№ 1233
гр. Бургас, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202898 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод по жалба подадена от „ГАЛВА МЕТАЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„България“ №49А, ет.2, офис 6, представлявано от управителя Т. Х. О., чрез адв. Р. Х. срещу
Наказателно постановление № BG2023/5800-57/НП от 16.05.2023г., издадено от Директор на
ТД Митница София, с което за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ),
на основание чл.231, чл.234, ал.1, т.1 във вр. чл.234, ал.2, т.1 във вр. с чл. 234, ал.4 от Закона
за митниците му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 34 589,96 лв. (тридесет и
четири хиляди петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки).
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се излагат множество
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
АУАН и НП. В откритите съдебни заседания дружеството-жалбоподател, редовно
призованo, се представлява от адв. С. Л. от АК-Бургас, която поддържа жалбата. В
последното съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. Д.,
която моли за потвърждаване на НП и представя писмени бележки в тази насока.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП (видно от разписката на НП, същотот
е връчено на жалбоподателя на 26.05.2023г., а жалбата е депозирана на 09.06.2023г.)
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
1
Със Заповеди за възлагане № ЗТД-1000-409/07.06.2022г, № ЗТД-1000-566/08.08.2022
г. и № ЗТД- 1000-627/07.09.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, е била извършена
последваща проверка от служители от отдел „Последващ контрол“ при ТД Митница Бургас
за установяване на законосъобразността на действията на „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, с ЕИК ********* при прилагането на митнически режим допускане за свободно
обръщение, мерките на търговската политика на ЕС, както и изпълнението на задълженията
му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при поставяне на стоките под
режим допускане за свободно обръщение в периода от 01.06.2019г. до 06.06.2022г. В хода на
проверката от дружеството били изискани документи, данни и информация, които имали
значение за целите на проверката и допринасяли за изясняване на обстоятелства по нея.
Констатациите и резултатите от проверката били обективирани в писмен Доклад №
BG001000/l/4/21.10.2022г. по описа на ТД Митница Бургас.
В хода на проверката било установено, че доставчик на стоките описани в МД е
дружеството GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S., Република Турция, което е и едноличен
собственик на капитала на „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, което еднозначно
установявало свързаност по смисъла на чл.127, § 1, буква „д“) от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията, между доставчика и вносителя на стоките. Доставчикът не
бил производител на стоките допуснати за свободно обращение, а извършвал други
дейности по рязане и формиране на стоманените изделия. Стоката се произвеждала от други
дружества на територията на Република Турция. За вноса на стоката предмет на МД,
доставчика издал MILL TEST CERTIFICATE съгласно стандарт EN 10204 - 3.1. Тези
сертификати били представени и декларирани пред митническите органи заедно с МД. Този
стандарт определял различните видове документи, предоставени на купувача, както и че
производителят им с него декларира, че доставените продукти отговарят на изискванията на
поръчката и предоставя резултати от изпитване, тестове, спецификация на продукта и т.н.
установено било проверяващите органи несъответствие на сертификатите, издавани от
производителите, като несъответствията се състояли в наличието и количествата елементи в
химичния състав на допуснатите за свободно обръщение стоки. Именно наличието и
количествата на определени химични елементи в състава на изделията имали пряко
значение за тарифното класиране на стоките. За проверяваният период служителите от ТД
Митница Бургас, преценили, че дружеството-жалбоподател декларирало за допускане за
свободно обращение стоки с идентично описание, но в различни кодове по ТАРИК.
В случая с митническа декларация 21BG005808074151R0 с дата на приемане
18.11.2021г. от страна на „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД за режим допускане за
свободно обращение, е декларирана стока с описание в ел. д. 6/8-Кл.31 от МД, ГАЛВА
НИЗИРАНИ СТОМАНЕНИ ЛЕНТИ С ШИРОЧИНА ; ПО - МАЛКА ОТ 600mm - 44 492 КГ
:; 0.58 ММх 122 ММ - 4660 КГ - 2 БР; 0.58 ММх 200 ММ - 30535 КГ -16 БР; 0.58 ММх 80
ММ - 9297 КГ - 4 БР; ; 27AF1320/27AFT580 - 21928 КГ - 11 БР; 27AJM189/27AJN328 - 22564
КГ -11 БР”.
Декларираният код по ТАРИК в ел.д. № 6/14-Кл.ЗЗ от МД е **********. В ел. д. №
4/17-Кл.36 от МД, дружеството е декларирало код на тарифна преференция 120 „Тарифна
квота” и код на тарифна квота в ел. д. № 8/1-Кл.39 от МД 098611. Във връзка с това е
приложена ставка на вносно мито (А00) в размер на 0 %.
Към МД са приложени 2 (два) броя Mill Test Certificate съгласно стандарт EN 10204 -
3.1, издадени от GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S., Република Турция, които съдържат
информация за механични характеристики и химичния състав на стоката. От сертификата е
видно, че стоката, по фактура № GLA202100000568/16.11.2021г. се състои от 22 (двадесет и
два) броя рулони, всеки със съответен идентификационен номер (Coil Number).
За стоката е деклариран код по ТАРИК в ел. д. № 6/14-Кл.ЗЗ от МД **********, а
именно: „Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина, по-
2
малка от 600 тт, плакирани ши покрити; Поцинковани по друг начин; Други”. Съгласно
приложените към МД Mill Test Certificate съгласно стандарт EN 10204 - 3.1, издадени от
GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S., Република Турция, за стоката е приложен код по
ТАРИК, който отговаря на химичния състав и механичните характеристики на стоката.
От представените от доставчика сертификати никъде не било посочено съдържанието
на Алуминий, което несъответствало на химичния състав на стоките предмет на
деклариране. Стоката следвало да бъде класирана в код по ТАРИК **********, който състав
й съответства. Към датата на приемане на вносната МД с 21BG005808074151R0, а именно
18.11.2021г., за код по ТАРИК ********** (в който е следвало да бъде класирана стоката),
също била предвидена непреференциална тарифна квота - 098609, относима към стоки с
произход Република Турция, валидна от 01.10.2021г. до 31.12.2021г. В резултат на
извършения последващ контрол и от направените констатации в КД, били установени
вземания, които подлежали на вземане под отчет и заплащане в размер на общо 34 589,96
лв., а именно мито – 28 824,97 лв. и ДДС – 5 764,99 лв.
След приключване на митническата проверка бил изготвен доклад, въз основа на
който св. Н. Ц. съставил акт за установяване на административно нарушение № BG
18112022/1000/М4751/18.11.2022г., за това, че на 18.11.2021г. в гр. София, „ГАЛВА МЕТАЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, като е представило пред митническите органи на
Република България Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните характеристики
на допуснатите за свободно обращение посредством МД с MRN 21BG005808074151R0
стоки и е декларирало некоректен код по ТАРИК, съгласно който се е възползвало от
непреференциална тарифна квота, не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл. 15,
§ 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на Европейския Парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза, с което е
осъществило състава на нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. По така издадения АУАН
постъпило писмено възражение. Изложени били твърдения за допуснати процесуални
нарушения при съставяне на акта. Направено било искане за прекратяване на образуваното
въз основа на АУАН административнонаказателно производство.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени,
оставил без уважение възраженията на жалбоподателя, тъй като счел, че същите са
неоснователни и не съдържали каквито и да е било аргументи, които да опровергавали
направените в АУАН констатации. На 16.05.2023г. издал обжалваното постановление, с
което приел, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от
ЗМ, за това, че на 18.11.2021г., в МБ София Изток, „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
регистрирано в Търговския регистър, воден към Агенцията по вписванията с ЕИК
*********, с митническа декларация с MRN 21BG005808074151R0, за стоката,
представляваща 22 броя рулони, подробно описани в наказателното постановление, е
декларирало неправилен код по ТАРИК, а именно **********, представяйки пред
митническите органи 2 бр. MILL TEST CERTIFICATE, издадени GALVA METAL SAN. VE
TIC.A.S., Република Турция, неточно отразяващи обективните характеристики на стока
(съгласно чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013), за който тарифен
код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0 % по
митническата тарифа на ЕС, въз основа на непреференциална тарифна квота с № 098611,
вместо правилния код по ТАРИК **********, за който е била приложима ставка на
допълнително мито в размер на 25 %, като по този начин е избегнало заплащането на
дължими публични държавни вземания в общ размер на 34 589,96 лева (тридесет и четири
хиляди петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки), от които мито в
размер на 28 824,97 лв. и ДДС в размер5 764,99 лв., с което е осъществило състава на
административно нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
На база на така установените факти, съдът намери следното от правна страна:
Съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и
НП по чл.42, т.4, респ. по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в
наказателното постановление и АУАН следва да се съдържа описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е
извършено. Иначе казано, изискване към тези актове е, нарушението да бъде очертано от
фактическа страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно
конкретни факти - какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по
какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под
съответната правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна
страна. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице
да се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации, претендирайки, че
отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така и да оборва
правната оценка на приетото за установено от фактическа страна. Задължителността на този
реквизит следва и от тълкуването на самия закон.
Така в чл.53, ал.2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите,
които наказващият орган счита за основание за ангажиране на административнонакзателна
отговорност (в този смисъл е и Решение №1533 от 30.12.2010г. по КНАХД №1319/2010г.
по описа на Административен съд-Бургас). Пропускането на този реквизит ограничава и
възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при
липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение, или не.
Нарушена е разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, доколкото в издаденият акт за
установяване на административно нарушение не е направено пълно и точно описание на
твърдяното нарушение. Същото следва да бъде описано с всички обективни и субективни
признаци, като в конректния случай в издаденият акт не е посочено изпълнителното деяние,
с което се осъществява състава на административно нарушение посочен в акта. Съгласно
разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМ „Който избегне или направи опит да избегне: т. 1. пълно
или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни
вземания, събирани от митническите органи, или т. 2. забрани или ограничения за внос или
износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика….“. Т.е.
изпълнителното деяние на нарушението се изразява в избягване или в опит да сеизбегне.
Видно обаче от съдържанието на АУАН, липсва посочване на изпълнителното деяние -
дали жалбоподателят е избегнал или е направил опит да избегне, пълно или частично
плащане на публични държавни вземания, т.е. не е отразен съществен признак на
нарушението.
В АУАН е посчено, че дружестовото е извършило нарушение чрез представянето
пред митническите органи на Република България на Mill Test Certificate, отразяващ
некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обращение стоки и е
декларирало некоректен код по ТАРИК, съгласно който се е възползвало от
непреференциална тарифна квота, с което не е изпълнило задълженията си, произтичащи от
чл.15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския Парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза. Иначе
казано, като нарушение е посочено неизпълнението на задълженията по Регламент (ЕС) №
952/2013г. на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
4
на Митническия кодекс на Съюза, като съгласно посчоените текстове, лице, което подава
пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно складиране,
обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за
реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение или за друго
решение, е отговорно за всяко едно от следните: а) точността и пълнотата на информацията,
предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението; б) автентичността, точността
и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, уведомлението или
заявлението. Видно е, че никъде в АУАН не е описан като съставомерен признак
избягването или опитът да се избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на
митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, а
още по-малко са посочени конкретните размери на тези вземания. Едва накрая в
постановлението АНО е посочил, че жалбоподателят е избегнал заплащането на
дължими публични държавни вземания, което обвинение липсва изцяло в АУАН.
Органът е счел, че подобно допълване е законосъобразно, предвид разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Възможността за
приложението на чл.53, ал.2 от ЗАНН се преценя за всеки конкретен случай и с оглед всички
обстоятелства по делото. Действително, непосочването в АУАН на обективни
съставомерни признаци на нарушението, може да се отстрани по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН, но само ако по този начин не се ангажира отговорността на лицето за
нарушение по непредявени му фактически обстоятелства (в този смисъл е и правната
теория - Лозан Панов и Ралица Илкова, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр.
123).
Настоящият състав намира обаче, че в конкретния случай допълнението в НП се
явява недопустимо, тъй като на практика дружеството бива наказано за съвсем различно
нарушение от гледна точка на фактите. Както бе посочено, в АУАН е направено заключение
за нарушаване на чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на
Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митническия кодекс на Съюза, като всъщност се касае за форми на невярно документиране,
без да е посочено същото да е довело до други последици. Не може да се приеме, че тъй като
в АУАН също така е описано, че е следвало да бъде внесено мито и ДДС, то признакът на
нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ е фактически описан. Касае за сложна фактическа
обстановка, като АУАН е с дължина единадесет страници, а накрая актосъставителят е
синтезирал релевантните факти на стр. 10-а. Именно формулираното обвинение накрая
предопределя и защитата на наказаното лице - възраженията, доказателствата, които същото
ще реши да представи и т.н. Посочването за пръв път в НП на формата на изпълнителното
деяние, както и допълването на АУАН с посочването на допълнителни противоправни
последици (освен свързаните с документирането и това, че с това документиране е
избегнато внасяне на публични задължения), препятства жалбоподателя на един по-ранен
етап, а именно от образуване на административнонаказателното производство, да разбере за
какво е ангажирана административно наказателната му отговорност. По този начин се стига
до елиминиране на една инстанция в производството за наказаното лице.
Следва да се отбележи, че сочените за нарушители лица принципно могат да взимат
отношение към всички посочени в АУАН факти, но правната логика е да се навеждат
възражения и да се сочат доказателства за тези факти, които актосъставителят е посочил за
релевантни. Още веднъж може да се отбележи, че в конкретния казус това е особено
съществено, тъй като се касае за АУАН, в който е посочена обширна фактическа обстановка.
В обобщение, съставът намира, че горепосоченото процесуално нарушение е довело до
ограничаване на правото на защита на привлечения към административно наказателна
отговорност субект, поради което същото се явява съществено, респ. влече като последица
5
отмяна на обжалваното постановление на формално основание.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, както и фактура от която се доказва, че е бил заплатен адвокатски
хонорар в размер на 4104 лева с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за
прекомерност на адвокатския хонорар. Разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който (в редакцията към сключване на договора) ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес от 10 00 до 10
000 лв. - минималното възнаграждение е в размер - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000
лв. - т. е. в този случай минималният хонорар възлиза на 3818 лева. Съдът намира, че
уговореният размер на възнаграждението в размер на 3420 лева е дори под минималния
размер, поради което няма и как да се приеме за прекомерен. Поради изложеното, съдът
намира, че следва да бъде присъден целият поискан размер от 4104 лв. с ДДС.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2023/5800-57/НП от 16.05.2023г.,
издадено от Директор на ТД Митница София, с което за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от
Закона за митниците (ЗМ), на основание чл.231, чл.234, ал.1, т.1 във вр. чл.234, ал.2, т.1 във
вр. с чл.234, ал.4 от Закона за митниците, на жалбоподателя - „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“
№49А, ет.2, офис 6, представлявано от управителя Т. Х. О., е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 34 589,96 лв. (тридесет и четири хиляди петстотин осемдесет и девет
лева и деветдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Агенция Митници-София да заплати на „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„България“
№49А, ет.2, офис 6, направените в хода на делото съдебни разноски в размер на 4104
/четири хиляди сто и четири/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6