№ 892
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Съдия:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20222120100185 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, против К. Й. Й., ЕГН **********, за приемане за установено
съществуването на вземане в размер на 96.06 лв., придобито на дата 10.03.2020 г.,
съгласно Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен със „С.Г.Груп“
ЕАД, ЕИК 2059425, законен правоприемник на ”С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********,
което дружество от своя страна е придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********, на дата 24.02.2020 г., съгласно
Уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия от 16.10.2018 г. Твърди се, че „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, е встъпил в правата си на кредитор на валидно правно
основание. Заявява се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. Съгласно чл. 29 от Общите
условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни
от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по- късно от 29-то число на месеца. Навежда се, че между
кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответницата, на
27.09.2018 г. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***, с което е била уговорена за ползване интернет услуга за номер
********** при условията на тарифен план Smart L+, с месечна абонаментна такса
29.99 лева. Срокът на договора бил 24 месеца- до 27.09.2020 г. Въз основа на
1
сключеният договор били издадени следните фактури:
- фактура № **********/01.02,2019 г. с начислена за отчетен период
01.01.2019г.- 31.01.2019г. сума в размер на 39.42 лв. /с ДДС/, от които: за Месечен
абонамент Smart L+ и приложимите към него отстъпки- 22.49 лева; Пакет 5 000 MB-
8.33 лева; Допълнителни 100МВ- 1.66 лева /2x0.83 лв./; Мобилни разговори- 0.37 лв.;
ДДС 6.57 лева. Дължимата сума е платима в срок 18.02.2019 г.
- фактура № **********/01.03.2019 г. с начислена за отчетен период
01.02.2019г.- 28.02.2019г. сума в размер на 36.98 лв. /е ДДС/, от които: за Месечен
абонамент Smart L+ и приложимите към него отстъпки – 22.49лева; Пакет 5 000 MB -
8.33 лева; ДДС - 6.16 лева. Дължимата сума е платима в срок 18.03.2019 г.
фактура № **********/01.04.2019 г. с начислена за отчетен период 01.03.2019г.-
31.03.2019г. сума в размер на 36.98 лв. /с ДДС/, от които за Месечен абонамент
Smart L+ и приложимите към него отстъпки – 22.49 лева; Пакет 5 000 MB - 8.33
лева; ДДС- 6.16 лева. Дължимата сума е платима в срок 18.04.2019 г.
фактура № **********/02.05.2019 г. с начислена за отчетен период 01.04.2019-
30.04.2019 сума в размер на 0.67 лв. /с ДДС/- лихва за забавено плащане.
Дължимата сума е платима в срок 18.03.2019 г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за три
последователни отчетни месеца 02/2018, 03/2018, 04/2019, и 05/2019 на обща стойност
114.05 лв., от които ищецът претендира сумата в размер на 96.06 лв. Сочи се, че
незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило съгласно чл.50 от ОУ правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната, след което е издадена по клиентски
номер № *** на дата 01.06.2019г. крайна фактура № **********. Сочи се, че датата на
деактивация на процесния абонамент е 17.05.2019 г. Заявява се, че длъжникът-
ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, като
не е заплатил в указания срок, поради което същият е в неизпълнение на договора си.
Твърди се, че в изпълнение на т. 1.1.1. от договор за цесия от 16.10.2018 г., вземането
спрямо длъжника е прехвърлено на 24.02.2020 г. от „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД на "С. Г. Груп" ЕАД, като на 10.03.2020 последното е прехвърлило
вземането на ищеца. Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии се
сочи, че „ЮБЦ“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК,
За вземането било подадено заявление и била издадена заповед по ч.гр.дело №
8224/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас, срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжника. С оглед на изложеното се моли да бъде прието за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, в размер на 96.06 лв.- незаллатена далекосъобщителна услуга за периода
2
01.01.2019 г. до 01.05.2019 г., дължима по повод на валидно действал договор с
клиентски номер ***, сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/01.02.2019 г., **********/01.03.2019 г., **********/01.04.2019г.,
**********/02.05.2019 г.
В срокът по чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответника, не се
изрази становище, не се представиха писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За установяване на твърденията си ищецът е представил описаните по- горе
договори за цесия, договори за мобилни услуги и сочените фактури. В същите се
съдържа наведената в исковата молба и изложена по- горе фактология.
С оглед така представените писмени доказателства и предвид липсата на
оспорване от страна на ответника, съдът приема, че ищецът е установил наличието на
валидно облигационно правоотношение между БТК и ответницата, по силата на което
същата е получила и използвала предоставените услуги в сочения период. В този
смисъл Й. дължи търсената сума, което вземане ищеца е придобил по силата на
цесионен договор, за който се приема, че ответницата е била уведомена.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил сумата. Последният обаче нито твърди, нито представя
доказателства за извършено плащане, поради което предявеният иск е основателен и
следва да се уважи изцяло.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, като
предпоставките за това са налице. На ответникът изрично са указани последиците по
чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не подаде отговор в определения срок и в съдебно
заседание не се яви негов представител, като не е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствието му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е представен писмен
отговор, няма направено искане делото да се разгледа в отсъствието на страната,
поради което е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК. Събраните по делото
доказателства, обсъдени по- горе в изложението, обосновават извод за основателност
на предявения иск, поради което е налице и второто условие за постановяване на
неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. С оглед на това
искането по чл.238, ал.1 от ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски,
върху ответникът следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца
разноски в размер на 25 лв.- държавна такса за настоящото производство, както и
сумата от 180 лв.- адвокатско възнаграждение. В същият размер следва да бъдат
3
присъдени и сторените в заповедното производство разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, против К. Й. Й., ЕГН **********, за сумата от 96.06 лв.
/деветдесет и шест лева и шест стотинки/, представляваща незаплатени електронни
съобщителни услуги, дължима по Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *** от 27.09.2018г., сключен с ”Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/01.02.2019г., **********/01.03.2019г., **********/01.04.2019г. и
**********/02.05.2019г., с отчетен период от 01.01.2019г. до 01.05.2019г., което
вземане е било прехвърлено с Договор за цесия от 16.10.2018г. на “С.Г.Груп” EAД, а
впоследствие и от последното на дружеството- с Анекс от 10.03.2020г. към Договор за
цесия от 01.10.2019г., и за което е издадена заповед № 3551/01.12.2021 г. по ч.гр.д. №
8224/2021 г. по описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА К. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 205 лв.- разноски по заповедното производство и сумата от 205
лв.- разноски по исковото производство.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4