Решение по дело №277/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 247
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20194501000277
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 20 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№247

гр. Русе, 01.11.2019 год.

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

                  ЪШЪЛ ИРИЕВА

    при участието на секретаря Димана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия ИРИЕВА в.т.д. № 277 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

С решение № 801 от 15.05.2019г., постановено по гр.д. № 4/2019 г. по описа на Русенски районен съд е отхвърлен иска на „Автотех" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Нишава", бл. 134А, ет. З срещу  „Еконт Експрес" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Славянски" № 16 за заплащане на сумата от 22 109,29лв., представляваща незаплатена сума по  договор за куриерски и пощенски услуги с плащане в брой от 22.08.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.12.2018г. до окончателното плащане, като „Автотех" ЕООД е осъден да заплати на „Еконт Експрес" ООД и сумата от 1920лв.  разноски по делото.

         Срещу решението е подадена въззивна жалба от Автотех" ЕООД, ЕИК *********, в която се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на  съдопроизводствените правила. Твърди се, че „Еконт Експрес“ООД  не е изпълнил определение на РРС от 11.03.2019г., с което е бил задължен да представи с препис за другата страна съдържанието на представения с отговора електронен документ на хартиен носител, като заверен препис, като е представил такъв само по делото, но не и за въззивника, което е неизпълнение на задължението му по чл.132 т.2 от ГПК.  Твърди, че електроннният носител, представен с отговора на исковата молба от страна на ответника съдържа 113, а не 133 електронни изявления за получени суми по наложени платежи, като осем от тях, на обща стойност 2359,32лв. са с клиент „Симиен“ ЕООД, който факт не бил обсъден от РРС. Сочи, че ответника не е представил доказателства за твърдението си, че е заплатил сумата от 275,30лв. на Б.Н.З.в качеството му на служител при въззивника, който има право да подписва електронно изявление за получената сума, а РРС в нарушение на чл.146 ал.2 от ГПК не указал на „Еконт Експрес“ООД, че не сочи доказателства за тези обстоятелства и въпреки това в решението си приел за доказано това обстоятелство. Посочил, че в проведеното в първоинстанционното производство с.з. на 23.04.2019г. оспорил автентичността на подписите на управителя на дружеството И.П.И.върху електронните изявления, в подкрепа на което представил 10 произволно избрани електронни изявления за получени суми по наложени платежи, както и нотариално заверени декларация и пълномощно от управителя, които били приети от съда, но необсъдени в съвкупност в решението, нито била извършена проверка от съда, в нарушение на чл.194 ал.1 от ГПК, чрез сравняване на подписите в тях. На следващо място твърди, че независимо от доводите в писмена защита на ищеца, че „Автотех“ ЕООД не фигурира като клиент в тях, а като клиенти са посочени физически лица И.И.и Б. З., и дружество „Симиен“, т.е. не е извършено надлежно плащане на дружеството, РРС не е обсъдил съдържанието на електронните изявления и е приел, че плащането е извършено съобразно чл.5.2 от ОУ за куриерски услуги на „Еконт Експрес“ООД и предаването на наложените платежи е ставало съобразно т.4 от допълнителните условия на услугата наложен платеж, като е игнорирал императивната разпоредба на чл.9 от ЗЗД, както и че плащането на ръка е в нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, и същото следва да се осъществи съобразно т.7 от общите условия и раздел осми от договора между страните. Навеждат се и съображения за прекомерност на присъденото в полза на въззиваемата страна възнаграждение от РРС.

С въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати сумата по предявения иск. Претендират се и направените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

  В срока по чл.263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се сочат твърдения за неоснователност на жалбата, като се излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По-конкретно се излагат доводи, че представените в отговора на исковата молба писмени доказателства не са били оспорени по надлежния ред и правилно РРС е основал решението си на тях. Посочва се още, че не са оспорени и твърденията за получаване на част от сумите от служители на ищеца, поради което не е възникнала необходимост от доказване на това обстоятелство. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени  разноските за производството.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл.269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Страните не спорят, а и от представения по делото писмен договор се установява, че същите са били в договорни отношения по силата на безсрочен договор за куриерски и пощенски услуги с плащане в брой, сключен на 22.08.2018г., съобразно който клиента „Автотех“ е онлайн търговец с интернет адрес на електронния магазин Nuevo.bg, а „Еконт Експрес“-пощенски оператор.  В раздел  първи т.1 от договора страните са очертали неговия предмет и условията за изпълнение, като въззиваемото дружество се е задължило да предоставя на клиента пощенски и куриерски услуги с възможност за ползване на отстъпки за куриерски и пощенски услуги. В т.2 от този раздел е предвидено куриерските услуги да се извършват съгласно актуалните „Общи условия“, обявени в сайта на компанията www.econt.com и да се заплащат по действащата в момента на ползване на услугите тарифа на оператора.Съобразно уговореното в т.4 Раздел 3 Цена на договора и плащания, уговорената отстъпка по договора била 27%.Не се спори също, че и преди сключването на договора страните са били в търговски взаимоотношения, като въззивника в качеството си на онлайн търговец е ползвал куриерските и пощенски услуги на „Еконт Експрес“ООД, който доставял изпращаните от въззивника пратки със стоки с наложен платеж и му предавал събраните по наложените платежи суми. От приложена по делото справка, с изх.№11602/06.11.2018г. за получени и заплатени наложени платежи и парични преводи се установява, че по запитване на „Автотех“ЕООД, въззиваемата страна е предоставила съгласно електронна база данни наличната информация за получени и заплатени наложни платежи и парични преводи за периода 01.08.2018г.-01.11.2018г., по критерий име на фирма-„Автотех“ ЕООД, приложена на електронен носител. От приложена по делото справка, с изх.№12139/20.11.2018г. за получени и заплатени наложени платежи и парични преводи се установява, че по запитване на „Автотех“, въззиваемата страна е предоставила и още една справка съгласно електронна база данни за получени и заплатени наложни платежи и парични преводи за периода 01.08.2018г.-30.09.2018г., направена по критерий име Nuevo.bg, която също била приложена на електронен носител.  Представени са и са приети по делото 10бр. транзакции от дата 27.12.2018г., на обща стойност 3230,86лв., извършени от страна на „Еконт Експрес“ ООД по банков път по сметката на въззивника в Пиреос банк. По делото били представени от въззиваемата страна договор за куриерски и пощенски услуги с наложен платеж от 22.08.2018г., Общи условия за услугите на „Еконт Експрес“, приети с Решение 348/29.06.2017г. на КРС, както и допълнителни условия за наложен платеж, които били приети като писмени доказателства по делото, неоспорени от страните. Били представени и 133 броя електронни изявления на хартиен носител за доказване на извършените от въззиваемата страна плащания, съобразно претенцията на въззивника-за сумата от 22 109,29лв., представляваща незаплатена сума по  договор за куриерски и пощенски услуги с плащане в брой от 22.08.2018г., за периода от 01.08.2018г. до 30.09.2018г.

      За да отхвърли исковата претенция районния съд приел, че управителят на „Автотех" ЕООД  И.П.И.е получавал сумите по наложените платежи за пратки изпращани от „Автотех" ЕООД съобразно предвиденото в чл.5.2 от ОУ,  а именно: "Електронен подпис, поставен  върху електронен вариант на документите, без да е необходимо тяхното разпечатване на хартиен носител; Софтуерно приложение, инсталирано на мобилното  устройство на куриера, трансформира собственоръчния подпис на клиента в графично изображение и го интегрира в структурата на електронните документи в РDF формат. Оригиналният електронен документ се съхранява в Дейта центъра на Еконт Експрес и не може да бъде редактиран или модифициран...".Приел още, че предаването     на     наложените     платежи  е ставало съобразно допълнителните условия за услугата наложен платеж, т.4, съгласно която: „Наложеният платеж, който е събран от получателя на пратката, се изплаща на подателя в брой на следващия работен ден/ с изключение на събота и неделя и празнични дни/ след предаване на пратката. Изплащането става на адреса, от който е изпратена пратката, освен ако с подателя не е сключено допълнително споразумение, с което да е уговорено друго." Въззивния съд напълно споделя изложеното в мотивите на районния съд относно възприетия от страните ред, по който да удостоверяват приемо-предаването на пратки  и суми помежду си по описания начин, тъй като изцяло кореспондира с отразеното в представените от въззиваемата страна писмени доказателства, неоспорени от страните-договор, общи условия, допълнителни условия и 133бр.електронни изявления. Последните са представени по делото в заверен препис, съобразно указанията на районния съд, както и с препис за въззивника, съгласно приложената молба, вх.№11357 от 15.03.2019г. Предвид на това неоснователни се явяват възраженията  във  въззивната жалба, че въззиваемата страна е допуснала нарушение на чл.132 т.2 от ГПК, тъй като не му е предоставила препис от процесните електронните изявления. Същите удостоверяват приемо-предаване на суми по наложен платеж, в офис на въззиваемата страна в гр.София, получени срещу подпис от клиента съобразно предвиденото в чл.5.2 от ОУ и т.4 от допълнителните условия. Сумите са получавани срещу подпис от представители на въззивника-от управителя И.П.И.и служителя му-Б. Николаев З., който е получил сумата от 275,30лв. Електронните изявления не са били оспорени по надлежния ред в първоинстанционното производство. Правилно районният съд е посочил, че при направено твърдение за заплащане на исковата сума от страна на „Еконт Експрес“ и най-вече при представяне на доказателства за това плащане въззивника е следвало да се противопостави с всички допустими доказателствени средства и да обори ответните доказателства и твърдения, което не е сторил. В случай, че такова оспорване не е направено както в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК, съответно в срока по чл. 184, ал. 2 изр. последно от ГПК, за представилата документа страна не възниква задължение да ангажира други доказателства. В тази връзка преклудирано се явява възражението, направено за първи път във въззивната жалба, че в представения електронен носител от въззиваемата страна фигурират 113, а не 133 електронни изявления, предвид забраната по чл.266 от ГПК, тъй като това не е ново обстоятелство, което страната не е могла да узнае своевременно в първоинстанционното производство, нито е нововъзникнало след подаване на жалбата обстоятелство. Представянето от въззивника в с.з. на 1бр.нотариално заверена декларация от дата 01.02.2019г. с подписа на управителя/ приета към доказателствата по делото/ за сравнение с подписите под 10бр.електронни изявления, с твърдението, че се различават, макар и да не е било констатирано от районния съд/ поради липса на отбелязване в протокола от с.з. на 23.04.2019г./,  не се явява надлежно оспорване  на авторството на подписите в електронните изявления от страна на въззивника по смисъла на чл.193 ал.1 от ГПК, което да е задължавало съда да открие производство по оспорването им, в което чрез способите на ГПК, напр.съдебно-графологична експертиза, вещото лице да установи, включително чрез изследване и сравнение на подписите в представените нотариално заверени декларация от 01.02.2019г. и пълномощно от 21.07.2017г., и в електронните изявления, полагането на подпис в изявленията от посоченото в тях лице. Поради това, твърдението във въззивната жалба, че в проведеното на 23.04.2019г. с.з. от страна на „Автотех“ е оспорена автентичността на подписите на управителя на дружеството върху електронните изявления, представени с отговора на исковата молба, е неоснователно.          Въззивният съд намира, че представените по делото електронни изявления, представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи. За електронните изявления, приложимият закон е Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ЗЕДЕУУ/- загл., въведено с изм. ДВ, бр.85/2017г. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. Доколкото изявленията не съдържат характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3, т. 10 от Р/ЕС № 910/14 г. - три имена, адрес, телефон, ЕГН и други. Т.е. за "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Законодателят придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което е закрепено изрично в чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Съобразно уговореното в Раздел 1 т.2 от договора, че куриерските услуги се извършват съгласно актуалните „Общи условия“ и с оглед предвиденото в чл.5.2 от ОУ, следва да се приеме, че страните по договора са постигнали съгласие поставянето на електронен подпис  върху електронния вариант на документите да удостоверява познаването и съгласието със съдържанието на документите, т.е. в конкретния случай изявленията удостоверяват съгласие за плащането на сумите по наложените платежи. Процесните изявления, съхранявани на електронен носител, както се посочи, са възпроизведени и представени на хартиен носител в заверен препис по делото, не са оспорени по предвидения в ГПК ред и срок. Налице са всички законови предпоставки да се приеме, че изявленията представляват подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Доколкото обективираните в документите изявления са с неблагоприятно за въззивника съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, за които електронните документи са създадени (в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).С оглед на това и предвид приобщаването на електронните изявления към доказателствата, при спазване на чл. 184 от ГПК, следва да се приеме, че е доказано по несъмнен начин авторството на лицата-И.П.И.и Б. Николаев З., подписали електронните изявления, както и удостоверения от тях факт на получаване от „Еконт Експрес“ на посочените в тях суми по наложени платежи. Възражението за недостатъчната индивидуализация на управителя-само с ЕГН, без данни от документа му за самоличност, също не се споделят от въззивния съд, тъй като от всички доказателства по делото, от отразеното в ТР досежно трите имена и ЕГН на управителя на „Автотех“ по несъмнен начин се установява, че това е лицето Иван Пламенов Иванов, чиито данни фигурират в процесните изявления.

         На следващо място въззивния съд изцяло споделя изложеното в мотивите на районния съд досежно процесуалната стойност на представената  нотариално заверена декларация от 01.02.2019г. от управителя на „Автотех" ЕООД, че за периода м.07-м.10.2018г. не е посещавал гр.София и не е получавал парични суми в брой от офис на ответника. Правилно първоинстанционния съд е отбелязъл, че се касае за писмено доказателство, ангажирано и изходящо от въззивника, удостоверяващо изгодни за него факти и не може да се ползва с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ищеца не е  получил процесните суми. По същество отразеното в декларацията представлява изявление на страна, твърдения за обстоятелства, които обаче следва да бъдат установени от доказателствата по делото. Скрепяването на декларацията с наказателна отговорност при невярно деклариране на данните съгласно чл.313 от НК е формално и не ги легализира, имайки предвид, че в нормативен акт не е предвидена наказателна отговорност при невярно деклариране на подобни обстоятелства. Самите обстоятелства, твърдени в декларацията не са били установени  от доказателствата по делото и не могат да се изведат от съвкупния им анализ, поради което съдът приема, че са недоказани. 

         За първи път с въззивната жалба се навеждат твърдения, че в 8бр.електронни изявления като клиент е посочен „Симиен“ЕООД. Действително този факт не е отчетен от районния съд, но доколкото електронните изявления са били представени от въззиваемата страна като доказателство за надлежно извършено плащане от нейна страна към въззивника, то последният, в случай, че е имал възражения по отразените в тях обстоятелства, е следвало или да оспори по надлежния ред и своевременно електронните изявления или да поиска назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да установи по категоричен начин дали въззиваемата страна е платила посочените в електронните изявления суми. Междувпрочем въззивника сам се е отказал в с.з. на 23.04.2019г. от изготвянето на такава експертиза, макар, че я е поискал с исковата молба и с определение от 11.03.2019г. съда е назначил експертизата. С оглед на това въззивника се е лишил от възможността да бъде проверена и установена и от други доказателствени средства, предвидени в ГПК, тезата на въззиваемата страна, че на въззивника е изплатен събрания наложен платеж от „Еконт Експрес“ за процесния период и за претендираната сума.

         На следващо място въззивния съд намира, че не е налице твърдяното от въззивника нарушение на чл.146 ал.2 от ГПК, допуснато от РРС, състоящо се в неуказване на въззиваемата страна, че не сочи доказателства за твърдението си, че Б.Н.З.е служител на ищеца. Районния съд правилно в доклада си е посочил правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест между страните по реда на чл.154 ал.1 от ГПК, като е указал на страните кои обстоятелства следва да докажат, както и за кои от тях счита, че не се сочат доказателства, с оглед на което намира, че процесуално нарушение в тази насока не е налице. Никоя от страните не е имала възражения по доклада на районния съд. При това положение за въззиваемата страна не е възникнало задължение да установява твърденията си, че лицето Б. З., което е получил сумата от 275лв. е служител при „Автотех“ЕООД.

         Неоснователно е и твърдението във въззивната жалба за игнориране от    РРС на императивната разпоредба на чл.9 от ЗЗД, както и че плащането на ръка е в нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, и същото следва да се осъществи съобразно т.7 от общите условия и раздел осми от договора  между страните. Съгласно чл. 3 т.2 от ЗОПБ: „Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.           В мотивите към обжалваното решение районният съд е посочил, че не е налице нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ, тъй като никое от отделните плащания плащанията не надвишава 10 000 лв.Съдът намира, че изводът на районният съд за липса на нарушение на визираната разпоредба на ЗОПБ следва да бъде споделен, но и с оглед на това, че в раздел 3 т.4 от договора е уговорена отстъпка 27%, която съгласно т.1 от този раздел е предвидена при месечни обороти на куриерските и пощенски услуги над 8000лв. Т.е. така уреденото в самия договор, не попада в приложното поле на чл.3 т.2 от ЗОПБ, който изрично визира праг от 10 000лв. за стойността на паричната престация по договора. Следователно като е изплащал наложения платеж в брой и в съответствие с чл.5.2 от ОУ и т.4.4 от допълнителните условия за наложен платеж, „Еконт Експрес“ не е нарушил императивната разпоредба на чл.3 т.2 от ЗОПБ, нито  т.7 от ОУ и раздел осми от договора за между страните, предвиждащи приложимост по неуредени въпроси между страните на действащо българско законодателство. Действително са налице доказателства, представени от въззивника за извършени плащания по банков път от въззиваемата страна по наложените платежи на стойност 3230,86лв., извън претенцията по делото, но съобразно т.5.5. от допълнителните условия за наложен платеж това е една възможност за плащане, приложима след подписване на споразумение за това, каквото не е представено по делото, поради което не може да се приеме, че плащането по банков път е установеният от страните начин на плащане и е нарушен принципа на чл.9 от ЗЗД относно свободата на договаряне между страните, в каквато насока са били възраженията във въззивната жалба.

          

         Въз основа на така установените правнорелевантни за спора факти и анализ на доказателствата, съдът приема следното от правна страна:

 

         Въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство е претендирала заплащането на сумата от 22 109,29лв., представляваща дължима и неизплатена сума по  договор за куриерски и пощенски услуги с плащане в брой от 22.08.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.12.2018г. до окончателното плащане, представляваща събрани от „Еконт Експрес“ ООД суми по наложени платежи за периода от 01.08.2018г. до 30.09.2018г. Посочвайки тези факти и искане, ищецът в първоинстанционото производство е очертал предмета на делото, който съдът е разгледал в рамките на заявените с исковата молба основание и размер. Ответникът от своя страна е представил писмени доказателства-електронни изявления, че е заплатил претендираната сума, чиято достоверност не е опровергана и кореспондира с останалия доказателствен материал, поради което настоящият състав намира за доказано, че въззиваемата страна е изпълнила надлежно задължението си по заплащане на претендираната сума, представляваща събрани суми по наложени платежи за периода от 01.08.2018г. до 30.09.2018г.  

         С оглед изложените мотиви съдът приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Възражението на въззивника относно несправедливия размер на присъдените в полза на въззиваемана страна разноски в първоинстанционното производство и противоречието им с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, направено за първи път във въззивната инстанция е несвоевременно и същата не следва да се произнася по него. Пропускът да се направи възражение по чл.78, ал.5 ГПК до края на устните състезания преклудира правото на страната да възразява за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение в по-късен момент, включително по повод на подадена молба по чл.248 ГПК. В този смисъл определение № 167 от 05.03.2012 г. по ч. т. д. № 119/2012 г., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК от състав на ВКС, І т. о. Въззивникът е разполагал с възможността да направи възражението си за прекомерност до приключване на устните състезания в първата инстанция, на което заседание и двете страни са били представлявани от упълномощените си адвокати, и е бил представен списък по чл.80 от ГПК, но същият не се е възползвал от тази възможност, поради което към настоящия момент това право е преклудирано.

         При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Същата е заявила искане за присъждане на разноски в настоящата инстанция, като е представила списък по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 1440лв. с ДДС. Същото е в съответствие с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г., с оглед на което не се явява прекомерно. Предвид това и на основание чл. 78 ал.3 вр. чл. 273 от ГПК, въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 1440 лева с ДДС, представляваща разноски по делото за един адвокат. 

Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд

 

Р Е Ш И:                 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 801 от 15.05.2019г., постановено по гр.д. № 4/2019 решение № 711 от 02.05.2018 г. на Русенски районен съд

ОСЪЖДААвтотех" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Нишава", бл. 134А, ет. 3 да заплати на  „Еконт Експрес" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Славянски" № 16, сумата от 1440 лева с ДДС, представляваща разноски по делото за един адвокат. 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: