№ 3379
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Д. Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100504362 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4362/2025 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София срещу решение №23440 от
28.12.2024 г постановено по гр.д.№29463/24 г на СРС , 161 състав , в частта , с която са
отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.79 ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Е. В. В. ЕГН ********** и А. В. В. ЕГН
********** от гр.София дължат по половината от сумата от 40,35 лева – главница за дялово
разпределение за периода м.09.2020 г – м.04.2022 г за ап.№7 в гр.София ж.к.**** , аб.
№363347, ведно със законната лихва от 17.10.2023 г до окончателното заплащане на сумата ;
и сумата от 9,51 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.11.2020 г –
04.10.2022 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№32196 от 27.10.2023 г по ч.гр.д.№57054/2023 г на СРС , 161 състав ; както и в частта за
разноските ;
- по въззивна жалба на Е. В. В. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение на
СРС , но в частта , в която е признато за установено по искове с правно основание чл.422
ал.1 ГПК във чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София “ ЕАД
гр.София срещу В. , че същата дължи половината от следните суми : 2013,60 лева–
незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2020 г – м.04.2022 г за ап.№7 в гр.София
ж.к.**** аб.№363347, ведно със законната лихва от 17.10.2023 г до окончателното заплащане
1
на сумата ; 311,78 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.08.2021 г –
04.10.2023 г ; ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№32196 от 27.10.2023 г по ч.гр.д.№57054/2023 г на СРС , 161 състав ; както и в частта за
разноските .
Въззивникът „Топлофикация София “ ЕАД гр.София излага доводи за неправилност на
решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като е легитимиран да претендира
главницата за дялово разпределение по чл.36 във вр.чл.22 от ОУ /2016 г/ и чл.61 от
Наредбата №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването .
Въззивникът Е. В. В. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от
нея част/ , тъй като не е потребител на топлинна енергия . Потребител на топлинна енергия
за процесния имот е А. В. , който е подал молба-декларация и му е открита партида . Не се
дължат лихви за забава , защото „сумите не са публикувани“ и няма данни за покана до
длъжника .
А. В. В. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „Топлофикация
София“ ЕАД . Това дружество не е легитимирано да претендира сумите за дялово
разпределение . Липсват договорни отношения между страните за въпросните суми и
дружеството не е доказало „уговорен и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на
услугата“ .
„Топлофикация София “ ЕАД гр.София е подало писмен отговор , в който оспорва
въззивната жалба на Е. В. В. и изразява съгласие с мотивите на СРС в тази им част .
Третото лице “Нелбо” АД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците
„Топлофикация София “ ЕАД и Е. В. на 02.01.2025 г и на 03.02.2025 г е обжалвано в срок
съответно на 16.01.2025 г /по ел.поща/ и на 17.02.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
Въззивната жалба на Е. В. е неоснователна .
Правилно СРС е приел , че В. е потребител на топлинна енергия за процесния имот съгласно
чл.153 ЗЕ . Същата е съсобственик на имота според представен по делото договор за
продажба на имот по НДИ /отм./ и удостоверения за наследници на родителите си .
2
Недоказани за твърденията на В. , че брат й А. В. е подал молба-декларация са откриване на
партида . Данни за това липсват, при което е без значение на кой от съсобствениците е
открита партида и на чие име са издавани съответните съобщения и фактури . Партидата на
В. може да е открита служебно от ищеца .
Според чл.33 ал.1 от приложимите ОУ /2016 г / месечните задължения за доставена топлинна
енергия се дължат в 45-дневен период , след изтичане на периода , за който се отнасят. Не е
необходимо публикуване на месечните сметки в интернет сайта на ищеца , както беше по
ОУ /2014 г/ . Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат
лихви за забава не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща
фактура за периода .
Въззивната жалба на Топлофикация София “ ЕАД е частично основателна .
Не могат да се споделят мотивите на СРС , че ответниците не дължат главница за дялово
разпределение , защото съгласно чл.186 ал.2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по
тегленето и меренето й са в тежест на продавача ; съответно уговорките в ОУ за заплащане
на дялово разпределение са неравноправни и нищожни .
Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника
съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ /2016 г/ . Услугата „Дялово разпределение“ е възмездна
(арг. от разпоредбата на чл.140 ал. 5, т.8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл.139
ал.2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по
чл. 139а ЗЕ. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител
се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните
собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово разпределение – чл.
139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия
купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец
(чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен
по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Чл.36 ал.2 ОУ не може да се тълкува в смисъл , че ищецът трябва да уговори индивидуално
и да съобщи на всеки отделен потребител ред и начин за заплащане на услугата дялово
разпределение . В случая ищецът е установил общ ред за заплащане на дяловото
разпределение заедно с дължимите суми за топлинна енергия и така са издавани съответните
съобщения към фактури , общи фактури и кредитни известия .
Следва да се отбележи , че дяловото разпределение – особено във вида , в който съществува
в българското законодателство – обслужва по-скоро интересите на потребителите за битови
нужди в етажна собственост , а не интересите на топлопреносното предприятие. Последното
доставя топлинна енергия на цялата етажна собственост с мрежата си до общия топломер и
принципно има интерес потребителите в ЕС да заплащат заедно и общо тази топлинна
3
енергия , още повече , че след общия топломер и абонатната станция вътрешните тръби са
обща част на етажната собственост , а радиаторите са индивидуална собственост на
съответните собственици .
Идеята за общо заплащане на топлинната енергия доставяне на етажни собствености се
отхвърля от широки кръгове в обществото , като причините са недоверие между
собствениците , незадоволително функциониране на управлението в етажните собствености
, твърде различните финансови възможности и поведение при заплащане на сметките от
етажните собственици и пр . Всички тези причини са извън поведението на
топлопреносното дружество , а касаят това на потребителите на топлинна енергия . Именно
по тази причина у нас от много години е наложена системата на дяловото разпределение ,
но трябва да се отбележи , че ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването допускат доста хипотези
, в които в етажната собственост може да няма дялово разпределение във вида , които е най-
често срещан /т.е. същото изобщо не е задължително / . Например , в чл.149 ал.1 т.4 ЗЕ
съществува фигурата на асоциация на клиенти на топлинна енергия /особено юридическо
лице, подобно на етажна собственост-юридическо лице/ , чрез която като страна по писмен
договор да се закупува общо топлинна енергия и разходите да се разпределят между
членовете на асоциацията , без топлопреносното предприятие да оказва влияние на този
процес . В чл.149 ал.1 т.5 и т.6 ЗЕ се визира доставчик на топлинна енергия , който е
различен от преносното дружество субект и на практика също е посредник при
закупуването на топлинна енергия , която закупува “на едро“ от преносното предприятие и
след това я препродава на крайни потребители .
И двете правни конструкции са по-скоро мъртва буква на закона , но ясно показват смисъла
и значението на дяловото разпределение и защо чл.186 ал.2 ЗЗД няма никакво отношение
към процеса на доставка на топлинна енергия поради „теглене“ и „мерене“ по общата уредба
на договора за покупко-продажба . При наличие на специална уредба в закон не може да
се прилагат общи норми , още по-малко може да се разсъждава , че правна норма е
„неравноправна“ или разпоредби от одобрени ОУ , които следват специалното
законодателство са неравноправни и нищожни по ЗЗП .
В случая исковете за главница за дялово разпределение са доказани по основание и размер с
наличните по делото писмени доказателства и приетата пред СРС ССЕ и след частична
отмяна на решението на СРС трябва да се уважат .
Решението на СРС като краен резултат е правилно и трябва да се потвърди в частта , в която
са отхвърлени исковете за лихви за забава върху главницата за дялово разпределение . Чл.36
от ОУ /2016 г/ не посочва срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за
дялово разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва
уговорен падеж на вземането , респ.на покана до ответника съобразно изискването на чл.84
ал.2 ЗЗД .
С оглед изхода на делото ответниците дължат допълнителни разноски пред СРС и в
заповедното производство /посочени като обща сума/ . Е. В. дължи разноски пред СГС по
компенсация . А. В. дължи разноски пред СГС . „Топлофикация София“ ЕАД дължи
4
адвокатски възнаграждения на адвокатите на ответниците пред СГС за безплатна защита .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №23440 от 28.12.2024 г постановено по гр.д.№29463/24 г на СРС , 161
състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.79 ал.1 ЗЗД да бъде
признато за установено , че Е. В. В. ЕГН ********** и А. В. В. ЕГН ********** от
гр.София дължат по половината от сумата от 40,35 лева– главница за дялово разпределение
за периода м.09.2020 г – м.04.2022 г за ап.№7 в гр.София ж.к.**** , аб.№363347, ведно със
законната лихва от 17.10.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №32196 от 27.10.2023 г по ч.гр.д.
№57054/2023 г на СРС , 161 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********
гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.79 ал.1 ЗЗД , че Е. В. В. ЕГН
********** и А. В. В. ЕГН ********** от гр.София дължат по половината от сумата от
40,35 лева– главница за дялово разпределение за периода м.09.2020 г – м.04.2022 г за ап.№7
в гр.София ж.к.**** , аб.№363347, ведно със законната лихва от 17.10.2023 г до
окончателното заплащане на сумата ; за които суми е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №32196 от 27.10.2023 г по ч.гр.д.№57054/2023 г на СРС , 161
състав
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , с която е признато за установено ,
че Е. В. В. ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД половината от следните
суми : 2013,60 лева– незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2020 г – м.04.2022 г за
ап.№7 в гр.София ж.к.**** аб.№363347, ведно със законната лихва от 17.10.2023 г до
окончателното заплащане на сумата ; и 311,78 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 15.08.2021 г – 04.10.2023 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК №32196 от 27.10.2023 г по ч.гр.д.№57054/2023 г на СРС , 161
състав ; както и Е. В. В. и А. В. В. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 511,97 лева разноски пред СРС и 93,06 лева разноски в заповедното производство .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , с която са отхвърлени исковете на
„Топлофикация София“ ЕАД да се признае за установено на основание чл.422 ГПК във
вр.чл.86 ЗЗД , че Е. В. В. ЕГН ********** и А. В. В. ЕГН ********** от гр.София дължат
по половината от сумата от 9,51 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.11.2020 г – 04.10.2022 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
5
чл.410 ГПК №32196 от 27.10.2023 г по ч.гр.д.№57054/2023 г на СРС , 161 състав
ОСЪЖДА Е. В. В. ЕГН ********** и А. В. В. ЕГН ********** от гр.София да заплатят на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София допълнително суми от по 2,31 лева
разноски пред СРС и в заповедното производство .
ОСЪЖДА Е. В. В. ЕГН ********** да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* гр.София сумата от 124,31 лева разноски пред СГС /по компенсация/.
ОСЪЖДА А. В. В. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* гр.София сумата от 91,06 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв на адвокат И. А. Н. от АК-София №**** сумата от 1,60 лева адвокатско
възнаграждение пред СГС .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв на адвокат Д. Й. Ч. 57,18 лева адвокатско възнаграждение пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Решението е постановено при участието на “Нелбо” АД гр.София като трето лице помагач
на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6