Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019/10.5.2019г.
гр. Варна,10.05.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав, в публично заседание проведено на дванадесети
април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 16 358
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявена искова
молба с рег.вх.№77 259/22.11.2018 г.,уточнена допълнително с молба от
дата 22.11.2018 г., депозирана от „В.и к.”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. В.-Управител
чрез пълномощник - юрисконсулт В. Я.,против ответника – Р.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***. В уточнителната
си молба ищцовата страна ясно е посочила предметните предели на търсената установителна защита /л. 36, 37 от делото/ посочила е
начина на образуване на сбора от главни и акцесорни
вземания, оттеглила е частично исковете си, и прецизирала петитума на иска си.
С Определение № 47065/28.11.2018 г., след уточняване на исковата претенция ,
настоящият исков съд е прекратил частично
образуваното по сезиращата ВРС молба производството по гр.д. 16 358/2018 г. год. по описа на ВРС, ХLII – ри състав, само за: сумата от 1 572,20 лева – представляваща главница за ползвана и незаплатена вода
за периода от 07.04.2010 год. до 20.09.2016 г. и сумата от 1 000,26 лева
– законна лихва за забава върху главницата от общо 1 572,20 лева за
периода от 15.06.2010 г. – 25.10.2016 г., на
основание чл. 232 ГПК поради частично оттегляне на исковата претенция. Със
същото Определение исковият съд е обезсилил частично издадената
по частно гр.дело 13 011/2018
г. по описа на ВРС ХIV- ти състав Заповед №6486/29.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, по силата на която заповедният съд е разпоредил: „Длъжник Р.К.В.,
ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Кредитор В.И К. ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *, с адрес - Област *,
Община *,
ГР.*
УЛ.*
№ *сума
в общ размер на 3244.42 лв. /три хиляди
двеста четиридесет и четири лева и 42 ст./ лева, от които: сума в размер на
2198.25 лв. – дължима ГЛАВНИЦА за ползвани и неплатени ВиК
услуги за периода от 07.04.2010 год. до 19.07.2018 год. по партида с кл. № *, за обект находящ се в
гр. *,
ж.к. *, ул.“*“ *; сума в размер на 1046.17 лв. – ЛИХВА
ЗА ЗАБАВА за периода от 15.06.2010 год. до 21.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.08.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските по делото в размер на 64.89 лв. /шестдесет и четири лева и 89 ст./ лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА
ТАКСА и 50 лв. /петдесет/ лева – ЮРИСКОНСУЛТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ“ САМО ЗА
ЧАСТТА в която ищцовата страна е оттеглила исковата претенция а именно:
сумата от 1 572,20 лева – представляваща главница за ползвана и
незаплатена вода за периода от 07.04.2010 год . до
20.09.2016 г. и сумата от 1 000,26 лева – законна лихва за
забава върху главницата от общо 1 572,20 лева за периода от 15.06.2010 г.
– 25.10.2016 г., на основание чл.
415, ал. 5 ГПК.Прекратявайки
частично производството по делото, обезсилвайки частично издадената от
заповедния съд Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
настоящият състав е обявил на страните, че производството по предявения специален положителен установителен
иск продължава развитието си по отношение на претендираните общо
сбор от ГЛАВНИЦИ 626,05 лева и общо сбор от ЛИХВИ от 45,91
лева , ВЕДНО със законната лихва .
В исковата молба са наведени следните правно
релевантни фактически твърдения, респ. и искането отправено от ищцовото дружество до ВРС а именно: Сочи се, че „В.и к.“
ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ
бр.18 от 2005г., с последните изменения), предоставяло В и К услуги на Р.К.В.,
ЕГН ********** за имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги
получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се
отчитали по партида абонатен номер *, чийто титуляр бил ответникът .Съгласно
чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор - „В.и к.“ ООД потребителите, релевира
ищцовото дружество, били длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (ответник в исковото
производство) не е бил направил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в
30-ет дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той
изпадал в забава.На 27.08.2018г. В и К операторът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу В., въз
основа на което било образувано частно гражданско дело № 13011/2018 по описа на
ВРС, 14 –ти състав. На 29.08.2018 г., сочи дружеството-ищец, съдът издал
Заповед № 6486 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която
разпоредил на В. за заплати на кредитора (ищец в настоящия исков процес) сумата
от 2198,25 лв., представляваща
стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 7.4.2010 – 19.7.2018 г.; сумата от 1046,17 лв., представляваща лихва за
забава върху тази главница за периода от 15.6.2010 г. до 21.8.2018 г. ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда -27.08.2018г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 64,89 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. На 01.10.2018 г. заявителят
(ищецът *ООД) бил уведомен, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК може да
предяви иск за установяване на вземането си,т.к.длъжникът депозирал Възражение
по чл. 414 ГПК.Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури,подчертава
ищцовото дружество били подробно описани в Справка за
недобора на частен абонат № * до 21.8.2018 г.Предвид гореизложеното и на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „В.и к.“ ООД се пораждал
правен интерес от предявяване на настоящите искове, поради което е и
отправеното до ВРС искане:Да бъде постановено Решение, по силата на което да
бъде прието за установено, че Р.К.В., ЕГН **********, в качеството си
на потребител на В и К услуги, които
се отчитат по партида с абонатен номер *, дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 626,05 лева, представляващ
остатък от главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 21.09.2016 г. до 19.07.2018 г. на адрес
. гр-Варна, ул.* , бл.45, ап. 50; сума в размер на
общо 45,91 лева –
представляващ остатък от лихва за забава върху главницата за периода от 26.11.2016 г. до 21.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2018 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6486/29.08.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по частно гр.дело № 13 011/2018 год. по описа на РС
Варна.Изрично е заявено искането ВРС да
се произнесе с Решението относно съдебно деловодните разноски, сторени от ищеца
в заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 25.00лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.Всички суми,предмет на
настоящото производство, сочи ищецът в исковата си молба можело да бъдат да
платени по сметка на „В.и к.“ ООД в „*" АД, IB AN B*; BIC ***.В
подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствени
искания,като желае и присъждане на разноските .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на искова молба, заведен под вх.№ 4597/21.1.2019 г., чрез надлежно
упълномощен представител адвокат от САК С. К., осъществяваща процесуално
представителство съгласно чл. 38 ЗАдв.Ответникът счита, че
подадената искова молба е допустима, но неоснователна и оспорва претенциите
изцяло по основание и размер. С цитираната искова молба, сочи ответната страна,
ищецът искал установяване на вземане към ответника в общ размер на 671,96 лева за
главница и мораторна лихва, за имот, находящ се в гр.
Варна, ул. *, бл. *. Процесуалният
представител на ответника счита, че сумата била начислена на ответника без
законово основание за това и в нарушение на Общите условия на ищеца.ВиК
операторът имал право да получи заплащане на реално доставена до потребителя питейна вода след отчитане на
водомера и съответно на показанията, които отчел през съответните периоди,
както това било предвидено в Общите условия и нормативната уредба.Общ принцип в
гражданското право, призвано да регулира и така описаното отношение между
страните бил, че: размяната на имуществени блага произтича от конкретна,
зачетена от правния ред причина. По силата на Общите условия на ищеца, ВиК операторът бил длъжен да доставя на потребителите вода
с питейни качества съгласно изискванията на действащото законодателство и/или
да отвежда и/или пречиства отпадъчни води, а потребителите били длъжни да
заплащат ползваните ВиК услуги съгласно предвиденото
в Общите условия. Естеството на водата й придавало характер на родово определена вещ, а
конкретизацията и съответно - основанието за заплащане на нейната цена, се
явявало измерената от средството за
търговско измерване вода. Следователно,извежда извода ответната страна,
издадените фактури не били основание за плащане на процесната
сума. Основание за плащане било действително доставената, отведена и пречистена
питейна вода и в тежест на ищеца било да докаже реална доставка, за да възникне
за него правото да получи претендираната процесна сума. На
следващо място, в отговора на искова молба се твърди, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес, ищецът не бил спазил разпоредбите на Наредба № 4 чл. 32, ал. 3 за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване водоснабдителните и
канализационните системи, поради което липсвало основанието за начисляване на процесната сума. Съгласно цитираната наредба (Наредба № 4),
разпределяне на количества вода между отделните потребители в Етажната
собственост, въз основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер се правело по определен ред, който не е бил спазен. Ищецът
твърди още ответникът нарушил и чл. 30 и сл. от Наредба № 4, според
който изразходваната вода от потребители в сграда-етажна собственост, се
отчитала по индивидуалните йм водомери, като отчетените данни се установявали чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител. Отчитането на водомерите следвало да се извършва, като се
правел първо отчет на общия водомер, а след това се отчитали индивидуалните
водомери. Отчитането на общия водомер се извършвало в присъствието на
представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери се обявявали с писмено съобщение, поставено на
подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня
на отчитането. Твърди се още,че не било поставяно съобщение кога ще се отчитат
водомерите. Не бил правен и регулярен отчет. Отделно от гореизложеното,
възразява ответникът, ищцовото дружество било нарушило и собствените си общи условия
(ОУ), и по-конкретно чл. 23, ал. 1
от тях, съгласно който цитат: „...показанията на водомерите ... се
отчитат за период не по-дълъг от 3 месеца за потребителите за питейно - битови
нужди и не по-дълъг от 1 месец за общи водомери за сгради - етажна собственост.
В междинните периоди между двата отчета операторът ежемесечно начислява
количеството изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление...,, и чл. 23, ал. 5 от ОУ, който
постановява, че цитат: „...датата на отчитане на водомерите се обявява с
писмено съобщение .... в срок не по-кратък от 3 работни дни...“. В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил
и данните, въз основа на които били начислени процесните
суми, като формирани по показания на несертифицирано средство за търговско
измерване (СТИ) - водомер, който не отговарял на изискванията на ЗИзм., обслужващ етажната собственост и преди сключването
на договори с отделните етажни собственици. Оспорена е и методиката, по която бил определен размерът на
задължението за процесния период. За периода от
монтирането на общия водомер до сега между потребителите в сградата твърди
ответникът било разпределено произволно посочено, а не реално потребено
количество вода, чието количество било невъзможно да бъде потребено, а
стойността на водата била неправилно изчислена. Ищцовото
дружество като доставчик на В и К услуги следвало да следи за правилното и
точното отчитане на доставената вода и отговаряло за изправността на СТИ, което
било негова собственост - общия водомер, по който били начислени и процесните суми. Евентуално съществуващото в общите условия
на ищеца правило, обосноваващо отговорността на ответника, според ответника е
нищожно поради противоречие с императивни правни норми относно разпределението
на риска при родово определени вещи.ВиК операторът по
принцип имал право да получи заплащане и на презюмирано
количество вода съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от Наредба №4, която
предвиждала, че цитат: "при отказ на потребителя да осигури достъп
на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера,
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата
със скорост 1,0 м/сек за периода до предишен отчет по ал. 7 „В конкретният
случай обаче, ответникът не бил отказвал осигуряване на достъп на длъжностно
лице на оператора до водомера. Ищцовото дружество не
било доказало твърденията си, че потребителят отказал такъв достъп. На следващо
място, отказът на потребителя да осигури достъп до водомера, подчертава
ответникът, задължително се оформяло като протокол, подписан от длъжностно лице
на ищеца и потребителя, какъвто протокол не бил представен. Извън всички
изложени по-горе възражения, в срока по чл.131 ГПК
ответникът е навел и възражението ,че процесната сума
е недължима, защото е ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ. В тази връзка,
ответникът сочи, че правният ред следва да почива на установеност в отношенията
между правните субекти. В този ред на мисли и законът придавал на възложеното с
времето фактическо положение, приоритет пред формално съществуващото
правно положение посредством института на давността. Неудовлетвореността на
определено по съдържанието си правно очакване пораждала несигурност в
отношенията между страните. Тъй като в основата на облигационните отношения
стоял частният интерес на участник в правоотношението, неговата реализация
зависела изключително от инициативата на този, който имал основание да изисква
определено по съдържанието си изпълнение. За да получи санкцията на държавата,
т.е. възможността за принудително налагане на изпълнението, кредиторът следвало
да прояви активност, в законоустановен срок.
Пропускът овластявал длъжника да се противопостави на
поисканото изпълнение и съответно задължавал съда да откаже да зачете
твърдяното притезание. По аргумент от чл. 118 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) изтеклият период от време не засягал самото материално
право, а единствено възможността да бъде наложено изпълнението му. Съгласно чл. 120 от ЗЗД единствено длъжникът можел да реши дали и доколко да
се ползва от тази защита. В този смисъл изтеклият период от време не
лишавал от съществуване вземането и следователно не задължавал кредитора да
заличи начисленото вземане. Институтът на давността водел до загуба на
принципно признато качество на притезанието -
възможността изпълнението му да бъде наложено принудително, въпреки че
утвърждавал като принцип изпълнение на насрещното задължение. В този смисъл
интересите на страните в правоотношението следвало да бъдат третирани еднакво -
особеностите на правоотношението лишавали страна от принципно признати й права
само ако и доколкото това било изрично указано в правна норма. При условие, че
основанието на задължението - реалното изпълнение би трябвало да зависи
изключително от волята на потребителя, а монополиста дължал ежемесечно да
отчита и в последващ момент да уведомява ответника за
размера на задължението му, което налагало еднозначния извод, че вземането
възниквало ежемесечно и ставало ликвидно след приключване на отчетния
период.Същевременно пораждало задължение за еднократно заплащане стойността на потребените ВиК услуги. Тези
белези се включвали в описаната вече специфика на периодичните
плащания.Претендиралата от ищцовата страна /макар и неправилно посочена в
отговора,вероятно поради грешка/ сума визирала задължения, чиито падеж бил
преди предвидения в закона срок за погасителна давност. Вземанията на
монополиста били свързани с предоставяне на ВиК
услуги и представлявали вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111,
буква „в“ от ЗЗД и се погасявали с тригодишна погасителна давност (в
същия смисъл подчертава ответникът ,че e
и константната практика на ВКС : Решение № 168 от 22.12.2009 год.).
Съгласно
задължителните за правоприлагащите органи
Тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от TP № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009
г., ОСГТК, всяко решение на ВКС постановено по реда на чл. 290 ТПК /т.е. след
допускане на касационно обжалване/ е задължително за съда/ „... Изоставянето на
съдебната практика, съдържаща трайно, съвпадащо тълкуване на едни и същи
разпоредби, формирана по еднородни правни спорове, както и на имащата
задължителен характер за съдилищата съдебна практика, създадена от Решения на
ВКС по чл. 290 ГПК „.В практиката по конкретни дела, както и в задължителната
практика по чл. 290 ГПК и по чл. 124 ЗСВ, съществуващите в правната уредба
непълнота, неяснота или противоречия се преодолявали чрез тълкувателната
дейност, с която се установявал точния смисъл на закона /чл. 5 ГПК/. Тези
актове на ВКС по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ сочи ответникът, били
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С Определение № 260 от 25.03.2010 г. на ВКС по т.д. №
915/2009 г., I т.о., ТК, цитира ответникът било прието, че не следва да се
допуска до касационно обжалване въззивно решение досежно приетата от съда кратка 3 г. погасителна давност за
месечните доставки на топлофикационното дружество, тъй като точно въпросът дали
вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на кратката
или общата погасителна давност е бил разрешен със
задължителна практика /т.2 ТР на ОСГТК №1/2009 г. - Решение № 168/ 22.12.2009
г. по т.д. 608/09 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.Във
връзка с гореизложеното, ответникът прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ИЗТЕКЛА
ТРИГОДИШНА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ, по отношение на претендираните
суми, защото същите, дори и да са дължими, касаели погасен по давност
период.Относно коментираната по-горе давност , според ответника
следвало да се отбележи също, че
съгласно Тълкувателно решение на ВКС, относно т.нар. „периодични плащания“ , образувано по искане на Омбудсмана
на Република България, Общото събрание на Гражданска колегия и на Търговска
колегия на ВКС постановило, че цитат: „... Понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари и други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви.“ (Решение
от 11.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2011 г. от 18.05.2012
г.).В цитираното по-горе Тълкувателно решение общото събрание на гражданската и
търговската колегии на Върховния касационен съд приемало, че вземанията на
топлофикационните предприятия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, като
съображенията за това са изложени подробно в отговора на искова молба.Отделно
от горното подробно ответникът се спира на института на погасителната давност
правейки съответни на твърденията с правни изводи ,подкрепени и с теоретични
постановки. Твърди се по същество, че Заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1,
т. 1 ГПК се издава за вземания за парични суми или за заместими
вещи. Ето защо под „плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД следвало да се
разбира задължение за предаване на пари или други заместими
вещи. Характерен признак на това плащане , подчертава отново ответникът е
периодичността, без оглед на това по какъв начин било определено изтичането на
интервала от време, който го правел изискуемо - годишен, месечен, седмичен или
дневен. „Периодично“, сочи ответникът било това плащане, което: цитат „не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи”. Задължението било за трайно изпълнение,
защото длъжникът трябвало да престара повече от един път в течение на определен
срок. Неговото задължение било за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединявали от това, че имали един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпвал периодично. Еднаквостта или различието
на размера на задължението за плащане нямали отношение към характеристиката му
като периодично, а единствено било необходимо той да е предварително определен
или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпвали поотделно, тъй като се касаело за
самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ
факт. Последният можел да бъде различен юридически факт /прост или сложен в
зависимост от структурата си/ с гражданскоправно
действие. Отличителната разлика на периодичните плащания,сочи ответникът, била
предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото
се задължение за плащане трябвало да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения
за плащане обаче преставлявали периодични само
тогава, когато падежът бил предварително определен, а не и в случаите когото те
„случайно са се оказали изискуеми през определени периоди“. В обобщение
следвало да се приеме, че винаги когато едно плащане притежавало посочената
по-горе съвкупност от отличителни белези, то следвало да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържали изброените признаци на понятието, поради
което били периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за тях се
прилагала тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги били за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпвал през
предварително определени интервали от време, а размерите им били изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания били с еднакъв или
различен размер.С оглед гореизложеното, счита ответникът, че за ищеца „*“ ООД,
ЕИК * не съществувала възможност да начисли процесната
сума за процесния период и сумата се явява реално
недължима от ответника. По отношение възражението
на ищеца за разноските, претендирани от ответника
в заповедното производство, адв.К., в качеството й на
процесуален представител на ответника заявява, че за длъжника и ответник Р.В. е
налице право да бъде представляван от двама адвокати, които в случая
претендират по ½ от общо дължимото адвокатско възнаграждение в минимален
размер, определен по реда на чл. 7, ал. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 9 Юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно
чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения цитира процесуалният представител на ответника: „За
процесуално представителство, защита и съдействие ... в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината
от стойностите на претендираните суми.“ В
тази връзка се препраща и към съдебната практика на Върховния касационен съд,
съгласно която страната можело да бъде представлявана от двама адвокати, но от
съда се присъжда възнаграждение за един
адвокат, от което по ½ на всеки от двамата адвокати, оказали
правна помощ по делото /арг. от Определение с №
424 от 8.12.2017г., по гр.дело 2244/2016година, на ВКС – IV –то г.о., ГК ./:
цитат: „Като взема предвид изложеното съдът намира, че ответницата
по молбите за отмяна - сега молител е упълномощила двама адвокати да я
представляват. В приложените по делото договори за правна защита и
съдействие е посочен заплатен хонорар общо в размер на 1000 лв. - по 500 лв. за
адв. Л. и адв. X.. Като
взема предвид разпоредбата на чл. 78,ал.1 ГПК съдът намира, че в полза на
молителката следва да се присъди адвокатско възнаграждение за един адвокат
общо 500 лв. – т.е. по 250 лв. по всеки от договорите за правна защита и
съдействие. С оглед горното се желае от ответника, ВРС след като
установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да
постанови Решение, с което да отхвърли като неоснователна исковата претенция на
„*“ ООД, ЕИК * срещу Р.К.В. с ЕГН **********, за
дължимост на сумата от 626,05 лв. за главница и 45,91 лв. за лихва за забава. Претендират се и разноски за настоящото
исково и за заповедното производство. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице основание да се
присъдят в полза на ищеца претендирани от него
съдебно-деловодни разноски за настоящото, исково производство, ответникът в
срока по чл. 131 ГПК е направил възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и моли съдът
да намали същото, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) и Наредбата за
заплащането на правната помощ. В отговора на искова молба е инкорпориран списък
по чл. 80 ГПК от който е видно, че адв.К. претендира 300 лв. (триста лева), адвокатски
хонорар за предоставена безплатна правна помощ в настоящото исково производство, на основание
Закона за адвокатурата и Договор за правна помощ и съдействие, и определен по
реда на НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В
проведеното по делото открито заседание от 12.04.2019 г. ищцовото
дружество, представлявано от юрисконсулт В. Я. желае съдът да уважи предявената
претенция като основателна и доказана и да се присъдят в полза на същото
дружество съдебно деловодни разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.Извън изложеното юрисконсулт Я.е направила и възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна хонорар, подчертавайки че
за това производство не са необходими двама адвокати .
В същото
съдебно заседание,ответникът,редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че по предявения
специален положителен установителен иск, за доказване
и на основанието и на размера на претенцията си ищцовата страна е ангажирала
писмени доказателства, приобщено е частно
гражданско дело № 13 011 / 2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, 14 –ти състав,инициирало настоящия исков процес, проведена и
необходима съдебно счетоводна експертиза.В тази връзка,по делото като писмен доказателствен материал са приобщени представените с
исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на : Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „*” ООД; Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с 2 бр.
публикации във вестник; Решение № БП-Ц-3/28.04.2017 г. на КЕВР, ведно с
публикация във вестник; Решение № Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с
публикация във вестник; Решение № Ц-23/30.06.2016 г. на КЕВР, ведно с публикации във вестник; пълномощно; справка за недобора на частен абонат от
дата 24.10.2018 г. за абонатен № *, за периода от 26.10.2016 г. до 21.08.2018
г.; заверени копия на: 3 листа карнети по партидата
на Р. В..
При
така събрания писмен доказателствен материал,
анализиран в съвкупност и поотделно настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното :
С
писмено заявление от дата 27.08.2018 г. дружество „*„ ООД е сезирало РС Варна с
искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
против длъжника Р.К.В. , по което заявление е образувано заповедното дело –
частно гр.дело № 13 011/ 2018 г. по описа на РС Варна, 14 –ти състав /
приобщено като писмено доказателство в настоящото исково производство / .
Размерите
и основанията на вземането , за което дружество *ООД в качеството си на
заявител е сезирало РС Варна са визирани в т. 9 от заявлението като изрично е
посочено, че паричните вземания се претендират като дължими за ползвани и неплатени
ВиК услуги по кл.номер * по
фактури за периода от 15.5.2010 г. до 24.7.2018 г., за обект – апартамент, находящ се в гр.*, кв.*,ул.*,бл. *,ап.*
.В
същата т. 9 заявителят е посочил главниците които претендира и е било отправено
искане за присъждане и на законна лихва и разноски.
Констатира
се от материалите по частното дело че въз основа на Разпореждане № 34322/29.8.2018
г.ВРС,14 –ти състав, по ч. гр.д. № 13 011/2018г.е приел, че заявлението
отговоря на изискванията за редовност,поради което е била издадена и Заповед за
изпълнение на парично задължение.От оригинала на Заповед № 6486/29.8.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Председателя на 14
–ти състав, приобщен на л. 9 – ти по частното дело се изяснява,че е било разпоредено : длъжникът Р.К.В., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на кредитора В.И К. ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *, с адрес - Област *, Община *, ГР.* УЛ.* № *сума в общ размер на 3244.42 лв. /три хиляди двеста четиридесет и
четири лева и 42 ст./ лева, от които: сума в размер на 2198.25 лв. – дължима ГЛАВНИЦА за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 07.04.2010 год. до 19.07.2018 год.
по партида с кл. № *, за обект находящ
се в гр. *,
ж.к. *, ул.“*“ *; сума в размер на 1046.17 лв. – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА за
периода от 15.06.2010 год. до 21.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2018
год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по
делото в размер на 64.89 лв. /шестдесет
и четири лева и 89 ст./ лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 50 лв. /петдесет/ лева
– ЮРИСКОНСУЛТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.В самата заповед е посочено,че вземането произтича
от следните обстоятелства: Дължими суми за ползвани и неплатени ВиК услуги за по партида с кл. № *,
за обект находящ се в гр. Варна, ж.к. *, ул.“*“ *.
Спор
няма между страните,че Р.В. е получил Заповедта по чл. 410 ГПК и възразил
против длъжимостта на вземанията .Този факт се
установява по несъмнен начин от приобщените на л. 11 и 12 съобщение до длъжника
–получено на 5.9.2018 . лично и Възражение по чл.414 ГПК от дата 19.9.2018 г. с
рег.№ 61 055 ,заведено във ВРС от Р. В. чрез адвокати от САК В. Т. и адвокат К. Б.. В самото възражение се
съдържа и списък по чл. 80 ГПК , изявление за оказвана безплатна помощ и
договор за правна защита от който се установява, че съгласно чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв двамата процесуални представители по частното дело
осъществяват безплатна правна помощ.Констатирайки срочността
на подаденото възражение /депозирано чрез „Български пощи“ ЕАД с клеймо от 18.9.2018 г. ВРС с
разпореждане от 21.9.2018 г. е дал
указания на заявителя по реда на 415 ГПК които са получени от *ООД на дата
1.10.2018 г. а на 30.10.2018 г. същото дружество е представило заверен препис
на предявената искова молба по която се води настоящото исково производство. При
така изложеното по-горе исковият съд приема, че искът е допустим поради което
следва да даде отговор по същество на спора дали искът е доказан по основание и
размери и то в частта в която исковото производство не е прекратено и заповедта
по чл.410 ГПК не е обезсилена.
На
първо място следва да бъде посочено, че искът е предявен от „ * „
ООД против ответника Р.В. *** цели да
бъде установено със СПН съществуването на част от паричните вземания за които е била издадена
Заповедта по чл.410 ГПК а именно сумата
от 626,05 лева сбора от главници , сумата от 45,91 лева сбора от лихви ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на
заповедния съд , като основанието на което ищецът гради исковата си молба е, че
тези суми се дължат от ответника за ползвани и неплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер * за периода от 21.09.2016 г. до 19.07.2018 г./за
главници/ и за периода от 26.11.2016 г. до 21.08.2018 г./ за лихвите за забава
/ ведно със законната лихва върху посочения сбор от главници, считано от
подаване на заявлението в съда – 27.08.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането за обект – апартамент, находящ се в
гр.Варна, кв.“* „, ул. „ * „ №*,ап.*
.
Исковият
съд следва да даде отговор на въпроса дали ответникът и ищцовото
дружество са били във валидни договорни отношения в целия исков период .От
приобщените по делото на листи 96,97,98 3
броя карнети и представената още с исковата молба
Справка за недобора на частен абонат , приложена на л.29 –ти несъмнено се
доказва ,че ищцовото дружество и ответника са в
договорни отношение за исковия период от време. Както в справката за недобора касаеща периода от 26.10.2016 г. до 24.07.2018 г. , така и
в трите карнетни лица е вписано едно и също лице,
един и същи абонатен номер,което мотивира съда да обобщи,че безспорно
ответникът за исковия период е имал качеството портебител
на ВиК услуги за цитирания и по-горе апартамент в
град Варна а ищцовото дружество му е доставяло вода
за питейни и битови нужди. В подкрепа на същия правен извод са и представените
с исковата молба Общи условия ,действали към исковия период и Решенията на
ДКЕВР .
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е
проведена и необходимата Съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д.П.
.
Изготвената ССчЕ не е оспорена от
страните и заключението е прието по делото на листи от 117 до 120 .От
изключително подробното заключение на в.л. П. се установява несъмнено по
делото, че задълженията на абоната – ответника Р.В. по фактури по партида с
абонатен номер * за периода от
21.09.2016 год. до 19.07.2018 г. възлиза на общо сумата от 626,05 лева
–сбор от главници и общо сумата от
45,91 лева сбора от лихви за забава по установените в т.1 от Справката
на вещото лице задължения за главници ,считано от съответната дата на падежа до
21.08.2018 г., както и че по
документи у ищеца за абонат по партида
номер * е вписан Р.К.В., както и че плащания по процесните
фактури към датата на изготвяне на експертизата/ 4.4.2019
г./ няма.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Предявеният по делото специален положителен установителен
иск е заявен от ищцовото дружество „ * „ ООД против
ответника Р.В. е процесуално допустим, т.к. е предявен от заявителя в
заповедното производство против длъжника и в рамките на преклузивния
срок, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.Видно и от предварителния
доклад по делото, обявен за окончателен, съдът е разпределил доказателствената тежест в исковия процес между страните
като е възложил в тежест на ищеца да установи и
докаже, че между *
ООД и ответника е имало валиден договор за ползване на В и К услуги,
изпълнението по което е извършено пълно и точно от * ООД
за релевантния за спора исков период, както и че във връзка с това облигационно
правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на
кредитора – ищец, че заповедта е оспорена по чл.414 ГПК и че е спазен срока за
предявяване на иска с правно осн. чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест на ищцовата страна е възложено да установи и докаже, че в
качеството си на доставчик на В и К УСЛУГИ е изпълнила точно задълженията си
като е доставила на адреса на потребление на ответника незаплатените от
последния количества потребена вода, респективно услуги; че е заведено и водено
заповедно производство въз основа на Заявление по чл.410 ГПК , че налице
ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата молба размери
и основание и че ответникът е изпаднал в забава и че е налице фактическия
състав на чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което е и инициирано производството по чл.410 ГПК. В тежест на ответната страна, в случай, че ищецът докаже горните
факти и обстоятелства, съдът е възложил да установи и докаже (ако ищецът
установи и докаже основанието на иска си) че е заплатил претендираните
суми при настъпване на падежите, че не е налице облигационна връзка между него
и *
ООД, както и да наведе правопогасяващи или правоизключващи възражения, като за целта се позове на
положителни факти и обстоятелства – т.е. без да доказва отрицателни факти.
За да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав
съобрази предметните предели на специалния положителен установителен
иск, разпределената доказателствена тежест по делото,
становищата на страните и събрания доказателствен
материал ,за да изведе следните правни изводи :
Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „* -” ЕООД,
са одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ –
018 от 09.06.2006г. и с Решение ОУ -
09 от 11.08.2014 г. Последните са и приобщени по делото, поради което и на
основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в
сила спрямо страните по спора. На това основание съдът счита,че между страните
по делото е налице валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител - ползвател
на обекта находящ се в гр.* , кв.*,ул.* № *,
апартамент * . Ответната страна има
качеството на потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в
сила от 20.01.2005г./, който дължи заплащане на предоставените му В и К услуги
по цени, утвърдени от ДКЕВР и въз
основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по
реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от
ЗРВКУ и чл. 29 и чл. 31 от Общите условия/. Факт е ,че с отговора на искова
молба ответникът по иска оспорва качеството си на потребител на В и К услуги поради
което и съдът дължи произнасяне по въпроса дали ответникът има качество
потребител на ВиК услуги. От анализа на целия писмен доказателствен материал съдът извежда извод, че от 2015 г.
до м.май 2018 г. Р.В.е абонат на дружеството ВИК оператор, като този факт е
виден от издадените за тригодишния период от време карнетни
листи ,приобщени по делото на л. 96,97,98 и неоспорени от ответника.Нещо повече
– в самите картентни листи се съдържат и подписи на
потребителя които въобще не са оспорени . В контекста на този извод е
приложената справка за небора за частен абонат а дори и заключението на вещото
лице по допуснатата ССчЕ . Т.е. налага се
единственият извод от правна страна, че релевантния за исковия период от време за
който се претендира главницата от общо 626,05
лева за периода от 21.09.2016 год. до 19.07.2018г. ведно със сумата от
45,91 лева сбора от лихви, ответникът е бил абонат на ищцовото
дружество, като потребяваната от него вода е отчитана
надлежно по партида водена при *ООД с абонатен номер *.Приемайки ,че
ответникът по иска е имал качеството потребител на В и К услуги за исковия
период съдът дължи произнасяне и по релевираното в
срока по чл.131 ГПК възражение за погасяване на вземанията по давност както и
по възражението за неизправност на ищцовото дружество
по договора сключен между страните. Възраженията на ответника досежно изправността на доставчика по правоотношението по
отношение на поетите от него задължения по силата на обвързващите страните ОУ,
в т.ч. за отчитане показанията на средството за измерване при уговорените
условия и срокове според настоящият състав са останали недоказани.Ответната
страна не е оспорила трите карнетни листи съдържащи подрписи и на инкасатор и на абонат за да докаже,че
абонатът е бил в невъзможност да разбере какво количество вода е потребил или ,че не той е положил подписите си върху карнетните листи .
По отношение на възраженията
на ответника , съдът намира,че съгласно действащите между страните общи условия
приложими в конкретния случай са изрично визираните правила в раздел Втори на общите условия „Отчитане на
количествата питейна вода „ ( л.8 от делото ).Отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, а при липса
на такъв, отчетът се подписва от свидетел съгласно чл. 21, ал. 4 от ОУ. От
представените по делото карнетни листи се установява
факта на извършения периодичен отчет в сроковете и при условията уредени в чл.
21, ал. 2-4 от ОУ. В този смисъл обективираните количества в представените карнетни листи, въз основа на които са съставени и фактурите
за цена на доставени ВиК услуги за спорния период, са
съобразени с правилата за отчитане и разпределяне на количествата питейна вода
по раздел ІІ на ОУ.
От друга страна съгласно кредитираното като обективно и
компетентно дадено заключение на ССчЕ - размерът на
предоставените услуги в рамките на заявения период е установен и доказан. От
заключението на в.л.Д.П. се установява, че задълженията на абоната ответника Р.В.
по фактури по партида с абонатен номер * за периода от 21.09.2016 год. до 19.07.2018 г. възлизат на общо сумата от 626,05
лева –сбор от главници и общо сумата
от 45,91 лева сбора от лихви за забава по установените в т.1 от
Справката на вещото лице задължения за главници ,считано от съответната дата на
падежа до 21.08.2018 г., както и че
по документи у ищеца за абонат по партида номер * е вписан Р.К.В., както и че
плащания по процесните фактури към датата на
изготвяне на експертизата/ 4.4.2019 г./ няма.
Размерите на установените
от вещото лице на главно и акцесорно вземане напълно
съвпадат с поддържаните с уточнителната молба / л.
36,37 / .
С оглед изложеното по-горе
съдът приема, че предявените главни искове за главници и на акцесорните
за мораторни лихви за забава като доказани по
основание и размер се явяват основателни и следва да бъдат уважени.За пълнота
на мотивите съдът намира за необходимо да се спре и на доказателствената
сила на приложените по делото карнети и справките за
необора.
Карнетът е частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от
потребителя, съгласно чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за
потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. В цитираната разпоредба обаче е предвидено, че
отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия
потребител, така и с подписа на негов представител.Систематичното място на разпоредбата и използваното в следващата
алинея различно понятие- „упълномощен представител” води до извода, че карнета
може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично
упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на
водомера, се явява негов представител в широк смисъл, въз основа на родствена,
съпружеска или фактическа връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла
на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. може да бъде всяко лице – лице ,което
обитава имота на каквото и да било правно основание. Подписването на карнета от
такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата
доказателствена сила. По изложените съображения а и предвид липсата на
оспорване от страна на ответника съдът приема,че трите карнетни
листа отразяват реално доставено и потребено от Р.В. количество вода, което
следва да бъде платено на ищцовото дружество. Отделно
от горното по отношение на справката за
недобора на която се е позовал ищецът ,съдът намира,че тази справка сама по
себе си не следва и не може да служи като единствено и/ или основно
доказателство въз основа на което съдът да извежда извода за основателно и или доказаност на иска. При релевираните
от ответника възражения че справката за недобора не установявала доставеното
количество потребена от абоната вода,съдът приема,че тези възражения са
останали също недоказани.Тежестта за установяване и доказване на твърденията на
В и К оператора, че е бил доставил на абоната потребител точно количествата
вода описани в справката за недобора е възложена именно на ищцовата
страна.Ищцовата страна е установила и доказала че записванията в карнетите и в справката за недобора са идентични и именно
въз основа на тях в софтуерната програма на дружеството ищец са издавани
първични счетоводни документи.В тази връзка съдът намира,че въз основа на
ангажираните от ищцовата страна доказателства е установено и доказано, че за
исковия период ищцовото дружество е изпълнило точно
както във времево така и в количествено отношение задълженията си към
потребителя, факт който се подкрепя и от заключението на ССчЕ.
Ето защо при липса на други доказателствени средства ангажирани от
ответника по иска съдът намира, че оспорването на доказателствената
сила на частния документ –справка за недобора е останало също недоказано. По
изложените съображения съдът намира за установени всички елементи от
фактическия състав от разпоредбата на чл.327,
ал.1 от ТЗ, които обуславят дължимостта на цената на
доставената питейна вода – установено е, че ответникът има качеството на
потребител и в този смисъл е страна по продажбеното отношение по доставката на
питейна вода, установено е количеството на доставената вода (посредством
записванията в карнетите и Справката за недобора,
установява се и дължимата за процесния период цена за
ползване на ВИК услуги и от заключението на вещото лице по ССчЕ
, което заключение съдът кредитира и като обективно и като компетентно дадено.
Приемайки исковете за
доказани и по основание и по размер съдът дължи произнасяне и по направеното
своевременно възражение за погасяване на
част от вземанията за главници и лихви по давност.
Безспорно плащанията от
страна на потребителите на В и К услуги към В и К оператора имат характера на
периодични плащания.В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18
май
С оглед цитираното ТР №
3/2011 и нормата на чл.111 буква „ в „ ЗЗД главните вземания за потребени ВИК услуги от потребителя ответник се оказват
погасени по давност с изтичане на три
годишен срок от падежа на съответното задължение.
Факт е, че първото претендирано вземане по фактурата, издадена от *ООД на 27.10.2016
г. е за главница от 27,98 лева за отчетен период от 21.9.2016 – 20.10.2016 г. и
лихва от 4,93 лева за периода от 26.11.2016 – 21.8.2018 г. / л 36 –ти от делото
/
Не е спорно,че заповедното
производство е заведено във ВРС на дата 27.08.2018 г. / лист 3 –ти от частното
дело / . Сравнявайки датите на завеждане на заповедното производство дата
27.08.2018 година и периода за който се претендира първото от главните
задължения 21.9.2016 – 20.10.2016 г.,
съдът констатира, че дори за първото главно задължение не е изтекла
тригодишната погасителна давност, т.к. заповедното производство е заведено във
ВРС преди 21.9.2019 г. Ето защо се налага и извода,че след като дори за първото
от главните задължение не е изтекла погасителната давност, то същата не е
изтекла и за следващите включени в исковия период, вкл. и за лихвите за забава.
При така изложеното
по-горе съдът намира,че поддържания след частичното прекратяване иск от ищцовото дружество е основателен и доказан и следва да бъде
уважен ведно с акцесорното искане за присъждане на
законна лихва, начиная от датата на която се счита че
е предявен иска – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК във ВРС.
При този изход на спора
съдът дължи произнасяне и по отговорността за разноски .
Видно от Определение №
2453/ 19.2.2019 г.ВРС е присъдил на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
разноски от 198,22 лева за исковото и от 198,22 лева за заповедното
производство с оглед своевременно заявеното искане от страна на процесуалните
представители на Р. В., поради което въпросът с присъждане на евентуални други
разноски в полза на Р.В. не стои.
Съдът при този изход на
спора, съобразявайки и частичното прекратяване на исковото производство следва
да определи дължимите се в полза на *ООД разноски и по заповедното и по
исковото производство.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК приобщен на лист 120 от делото ищцовото дружество
претендира следните разноски : 1.Съдебно деловодни разноски в заповедното
производство 114,89 лева, 2.Допълнителна държавна такса в исковото производство
– 35,11 лева , 3. Депозит за ССчЕ – 150 лева, 4. Юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно
чл. 78, ал.8, вр.с чл. 7,ал.2 Наредба № 1/ 2004 г.
По отношение на разноските
сторени от *ООД в заповедното производство следва да бъде подчертано,че
заповедният със Заповед № 6486/29.8.2018 г. правилно е установил платения
размер на държавна такса 64,89 лв. като е присъдил в полза на дружеството
заявител минимално юрисконуслтско възнаграждение от
50 лева – т.е. сборът от вече установените и присъдени разноски в полза на
заявителя е установен от заповедния съд и възлиза на точно 114,89 лева. Този
размер на разноски обаче исковият съд не присъжда в полза на ищеца, а съобразно
изхода на спора преизчислява разноските според уважената част на иска за
главници от 626,05 лева + 45,91 лева = 671,96 лева. При материален интерес от
общо 3244,42 лева в заповедното производство и уважен иск за 671,96 лева в
исковото производство процентното съотношение на разноските дължими от
ответника в полза на ищеца е 0,21 % .Ето защо и в заповедното производство
съдът присъжда сумата от общо 27,72 лева .
По отношение на размера на
разноските в исковото производство,въз основа на доказателствата по делото и
приемайки ,че сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение съответства
на действителната правна и фактическа сложност на делото и е съобразена с
Наредба 1/2004 г., съдът пресмята по същия начин дължимите се в полза на ищеца
разноски ,като се води от общия размер на вземането и предприетите от ищеца
действия довели до прекратяване на исковото производство за разликата от
поддържания размер на установителните искове до
сумата от общо 3 244,42 лева.Ето
защо при общ сбор от разноски сторени от ищцовата страна в исковото
производство равен на 285,11 лева(35,11 лв.-+ 150 лв.+ 100 лв.)исковият съд присъжда общо
разноски в полза на ищцовата страна по настоящото дело в размер на 170,70 лева ( сто и
седемдесет лева и седемдесет стотинки ) съгласно чл. 78 ,ал.1 и
ал. 8 ГПК .
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, по предявените специални положителни установителни искове от
ищцовото дружество „В.и к.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В. В.-Управител чрез пълномощник - юрисконсулт В. Я. и ответника – Р.К.В., ЕГН **********, с адрес: *** че
ответникът Р.К.В., ЕГН **********,
в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *, ДЪЛЖИ на ищцовото дружество „*“ Варна - ООД, ЕИК *, СУМА в общ размер на 626,05 лева (шестстотин
двадесет и шест лева и пет стотинки )представляващ остатък от главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода
от 21.09.2016 г. до 19.07.2018 г. на
адрес . гр.Варна, ул.“*“ , бл.*, ап. *; СУМА в размер на общо 45,91 лева (четиридесет
и пет лева и деветдесет и една стотинки )–
представляващ остатък от лихва за забава
върху главницата за периода от 26.11.2016
г. до 21.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.08.2018
г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед №
6486/29.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по частно гр.дело №
13 011/2018 год. по описа на РС Варна, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
ОСЪЖДА Р.К.В.,
ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на„*“ Варна - ООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В. В. СУМАТА от ОБЩО 170,70 лева ( сто и седемдесет лева и седемдесет стотинки ) представляваща сторените от ищцовото
дружество съдебно-деловодни разноски в исковото производство,пред настоящата инстанция; както и СУМАТА от 27,72 лева (двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки ) сторените от ищцовата страна в качеството й на заявител в заповедното
производство по частно гр.дело № 13011/2018 год. по описа на ВРС ХІV –ти състав, съдебно
- деловодни разноски, съобразно уважените части на исковите претенции и на основание чл. 78 , ал.1
и ал. 8 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: