Решение по дело №125/2018 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 август 2019 г. (в сила от 17 септември 2019 г.)
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20181890200125
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

гр.Сливница  26 август 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                Председател: АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

при секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 125 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

М.А.Г. ***, ЕГН: ********** е подала жалба срещу наказателно постановление № 51348П от 06.12.2017г., издадено от началник РУ на МВР-гр.Сливница, с което й е наложено административно наказание “глоба” в размер на  300 /триста/ лева, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето / ЗЗДет/ за нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 ЗЗДет.

В жалбата си заявява, че оспова процесното НП. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административно- производствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби и неизяснена фактическа обстановка, поради което претендира отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован не се вява, представлява се. Твърди се, че е осигурила пълнолетен придружител за сина си, а именно братовчедка му – Лилия Петрова, която разполагала с декларация, подписана от нея.

Ответната по жалбата страна – РУ Сливница, редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител, не взема становище по жалбата, представя административнонаказателната преписка.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то фактическа страна следното:

На 25.11.2017г., в изпълнение на полицейска операция и контрол на присъствие на деца, под 18 години на обществени места след 22,00ч., свидетелите  Станимир И. и Ц.К., полицейски служители, установили в централната част на гр. Драгоман, на площада, пред общината в 22,55ч. група деца. Извършили проверка на документите им за самоличност и завели всички под 18години, без придружител или родител в полицейския участък Драгоман, включително и Стефан Евгениев Герасимов – 17г. Повикали на място, жалбодателката, М.Г., майка на Стефан Герасимов, съставили й АУАН №1348П/25.11.2017г.  от свидетеля Станимир И., в присъствието на свидетеля Ц.К., подписан от жалбоподателката без отбелязани възражения. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление № 51348П от 06.12.2017г., издадено от началник РУ на МВР-гр.Сливница, с което й е наложено административно наказание “глоба” в размер на  300 /триста/ лева, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето / ЗЗДет/ за нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 ЗЗДет.

В хода на съдебното следствие е разпитана св.Лилия Петрова, която заявява, че е притежавала декларация от жалбодателката, в качеството й на родител, да придружава , братовчед си - Стефан Евгениев Герасимов – 17г., след 22,00ч. за инкриминираната дата. Показанията й се подкрепят от свидетелските показанния на Стефан Евгениев Герасимов – 17г. И двамата свидетелстват, че полицейските служители не са искали и да погледнат разрешението, което притежавала св.Петрова.

В качеството на свидетел е разпитана и И.Л., инспектор ДПС, която свидетелства, че че при извършването на проверката, лицата изрично се запитват дали имат придружител. Въпреки, че не си спомня дали точно тя е задала този въпрос на св. Стефан Герасимов, свидетелства, че инструкциите в тези случаи са такива и при отрицателен отговор, лицата под 18 години се водят в полицейския участък, за да бъдат предадени на родителите им.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Станимир И., Ц.К., Лилия Петрова , Стефан Герасимов и И.л., както и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение №1348П/25.11.2017г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 51348П от 06.12.2017г., началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съгласно императивната норма на чл. 8, ал. 3 от ЗЗД родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 часа, ако детето не е навършило 14-годишна възраст (както е в случая), съответно след 22,00 часа, ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Според алинея 4 ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 часа, ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. По смисъла на чл. 2 от ЗЗД дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лева, съгласно чл.45, ал.3 от ЗЗД. Изпълнителното деяние по чл. 45, ал. 3 от ЗЗД включва в условията на кумулативност, както неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 3 от ЗЗД, така и неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД. Това изключва хипотезата на алтернативност, тъй като при изпълнение на едно от тези задължения по чл. 8, ал. 3 или по ал. 4 от ЗЗД няма да е налице нарушение, в каквато насока е константната съдебна практика по този състав. Субект на нарушението по чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето е родителят, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете.

Съдът установи по категоричен и безспорен начин, посредством събраните в производството доказателства, че детето Стефан Евгениев Герасимов  - син на жалбоподателката М.Г., е бил придружаван на 25.11.2017 г., около 22.55 часа, когато е била извършена полицейска проверка спрямо него, от пълнолетната свидетелка Лилия Петрова. Този факт, се потвърждава от обясненията на самия непълнолетен, от показанията на свидетелка Лилия Петрова и дори от показанията полицейските служители, които си спомнят че в групата е имало и пълнолетни лица и не могат да заявят категорично, дали са попитали Стефан Герасимов, дали е придружаван от пълнолетно лице. Полицейските служители не са изпълнили задължението си да съберат информация дали Лилия Петрова е оправомощена да придружава непълнолетното лице. Чл.8, ал.7 ЗЗДет повелява, че родителят, настойникът, попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б, ал. 2. Осъщественото в разпоредбата препращане е към текста на чл.5б, ал.2 ЗЗДет, която от своя страна препраща към Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места /приета с МПС № 165/25.07.2003 г. и обн. ДВ бр.68/01.08.2003 г./. В тази наредба обаче липсват каквито и да изисквания за необходимост от някакъв изричен писмен документ, с който придружителят на дете да доказва, че е „придружител". В случая за това обстоятелство няма предвидено законово изискване да се представи документ и за всеки конкретен случай следва да се установи едно дете дали има придружител по данни на самото дете, на придружителя и на родителя, за което следва да се снемат писмени сведения от тях или декларации, което както бе установено, в настоящия случай не е сторено. В посочената Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места няма регламентация за начина на упълномощаване на пълнолетно лице за придружител на непълнолетно лице. След като няма въведено законово изискване за писмено или друго отразяване в документ на волята на родителя-упълномощител, валиден се явява дори устният начин на упълномощаване на лице за придружител. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че на непълнолетното лице е бил осигурен пълнолетен придружител след 22.00 часа, поел ангажимент пред родителите да придружава непълнолетния им син, докато се намира извън дома си. От горното се налага изводът, че жалбоподателката не е допуснала вмененото и нарушение.

 

Воден от горното, съдът

 

                                                                                    Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ постановление № 51348П от 06.12.2017г., издадено от началник РУ на МВР-гр.Сливница, с което на М.А.Г. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание на основание чл.185 ЗДвП,  “глоба” в размер на  300 /триста/ лева, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето / ЗЗДет/ за нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 ЗЗДет.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред АС – София област .

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: