РЕШЕНИЕ
№
гр. Пирдоп, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Пирдоп, първи състав в
публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния
секретар Мария Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров А.Н.Дело № 106 по
описа на Районен съд-Пирдоп за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона
за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от лицето Н.М.М. с ЕГН **********,***,
срещу Наказателно постановление (НП) № 806, издадено на 07.05.2019 г. от
зам.директора на Регионална дирекция по горите София, с което, на основание
чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и чл.53, ал.1 и ал.2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на жалбоподателя Н.М.М.
е наложено административно наказание глоба в размер 300,00 (триста) лева и на
основание чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча „лишаване от
право да ловува” за срок от 3(три) години за нарушение на чл. 84, ал. 1, във
връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД, изразяващо се в това, че на 17.11.2018 г.
лицето ловува, като се движи пеша извън населено място с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие в местността „Мечата дупка”, ловище „Корията”,
ловностопански район Копривщица, землище на гр. Копривщица, община Копривщица,
с GPS координати X 280812.8. и Y 4722020.9., което е
извън определеното място за лов описано в разрешителното за групов лов №
6043411, което е издадено за ловище „Св. Лука”.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата си. Излага становище относно незаконосъобразност на
наказателното постановление, моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна – РДГ-София, в придружително
писмо към изпратената от нея административнонаказателна преписка, и чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, заявява становище за неоснователност на жалбата.
Районна прокуратура-Пирдоп не взима
становище по жалбата.
Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ №806/18 г. по регистъра и сериен №
0001491,
придружен с констативен протокол /КП/ № 0002499/17.11.2018г. е съставен на 07.12.2018г., като за АУАН е
посочено, че е съставен в 13,00 часа, а за КП е
посочено, че е съставен в 12,22 часа, от Т. Делонв Г. на длъжност главен специалист горски
инспектор при РДГ-София, в присъствието на св.св. Т.С. и П.Д., като
актосъставителя е отразил, че на 17.11.2018 г. землище
на гр. Копривщица, ловностопански район Копривщица, ловище Копривщица „Корията”, местност „Мечата дупка”,
с координати X 280812.8.
и Y 4722020.9., лицето Н.М.М. ловува, като
се движи пеша с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, извън
населено място, в местността „Мечата дупка”, ловище
„Корията”, ловностопански район Копривщица, землище на гр. Копривщица, община
Копривщица, извън
определените в разрешителното за
лов места. Разрешително за групов лов №6043411 е издадено за ловище „Св.Лука”.
В АУАН като нарушени са посочени разпоредбите на чл.84, ал.1,вр.чл.43, ал.3,т.1
ЗЛОД. АУАН е връчен на административнопривлеченият
М., който
е подписал съставения АУАН, и е
отразил възраженията си в него, а именно, че не е съгласен с гореописаното, тъй като не отговаря на
истината, като е получил препис
от същия и в указания тридневен срок е постъпило възражение от
административнопривлечения М.. В АУАН св.П.Д., е отразил, че не е присъствал по време на
проверката.
За
извършената проверка, актосъставителя Г.
е съставил два доклада, като в единия доклад с вх.№РДГ14-9819/19.11.2018г. са описани
събитията от процесната дата, като се сочи, че нарушителите са установени в
подотдел 9089а, местност „Мечата дупка“, ловище „Серьовица“, същите са избраони
поименно, между които фигурира и жалбоподателя, като е съставен цитирания КП
№0002499/17.11.2018г. Другият доклад е по повод на съставения на Н.М. АУАН.
Приети по делото са копие от
констативен протокол КП №0002499/17.11.2018г./от което копие не се установява
нарушена цялост на оригинала/ и копие от разрешително за групов лов №6043411,
от което липсват части, но се четат имената на лицата, вписани вътре и повечето
от относимите данни. От вписаното в разрешителното се установява, че с него на
10 на брой лица, сред които Н.М. /под номер 10/, се разрешава да ловуват на
17.11.2018г. в ловностопански район Копривщица, ловище „Св.Лука“, а ръководител
на лова е Рашко Атанасов Маврудиев. В констативния протокол с №0002499, издаден
от Т.Г., е записано, че са проверили ловна дружинка „Копривщица“ на местността
„Сапунка“ и са обективирани констатации, че дружинката притежава разрешително
за групов лов №6043411, издадено на 07.11.2018г., с ръководител на лова Рашко
Атанасов Маврудиев, със записани 10 ловци и 20 броя талони за групов лов и че
ловците не ловуват в разрешеното за лов ловище и не са раздадени ловните
талони. Изписани са в констативния протокол номера на автомобилите, които са
били установени на мястото. Протоколът е подписан само от Г. и С..
По делото е представена жалба от
3-та група, ловуваща в ловностопански район в землището на община Копривщица,
която жалба е адресирана до министъра на земеделието, храните и горите и до
директора на РДГ-София и в нея са наведени оплаквания за непрофесионално
отношение от страна на инспектор Т.Г. при проверка на законно ловуваща група. В
жалбата е записано, че Т.Г. се е опитал да изиска информация и документи за
оръжията им, но според тях такива правомощия има само служба КОС към МВР. Сочи
се в жалбата, че носените от тях оръжия били в калъфи по превозните средства,
тъй като към онзи момент групата не ловувала. Описват се обективни според
жалбоподателите причини за факта, че са се намирали в друго ловище. Признава
се, че ръководителят на лова казал на всички да се качват по автомобилите и да
се прибират, като са описани причините, довели до тази реакция. Описват се и
последващи събития.
От приет по делото протокол от
30.11.2018г. от проверка, извършена от изброени 8 на брой участници –
представители на РДГ-София, ЮЗДП ДП Благоевград, ТП ДГС Пирдоп и ЛРС
„Средногорие“, се установява, че в протокола са описани действията на комисията
– установяване на координати на местата, където комисията е била заведена -
веднъж от Рашко Маврудиев и втори път от Т.Г.. Установено е, че и двете
посочени места попадат в ловище „Корията“. Констатирано е, че посоченото от Т.Г.
в негов доклад място на нарушението не е коректно определено, като при текущата
проверка са определени координати, които впоследствие са вписани в АУАН. В
доклада е записано, че според Т.С. на 17.11.2018г. е било констатирано
следното: „1. Между седалките на автомобил Сузуки Витара с рег. №СО9991МА е
имало ловна карабина с оптика; 2. На около 30 м. от спрелите джипове забелязали
ловец с извадено от калъф ловно оръжие, което по-късно се оказало
полуавтоматична ловна пушка 12 калибър…4. И. Кунчев е излязъл от гората и е
оставил ловна карабина, наподобяваща автомат „Калашников“…5. П. Тишков е извел
от гората 4 бр.кучета и е носил ловна пушка надцевка.“
От прието по делото писмо на
началника на РУ-Пирдоп при ОДМВР-София до жалбоподателя М., се установява, че
същия не притежава разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси по
ЗОБВВПИ.
Въз основа на така съставения акт за
установяване на административно нарушение, административно-наказващият орган
(АНО) е изготвил НП №806/07.05.2019г. от Заместник - директор на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ София, гр. София, ул. „Аксаков” № 14, упълномощен със Заповед 872/19.09.2018 г. на и.
д. Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ упълномощен
със Заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните - като
разгледал актова преписка № 806/2018 г. образувана срещу Н.М.М. с ЕГН **********,
адрес ***, ПК № *********, издадена на 18.08.2010 г. от МВР София - обл., на
основание акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сериен №
0001491 от 07.12.2018 г. и констативен протокол /КП/ № 0002499 от 17.11.2018 г.
съставени от Т.Д.Г., адрес ***, на длъжност главен специалист горски инспектор
при РДГ София и Възражение от Н.М.М. с вх. № РДГ 14- 10613 от 11.12.2018 г.,
констатирал следното: Съгласно образувана административнонаказателна преписка е извършена проверка на
7.11.2018 г. в 12:20 часа от служители на РДГ София и ТП ДГС Пирдоп в
местността „Мечата дупка”, ловище „Корията”, ловностопански район Копривщица, землище на гр.
Копривщица, община Копривщица, с GPS координати X 280812.8. и Y 4722020.9, при която проверяващите са установили,
че на 17.11.2018 г. в 12:20 часа лицето Н.М.М. ловува, като се движи пеша извън
населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие в местността „Мечата
дупка”, ловище „Корията”, ловностопански район Копривщица, землище на гр.
Копривщица, община Копривщица, с GPS координати X 280812.8. и Y 4722020.9., което
е извън определеното място за лов описано в разрешителното за групов лов №
6043411, което е издадено за ловище „Св. Лука”,
с което е нарушил чл. 84, ал. 1 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за
лова и опазване на дивеча. Н.М.М. е подписал съставения АУАН и е получил препис
от него. В НП се сочи, че в РДГ -София е депозирано възражение от Н.М.М. с вх. № РДГ 14 - 10613 от
11.12.2018 г., дадените в него обяснения не оправдават извършеното нарушение и които АНО е счел,
че са неоснователни. Съгласно образуваната
административнонаказателна преписка, както и обществените отношения, които са
предмет на уреждане от Закона за лова и опазване на дивеча и обществени
интереси които се засягат, извършеното нарушение не се характеризира с по-ниска
обществена опасност от законово предвидената, поради което не може да се
определи, като маловажен случай съгласно разпоредбите на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания. В НП се сочи, че видно от
гореизложеното, както и че не са установени в хода на
административнонаказателното производство обстоятелства изключващи вината, Н.М.М.,
виновно е нарушил чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за
лова и опазване на дивеча, поради което и на основание: чл. 84, ал. 1 от Закона
за лова и опазване на дивеча, и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” по чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, в размер
на 300.00 лв. /триста лева/, за извършено нарушение по смисъла на чл. 84, ал.
1, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча и е
лишен от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл. 94, ал. 1 от
Закона за лова и опазване на дивеча. НП е връчено на жалбоподателя на 13.05.2019г.,
като същото е обжалвано на 20.05.2019 г.
От разпита на св.Тр.Г. се установява, че е съставил АУАН и поддържа
отразените в него констатации. Лицето М. бил записан в бележката за групов лов,
като не притежавал талон за същия ден за разрешително за лов, защото талоните
не били раздадени. Той излязъл от гората със сглобено на гърба оръжие. М.
представил разрешително, че участва в лова. М. бил с ловно оръжие карабина –
пушка. Всичките ловджии били в гората на пусии и се събрали при джиповете и
оттам им написал на бележката, че им спира лова, прочел им констативния
протокол и… В р-т „България“ не е бил. На тази проверка с него бил Т.С., защото
ползвали кола на Държавно лесничейство Пирдоп. И сега продължавало това – при
извършване на проверки в събота и неделя ползвали автомобили на Държавно
лесничейство Пирдоп. Те знаели графиците коя дружинка къде ловувала. Те знаели
всичките ловища и всичките местности, които са отбелязани и знали, че едните са
в „Корията“, другите в „Крива река“, другата група е там отдолу – те са четири
ловища там. И знаели, графика му го давали от 01-ви до 31-ви кой къде ще
ловува. Графиците си ги пишели ловджиите. За да определят точното място, на
която са извършили проверката, правили допълнителна проверка с комисия, като се
обадил на Сашо Борисов, И. Котрумов и Илия Илиев и те пристигнали след два часа
на местото, където извършил проверката. Илия извадил GPS-а, там го определил и оттам вече слезли в гр.Копривщица, тази втората
проверка била извършена по жалбата на Рашко Маврудиев и на цялата дружинка.
Местността я познавал там. То било от поделението нагоре. За мястото на
проверката – обаждал се по телефона, казвал къде се намира – от Копривщица от
поделението право нагоре имало един път и се излизало за „Попа“ и за
„Попадията“. Той минавал така покрай гората и там били отбелязани даже и
границите. И знае, че едното било „Дивечовото“ там отдолу, другото било вече
ловище „Корията“. И вече оттатъка чак в другия край бил „Св. Лука“ към
с.Душанци. Далече било. При втората проверка бил съставен протокол. Подписал се
е на него. Имало разлика между описаното местоположение в АУАН-а и в
констативния протокол. Значи, констативния протокол бил първичен. Те съставяли
актовете до три месеца. Правело се допълнителна проверка, уточнявало се всичко
и тогава се съставял. Значи, за свидетеля били без документи. Познава Н.М.М.
отпреди това. Той бил от гр.Копривщица. Изисквал документи. Първо проверявал
ръководителя на лова, в случая Рашко Маврудиев – дали притежават документи,
дали се намират там, където са си написали в бележката. Трябва да се намират в
същото ловище, където са си писали, само, че трябва да се попълни на бележката
и да са с раздадени талони. Видял М. с ловно оръжие. Не е отразил
индивидуализация на ловното оръжие. Описал се това, което е установил – че били
без писмено разрешително.
От разпита на св. Т.С. се установява, че е със средно специално горско образование. На 30.11.2018
г. участвал в проверка в района на гр.Копривщица с Т.Г.. При проверката
установили, че ловците не са в това ловище, за което им е разрешителното. Видял
ловците. Видял М. там, не ги познава всичките. Всичките, които били вписани в
бележката, ги проверили. Те казали, че в момента не ловуват. Специално този
ловец, който бил жалбоподател по делото, не го познава. Щом като е бил в
списъка, е бил на проверката. Колегата установил, че това е той, свидетелят не
е установявал. Всичките носели оръжие. Не си спомня той какво оръжие бил носил.
Всичките излезли от гората с оръжие, не го познавам лично. Всички, които били
проверени по списъка, излезли от гората и всички били с ловно оръжие. В ръцете
го държали. Не било насочено към проверяващите. 12 човека били записани в
разрешителното за лов. Свидетелят не ги е проверявал, присъствал по време на
проверката, бил в колата по време на проверката. Слизал от джипа по време на
проверката. По отношение на това лице, което било жалбоподател, свидетелят не участвал
в проверката. Проверили всички лица. Т. бил водещ на проверката, а свидетелят
бил като втори член. Те излезли от гората и дошли при тях. Свидетелят стоял в джипа. Джипът бил на
поляна. По време на проверката на това лице, свидетелят бил в джипа. Т. бил
седнал на седалката вътре в джипа и всеки му давал документите. Участвал е и в
друга такава проверка. След като бил написан протокола и Г. извикал
ръководителя на лова да го връчи, той го дръпнал и го скъсал. Не може да се
сете как се казва ръководителя на лова. На него му поискали документите тогава.
Ръководителят на лова се представил тогава. Не може да си спомни точно какво
казал и как се представил.
От разпита на св.П.Д. се установява, че е свидетел при съставяне и връчване
на акта. При установяване на нарушението не е бил. Подписал е акта. Не може да
си спомни дали е имало поправки в акта. Минала е една година.
От разпита на св. Ив.Кунчев се
установява, че познава Н.М.М.,***. Били на ловен излет заедно, на който им била
извършена проверка на 17.11.2018 г. Н., мисли, че бил на заслона, но той и при
ловуването той влизал „карач”, защото нямал ловно оръжие и само идвал да гони –
на разходка. Не бил на самото място на проверяването. Бил вписан в групата за
лов за същия ден. Той си имал разрешителни. На същия този ден той нямало как да
носи ловно оръжие, защото той изобщо нямал ловно оръжие. Във връзка с тази
проверка – те доста недоволствали. Даже писали до министъра, до РДГ София и до
други институции. Всички от групата се подписали на жалбата, защото не били
съгласни със случилото се. От 22 г. е старши лесничей. Познавал района до
последното камъче. М. обядвал на заслона на връх „Поп“. Те били на 100 метра от
заслона на връх „Поп“. М. бил вписан в бележката. Не си спомня дали му е било
дадено талонче. То си имало ръководител лов, който си отговарял за тези неща.
Старши лесничей е в Участък Копривщица, това било държавното предприятие. Дошли
проверяващите и твърдели, не че се намират в местността „Сапунка“, а че се
намират в ловище „Серьовица“. В тази „Сапунка“ нямало абсолютно нищо. На 100
метра от местност „Сапунка“ имало овчар със 100 овце и 100 коня. Можело да
се провери и сега. И абсолютно нищо
нямало в тази „Сапунка“. Оттам лов не излизал. На тях разрешителното им било за
„Св.Лука“. Там си имало дивеч.
От разпита на св. Р.Мавродиев се
установява, че е ловец и членува в ловна дружинка „Копривщица“, отговорник е на
трета ловна група. На 17.11.2018 г. бил на лов в местността „Св. Лука“, бил ръководител
лов, по документи бил вписан като такъв. На същия този ден Н.М.М. бил на лов
като карач, като гонач с кучетата, тъй като той не притежавал ловно оръжие,
незаконно не знае дали притежава, законно не притежавал. В този ден той нямал
оръжие, той си идвал без оръжие, когато идвал, идвал като гонач. На този ден
бил извършен опит за проверка. На този ден Н.М. не е бил проверяван. Значи от
цялата ловна дружинка единствено документите на свидетеля са взети и са
проверени. Проверяващите били Т.Г. и Т.С.. От дружинката едни били на заслона и
обядвали, други хващали кучетата и трети чакали кучетата там, където били
ловували преди да идат да обядват. Н.М. бил на заслона и обядвал, мисли, че се
появил там на проверката за момент. Не била проверявана самоличността му. На
никой не била проверявана самоличността. Единствено документите на свидетелеля
са проверявани. Проверяващите може и да са съставили констативен протокол. В
присъствието на свидетеля не били съставили констативен протокол. В
присъствието на Н.М.-също. На свидетеля не му е предявяван констативен
протокол. На Н.М. също не е предявяван. Не са ги викали, за да им го покажат.
Познавал местностите. Не е бил на проверка в местността „Сапунка“. Проверката
се осъществила в заслона на връх „Поп“ – опит за проверка. В местността „Меча
дупка“ не се била осъществявала проверката. Тя била на километър разстояние
оттам. Подадена била обща жалба до РДГ, която е подписана и от Н.М.. По повод
жалбата, на 30.11.2018 г. се извършила проверка на местата, които се оказали,
че в протокола, описани от Т.Г. до РДГ местностите са едни, в същото време ги
завел на други местности, но не и там, където била извършена проверката. Пътят,
по който бил минал и той се разминавал. Описано било през един път, след това,
завел на проверката хората, казал, че бил минал по друг път. М. имал законно
разрешение за участие в лова на 17.11.2018 г. Вписан бил в бележката. Талончето
не му било дадено. Талоните бил ги попълнил, но не били раздадени. Бил извършен
опит за проверка, за да дойде да провери някой, трябвало да се представи какъв
е, нямало реална проверка. Бил е и друг път ръководител лов. Може би от 10-ина
години постоянно е ръководител лов. Запознат е с процедурата и с правомощията
на ръководител лов. По време на опита за проверка бил приключил лова. Тогава
лов не се осъществявал. Пушките бил по джиповете. Извикали го в р-т „България“,
но там е бил 5 мин.
Изложената фактическа обстановка съдът
приема въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства: към писмо с изх.№ РДГ 14-451/28.05.2019 г. на Директора на РДГ София писмени
доказателства: Жалба с вх.№ РДГ 14-4593/23.05.2019 г. по описа на РДГ-София от Н.М.М.;
8 (осем) листа приложения, представляващи образуваната в РДГ-София
административнонаказателна преписка против наказаното лице, заверени с гриф
„Вярно с оригинала на РДГ-София“; Заповед № 872/19.09.2018 г. по описа на Изпълнителна
агенция по горите /ИАГ/ на инж.Росен Попсавов – и.д. изпълнителен директор на
ИАГ – 1 лист; Заповед № РД
49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и горите – 1 лист и
приложената към писмо с изх.№ РДГ 14-5511/27.06.2019 г. на Директора на РДГ
София административнонаказателна преписка в оригинал, съдържаща писмени
доказателства по опис от № 1 до № 9 вкл., Доклад вх.№ 9819/19.11.2018 г. от Т.Г., както и от разпита на свидетелите Г., С., Д., Кунчев и Мавродиев,
разпитани в хода на производството, като кредитира показанията на разпитаните
свидетели като лично възприети, логични и отчасти непротиворечиви и ги цени при
формирането на вътрешното си убеждение и мотивиране на своя съдебен акт.
При така установената фактическа
обстановка, съдът установява от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата, съдът намира,
че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН
срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.
Настоящата въззивна инстанция, при
извършения съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при
служебната проверка във връзка със законосъобразността на издаденото
наказателно постановление, намира, че в хода на проведеното административно
производство са допуснати
съществени процесуални
нарушения и законът е бил приложен неправилно, което
обуславя отмяна на санкциониращия акт.
Компетентността на
издаващия наказателното постановление зам.директор на РДГ-София, се доказва в
съвкупност от представените по делото Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на
министъра на земеделието и горите, с която са оправомощени директорите на РДГ
да издават наказателни постановления по различни закони, сред които и ЗЛОД и
Заповед №872/19.09.2019г., издадена от и.д. изпълнителен директор на ИАГ. Компетентността на актосъставителя Т.Д.Г. е предопределена от
разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗЛОД във връзка с длъжността на същия в РДГ-София –
„главен специалист горски инспектор“. Съдът, в контекста на правомощията
си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че са допуснати нарушения на
процедурните правила от страна на административнонаказващия орган, както и
намери за недоказано, единствено на основание събраните доказателства,
извършването на деянието от страна на жалбоподателя Н.М., като е нарушил чл.
84, ал. 1, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и
опазване на дивеча. От събраните писмени и гласни
доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за
недоказано, при описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, жалбоподателят да
е извършил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение
по чл. 84, ал. 1,
във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Съгласно разпоредбата на чл.
43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД, ловуване е престой или движение на лица извън населените места със извадено от калъф и сглобено
ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Установи се от доказателствата по делото,
преценени в тяхната съвкупност, че в конкретния случай не е била извършена
проверка на жалбоподателя, не се установи безспорно той, макар да е присъствал
на проверката, да е носел извадено от калъф и сглобено ловно оръжие или каквото
и да било оръжие, което се подкрепя и от събраните писмени и гласни доказателства за липса на каквото
разрешение от МВР по отношение на жалбоподателя за дейности с огнестрелни
оръжия и боеприпаси по ЗОБВВПИ. Съществуват и данни, които не могат да бъдат
пренебрегнати, че оръжията на ловците са били в джиповете, в калъфи. Съдът
констатира, че в АУАН и НП не е описано оръжието на жалбоподателя – вид, марка,
модел, за да се прецени дали лицето ловува по смисъла на закона, тъй като в
разпоредбата на чл. 56 ЗЛОД е посочено с какво оръжие се извършва ловуването.
АУАН следва да съдържа всички задължителни реквизити по чл. 42 ЗАНН,
включително и опис на оръжието на нарушителя, което в конкретния случай не е
направено. НП следва да съдържа всички задължителни реквизити по чл. 57 ЗАНН,
включително и опис на оръжието на нарушителя, което в конкретния случай не е
направено. Установи се от доказателствата по делото, че в конкретния случай не
е посочено точно мястото на нарушението, съгласно императивните разпоредби на
чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, като в тази насока има съществени противоречия между събраните
писмени и гласни доказателства – посочват се поне три различни места на
нарушението, което е недопустимо, включително и комисията в протокола от
30.11.2018 г. посочва две различни места на нарушението с различни GPS координати. По време на
проверката проверяващите не са носели карта, не са имали GPS, не са знаели в коя местност се
намират. В доклада актосъставителят Г. сочи едно място на нарушението, в КП и
АУАН е посочено друго място на нарушението. Пороците на проверката не са могли
да бъдат санирани с последваща проверка, макар и извършена от сформирана
комисия, особено след като проверяващите са били само двама, а единият от тях
се установява, че е имал само статична функция, без да се е включвал в самата
проверка и без да е в състояние да даде, дори и в съдебно заседание, релевантна
информация. Съдът счита, че при тези обстоятелства, е ограничено правото на
защита на административнонаказания в процеса, а съдът не може да възприеме
безкритично твърденията и показанията на свидетеля Т.Г., който е извършил със
св.С., проверка на голяма група хора и
то в динамична среда. Недопустимо е единствено на тяхната база да бъде
потвърдено наказателното постановление, тъй като от една страна – в тях е
внесено основателно съмнение от останалите доказателства, а от друга страна –
така би се нарушило и равното третиране на страните. Съдът счита, че
проверяващите от РДГ са проявили бездействие при събиране на доказателства,
като е следвало да потърсят действително съдействие от органите на МВР, а не
само да се обадят на телефон 112. Следвало е проверяващите да поискат от
органите на полицията да предприемат по-нататъшни действия по установяване
самоличността на лицата от ловната група и най-вече да извършат проверка на
оръжията на всички лица от групата, посочени в разрешителното за групов лов.
Съдът се солидаризира изцяло със становището на адв.Н., че описанието на
оръжието в този и във всички административни случаи от същата категория, се
явява съществено за обосноваността на нарушението и липсата на такова описание
би могла да се квалифицира като процесуален пропуск, ако не са положени всички
необходими усилия за индивидуализацията. Съмнение в обективната невъзможност за
описание на оръжията, се внася и от констатациите в протокола от 30.11.2018г.,
от който е видно, че свидетелят С. е имал възприятия поне за вида на оръжията
на част от лицата, които са установени на мястото на нарушението, които
възприятия е изложил пред комисията. Съдът счита, че след като проверяваните
лица са се отклонили от проверката преди да им бъде дадено разрешение за това
от проверяващия орган, логичното продължение на действията на инспектор Г. и
неговия колега С. е било да сигнализират органите на МВР, които да предприемат
по-нататъшни действия и най-вече да извършат проверка на оръжията на всички
проверени лица, за да се осигури възможност за съпоставка дали законно
притежаваните от тях като ловци оръжия, са същите, с които горските служители
са ги видели. Това е било напълно възможно предвид, че имената на ловците са
били посочени в разрешителното за лов, а се установи и че част от тях,
включително и жалбоподателя М., са били лично познати на проверяващите, поради
което не би възникнал проблем с установяване на самоличността им. В случай, че
лицата бяха посетени в домовете им за проверка на оръжията, то при установяване
на съвпадение, техните оръжия не само биха могли да бъдат описани в АУАН
впоследствие, но и биха могли да бъдат отнети в полза на държавата, каквото е
императивното правило на чл.95 ЗЛОД, което в случая не е спазено. Вместо да
потърсят съдействие от органите на МВР за проверка на непроверените оръжия,
проверяващите служители са издирили ръководителя на лова, уговаряйки неформална
среща в ресторант в гр.Копривщица, за която свидетелства Рашко Маврудиев и
която с нищо не е допринесла за пълнотата в установените факти, а единствено е
внесла съмнение в професионалния подход на проверяващите.
Дори да се приеме на база на събраните
доказателства, че Н.М. е бил на мястото на проверката, не би могло да се установи
безспорно, че той е ловувал, носейки извадено от калъф и сглобено ловно оръжие.
Това е така поради обсъденото по-горе, че не е установено какво оръжие е носил
той и дали то по същността си представлява „ловно оръжие“. Както в
наказателното производство, така и в административнонаказателното, всяко
съмнение в доказаността на нарушението, породено от бездействието на
компетентните органи или непълнотата на доказателствата, би следвало да се
тълкува в полза на соченото за нарушител лице. Единственото безспорно доказано
обстоятелство, което и св.Рашко Маврудиев като ръководител на лова признава, че
талоните на ловците не са били раздадени към момента на проверката, като следва
да се отбележи, че независимо дали това представлява нарушение по смисъла на
ЗЛОД, то не е вменено като нарушение на жалбоподателя с АУАН и НП и не следва
да се обсъжда от съда.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление (НП) № 806, издадено на 07.05.2019 г. на Заместник-директора
на РДГ София, с което на Н.М.М.
с ЕГН **********,***, на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване
на дивеча (ЗЛОД) е наложено
административно наказание глоба в размер 300,00 (триста) лева и на основание чл. 94, ал. 1 от Закона за
лова и опазване на дивеча „лишаване от право да ловува” за срок
от 3(три) години, за нарушение на чл.
84, ал. 1, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: