Р Е Ш Е Н И Е
№173 23. 06. 2017г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
На 23. 05. 2017г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Красимир Маринов
Членове :
Методи Величков
Петя Георгиева
Секретар : Златка
Стоянова,
Прокурор : Моника Любомирова,
като разгледа докладваното от
съдия М. Величков въззивно гр. дело № 237 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 1360 от
11. 01. 2017г. по гр. д. № 00781 / 2015г.
по описа на Пернишкия районен съд e :
Осъдена Главна
дирекция “Национална полиция” при МВР, да заплати на В.И.Т., сумата от 2 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
безпокойство и тревоги, психически стрес, страх, панически изживявания и
депресивни състояния, засягане на свободата и изолация от близко и приятелско
обкръжение, ограничаване на социалните контакти, в резултат от незаконосъобразно
използване на специални разузнавателни средства, чието използване е поискано от
Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР, изразяващо се в подслушване на
личния му мобилен телефонен № *** и подслушване на домашен телефон № ***, намиращ
се в дома на адрес:***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата до
пълния му претендиран размер от 15 000,00лв. е
отхвърлен като неоснователен.
Осъдена Главна
дирекция “Национална полиция” при МВР, да заплати на П.И.Т., сумата от 2 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и
тревоги, психически стрес, страх, панически изживявания и депресивни състояния,
засягане на свободата и изолация от близко и приятелско обкръжение,
ограничаване на социалните контакти, в резултат от незаконосъобразно използване
на специални разузнавателни средства, чието използване е поискано от Главна
дирекция “Криминална полиция” при МВР, изразяващо се в подслушване на личния и
мобилен телефонен № *** и подслушване на домашен телефон № ***, намиращ се в
дома на адрес:***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата до
пълния му претендиран размер от 15 000,00лв. е
отхвърлен като неоснователен.
Осъдена Главна
дирекция “Национална полиция” при МВР да заплати на В.И.Т., сумата от 10лв., представляваща направени по
делото разноски за държавна такса, както и сумата от 206,67лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза в съответствие с уважената част от иска.
Осъдена Главна
дирекция “Национална полиция” при МВР да заплати на П.И.Т., сумата от 10лв., представляваща направени по
делото разноски за държавна такса, както и сумата от 206,67лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза в съответствие с уважената част от иска.
Осъден В.И.Т., да заплати на Главна дирекция “Национална
полиция” при МВР сумата от 749,67лв., представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение и
експертиза в съответствие с отхвърлената част от иска.
Осъдена П.И.Т., да заплати на Главна дирекция “Национална
полиция” при МВР сумата от 749,67лв., представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение и
експертиза в съответствие с отхвърлената част от иска.
Са оставени без
разглеждане евентуално съединените искове, с които ищците П.И.Т. и В.И.Т. искат
солидарно осъждане на ответниците Главна
дирекция “Национална полиция” при МВР и ДА “Технически операции” при МС да им
заплатят сумата от по 15 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
безпокойство и тревоги, психически стрес, страх, панически изживявания и депресивни
състояния, засягане на свободата и изолация от близко и приятелско обкръжение,
ограничаване на социалните контакти, в резултат от незаконосъобразно използване
на специални разузнавателни средства, чието използване е поискано от Главна
дирекция “Криминална полиция” при МВР, разрешено от Софийски градски съд и
осъществено от ДА “Технически операции”, изразяващо се в подслушване на личен
телефонен № ***, ползван от П.Т., подслушване на личен телефонен № ***, ползван
от В.Т., както и подслушване на домашен телефон № ***, намиращ се в дома на
посочения в исковата молба адрес, ведно с лихви за забава върху главниците,
считано от 03.01.2014 г. (датата на първото искане за подслушване), респ. от
24.02.2014г. (датата на второто искане за подслушване) до окончателното
изплащане на обезщетението.
Недоволни от
решението са останали и двете страни :
-Недоволни от
решението, в частите му, с които са отхвърлени исковите им претенции за сумата
над 2000лв. до 15 000лв., са останали П.И.Т. и В.И.Т., които чрез адвокат Д.Г., са го обжалвали
в тези му части. Молят решението да бъде отменено в тези му части като
неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при нарушение на
материалните правила, принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и
необоснованост, като предявените от тях претенции бъдат уважени изцяло в пълен
размер за всеки от тях. Молят да им се присъдят направените пред Пернишкия
окръжен съд разноски.
Главна дирекция
„Национална полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Х.М., е подала писмен отговор. С
него оспорва въззивната жалба на П. и В. Т. като неоснователна. Навежда доводи,
че не е доказана причинно - следствената връзка между исканията за прилагане на
СРС от ГДНП и твърдяните от ищците претърпени
неимуществени вреди, поради което моли решението да бъде потвърдено н
обжалваните му части като правилно и законосъобразно.
Държавна агенция
„Технически операции“ гр. София, чрез юрисконсулт И.Т. и юрисконсулт М.К., е
подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неснователна
и моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
-Главна дирекция
„Национална полиция“ – МВР гр. София, чрез юрисконсулт Х.М., е обжалвала
решението в частите му, с които са уважени исковите претенции на двама ищци за
по 2 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законните лихви, считано от 01. 07. 2014г. и в частта му, с която е осъдена да
заплати на всеки от ищците разноски. Моли в обжалваните части решението да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно и исковите претенции да бъдат
отхвърлени изцяло. В случай, че не бъде уважено това искане. То моли
присъдените обезщетения да бъдат намалени по размер.
Насрещните страни П.
и В. Т. не са подали писмен отговор на жалбата. Същите в съдебно заседание на
23. 05. 2017г., чрез адвокат Д.Г., оспорват въззивната жалба като неоснователна
и молят решението в обжалваните му части да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Прокурора изразява
становище, че решението на Пернишкия районен съд се явява правилно и
законосъобразно и и следва да бъде потвърдено.
За да постанови
решението си, Пернишкият районен съд
е приел следното :
Приел е, че предявения главен иск се явява допустим. С определение,
постановено в с.з. на 12.12.2016г., съдът е обявил като общоизвестно и служебно
известно обстоятелство, че с Решение № 410/04.12.2013г. по касационно нох.дело № 1479/2013г. на ВКС, публикувано на интернет
страницата на ВКС в делата с изключителна значимост и обществен интерес, по
отношение на сина на ищците И.В. Т. е постановена влязла в сила на 04.12.2013г.
присъда, с която същият е признат за виновен в това да е лишил умишлено от
живот повече от едно лице за което му е наложено наказание „доживотен затвор”.
Съдът е приел, че
личен телефонен № *** е ползван от П.Т., личен телефонен № *** е ползван от В.Т.,
а домашен телефон № *** се ползва от ищците в семейното си жилище, находящо се на адрес: ***.
Приел е, че с
искане с рег.№*** Главна дирекция “Криминална
полиция” при МВР е поискала от СГС да разреши използването на специални
разузнавателни средства /СРС/ спрямо 21
броя комуникатори, сред които и трите такива, ползвани
от ищците за срок от 60 дни, като мотивите за искането са свързани с
установяване местонахождението на издирвано лице, за което има влязла в сила
присъда и използва комуникацията по телефона като основна връзка с неговите
помагачи.
Отбелязал е, че с
Разрешение №*** на СГС е дадено разрешение за използване на СРС по
горепосоченото искане за срок от 60дни, считано от 03.01.2014г., като се дава
възможност да се използват СРС по чл.6 и чл.11 ЗСРС.
Отбелязал е, че с
ново искане с рег.№*** Главна дирекция “Криминална
полиция” при МВР, е поискало от СГС да разреши продължаване срока за
използването на специални разузнавателни средства /СРС/ за срок от 120 дни, като сред девете комуникатори фигурират и
трите комуникатора, ползвани от ищците, а мотивите в
искането за продължаване използването на СРС са идентични с тези на
първоначалното искане.
Съдът е отбелязал,
че с Разрешение №*** на СГС е дадено разрешение за използване на СРС по второто
искане за срок от 120дни, считано от 04.03.2014г., като се дава възможност да
се използват СРС по чл.6 и чл.11 ЗСРС.
Въз основа на писмо
от 31.03.2015г. на ГДНП, съдът е отбелязал, че предложенията за процесните искания за използване на СРС са изготвени от
разузнавач от сектор „Издирване“ на отдел „Криминална полиция“ към МВР.
Въз основа на писмо
№*** на Държавна агенция “Технически операции” до Председателя на СГС на
01.07.2014г., съдът е отбелязал, че е прекратено прилагането на СРС по процесните искания, а въз основа на Протокол №*** на Държавна агенция “Технически
операции” на 11.07.2014г., на основание чл.31, ал.3 ЗСРС, специално назначена
комисия от същата агенция е унищожила, чрез електромагнитно изтриване, цялата
събрана информация от събраните СРС по процесните
искания.
Съдът е отбелязал,
че сигнал от 15.07.2015 ищците са сезирали Председателя на Националното бюро за
контрол върху специалните разузнавателни средства, че личен телефонен № ***,
ползван от П.Т., личен телефонен № ***, ползван от В.Т., както и домашен
телефон № ***, намиращ се в дома на ищците, се подслушват и по повод на сигнала
е извършена проверка от работна група в НБКСРС, която е изготвила доклад от
20.11.2014г., с който е констатирала, че исканията за използване на процесните СРС са изготвени с цел установяване
местонахождението на издирвано лице с влязла в сила присъда, като разпоредбата
на чл.3, ал.1 ЗСРС не предвижда такова
основание за използване на СРС. Отбелязал е, че с Решение от 13.11.2014г. на НБКСРС е приет писмения
доклад проверяващата група от 20.11.2014г., като е разпоредено ищците да бъдат
уведомени за резултата от проверката, че с писмо от 05.12.2014г. на НБКСРС, на основание чл.34ж, ал.1 ЗСРС ищците
са уведомени, че НБКСРС е взело решение, че спрямо процесните
телефони са прилагани неправомерно СРС, пък с писмо от 04.02.2015г. на НБКСРС ищците са уведомени, че прилагането на
СРС е извършено от ДАТО по искания на ГДКП.
Отбелязал е, че по
делото са приети като доказателство и множество искания, сигнали и молби,
отправени от ищците до различни държавни институции във връзка с неправомерно
подслушване на личните им телефони.
Въз основа
свидетелските показания на П.А.Я., А.М.Т. и А.Р.Н., съдът е приел от декември
2013г. се наблюдава промяна в нервно - психическото състояние на ищците, като е
налице повишено безпокойство, тревожност, психически стрес, изолация от
близкото и приятелско обкръжение и затваряне на социалните контакти, влошаване
на здравословното им състояние.
Въз основа
заключението по съдебномедицинската експертиза на в.л. Н.А., както и устните
обяснения дадени от вещото лице, съдът е приел, че ищецът В. Т. страда от „Хипертонична болест,
хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност“, което е хронично заболяване, че
същото може да протече и с кризи, предизвикани от нервно напрежение, от
негативни или позитивни емоции, неприемане на медикаменти и неспазване на
диетичен режим, че това заболяването датира при ищеца отпреди процесния период, като рецептурната
му книжка е издадена още през 2008г., че през периода януари - юли 2014г.
ищецът В. Т. има преглед от личния лекар, за който е издаден амбулаторен лист
от 28.05.2014г., свързан с диагнозата, както и че сравнявайки документацията по
делото и състоянието на ищеца, установено при личния му преглед, вещото лице не
може да се каже, че има промяна в здравословното му състояние, която заслужава
отбелязване.
Въз основа
заключението по съдебно - медицинската експертиза на в.л. Ж.Т., както и устните
обяснения на вещото лице, съдът е приел, при ищцата П.Т. няма налице органична
отпадна огнищна или общомозъчна
неврологична увреда, че са налице са симптоми на
смесено тревожно - депресивно състояние, изразяващи се в нарушения на съня и
предимно психо-емоционални оплаквания от страхово-тревожни
симптоми-напрегнатост, "очакване за предстоящо неблагополучие с
неопределен характер", че понякога напрегнатостта има психо-соматичен
еквивалент изразяващ се в пристъп но сърцебиене;задух;световиене,
че посочените оплаквания могат да бъдат отключени при специфична характерова предиспозиция в
резултат на нервно напрежение и при изпитани силни негативни емоции, че конкретните
оплаквания свързани с психо-емотивната сфера по
предоставената медицинска документация и анамнестичните
данни на лицето датират от м.02.2015г., че към настоящия момент
мисловните;емоционални и депресивни симптоми се припокриват като същност и
степен на изразеност с тези описани в периода през
2015 година, че наличното тревожно-депресивно състояние има възможност да
протича с различна степен на компенсация и периоди на ремисия
в зависимост от ефективността на провежданото поддържащо медикаментозно и
психотерапевтично лечение и наличието на провокиращи фактори в обкръжаващата
действителност /социална, работна, семейна среда/, както и че психическото
състояние на ищцата Т. е констатирано за първи път от лекар на 10.02.2015г., но
по анамнестични данни на лицето симптомите предхождат
прегледа от година и половина две.
При така
установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна следното :
Отбелязал е, че съгласно
чл. чл.2, ал.1, т.7 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от правозащитни
органи от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.
Отбелязал е, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., отговорността по
ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отбелязал е, че съгласно
Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГК, по
чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди
от дейността на правозащитните органи, като дори и само един правозащитен орган
да представлява държавата, то това не би могло по никакъв начин да наруши
принципа за пълно обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отбелязал е, че със
същото тълкувателно решение е прието, че съдът не представлява държавата по
исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, поради което е приел, че
в конкретния случай надлежният ответник, който следва да носи отговорност за
евентуално незаконосъобразно използване на СРС е ГД “Национална полиция” при
МВР, която е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и
архивния фонд на Главна дирекция "Криминална полиция", съгласно § 79,
ал. 1 от ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) като съгласно разпоредбата на
чл.37, ал.2 ЗМВР ГД “Национална полиция” при МВР е юридическо лице, т.е. налице
е гражданска правосубектност.
Пернишкият районен
съд е отбелязал, че по искания с рег.№*** и рег.№*** на Главна дирекция “Криминална полиция”, спрямо
ищците са използвани СРС в периода 03.01.2014г.- 01.07.2014г., като мотивите на
процесните искания са свързани, с установяване
местонахождението на сина им И. Т., тъй като същият се издирва във връзка с
изпълнението на влязла в сила присъда. Отбелязал е, че с Решение от 13.11.2014г. на НБКСРС е приет писмения
доклад на проверяващата група от 20.11.2014г., като е взето решение, че спрямо процесните телефони са прилагани неправомерно СРС, тъй като
разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗСРС не
предвижда основание за използване на СРС за установяване местонахождението на
издирвано лице с влязла в сила присъда.
Съдът е приел, че
съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗСРС
специалните разузнавателни средства се използват за предотвратяване и
разкриване на тежки умишлени престъпления, но не и за установяване местонахождението
на издирвани лица, поради което е налице неправомерно използване на СРС спрямо
ищците.
Районният съд е
отбелязал, че в периода след декември 2013г. е налице промяна в нервно -
психическото състояние на ищците, като е налице повишено безпокойство,
тревожност, психически стрес, изолация от близкото и приятелско обкръжение и
затваряне на социалните контакти, влошаване на здравословното им състояние, но
е приел, че тази промяна се дължи на поне две причини, които са извън
естествените физиологични процеси – от една страна, това е присъдата, влязла в
сила на 04.12.2013г,
с която синът им И.В. Т. е признат за виновен в това да е лишил умишлено от
живот повече от едно лице, за което му е наложено наказание „доживотен затвор”,
а от друга страна това е незаконосъобразното използване на СРС спрямо
ползваните от ищците лични и домашен телефон. Извършвайки съпоставка на тези
две причини, Пернишкият районен съд е приел, че първата от тях е основната и
главна причина за претърпените от ищците вреди. В тази насока е отбелязал, че съгласно
чл.38а НК наказанието „доживотен затвор“ се налага за изключително тежки
престъпления, като същността на наказанието се свежда до принудително изолиране
на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода. Отбелязал е, че с осъждането на сина на ищците за убийство на повече от едно лице, е даден
израз на цялостната оценка на обществото за най - високата степен на обществена
опасност осъщественото от сина им деяние. Приел е, че осъждането на детето им
за извършено изключително тежко престъпление - умишлено убийство, не може да не се отрази върху здравословното
състояние на ищците, включително и психическото такова. Налагането на наказание
„доживотен затвор“ по отношение на собственото им дете, което по същността е
едно от най- тежките наказания предвиждани от българската правна система, е
наказание, което е дало израз на оценката за обществената опасност на сина им,
а това неминуемо се е отразило и върху физическото и психическото състояние на
ищците, които като родители имат съществено отношение към неговото възпитание и
изграждането му като личност.
Съдът е отбелязал,
че незаконосъобразното използване на СРС спрямо ищците също не е без правно
значение, като в тази насока се е позовал на чл.8 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, както и на чл.32 и чл.34 от Конституцията на Република
България и е отбелязал, че с незаконосъобразното използване на СРС спрямо личен
телефонен №***, ползван от ищеца П.Т., личен телефонен №***, ползван от ищеца В.Т.,
както и домашен телефон №***, намиращ се в дома на ищците, са нарушени тези
права на ищците.
Пернишкият районен
съд се е позовал на константната съдебна практика – че обезщетенията по чл. 2,
т. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на правозащитните
органи се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се
преценяват с оглед установените по делото обстоятелства, тежестта на
незаконосъобразното действие,
продължителността на същото, вида на наказателното преследване,
отражението на действието върху физическото и психическо здраве на ищеца, върху
доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството,
близките и приятелите му и наличието на съпричиняване
на вредите от страна на обвиняемия, т.е. точното приложение на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай, по конкретното дело.
Съдът е отбелязал, че в настоящия случай е установена липсата на
основание по чл.3, ал.1 ЗСРС за
прилагане на СРС спрямо ищците, че прилаганата мярка е за период от около
половин година от 03.01.2014г.- 01.07.2014г., като и че цялата събрана
информация от използваните СРС е унищожена, чрез електромагнитно изтриване.
Изхождайки от
изложеното, съдът е приел, че паричният
еквивалент на претърпените от ищците болки и страдания е в размер на по
2000лв. за всеки един от тях, за която сума и исковете се явяват основателни, а
горницата над тази сума до пълния претендиран от
ищците размер от по 15 000лв. съдът се е позовал на следните обстоятелства:
1.Незаконното
подслушване спрямо ищците е продължило около половин година от 03.01.2014г. до
01.07.2014г., но същите са били официално уведомени за използването на СРС с
писмо на НБКСРС от 05.12.2014г., на
основание чл.34ж, ал.1 ЗСРС, т.е. едва с получаването на писмото ищците са
узнали, че в горепосочения период спрямо тях са били прилагани СРС, когато вече
неправомерното им използване е било прекратено.
2. Присъденият
размер на обезщетението е съобразен с това как
незаконното подслушване се е отразило върху здравословното и психическо
състояние на ищците :
От заключението на в. л. Н. А., както и от
обясненията на вещото лице в съдебно заседание, съдът е приел, че ищецът В.Т.
страда от „Хипертонична болест, хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност“, което датира отпреди процесния
период, като рецептурната му книжка е издадена още
през 2008г., както и че сравнявайки документацията по делото и състоянието на
ищеца, установено при личния му преглед, вещото лице не може да се каже, че има
промяна в здравословното му състояние, която заслужава отбелязване.
От заключението на
в. л. Ж. Т., неоспорено от страните, както и от
обясненията на вещото лице в съдебно заседание, съдът е приел, че при ищеца П.Т.
са налице симптоми на смесено тревожно - депресивно състояние, без наличие на
органична отпадна огнищна или общомозъчна
неврологична увреда, че наличното тревожно-депресивно
състояние има възможност да протича с различна степен на компенсация и периоди
на ремисия в зависимост от ефективността на
провежданото поддържащо медикаментозно и психотерапевтично лечение и наличието
на провокиращи фактори в обкръжаващата действителност/социална, работна,
семейна среда/, както и че психическото състояние на ответника Т. е
констатирано за първи път от лекар на 10.02.2015г., но по анамнестични
данни на лицето, симптомите предхождат прегледа от година и половина две.
3.Относително
малкия кръг лица, които са знаели за незаконосъобразното подслушване, ограничен
до тесния семеен кръг на ищците и най - близкото обкръжение на семейството.
4.Липсата на
доказателства за съществено влияние на незаконосъобразното подслушване върху
професионалната дейност на ищците.
Съдът се е позовал
на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
съгласно което отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на преустановяването им, поради което е отбелязал, че на основание
чл.86 ЗЗД върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди се
дължи и законната лихва, считано от 01.07.2014г. - датата на прекратяване на
незаконосъобразното използване на СРС до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е отбелязал,
че след като главните искове са частично основателни, то евентуално предявените
искове за солидарно осъждане на Главна дирекция “Национална полиция” при МВР и
ДА “Технически операции” при МС, следва да бъдат оставени без разглеждане.
Съдът е определил разноските,
съразмерно уважените и отхвърлените части от исковете.
След като взе предвид направените с жалбите възражения и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивните жалби се явяват редовни и процесуално допустими – подадени са от активно
легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежат на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността
на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките не
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Решението в обжалваните
му части не се явява недопустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти.
Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск
и не са налице отрицателни процесуални предпоставки, които да водят до неговото
погасяване. Родово и местно компетентен да се произнесе е бил Пернишкия районен
съд, който се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбите. В
тази насока Пернишкият окръжен съд намира следното :
Въз
основа на писмо от 31.03.2015г. на ГДНП, се установява, че по искания на разузнавач
от сектор „Издирване“ на отдел „Криминална полиция“ към МВР, са били отправени
две искания /рег.№*** и рег.№***/
от страна на Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР, до Софийски градски
съд, за използване на СРС срещу определен брой комуникатори,
сред които мобилен телефон № *** ползван от ищцата, мобилен телефон № *** на
ищеца и техния домашен телефон № ***. Мотивите и в двете искания са сходни - установяване
местонахождението на издирвано лице, за което има влязла в сила присъда и
използва комуникацията по телефона като основна връзка с неговите помагачи. С
Разрешение №*** на СГС е дадено разрешение за използване на СРС по пърното искане за срок от 60дни, считано от 03.01.2014г., а
с Разрешение №*** на СГС е дадено разрешение за използване на СРС по второто
искане за срок от 120дни, считано от 04.03.2014г. И в двете разрешения е дадена
възможност да се използват СРС по чл.6 и чл.11 ЗСРС.
Въз
основа на писмо №*** на Държавна агенция “Технически операции” до Председателя
на СГС на 01.07.2014г., се установява, че е прекратено прилагането на СРС по
двете искания, а въз основа на Протокол
№*** на Държавна агенция “Технически операции” се установява, че на
11.07.2014г., на основание чл.31, ал.3 ЗСРС, специално назначена комисия от
същата агенция е унищожила, чрез електромагнитно изтриване, цялата събрана
информация от събраните СРС по двете искания.
Със
сигнал от 15.07.2015г. ищците са сезирали Председателя на Националното бюро за
контрол върху специалните разузнавателни средства, че двата им мобилни телефони
и домашния им телефон, описани по – горе, се подслушват. По този сигнал е
извършена проверка от работна група в НБКСРС, която е изготвила доклад от 07. 11. 2014г., с който е констатирала,
че исканията за използване на процесните СРС са
изготвени с цел установяване местонахождението на издирвано лице с влязла в
сила присъда, като разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗСРС не предвижда такова основание за използване
на СРС. С Решение от 13.11.2014г. на
НБКСРС /л.245 от първоинстанционното дело/ е приет
писмения доклад на проверяващата група, който е изготвен на 07. 11. 2014г. и е с вх. № *** на НБКСРС /л.242 – 244 от първоинстанционното дело/, като е разпоредено ищците да
бъдат уведомени за резултата от проверката и с писмо от 05.12.2014г. на НБКСРС, на основание чл.34ж., ал.1 ЗСРС,
ищците са уведомени, че НБКСРС е взело решение, че спрямо процесните
телефони са прилагани неправомерно СРС, а пък с писмо от 04.02.2015г. на НБКСРС, ищците са уведомени, че прилагането
на СРС е извършено от ДАТО по искания на ГДКП. По всичките тези изложени
обстоятелства не се спори и същите се подкрепят от приложените по делото
доказателства.
С
определение, постановено в с.з. на 12.12.2016г., Пернишкият районен съд е
обявил като общоизвестно и служебно известно обстоятелство, че с Решение №
410/04.12.2013г. по касационно нох.дело № 1479/2013г.
на ВКС, публикувано на интернет страницата на ВКС в делата с изключителна
значимост и обществен интерес, по отношение на сина на ищците И.В. Т. е
постановена влязла в сила на 04.12.2013г. присъда, с която същият е признат за
виновен в това да е лишил умишлено от живот повече от едно лице за което му е
наложено наказание „доживотен затвор”. Освен, че са признати за общоизвестни и
служебно известни обстоятелства на съда, те се установяват от обстоятелствената
част на исковата молба и от съдържанието на подаваните от ищците сигнали до
Главния прокурор на Република България и до различни звена на прокуратурата.
1.
По жалбата на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР :
Доводите
в жалбата на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, че същата не е била
пасивно легитимиран ответник да отговаря по предявения иск по чл. 2, ал.1, т.7
от ЗОДОВ от ищците, са неоснователни. След като исканията за разрешаване
използването на СРС, изхождат от Главна дирекция “Криминална полиция” при МВР,
а съгласно § 79, ал. 1 от ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) ГД “Национална
полиция” при МВР е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и
архивния фонд на Главна дирекция "Криминална полиция", то именно тя
се явява пасивно легитимиран ответник по предявения иск. Освен това съгласно
Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГК, по
чл. 2 ЗОДОВ съдът е легитимиран да представлява държавата само в случаите по
чл.2, ал.1,т.4 и т.5 от ЗОДОВ, но не представлява държавата по исковете с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, поради което производството по
делото по отношение на втория евентуален иск спрямо Софийски градски съд е
прекратен с определение, постановено на 10. 11. 2015г. по настоящето дело,
което не е обжалвано и е влязло в сила /л.139 от първоинстанционното
производство/, а надлежният ответник,
който следва да носи отговорност за неправомерно използване на СРС е ГД
“Национална полиция”.
След
като с Решение от 13.11.2014г. на НБКСРС
е взето решение, че спрямо процесните телефони са
прилагани неправомерно СРС, тъй като разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗСРС не предвижда основание за използване на СРС за
установяване местонахождението на издирвано лице с влязла в сила присъда, то на
основание чл. 34б, ал.1 от Закона за СРС, вр. с чл.2,
чл.8, ал.1, т.1 и чл.16 от Правилника за дейността на НБКСРС и неговата
администрация, в сила от 14.02.2014 г., издаден от Националното бюро за контрол
на специалните разузнавателни средства, обн. Дв. бр.13
от 14 февруари 2014г., отм. Дв. бр.77 от 4 октомври 2016г., действал за процесния период, то е налице акт на компетентен орган за
установяване неправомерността на използваните СРС по отношение телефоните на ищците.
Освен това до извода, че е използването на СРС е неправомерно е достигнал
самостоятелно и Пернишкия районен съд.
2.
По доводите в жалбата на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, че не е
налице причинно – следствена връзка между исканията за прилагане на СРС от
страна на ГД“КП“ и твърдените от ищците претърпени вреди и по евентуалното
искане за намаляване на присъдените обезщетения по размер, съдът намира, че
следва да се произнесе съвместно с доводите, изложени в жалбата на П. и В. Т.,
тъй като касаят взаимносвързани обстоятелства и факти
по делото. В тази насока Пернишкият окръжен съд намира следното :
Неоснователен
е доводът на жалбоподателите П. и В. Т., че съдът не се е произнесъл по всички
наведени в исковата молба последици от незаконосъобразните действия на
ответника. В диспозитива на съдебното решение съдът
се е произнесъл по всичките наведени в исковата молба проявления на
претърпените от ищците неимуществени вреди, като преди това в мотивите ги е
обсъдил. Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че в голямата си част
описаните проявления на претърпените от ищците неимуществени щети, са синоними
/безпокойство – тревоги, страх – панически преживявания и т.н./.
На
стр. 3 от решението са обсъдени свидетелските показания на тримата разпитани
свидетели – П. Я., А. Т. и А. Н. В тази насока Пернишкият окръжен съд следва да
отбележи, че твърденията на ищците за отправени им заплахи по телефоните и
устно на улицата на 09. и 10. 02. 2015г. от неизвестни лица, които съгласно
свидетелските показания са се отразили най – тежко на психическото състояние на
ищците, не са предмет на исковата молба, нито по някакъв начин могат да
обусловят ангажирането отговорността на ответника.
За
ищцата П.Т. не е установено по делото да е налице негативно отражение върху професионалната
й дейност. Що се отнася до свидетелските показания на П. Я., че у ищеца е било
налице затруднение да изпълнява професионалните си задължения, то съдът намира,
че свидетелските показания на Я. не могат да се кредитират в тази насока, тъй
като същият твърди, че е дългогодишен приятел на В.Т. и негов съдружник, но не
знае синът на ищеца да е имал някакви проблеми с правосъдието.
По делото правилно и законосъобразно е
установено от страна на Пернишкия районен съд, че основната причина за изпитването
от ищците на безпокойство и тревоги, психически стрес, страх, панически
изживявания и депресивни състояния, на изолация от близкото и приятелското им
обкръжение и ограничаване на социалните им контакти, е обстоятелството, че
синът им И. Т. е осъден с влязла в сила на 04.12.2013г. присъда, с която е
признат за виновен в това да е лишил умишлено от живот повече от едно лице, за
което му е наложено наказание „доживотен затвор”. Синът на ищците е извършил
едно от най – тежките престъпления по Наказателния кодекс, за което му е
наложеното едно от най – тежките предвидени наказания, поради което направените
изводи от страна на Пернишкия районен съд са логични и житейски обосновани –
именно това осъждане е довело до претърпяването от страна на ищците на
неблагоприятни последици за тяхното емоционално – психическо състояние,
депресивни състояния и самоизолирането им от
обществото. Направените доводи във въззивната жалба на Т. в противната насока
не се приемат от Пернишкия окръжен като напълно нелогични.
От заключенията на двете съдебно –
медицински експертизи, също не може да се установи, че е налице влошаване на
здравословното състояние на ищците, в резултат на използваните незаконно СРС :
От заключението и устните
обяснения на д-р Н. А., се установява, че ищецът Т. е имал заболяването
хипертонична сърдечна болест и Исхемична миокардиопатия още от 2008г., а описаните в заключението
фишове за оказана спешна медицинска помощ, амбулаторни листове и издадени
болнични листа, касаят здравословното състояние на ищеца за периода от началото на 2015г.
насам, когато незаконното използване на СРС е приключило на 01. 07. 2014г. Само
един преглед е извършен в периода 03. 01. 2014г. – 01. 07. 2014г. - този с
амбулаторен лист № 3150 / 28. 05. 2014г. Вещото лице е отбелязало, че
заболяването може да протече и с кризи, които да са обусловени, предизвикани,
както от нервно напрежение, така също от негативни и/или позитивни емоции,
неприемане на медикаменти и неспазване на диетичен режим. Вещото лице д-р А. е заявило,
че не може да каже, че е налице промяна в здравословното състояние на ищеца,
която да заслужава отбелязване.
От заключението и устните
обяснения на д-р Ж. Т., се установява, че всичките амбулаторни листове, касаещи
нарушено здравословно състояние на ищцата датират от 10. 02. 2015г. насам.
Отбелязано е, че оплакванията на лицето могат да бъдат отключени при специфична
характерова предиспозиция в
резултат на нервно напрежение и при изпитани силни негативни емоции.
Факт е, че е налице и неправомерно използване
на СРС по отношение на двата мобилни телефона на ищците и техния домашен стационарен
телефон, което е направено по искане на праводателя
на ответника, с което са нарушени конституционно гарантирани им права. –
неприкосновеността на личния им живот и свободата и тайната на кореспонденцията
им. Това неправомерно използване на СРС е продължило половин година /60 дни + 120 дни/ - от 03. 01. 2014г. до 01.
07. 2014г., като ищците са узнали със сигурност за извършването му, след като
то е било прекратено, а самите събрани данни са били унищожени чрез
електромагнитно изтриване. До този момент ищците са имали само подозрения в
тази насока, базиращи се в заглъхване на телефонните разговори, чуване на
пращене и получаване на микрофония. В тази насока
следва да се отбележи, че от това незаконосъобразно използване на СРС ищците са
търпели неимуществени вреди, за които Пернишкият районен съд им е присъдил
обезщетения, но тези неимуществени вреди са в значително по – малка степен по
интензитет, тежест и продължителност, в сравнение със страданията от
извършеното от сина им тежко умишлено престъпление и наложеното му наказание
„доживотен затвор“. Следователно доводите в жалбата на Главна дирекция
„Национална полиция“ – МВР, че не е налице причинно – следствена връзка между
исканията за прилагане на СРС от страна на ГД“КП“ и твърдените от ищците
претърпени вреди, са неоснователни.
Неоснователни
са и доводите в жалбата на Т., че Пернишкият районен съд не е взел предвид 28
броя писмени доказателства, представляващи кореспонденция на ищците с ОД на МВР
– Перник, Районна прокуратура, Окръжна прокуратура, Апелативна прокуратура –
Гр. София и Върховна касационна прокуратура. Пернишкият районен съд е отчел, че
са представени такива доказателства на стр.3 от решението – искания, жалби и
сигнали. Тези доказателства, касаят искания на ищците за разкриване на наказателно
– отговорни лица, за евентуално извършени от тях престъпления, но не касаят
предявения иск, за получаване на парично обезщетение по ЗОДОВ.
Изхождайки
от изискванията на 52 от ЗЗД, Пернишкият окръжен съд намира, че сумите от по
2000лв. биха обезщетили всеки от двата ищци за реално претърпените от тях
неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и тревоги, психически стрес,
страх, панически изживявания и депресивни състояния, засягане на свободата и
изолация от близко и приятелско обкръжение, ограничаване на социалните контакти,
в резултат от неправомерно използване на специални разузнавателни средства,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2014г. до
окончателното изплащане на сумата. Доводите на жалбоподателя Главна дирекция
„Национална полиция“ – МВР, че тези суми са присъдени в завишен размер, както и
доводите на жалбоподателите П. и В. Т., че тези суми са присъдени в занижени
размери, не се възприемат от Пернишкия окръжен съд. При определяне на тези размери,
от страна на Пернишкия районен съд са отчетени вида и тежестта на извършеното
неправомерно действие по ЗОДОВ, неговата продължителност, обстоятелството, че
ищците са установили със сигурност за неговото извършване, когато то вече е
било преустановено, обстоятелството, че събраната информация е била надлежно
унищожена по надлежния ред, вида и характера на конкретното проявление на
претърпените от тях неимуществените вреди, извън други стресови за тях фактори,
както и тесния кръг лица, които са узнали за незаконосъобразното използване на
СРС от праводателя на ответника.
Следователно
и двете въззивни жалби се явяват неоснователни,
поради което решението на Пернишкия районен съд в обжалваните му части се явява
правилно и законосъобразно. Пернишкият окръжен съд изцяло възприема по реда на
чл. 272 от ГПК обстойните и аргументирани мотиви на Пернишкия районен съд и не
възприема доводите в жалбата на Т., че то е немотивирано и лаконично.
С
оглед изхода по делото, направените от страните разноски следва да останат в
тежест на страните, така, както са ги направили.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1360 от 11. 01. 2017г.
по гр. д. № 00781 / 2015г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваните му части.
Направените
от страните разноски остават в тежест на страните, така, както са ги направили.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок, считано
от датата на връчването му на страните.