№ 7515
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110119833 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Калин Г. Х. от гр.
София, срещу М. П. П. от гр. София, в която се твърди, че ответникът, в
качеството на купувач, сключил с ищеца – продавач, предварителен договор
за покупко – продажба на недвижим имот от 31.01.2022 г., а именно –
апартамент № 78, находящ се в гр. София, ж.к. ., .. На 08.02.2022 г.
продавачът върнал на купувача платеното капаро в размер на 2 000 лв. и
развалил извънсъдебно предварителния договор. В чл. 7 от предварителния
договор обаче било уговорено плащането на депозита в двоен размер, а
именно 4 000 лв. Прави се искане ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца сума от 2000 лв., представляващи неплатена част от задатък по
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
31.01.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на
13.04.2022 г. до окончателното изплащане.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К.
Г. Х., с адрес гр. София, против М. П. П. от гр. София, с която е предявен
осъдителен иск на основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати сумата в размер на 2 000 лева (две хиляди лева),
представляваща остатък от общо дължимия двоен размер на даден задатък
(стопиращ депозит) по разписка-споразумение от 31.01.2022 г., с което
страните са се задължили да сключат предварителен договор за покупко-
продажба на следния недвижим имот: апартамент № 78, находящ се в: гр.
София, район „Слатина“, ж. к. „.“, бл. № 67 (.), вход „Б“, на . (.) етаж, със
1
застроена площ от 41,47 кв. м. (четиридесет и едно цяло, и четиридесет и
седем стотни квадратни метра), състоящ се от: една стая, дневна-ниша и
обслужващи помещения, заедно с 2,192 % (две цяло сто деветдесет и две
хиляди на сто) идеални части от общите части на сградата и идеални части от
правото на строеж върху държавна земя.
Ищецът излага твърдения, че на 31.01.2022 г. с ответницата са
подписали разписка-споразумение, с което са се задължили да сключат
предварителен договор за покупко-продажба на гореописания недвижим
имот. Заявява, че е платил капаро в размер на 2 000 лева (две хиляди лева),
което му е върнато от ответницата-продавач два дни преди крайния срок за
сключване на предварителен договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот. Връщането на капарото е документирано с две разписки от
08.02.2022 г., едната разписка е подписана от Ц=== М. и З. М., брокери в
„Експо имоти“ ЕООД и втората разписка - подписана от ищеца-купувач и
Ц=== М.. Ищецът има сключен договор за посредничество при покупка на
недвижим имот с „Експо имоти“ ЕООД от 24.01.2022 г. С оглед изложеното
ищецът твърди, че ответницата му дължи връщане на уговорения задатък в
двоен размер, тъй като не е изпълнила задължението си да сключи
предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот – чл. 1 от
разписка-споразумението от 31.01.2022 г. (л. 5 от делото). Доколкото
ответницата е върнала сумата от 2 000 лева, ищеца претендира заплащане на
остатъка от 2 000 лева. Претендира присъждане на законната лихва от деня на
завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор
от ответницата М. П. П.. На призовката от 25.11.2022 г. същата е отбелязала,
че е върнала парите на ищеца.
В съдебно заседание ищеца К. Г. Х., чрез адв. М. поддържа предявения
иск и направените доказателствени искания.
В хода на делото с молба от 29.03.2023 г. от адв. Р., пълномощник на
ответницата М. П. П. е изявено становище по иска, че е платила исковата сума
ведно със сума за законна лихва върху главницата в размер на 2 200 лева,
твърди, че не е станала причина за завеждане на производството, а
неплащането се дължи на влошеното й здравословно състояние. Заявява, че
признава иска, представя вносна бележка от 23.03.2023 г. за заплатена сума в
размер 2 200 лева, представляващи главница и законна лихва върху нея до
датата на плащането, както и представя медицински документи - документ за
платен преглед от 26.02.2022 г. на клиника „Аджибадем сити клиник”,
епикриза от болница „Токуда” от 15.03.2022 г., които са приети като
доказателства по делото, както и молба за списък за разноски за адвокатски
2
хонорар в размер на 520 лева.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
На 31.01.2022 г. между ищеца-купувач - К. Г. Х. и ответницата-продавач
- М. П. П. е сключен договор, наименован „разписка-споразумение“. Съгласно
клаузите на споразумението страните са се задължили да сключат
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент
№ 78, находящ се в: гр. София, район „Слатина“, ж. к. „.“, бл. № 67 (.), вход
-ти
„Б“, на 4 (.) етаж, със застроена площ от 41,47 кв. м. (четиридесет и едно
цяло, и четридесет и седем стотни квадратни метра), състоящ се от: една стая,
дневна-ниша и обслужващи помещения, заедно с 2,192 % (две цяло сто
деветдесет и две хиляди на сто) идеални части от общите части на сградата и
идеални части от правото на строеж върху държавна земя. Съгласно чл. 1 от
споразумението (л. 5 и л. 6 от делото) страните се задължават да сключат
предварителен договор за покупко-продажба най-късно до 10.02.2022 г.
Според клаузата на чл. 7 от споразумението, ако продавачът откаже да
сключи предварителен договор с купувача до 10.02.2022 г., той дължи
връщането на дадения депозит в двоен размер. От данните по делото е видно,
че ищеца е платил на 31.01.2022 г. капаро (стопиращ депозит) 2 000 лева (две
хиляди лева), което му е върнато от ответницата-продавач два дни преди
крайния срок за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот. Връщането на капарото е документирано с две
разписки от 08.02.2022 г., едната разписка е подписана от Ц=== М. и З. М.,
брокери в „Експо имоти“ ЕООД и втората разписка - подписана от ищеца-
купувач и Ц=== М..
На 23.03.2023 г. от името на ответника - М. П. П. е платена по сметка на
ищеца сумата от 2 200 лв. (две хиляди и двеста лева), като посоченото във
вносната бележка (л. 31 от делото) основание е - „главница и лихва по иск на
К. Г. Х.., гр. д. 2022110119833, 90 с-в, СРС от М. П. П..
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно чл. 93 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен
договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала
задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от
договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от
страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора
може да иска задатъка в двоен размер. От представените и приети по делото
доказателства се установи, че ответницата с неизпълнението на чл. 1 от
3
разписка-споразумението от 31.01.2022 г. и връщането на капарото от 2 000
лева на 08.02.2022 г. е развалила споразумението и съгласно чл. 7 от
споразумението ответницата дължи връщане на ищеца депозита в двоен
размер. Според разпоредбата на чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД се изисква, този
който е дал задатъка, да докаже, че са били налице обстоятелствата,
пораждащи възможността му за отказ от сключения договор, изразяващи се
неизпълнение на задължение на насрещната страна и същевременно
изправност на ищеца и, че това право е било надлежно упражнено и в
резултат от него е възникнало задължение за получилия задатъка да го върне
в двоен размер.
Отказът на ответницата да подпише в срок до 10.02.2022 г.
предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот е
основание ищецът да иска връщане на капарото от 2 000 лева в двоен размер.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК и съобразно изявленията на страните в
съдебното заседание, че от името на ответницата е платена исканата от ищеца
сума от 2 000 лева капаро и 200 лева законна лихва за периода от депозиране
на исковата молба на 13.04.2022 г. до окончателното и изплащане на
23.03.2023 г., като плащането не се оспорва от ищеца. Ето защо за сумите от 2
000 лева капаро и законната лихва от депозиране на исковата молба на
13.04.2022 г. до окончателното и изплащане - ищцовата претенция следва да
бъде отхвърлена като погасена, чрез плащане в хода на процеса. За пълнота
на изложението съдът намира, че след изчисление с лихвен калкулатор се
установява, че размерът на законната лихва от депозиране на исковата молба
на 13.04.2022 г. до окончателното и изплащане на 23.03.2023 г. е 197,50 лв.
С оглед изхода на спора и предвид, че претенцията се отхвърля не
поради нейната неоснователност, а заради извършеното в хода на делото
плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени в пълен размер претендираните разноски за платено адвокатско
възнаграждение от 450 лв. и 80 лв. за държавна такса.
Процесуалният представител на ответницата е поискала на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК възлагане на разноските върху ищеца и присъждане на
адвокатско възнаграждение 520 лв. В ал. 2 на чл. 78 ГПК е предвидено, че ако
с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай, не са налице
кумулативно изпълнени предпоставките визирани в законовия текст, каквито
доводи навежда ответницата, чрез адв. Р.. В процесния случай доколкото
плащането на претендираните вземания е извършено от ответницата след
подаване на исковата молба в съда, същата е дала повод за завеждане на
делото. Ищецът има право на присъждане на направените разноски и не може
да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно трайно
4
установената съдебна практика в духа на закона е да се присъждат разноски в
полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след
предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца
(вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956
г., ОСГК, ВС). Съдът намира, че доказателствата за влошено зрение не е
основание за неплащане на задължението, с оглед на това, че ответницата
изрично е върнала само част от дължимия депозит, макар да е била наясно, че
дължи двойния размер на депозита, като по делото няма данни ищецът да е
приел, че това плащане преурежда отношенията между страните, като
дължимо остава плащането единствено на уговорения задатък.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, предявен от
К. Г. Х. ЕГН ********** със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. М., срещу М. П.
П. ЕГН ********** с адрес гр. София, ж. к. „.“, ., за осъждане на ответницата
да заплати сума в размер на 2 000 лева (две хиляди лева), представляваща
остатък от общо дължимия двоен размер на даден задатък по разписка-
споразумение от 31.01.2022 г., с което страните са се задължили да сключат
предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот:
апартамент № 78, находящ се в: гр. София, район „Слатина“, ж. к. „.“, бл. №
67 (.), вход „Б“, на . (.) етаж, със застроена площ от 41,47 кв. м. (четиридесет и
едно цяло, и четиридесет и седем стотни квадратни метра), състоящ се от:
една стая, дневна-ниша и обслужващи помещения, заедно с 2,192 % (две цяло
сто деветдесет и две хиляди на сто) идеални части от общите части на
сградата и идеални части от правото на строеж върху държавна земя, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба на 13.04.2022 г. до
окончателното и изплащане, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. П. П. ЕГН ********** с адрес гр. София, ж. к. „.“, ., да
заплати на К. Г. Х. ЕГН ********** със съд. адрес гр. София, ., чрез адв. М.,
направените по делото разноски в размер на 530 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5