О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
362
гр.
Велико Търново, 16.10.2020 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново,
ІХ–ти състав, в закрито съдебно
заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин Калчев
като разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. д. № 598/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 54, ал. 5
вр. чл. 197
– чл. 202 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на
адв. Д.Д. като пълномощник на П.Х.В., с адрес ***, против Разпореждане № Ц
2113-04-384#21/11.09.2020
г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – В. Търново, с което на
основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно административното производство по
заявление вх. № Ц 2113-04-384/14.05.2020 г. на жалбоподателя.
Жалбоподателят счита,
че обжалваното разпореждане е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалните
разпоредби на закона. Излага доводи, че в Кодекса за социално осигуряване /КСО/
не е предвидена зависимост между правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Сочи, че забраната на
чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО е възможна при положение, че органът е постановил
решение, с което е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в този
случай разполага с възможността по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО. Счита, че дори
да е налице фактическа връзка между производството по чл. 112 от Закона за
здравето това по отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, същата не
е на обусловеност/преюдициалност, тъй като резултатът от производството по
Закона за здравето не предопределя преценката за получаване на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и присъждане на
направените разноски.
Ответникът, Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че от това какъв ще е изходът на делото пред
НЕЛК ще се определи датата от която евентуално да се прекрати/продължи
изплащането на личната пенсия за инвалидност, датата от която ще се отпусне
пенсията за осигурителен стаж и възраст, както и ще се направи преценка кой
размер е по-благоприятен за лицето. Моли за потвърждаване на оспореното
разпореждане.
Съдът като взе предвид
доводите на страните и прецени доказателствата, съдържащи се в приложената административна
преписка, приема за установено следното:
От представената по
делото административна преписка е видно, че с разпореждане № **********/26.04.2013
г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 127,50 лв. със срок на инвалидността до 01.02.2016 г.
въз основа на Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК № 1729/02.04.2013 г., впоследствие
многократно изменяна и осъвременявана. През годините са представяни последващи
ЕР на ТЕЛК, въз основа на които лицето е продължило да получава лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. Последното такова ЕР е с № 2476/28.11.2018
г. на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД, с което на В. е определена трайно
намалена работоспособност 75 % с дата на инвалидност 01.02.2013 г. и срок на
инвалидността – 01.11.2021 г. Видно от данните по делото, от председателя на
медицинската комисия по чл. 98, ал. 4
от КСО към ТП на НОИ – В. Търново е подадена жалба до НЕЛК с изх. № 1029-04-956
от 16.01.2019 г. срещу ЕР на ТЕЛК № 2476 от 28.11.2018 г. относно оценката на
трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/. В жалбата е
налице позоваване на решение № 0195 от 15.01.2019 г. на Медицинската комисия,
според което не е постигнато единодушие относно законосъобразността и
правилността на ЕР на ТЕЛК № 2476 от 28.11.2018 г. След подаване на жалбата, с
разпореждане от 23.01.2019 г. на основание чл. 98, ал. 7 от КСО на
жалбоподателя е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в
размер на минималната пенсия за старост – 125,58 лв.
От приложеното към
административната преписка уведомление вх. № 1049-04-111/21.06.2019 г. на НЕЛК
е видно, че е образувано административно производство по чл. 112 от Закона за
здравето /ЗЗ/ срещу ЕР на ТЕЛК № 2476/28.11.2018 г., постановено на лицето П.Х.В.,
което е планирано за разглеждане на 09.06.2020 г.
Със заявление вх. № Ц
2113-04-384/14.05.2020 г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
При тази фактическа
обстановка е издадено процесното разпореждане, с което на основание чл. 54, ал.
1, т. 5 от АПК е спряно производството по заявление вх. Ц
2113-04-384/14.05.2020 г., подадено от П.Х.В. за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Административният орган е спрял административното производство
на основание, като е посочил, че ЕР на ТЕЛК № 2476/28.11.2018 г. е обжалвано от
медицинската комисия към ТП на НОИ пред НЕЛК, като отпускането на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст може да бъде извършено след произнасянето
на НЕЛК по обжалваното експертно решение и последващото изменение на
получаваната в момента лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 17.09.2020 г.
С вх. №
1011-04-2308/11.09.2020 г. в ТП на НОИ – В. Търново е получено ЕР №
2284/30.07.2020 г. на НЕЛК, с което се отменя ЕР на ТЕЛК № 2476 от 28.11.2018
г. и се връща преписката за ново освидетелстване. Предвид това с Разпореждане №
Ц1011-04-2308#1/21.09.2020
г. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряна от 11.09.2020 г. личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез
пощенски оператор на 29.09.2020 г., в преклузивния 14-дневен срок по чл. 197 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
От приложеното в
административната преписка уведомление от НЕЛК е видно, че към датата на
процесното разпореждане е съществувало образувано пред НЕЛК производство по
реда на чл. 112, ал.
1, т. 3 от ЗЗ с предмет – оспорване на законосъобразността на ЕР на
ТЕЛК № 2476 от 28.11.2020 г., което не е приключило с влязъл в сила акт. Наличието
на друго образувано административно/съдебно производство обаче не е достатъчно
условие за приложението на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК – необходимо е законосъобразното
издаване на акта на НОИ да не може да стане преди приключване на това
административно/съдебно производство.
Според настоящия състав
това условие е налице. Както жалбоподателят правилно сочи, образуваното
производство по оспорване на ЕР на ТЕЛК № 2476 от 28.11.2018 г. не може да
повлияе по никакъв начин на материалноправните предпоставки за отпускането на пенсия
за осигурителен стаж и възраст – наличието на осигурителен стаж и възраст, нито
пък върху елементите, въз основа на които се определя нейния размер, нито пък
има значение за датата на отпускането й, противно на твърденията на ответника. Следва
да се вземе предвид обаче, че текстът на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО съдържа
изрична забрана да се получават едновременно лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а според чл.
95, ал. 1, т. 4 от КСО пенсията се спира когато не се следва изплащането й на
основание чл. 101 и е по-неблагоприятната по размер. В тази връзка е и
разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от КСО, според която пенсия за инвалидност поради
общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От тези разпоредби е
видно, че едновременното получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е забранено, и ако
лицето вече има отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, то не може да
избира между двете пенсии. Ако обаче на лицето първо е отпусната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, какъвто е настоящия случай, то на основание
чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО за административния орган съществува задължението при
отпускането и на пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде спряна тази от
двете пенсии, която е по-неблагоприятна като размер. Предвид това, от спора
относно законосъобразността на експертното решение на ТЕЛК пряко зависи
съществуването и окончателния размер на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване, а това пряко обуславя преценката коя пенсия е по-благоприятна по
размер за лицето – тази за осигурителен стаж и възраст или тази за инвалидност
поради общо заболяване, като на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО при условията
на обвързана компетентност административният орган следва да спре тази от двете
пенсии, която е по-неблагоприятна по размер, от датата на отпускане на новата
пенсия, която е несъвместима – чл. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж.
В подкрепа на изложеното
дотук е и разпоредбата на чл. 98, ал. 10 от КСО, според която пенсията по ал. 7
/каквато е била отпусната на жалбоподателя поради оспорването на експертното
решение на ТЕЛК/ не може да се получава заедно с друга пенсия.
С оглед на така
констатираното съдът намира, че производството по издаване на разпореждане за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст правилно е било спряно до
издаване и влизане в сила на ново експертно решение на органите на медицинската
експертиза и изменение на отпуснатата лична пенсия поради инвалидност поради
общо заболяване.
Съгласно чл. 142, ал. 1
от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява
към момента на издаването му. Предвид това не следва да се обсъжда впоследствие
издаденото Разпореждане № Ц1011-04-2308#1/21.09.2020 г., с което на основание
чл. 95, ал. 2 от КСО е спряна от 11.09.2020 г. личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на жалбоподателя, който акт подлежи на самостоятелно
обжалване.
Водим от горното и на
основание чл. 200, ал.1
вр. чл. 202 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Х.В., с
адрес *** против Разпореждане № Ц 2113-04-384#21/11.09.2020 г., издадено от
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: