Решение по дело №2868/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262796

гр. Варна, 11.11.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XII – ти състав, в публично заседание проведено на единадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2868 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от А.И.М., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв. Й.А. *** срещу ЗАД „***“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3611.54 лева, част от вземане в общ размер на 8243.82 лева, представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** (увредени детайли: врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, праг ляв, колона „С“ лява, колона „В“ лява, еърбег седалка водач, завеса лява, тапицерия таван, основа калник заден ляв и под купе лява част) при ПТП настъпило на ***г.  около 21:00 часа в гр.***, на територията на паркинга на *** по вина на В.В., като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 25.02.2021г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На ***г. ищецът предоставил личния си автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** на Е.И. На ***г., около 21:00 часа при управление на автомобила на територията на *** бил блъснат от л.а. марка „***“, модел „***“ с ДКН ***, управляван от В.В., който на регулирано кръстовище и при наличие на пътен знак „Б2“ не спрял и не пропуснал движещият се по път с предимство лек автомобил на ищеца.

За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи,  които след посещение на мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***.

В протокола за ПТП, като виновен бил посочен водача на л.а. „***“ с ДКН ***, а причина за произшествието била вписана, че водачът на този автомобил на регулирано кръстовище и при наличие на знак „Б2“ не спира и не пропуска движещият се по път с предимство лек автомобил „***“ с ДКН *** и го блъска.

Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за периода от 17.08.2020г. до 16.08.2021г.

Ищецът уведомил ответното дружество за настъпилото ПТП и след оглед на автомобила и изготвен снимков материал бил съставен Опис на увредените детайли № ***г. Ответното дружество изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1743.46 лева.

Ищецът поддържа, че полученото застрахователно обезщетение е недостатъчно за покриване на разходите му за ремонт, които след извършено проучване определя на 9987.28 лева. Дължимият от ответното дружество неизплатен остатък на застрахователно обезщетение бил в размер на 8243.82 лева, като ищецът предявява частичен иск за сумата от 100 лева, част от цялото вземане в размер на 8243.82 лева.

Моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна и я оспорва по основание и размер.

Не се оспорва, че между В.В.В. и ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № ***г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „***“ с ДКН ***, със срок на застраховката от 17.08.2020г. до 16.08.2021г., както и факта на осъществилото се на ***г. ПТП.

Ищецът подал уведомление за регистриране на щетата на ***г. до застрахователя, като са извършени огледи на автомобила на 10.12.2020г. и след разоборудване на 15.12.2020г., изготвен снимков материал. Констатирани били посочените в исковата молба по МПС. В резултат на извършена калкулация на необходимата за ремонт сума и в съответствие с разпоредбите на КЗ и Наредба № 24/08.03.2006г. застрахователят изплатил на ищеца сума в размер на 1743.46 лева, с което изпълнил в цялост задължението си.

Претендирания в исковата молба размер на сумата за възстановяване на автомобила на ищеца бил посочен произволно като общо 9987.28 лева. Тази сума надвишавала три пъти стойността на целия автомобил.

Обезщетението за вреди на МПС се определяло по методиката съгласно приложения № 1-6 от Наредба № 24/08.03.2006г. Методиката представлявала указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Ищецът не представил разходно – оправдателни документи, от които да се установява, че е отремонтирал увреденото МПС.

Процесното МПС било с година на производство 2005г. и към датата на ПТП било на възраст 15 години, като средната пазарна стойност на автомобили, сходни на процесния възлизала на 3700 лева.

При наличие на тотална щета следвало да се съобрази разпоредбата на чл.390, ал.1 КЗ, съгласно която пострадалият имал задължение да представи на застрахователя удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. Представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС било предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ответникът дължи застрахователно обезщетение над вече изплатеното се въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и намаляване размера на дължимото застрахователно обезщетение в съответствие с процента на съпричиняване. Оспорва се изключителната вина за реализиране на ПТП да е на В.В., като се оспорва констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** досежно неговото съдържание.

Моли за отхвърляне на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират сторените по делото разноски. Изменение в размера на предявения частичен иск е допуснато с протоколно определение от 11.10.2021г.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 21.06.2021г. е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на ***г.  около 21:00 часа в гр.***, на територията на паркинга на *** е настъпило ПТП между собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** и лек автомобил марка л.а. „***“ с ДКН ***. Не е спорно също, че към ***г. лек автомобил марка л.а. „***“ с ДКН *** е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Страните признават, че на 09.12.2020г. ответното дружество е уведомено от ищеца за настъпилото застрахователно събитие, извършени са два огледа на увреденото МПС от представител на ответното дружество и описани увредените детайли по автомобила на ищеца, които съответства на описаните в исковата молба, както и че ответното дружество е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1743.46 лева.

Спорът между страните е дали изплатеното застрахователно обезщетение покрива действителната стойност на претърпените от ищцата щети, включително какъв е начинът, по който следва да се определи дължимото от ответника застрахователно обезщетение, както и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а „***“, модел „***“, с ДКН ***.

За изясняване на спорните въпроси по делото са ангажирани специални знания посредством назначени авто-техническа и повторна авто-техническа експертизи.

В заключението си вещото лице М. посочва, че процесното ПТП е настъпило на територията на летище *** по прав пътен участък и в зона на регулирано кръстовище. Произшествието е причинено по вина на водача на лек автомобил „***“ с ДКН ***, който при наличие на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ не преустановява управлявания от него автомобил в покой и настъпва съприкосновение между автомобилите. Произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието, но е имало работещо улично осветление, пътят е бил осветен и водачите са имали видимост един към друг. Изброените в описите по щета № ***г. увреждания по автомобила на ищеца са причинени от процесното ПТП. Стойността за закупуване на части за подмяната на увредените детайли по автомобила е определена от вещото лице в размер на 7077.37 лева с ДДС при цени за оригинални части и 5472.45 лв. с ДДС при цени за части от алтернативни доставчици. Общата стойност на ремонта е определена в размер на 9637.12 лева с ДДС с нови части от алтернативни доставчици и 9939.75 лева с вложени оригинални части. Вещото лице определя пазарна стойност на процесния автомобил към датата на произшествието в размер на 3597.15 лева. При определяне на тази стойност е ползвана справка от интернет страница www.mobile.bg, която е представена от ответника с отговора на исковата молба. При изслушването му вещото лице пояснява, че е ползвал тази справка като по-близка до датата на произшествието и при отговор на въпроса не е ползвал обявите за автомобили, които да различни от процесния – хечбек, дизелов двигател 1.6 и ръчна скоростна кутия. При определянето на пазарната цена не са ползвани обявите за бензинови автомобили, обяви за които не е ясно, че са за дизелови автомобили, както и за такива с други купета. Оборудването на процесния автомобил не било изяснено, а и цената на новия автомобил се влияела повече от екстри и подобрения, а при употребявани автомобили не било толкова голямо влиянието на оборудването. При изготвяне на експертизата вещото лице направило и нова справка от същия сайт, но я погледнал ориентировъчно и тъй-като били долу-горе едни и същи цените продължил да работи със справката направена от ответника като по-близка по време до произшествието. Тъй като стойността на ремонта надвишавала 70 на сто от действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП, то налице била тотална щета на моторното превозно средство, като дори стойността на частите за ремонта надвишавала пазарната стойност на автомобила. Паричната равностойност на запазените части, възли и агрегати от процесното МПС е определена като цена за предаване на автомобила за скрап в пункт за вторични суровини – 325 лева /л.69-85/.

Ищецът е оспорил частично заключението на вещото лице само по отношение на определената пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП, поради което е назначена повторна експертиза само по този въпрос.

Заключението на вещото лице по повторната експертиза е извършено след справка в www.auto.bg. При определяне на пазарната стойност са използвани четири обяви с цени от 4700 до 5800 лева, като средната пазарна стойност на автомобила към датата на изготвяне на заключението е определена в размер на 5250 лева и е завишена с 8.33% тъй като от датата на ПТП са изминали 10 месеца. По посочения начин вещото лице е определило пазарна стойност на процесния автомобил към датата на ПТП в размер на 5680 лева. При изслушването вещото лице заявява, че е направил справка по рамата на автомобила и е установил фабричните екстри по автомобила като оборудване /л.105-109/.

По отношение на пазарната стойност на процесния автомобил към датата на произшествието е налице противоречие между заключенията на вещите лица, като в.л. М. определя същата в размер на 3597.15 лева, а в.л. М. я определя в размер на 5680 лева. Наличието на съществено противоречие се дължи на различните обяви, които са ползвали – различни интернет сайтове за продажба на употребявани автомобили и към различен момент, на допълнително установените от в.л. М. фабрични екстри по процесния автомобил съобразно направена справка по рамата на автомобила, както и завишаването на получената пазарна стойност с 8.33% процента поради отдалечеността на справката спрямо датата на произшествието. В тази част съдът кредитира заключението на вещото лице по основната експертиза. На първо място същата е правена по справка в специализиран сайт за обяви за продажба на употребявани автомобили изготвена значително по-близко във времето до датата на произшествието, като вещото лице изрично пояснява при изслушването си, че е ползвал само обяви за автомобили със сходни характеристики с автомобила на ищеца – 1.6 литров дизелов двигател, купе хечбек, пет врати и при определяне на средната пазарна цена не са използвани автомобили, за които не са посочени тези характеристики. На следващо място съдът намира за основателно обяснението на вещото лице М., че при екстрите в автомобила не са толкова определящи при цена на автомобил на 15 години и при определяне на средната пазарна стойност и намиране на пазарни аналози не следва да се задават допълнителни екстри (климатроник, ел. стъкла, ел. огледала и мултифункционален волан) на автомобила, които освен това не е установено дали са функционирали в автомобила на ищеца. На последно място отдалечеността на изготвяне на експертизата и намиране на пазарни аналози при наличие на висящ процес дава възможност за изкривяване на резултатите от експертизата. Така например при извършена от съда справка в ползваните от двете вещи лица специализирани сайтове за продажба на употребявани автомобили само около месец след предаване на заключението на вещото лице М. и задаване на характеристики на автомобила ***, дизелов двигател, хечбек, 5 врати, климатроник, ел. стъкла, ел. огледала и мултифункционален волан са налични шест пазарни аналога с офертна цена между 2990 и 5800 лева при средна стойност 4560 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди.

С нарочно определение е прието за безспорно между страните, че ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до застрахователя и е получил застрахователно обезщетение в размер на 1743.46 лева, като увреденото лице не е съгласно с определения и изплатен му размер на застрахователно обезщетение, поради което исковата претенция се явява процесуално допустима – предявена при наличието на предвидените в чл.498, ал.3 КЗ предпоставки.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.

С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните за установяване на твърдените от тях факти, като в тежест на ищеца е възложено да докаже размера на разходите за отстраняване на причинените по процесния автомобил увреждания, в резултат на настъпилото застрахователно събитие, а в тежест на ответника да докаже твърденията си, че изплатеното застрахователно обезщетение покрива действително претърпените от ищцата вреди, включително пазарната стойност на автомобила на ищеца към датата на ПТП, както и твърдението за наличие съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а „***“, модел „***“, с ДКН ***.

От заключението на вещото лице се установява, че разходите за отстраняване на причинените по автомобила на ищеца увреждания настъпили в резултат на процесното ПТП са в размер на 9939.75 лева. Не се установи по делото противоправно поведение на водача на ищцовия автомобил, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което възражението на ответника за наличие на съпричиняване се явява неоснователно. По отношение на стойността на автомобила на ищеца са налице две заключения на двете вещи лица, като посочените от тях стойности се различават значително, но и в двете заключения е определена пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП, която е по-ниска от стойността на разходите за отремонтирането му.

Съгласно чл.390 КЗ „тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност“. В тези случаи дължимото от застрахователя обезщетение се определя в размер на действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната суми и след приспадане на стойността на запазените части. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, т. е. да се препятства неоснователното обогатяване. По отношение на действителната пазарна стойност на автомобила на ищеца, съдът кредитира заключението по основната експертиза на вещото лице М., според която тази стойност е в размер на 3597.15 лева по съображенията изложени по-горе. Това е стойността и на дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение. След приспадане от тази сума на вече изплатеното обезщетение в размер на 1743.46 лева и остатъчната стойност на автомобила в размер на 325 лева, то дължимия от ответника неизплатен остатък от застрахователното обезщетение е в размер на 1528.69 лева. До този размер исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена, а за горницата над тази сума до 3611.54 лева да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

При този изход от спора и двете страни имат право на поискани и действително сторени разноски. Ищецът е направил разноски в общ размер на 1094.46 лева, като съразмерно на уважената част от иска следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 463.26 лева. Разноски в посочения размер следва да се възложат в тежест на ответника. Сторените от ответника разноски са в общ размерна 1100 лева, но съдът намира за основателно направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като същото следва да бъде редуцирано до размер от 600 лева при разпределяне на разноските между страните. След редуциране на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение направените от ответника разноски са в размер на 800 лева и съразмерно на отхвърлената част от иска следва да се присъдят разноски в размер на 461.38 лева, които да се възложат в тежест на ищеца.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                              

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***  ДА ЗАПЛАТИ на А.И.М., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1528.69 лв. /хиляда петстотин двадесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/, претендирана като част от вземане в общ размер на 8243.82 лева, представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** (увредени детайли: врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, праг ляв, колона „С“ лява, колона „В“ лява, аербег седалка водач, завеса лява, тапицерия таван, основа калник заден ляв и под купе лява част) при ПТП настъпило на ***г.  около 21:00 часа в гр.***, на територията на паркинга на *** по вина на В.В., като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 25.02.2021г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1528.69 лева до пълния претендиран размер от 3611.54 лева, претендирани като част от вземане в общ размер на 8243.82 лева,

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***  ДА ЗАПЛАТИ на А.И.М., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 461.38 лв. /четиристотин шестдесет и един лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК

 

ОСЪЖДА А.И.М., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 463.26 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: