП. Оспорва и наличието на
причинна връзка между произшествието и констатираните по-късно счупвания в
областта на опашната кост, сакралната област и прешлените в близост до нея, в
т.ч. и извършената оперативна интервенция, както и ищцата да е изпитвала болки
във връзка с тях, тъй като в следствие на тежкото увреждане в областта на
шийния отдел на гръбначния стълб тя няма сетивност на тялото под шията. Евентуално
твърди, че новоконстатираните увеждания на здравето на ищцата се дължат
единствено на неправилното й лечение. Оспорва размера на претендираните
обезщетения. Прави възражение за погасителна давност на иска по чл. 86 ЗЗД. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
С влязла в сила присъда № 58/21.10.2014
г. по н.о.х.д. № 224/2014 г. по описа на РС – гр. Пещера подсъдимата Д.Л.К. е призната за виновна за това, че на 12.03.2014 г., по
път ІІ-37, километър 138+500, при управление на л.а. с ДК № **** е
нарушила правилата за движение на чл, 15, ал. 1 ЗДвП, чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП,
чл. 20, ал.1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост
причинила тежка телесна повреда на С.Г.Т..
С
влязло в сила на 07.12.2017 г. решение по гр.д. № 12990/2014 г. по описа на
СГС, І-4 състав, изменено с решение от 19.07.2017 г. по гр.д. № 2238/2017 г. по
описа на САС, ГК, 7-ми състав, поправено с решение от 02.10.2017 г. е уважен
предявеният от С.Г.Т. срещу „ДЗИ – Общо застрах.оване“
ЕАД иск с правна .квалификация по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 12.03.2014 г. по вина
на водача на л.а. с ДК № *****, като на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 700 000,00 лева за вреди от следните увреждания: тежка
съчетана гръдно-коремна травма, черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма с
множество наранявания на меките тъкани в челно-теменнтата-тилната област на
главата, крайниците и счупване на прешлени в шийната област с контузия на
гръбначния стълб в шийната област – политравма; травматичен шок; контузия на
главата; мозъчно сътресение и мозъчен оток; контузия на гръден шок; контузия на
белия дроб; контузия на корема; разкъсно-контузна рана в областта на скалпа;
фрактура на шийни прешлени С4, С5, С6 и
С7 и на гръдни прешлени Тх1, Тх2, Тх3,Тх4 и Тх5, довела до квадриплегия и
парализа на четирите крайника. В мотивите на съдебното решение е прието, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 850 000,00 лева,
като е отчетено извършено от застрахователя плащане. Видно от мотивите на
решението на въззивната инстанция възражението на ответника за съпричиняване,
поради непоставен предпазен колан, е отхвърлено, както и е прието, че
констатираната в хода на процеса бъбречно-каменна болест при ищцата
представлява ексцес, който не е предмет на надлежно допуснато в този процес
изменение на иска и е прието, че същата може да бъде предмет на друг иск в
отделен процес.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца, както и по отношение на
елементите от състава на престъплението, в т.ч. и причинените на ищеца телесни
увреждания.
Влязлото в сила решение за вреди от
същия деликт се ползва със сила на присъдено нещо относно елементите от
фактическия състав на съдебно предявеното вземане с правна квалификация по чл.
226, ал.1 КЗ /отм./ - арг. от чл.298, ал. 1 вр. с чл. 299, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира за
установено по делото, че процесното ПТП, на 12.03.2014 г., е настъпило в
следствие противоправното поведение на Д.Л.К., като водач на л.а. с ДК № СМ*****,
в следствие на което ищцата - С.Г.Т. е претърпяла телесна следните телесни
увреждания: тежка съчетана гръдно-коремна травма, черепно-мозъчна и
гръбначно-мозъчна травма с множество наранявания на меките тъкани в
челно-теменнтата-тилната област на главата, крайниците и счупване на прешлени в
шийната област с контузия на гръбначния стълб в шийната област – политравма;
травматичен шок; контузия на главата; мозъчно сътресение и мозъчен оток; контузия
на гръден шок; контузия на белия дроб; контузия на корема; разкъсно-контузна
рана в областта на скалпа; фрактура на шийни прешлени С4, С5, С6 и С7 и на гръдни прешлени Тх1,
Тх2, Тх3,Тх4 и Тх5, довела до квадриплегия и парализа на четирите крайника, за
които е получила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 850 000,00
лева.
Според заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург и
ортопед-травматолог при извършено изследване с КАТ на гръбначен стълб на 18.04.2017
г. е констатирано счупване на лумбално-сакралните прешлени и опашната кост,
причина за което е директна травма отзад в областта на седалището, като поради
ненавременно наместване на счупването срамната кост е зараснала под ъгъл 90
градуса. Вещите лица сочат, че като усложнение при разместени счупвания на
опашната кост в следствие на постоянното дразнене на нервните окончания в
зоната на увреждане понякога се развива състояние коксигодиния – постоянна
болка в опашната кост, трудно повлияваща се от медикаменти. Според вещите лица констатираното
при извършеното КАТ изследване незарасване на дъгите на Ес1 и Ес2 сакрални
прешлени е вродено състояние, което най-вероятно е протичало безсимптомно и за
това е открито при ищцата на такъв етап от живота й. Според заключението, както
и приложената епикриза от УМБАЛ „София мед“, в периода 22.05.2017 г. –
28.05.2017 г. ищцата била на лечение в клиниката по Ортопедия и травматология,
като е постъпила с болки в кръстния отдел в седнало и легнало положение, като е
приета с предоперативна епикриза за фрактура на опашната кост от ПТП,
претърпяно на 12.03.2014 г., като при оперативната интервенция е извършено
отстраняване на опашната кост, което представлява отстраняване на увредените
елементи с цел премахване на дразненето на нервните окончания в зоната на
увреждането. Последиците от отстраняването на сакралните прешлени са намаляване
на болките в опашната област, като вещите лица сочат, че при тази оперативна
интервенция не остава функционален дефицит. Вещите лица сочат, че с оглед
нарушената сетивност при ищцата е възможно тя да е имала усещане за болка и
дискомфорт в опашната област, поради специфичния вид на сетивността в тази
зона. В открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2019 г. вещото лице
неврохирург сочи, че коксикодонията представлява много упорита, силна, трудно
повлияваща се от каквото и да е медикаментозно лечение болка, свързано с травма
на опашната кост, дори и без да е налице счупване. Според вещо лице Х.М. при
ищцата е нарушена повърхностната сетивност за болка, допир, температура, но
дълбоката сетивност, която изхожда от костите, ставите, гладките мускули при
пострадалата не е нарушена напълно. Вещото лице сочи, че в случая може да се
говори и за т.н. фантомна болка, при която част от тялото липсва, но продължава
да се усеща остра болка в тази част. Според експерта това счупване на опашната
кост до този момент не е видяно, тъй като то може да бъде видяно само в
странична проекция и това е станало чак при направения 3 D скенер с реконструкция и завъртане
на образа. Вещото лице сочи, че е възможно непосредствено след ПТП, поради общо
увреденото състояние, реанимационно, нещата се били насочени към спасяване на
живота й и не се е стигнало да целенасочено наблюдение на тази област.
Според заключението на приетата комплексна
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице уролог и неврохирург в следствие
на ПТП ищцата е получила тетраплегия/квадриплегия, което е парализа на четирите
крайника, тежко, практически нелечимо състояние. В острия период на лечение на
травмата се провежда клинично обосновано лечение – медикаментозно, хирургично,
стабилизиране на общото състояние премахване притисканията върху гръбначния
стълб, пероприятия по осигуряване на ефективно дишане, грижи за
тазово-резервоарните функции и множество други санитарно хигиенни дейности. На
по-късен етап, при лечението на тетраплегията цели: създаване на максимално
благоприятни условия за протичане на възстановително-вегетативните процеси в
гръгначния стълб; нормализация на нарушената обмяна на веществата; лечение и
профилактика на декубиталните рани и на костно-ставния апарат; достигане на
контролируеми процеси на уриниране и дефекация; предпазване и лечение на
усложненията от страна на отделителната система, дихателната и сърдечно съдовата
система; предпазване и лечение на мускулната атрофия и спастицитет; израбатване
на способност за самостоятелно придвижване; придобиване на навици за
самообслужване, професионално преобучение и трудоустрояване. Вещите лица сочат,
че тетраплегията при ищцата е обусловила появата на усложненията отделителната
система – уриноинфекции, поява на камъни и нарушения на бъбречната функция,
като при протичането им е възможно да се наблюдават периоди на ремисия и
обостряне. Като период на обостряне може
да се приеме този на приемането на ищцата в УМБАЛ „Пловдив“ АД – на 20.06.2016
г., когато ищцата е постъпила с фебрилитет, болки и задържане на урина, дължащи
се на камъни в пикочния мехур. Извършено е ендоскопско оперативно лечение – разтрошаване,
като към момента на изготвяне на експертизата камъните в бъбреците при ищцата
протичат безсимптомно, като вещото лице сочи, че при ищцата не са документирани
усложнения, налагащи медикаментозното й или инструментално лечение. Вещите лица
сочат, че неврогенния пикочен мехур се появява при всички пациенти с
травматична лезия на гръбначния стълб, и в основата му стои загубата на контрол
върху способността на мехура регулярно да събира и освобождава урина, като при
ищцата е налице задръжка на урината и невъзможност за изпразването на пикочния
мехур, което обуславя появата на камъни в пикочния мехур. Според
експертизата неврогенният пикочен мехур
е възникнал непосредствено след претърпяното ПТП и е отразено и по гр.д. №
12990/2014 г. по описа на СГС, където е описано, че в „Резултат на контузията
на грубначния стълб ищцата не може да контролира тазово-резервоарните си
функции, като уринирането й е на ниво спинален автоматизъм“. Според експертизата, при пациенти с
гръбначно-мозъчна травма честотата на получаване на бъбречно-каменна болест се
увеличава с 8 пъти по-висока, като при ищцата не се наблюдава наследствена
обремененост за развитие на тази болест и причина извън тетраплегията, като
същата се явява предразполагащ фактор. Според експертизата, усложнение
възникващо при почти всички пациенти с неврогенен пикочен мехур е уринарната
инфекция – хроничен пиелонефрит, какъвто се наблюдава и при ищцата. Причина за
това е както смущенията в отделянето на урината, така и периодичната
самокатетаризация, която пациентите трябва да извършват. Вещото лице сочи, че
това заболяване също протича с епизоди на ремисии и обостряния, при които могат
да са налице фебрилитети, гнойна урина, токсоинфукциозен синдром, в развитието
му са възможни редица усложнения и тяхната поява не може да се изключи за в
бъдеще. Според експертите не са налице медицински данни да са налице пропуски
или грешки в лечението на ищцата допринесни за появата на хроничния пиелонефрит
и бъбречно-каменната болест. Касае се за усложнение на наличната тетраплегия,
което е с хронично рецидивиращ характер и не се очаква подобрение в
отделителната система при ищцата и най-вероятно до края на живота си тя ще е с
неврогенен пикочен мехур, с постоянна уриноинфекция, като според вещото лице
повече от 40% от пациентите с травми на гръбначния стълб посещават поне веднъж
годишно болничните заведения, поради заболяване от урологичен характер. Към м.
март 2020 г. вещите лица сочат, че С.Т. е в увредено общо състояние, в ясно
съзнание, контактна, всестранно ориентирана, заема пасивно положение в леглото,
говорът й е нормален, дишането – спонтанно, не може да уринира спонтанно;
отделянето на урина става с еднократни катетери; няма декубитални рани;
ежедневно в дома й идва рехабилитатор , с когото извършва раздвижвания, започнала
е да седи в легло и да държи главата си изправена.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица, тъй като са обосновани и непротиворечиви.
Предвид влязлата в сила
присъда и решение на гражданския съд между същите страни, постановено по иск с
правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ установени по делото са всички
елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователя.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД установява
принципа за пълно обезщетяване на вредите претърпени от деликт, поради което ако здравословното състояние на пострадалия
бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението
се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в причинна
връзка с увреждането, като както е изяснено в постановление № 4 от 30.10.1975 г.
на пленума на ВС , т. 10 нужно е още при присъждането на
първоначалното обезщетение, влошаването на здравословното състояние да не е
било предвидено и съобразено от съда. При ексцес, обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да
се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. В този смисъл практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д. №
196/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, в решение № 196/2011 г. на IV г. о. на ВКС по
гр. д. № 1724/2009 г.
Видно от диспозитива на
решение от 19.07.2017
г. по гр.д. № 2238/2017 г. по описа на САС, ГК, 7-ми състав първоначално
определеното обезщетение е за вреди при ищцата от настъпилата непосредствено от
ПТП тетраплегия - парализа на четирите крайника, като последица от уврежданията
на гръбначния стълб. Предвид заключението на вещите
лице по приетата комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещо
лице уролог и неврохирург, съдът приема, че още при първоначалното обезщетяване
ищцата е обезщетена от вредите във връзка с нарушенията в отделителната
система, които са очаквана последица от тетраплагията при ищцата, в т.ч.
получаването на т.н неврогенен пикочен мехур, съдът намира, че искът за вреди от
това увреждане на здравето не касае ексцес и следва да бъде отхвърлен. Предвид приетото в мотивите на решение от 19.07.2017 г. по гр.д. № 2238/2017 г.
по описа на САС, ГК, 7-ми състав, по отношение на констатираната в хода на
процеса бъбречно-каменна болест, че същата представлява ексцес, за който не е
налице надлежно допуснато изменение на иска съдът намира, че наличието на
ексцес по отношение на тази болест е несъмнено установено по делото. Не се
установява при определяне на първоначалното обезщетение съдът да е взел предвид
евентуалните усложнения във връзка с нарушенията в отделителната система –
хроничен пиелонефрит и камъните в бъбреците, поради което за тези увреждания на
здравето настъпили съдът приема, че е налице ексцес.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпяваните от С.Г.Т. болки и страдания от ексцес, изразяващ
се във функционално нарушение и камъни в бъбреците – хроничен пиелонефрит и
нефролитиаза възлиза в размер на 30 000,00
лева. За да определи размера, съдът отчита на първо място обстоятелстовто, че
ищецата е получила обезщетение за претърпените от нея вреди от ПТП, свързани с
получената тогава тетраплегия и свързаните с нея редица усложнения в общия
здравословен статус, в т.ч. и отделителната система, в размер на
850 000,00 лева. Ето защо настоящето обезщетение следва да поправи само
вредите, които ищцата търпи във връзка с усложненията свързани с
каменно-бъбречната болест, които както е установено по делото имат хроничен характер,
с периоди на ремисия и обостряне. Съдът взема предвид, че от тези усложнения ищцата
не изпитвала болезненост, дори и в периодите но обостряне. Съдът взема предвид,
че неудобствата при ищцата във връзка с това усложнение е това, че до края на
живота й са свързани с несигурното извършване през няколко години /установява
се по делото, че от датата на деликта до датата на приключване на устните
състезания това е наложено само веднъж/ ищцата трябва да посещава болнично
заведение за разбиването им, което предвид влошеното й общо състояние и трудна
подвижност представлява съществено неудобство. Също така съдът отчита и
обстоятелството, че хроничният пиелонефрит при ищцата в периоди на обостряне е
свързан фебрилитети, гнойна урина, токсоинфукциозен синдром и в развитието му
са възможни редица усложнения и тяхната поява не може да се изключи за в
бъдеще. Следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на ексцеса –
12.03.2015 г. до окончателната плащане.
Предвид заключението на приетата
комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещо лице уролог и неврохирург,
съдът намира, че е налице ексцес и по отношение на констатираното през м. май 2015
г. счупване на опашната кост и свързаните с него болки.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпяваните от С.Г.Т. болки и страдания от ексцес, изразяващ
се в счупване на опашната кост, нейното неправилно зарастване и оперативна
отстраняване възлиза в размер на 50 000,00 лева. За да определи размера,
съдът отчита обстоятелството, че до момента на появяване на болките при ищцата
в следствие на това счупване тя не е имала усещания в крайниците, в това число
и болки. Развитието на оздравителния процес при ищцата е било свързано с
възможността й тя да седи в седнало положение, като при достигане на тази възможност
за нея вместо преимущество на позитивните последици е настъпило сериозно
влошаване с оглед внезапно възникналата постоянна, силно интензивна болка. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че се касае за болки с
изключително интензивен характер, които не се повлияват дори медикаментозно. В
така определеното обезщетение съдът включва и обезщетението във връзка с
извършената оперативна интервенция на 22.05.2017 г. в болница „СофияМед“,
изразяващи се в оперативно отстраняване на опашната кост и незатворените дъги
на Ес1 прешлен и Ес2 и последните сакрални прешлени, тъй като същата не
представлява самостоятелен ексцес подлежащ на самостоятелна обезвреда, а
последица от първоначалното увреждане на опашната кост. Съдът взема предвид, че
от отстраняване на опашната кост и незатворените дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и
последните сакрални прешлени при ищцата липсват функционални нарушения. Искът
следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен общ размер от 200 000,00
лева, както и за вреди от увреждането, изразяващо се в незатворени дъги на Ес1
прешлен и Ес2 и последните сакрални прешлени, доколкото същите се установява,
че са вродени, а не са настъпили в следствие на произшествието.
Следва да бъде присъдена и законна лихва
от датата на ексцеса – 09.05.2014 г. до окончателната плащане.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски в
производството.
Възражението на ответника за недължимост
на адвокатско възнаграждение за предоставена от адв. Г. правна помощ съдът
намира за неоснователно, тъй като съгласно постоянната практика, в това число и
тази, постановена по реда на чл. 274, ал.3 ГПК „за съда не съществува
задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и
съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е
налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ
по отношение на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, за което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи възнаграждение
само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания.“ – в
този смисъл определение № 395/09.07.2018 г. по т. д. №
1314/2018 г., II т. о., определение № 417/17.10.2018 г. по ч. т. д.
№ 2238/2018 г., I т. о., определение № 257/09.05.2018 г. по ч. т. д.
№ 226/2018 г., II т. о. и др.
Видно от договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адв. Г. между тях е уговорено адвокатското
възнаграждение да е безплатно. Съдът намира, че не са налице основания
възнаграждението за безплатна правна помощ да бъде определено в размер над
минималния. При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Л. Г. Г. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в
размер на 2144,25 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 612,25 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 3600,00
лева и разноски за депозит за
вещи лица в размер на 153,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, ЕИК: 1**** да заплати на
С.Г.Т., ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата
както следва:
сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от произшествие от 12.03.2014 г., настъпили като усложнение
в здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се във
функционално нарушение камъни в бъбреците /хроничен пиелонефрит/ и нефролитиаза,
заедно със законната лихва от 12.03.2015
г. до окончателното плащане,
сумата от 60 000,00 лева, представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от
произшествие от 12.03.2014 г., настъпили като усложнение
в здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в счупване на
опашната кост, нейното неправилно зарастване и оперативна отстраняване на
22.05.2017 г., заедно със законната лихва
от 09.05.2014 г. до
окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от общо 400 000,00 лв, както и за вреди изравяващи се в свръхактивен
пикочен мехур и незатворените дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и последните сакрални
прешлени и тяхното оперативно отстраняване.
ОСЪЖДА
„ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК:
****да заплати на адв. Л.Г. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2
от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете –
в размер на 2144,25 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: ****** да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 3600,00 лева и
разноски за депозит за вещи лица в размер на 153,00 лева.
ОСЪЖДА С.Г.Т.,
ЕГН: ********** да заплати на „ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: 1******на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата в размер на 612,25 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: