РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330110642 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. А. М. против „Профи Кредит България“ ЕООД -
гр. София, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че клаузата в раздел VI от сключения между
страните договор № *****/***, даваща право на ответното дружество да получи
заплащането на пакет от допълнителни услуги, е нищожна.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредит №
*****/*****. В раздел VI от договора била постигната договореност за заплащане на пакет
от допълнителни услуги. Поддържа, че е налице заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, като с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута. Намира, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП клаузите на раздел VI от договора за заем.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД
— гр. София е депозирало писмен отговор, в който се поддържа, че искът е неоснователен,
като развива подробни съображения, акцентирайки върху това, че ищецът сам е пожелал и
по негова инициатива били включени допълнителните услуги към договора за кредит.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Профи
Кредит България” ЕООД и П. А. М. е възникнало правоотношение по договор за кредит №
****/***, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 600 лв., при годишен
лихвен процент по заема – 40, 90 % и годишен процент на разходите – 48, 42 %. Съгласно
раздел VI от Договора на ищеца е предоставен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, по които заемателят дължи такса в общ за двете размер на 600 лв., като съгласно
Общите условия към договора за кредит част от тези услуги са: приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит; изплащане на поисканата сума до 24 часа от одобрението;
право на промяна на погасителния план по договора и др. В договора било уговорено и че
дължимата сума по пакета от допълнителни услуги ще се заплаща ведно с вноските по
кредита.
Съгласно заключението на неоспорената от страните и приета по делото ССчЕ, което
се кредитира от съда на основание чл.202 ГПК като обективно и компетентно дадено,
сумата от 600 лева, дължима от кредитополучателя с основание избран и закупен пакет от
допълнителни услуги, не е включена в посочения в договора размер на ГПР, а именно
48,42 %. При съобразяване и на тази сума кредитът би се оскъпил съществено с 513. 98
% .
В конкретния случай с процесния договор за кредит за ищцата възниква задължение
за заплащане на сумата в размер на 600 лв., представляваща пакет от допълнителни услуги,
която също е разсрочена на 11 месечни вноски и е включена в общата дължима от
кредитополучетеля сума в погасителния план. Видно от съдържанието на договора
предоставените допълнителни услуги са „Фаст“ — приоритетно разглеждане и „Флекси“ —
гъвкав погасителен план. Съгласно т.15 от договора услугата Фаст включва следните
допълнителни услуги: 1) приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит преди клиент, който не е закупил тази допълнителна услуга; 2) след
одобрение отпусната сума се нарежда на клиента по избрания от него начин на изплащане
до часа след получаване на кредита. Услугата Флекси дава право на клиента да променя
погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в
чл.15.2.1, чл. 15.2.2 и чл.15.2.3. Така описаните допълнителни услуги попадат в приложното
поле на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, а именно — възможността кредиторът да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР към ЗПК в общия разход по кредита се
включват всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
каквито са и уговорените „допълнителни услуги“. Поради това този разход по кредита,
следва да се включи в ГПР, което не е сторено в случая. За това се съди от заключението на
приетата по делото ССчЕ, видно от което в ГПР се включва само договорната лихва, но не и
2
другите разходи по кредита, в това число и възнаграждението за допълнителен пакет
услуги. Тоест, при включването на вземането за такса по пакета от допълнителни услуги,
ГПР по договора неминуемо превишава лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5
на чл. 19 ЗПК разписва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат
за нищожни.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай в
договора е посочено, че ГПР е 48, 42 %, но от съдържанието му не може да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече -
както вече бе коментирано, таксата по пакета за допълнителни услуги е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая,
акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането
на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване
в разходите по кредита), то той не би сключил договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива
93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В конкретния случай е налице
пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния процент на
разходите, който се изчислява на годишна база. Отделно от гореизложеното, ярко
впечатление оставя и обстоятелството, че размерът на уредената в раздел VI такса е равен на
стойността на усвоения финансов ресурс.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че с включването
на таксата по пакет от допълнителни услуги, кредитът се оскъпява със 513, 98 %, то е явно,
че е налице противоречие с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и ГПР е по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Предвид това и
на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузата от раздел VI от Договор за паричен заем № ****
следва да бъде прогласена за недействителна.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1
3
ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който общият размер на
претендираните от него разноски /за държавна такса и депозит за ССЕ/ възлиза на 200 лева,
като ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати. На основание чл. 38, ал.2 ЗА в
полза на адв. Е. И. следва да се присъди сумата от 300 лева - адвокатски хонорар за
представителство по делото, изчислен на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В тази връзка и доколкото
възнаграждението е определено съобразно минималния предвиден в наредбата размер,
възражението се неговата прекомерност се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх. В, ет.7, по предявения от Т.К.М-Г., ЕГН:
**********, адрес: гр. ****, ул. „****“ № **, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че
клаузата, уредена в раздел VI от договор за кредит № ****/****, сключен между „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* и П. А. М., ЕГН: **********, предвиждаща
заплащане на такса по пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, е нищожна поради
противоречието й със закона.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл.78,
ал.1 ГПК, да заплати на П. А. М., ЕГН: **********сумата от 200 лева — съдебно
деловодни разноски в производството.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат
Е. И., адрес: гр. ****, ул. „****“ № ** на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 300 лева,
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по
делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
4