Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на тринадесети
декември през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Д.Б. като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 704 по описа на Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение
№ 1005 от 27.06.2018 г по гр. дело № 8916/2017 г
по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОБЯВИЛ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на ЕТ „****“ със седалище
и адрес на управление: с. ****, ул. „****“ № *, общ. ****, ЕИК: ****, Договор за покупко-продажба, обявен за
окончателен с влязло в законна сила Решение №1149 от 18.07.2016г. по гр.д. №
3276/2016 г. по описа на Плевенски районен съд, по силата на който ЗКПУ „****“, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление с. ****, общ. ****, обл. Плевен, представлявано от С.А. продава на „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. ****№ 5, представлявано от Ц.А., следните недвижими имоти, находящи се в землището
на с. ****, общ. ****, обл. ****:1.НИВА с площ от 8.837дка, трета категория, м.
„***”, представляваща имот № 109021, при граници и съседи: имоти № № 109013;
109014; 300111; 109020; 109008; 109012; 2.НИВА с площ от 8.452дка, четвърта категория,
м. “Одерец”, представляваща имот № 027025, , при граници и съседи: имоти № №
027035; 027042; 027043; 027006; 027026; 300007; 3.НИВА с площ от 8.000дка,
трета категория, м. “***”, представляваща имот № 106022, при граници и съседи:
имоти № № 106023; 300040; 200031; 106002 и 4.НИВА с площ от 5.871дка, трета
категория, м. “Под село”, представляваща имот № 074023, при граници и съседи:
имоти № № 074024; 074002; 074003; 074022; 900087.Съдът се е произнесъл и по
въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу
решението е постъпила от „****“
ООД. Възразява се ,че решението е неправилно и незаконосъобразно.Възразява се,
че към датата на подаване на исковата молба ищецът пред РС е имал качеството на
кредитор по отношение на ЗКПУ „**** ,но към датата на постановяване на решението вече е бил изгубил
това качество, за което рещаващия съд не е бил уведомен. Възразява се ,че след
постановяване на решение по гр. дело № 3276/2016 г на РС – Плевен за
обявяване за окончателен на ****ния
предварителен договор , имотите,
предмет на същия, са били прехвърлени на трети лица от **** ООД като
вписванията на тези сделки предхождат подаването на исковата молба по чл. 135 от ЗЗД, поради
което приобретателите на имотите не могат да отговарят със същите за задължения
на кооперацията. Признава се обстоятелството, че представляващите на страните
по предварителния ****ен договор са братя. Заявява се обаче,че към момента на
постановяване на атакуваното решение ищецът вече не е имал качеството на
кредитор по отношение на кооперацията и е изгубил своята активна легитимация в
този смисъл. Претендира се отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли
предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че РС
е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и
законосъобразно решение. В представения писмен отговор се твърди, че качеството
на кредитор на ищеца пред Пл РС е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 19.09.2016 г по ч.гр.дело № 4011/2016 г на РС
– Плевен. Възразява се, че в хода на производството по изп. Дело № 684/2016 г
на ЧСИ В.С. въззивникът се е разпоредил с имотите си чрез предварителни
договори и имотите са продадени на роднини по права и съребрена линия.
Възразява се, че ,видно от справка от имотния регистър, ****ните имоти са
сменили собственика си по силата на нот. Акт № 180 от 10.05.2017 г на нотариус П.Ц. като при сделката пълномощник на
приобретателя е лице в родствени връзки
с представляващите страните по делото.Възразява се, че действително с
постановление от 24.04.2018 г по изп. Дело № 201781504001176 на въззиваемата
страна са възложени 2 бр. поземлени
имоти, но те са различни от имотите, които са предмет на ****ния предварителен
договор. Претендира се потвърждаване на атакуваното
решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за относителна
недействителност на ****ния предварителен договор съобразно изискванията на чл. 135 от ЗЗД
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Пл РС е приел, че по делото е безспорно, че
през м. юли 2014 г. е бил сключен договор за наем на земеделска земя, по силата
на който наемодателят (ЕТ "****") отдава за временно ползване
земеделска земя на наемателя (ЗКПУ "***") срещу задължението на
последния да плаща наемна цена за срока на договора в размер на 5 391, 70 лв.
(договор за наем, л. 10).
Поради неизпълнение от
страна на длъжника на свое изискуемо парично задължение, произтичащо от
горепосочения договор, в полза на ищеца е бил издаден изпълнителен лист № 4 974/19.06.2016 г.
въз основа на издадена Заповед за изпълнение № 2617/03.06.2016 г. и ч. гр. д. №
4 011/2016 г. по описа на Районен съд – Плевен.
По делото е било безспорно, че на 25.02.2016 г. е бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба между ответниците, който впоследствие е бил обявен
за окончателен с влязло в сила Решение № 1 149 от 18.07.2016 г. по гр. д. № 3
276/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен (съдебно решение, л. 79-85).
Видно е било от представеното и
прието като годно писмено доказателство Удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки с изх. № 11-31/25.05.2018 г., че председателят и представляващ продавача
ЗКПУ "***" – С.А. и управителя на дружеството-купувач "****"
ООД са роднини по съребрена линия от втора степен - братя (удостоверение, л.
113).
РС е приел, че с предявяването на иск с правно основание чл.
135 от ЗЗД кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо се в правната
възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното
увреждащо действие или да упражни правото по вземането си без да се зачитат
разпоредителните действия на неговия длъжник. За да се уважи иска, ищецът
следва да докаже в условията на пълно и главно доказване качеството си на
кредитор, увреждащия характер на извършените от длъжника правни действия, както
и знание за този характер от страна на последния.
По отношение на първата предпоставка, предвид установените факти по
делото, РС е приел , че в производството
пред него се установява, че ищцовата
кооперация има качеството на кредитор по отношение на ответника ЗКПУ "****"
по смисъла на разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД. Ищецът е кредитор по отношение на
единия ответник, по силата на валидно сключен между тях договор за наем на
земеделска земя. ЕТ „****“ има качеството на паричен кредитор, а неговото
вземане е изискуемо и ликвидно. Втората предпоставка от фактическия състав на
иска по чл. 135 от ЗЗД изисква правните действия на длъжника да са увреждащи по
отношение на неговия кредитор. Според практиката на ВКС (Решение №
224/30.10.2014 г., постановено по гр. д. № 2 310/2014 г., III г.о. по описа на
ВКС) увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се осуетява
или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. ****ната сделка, а именно предварителният договор за
покупко-продажба на земеделска земя, обявен със влязло в сила съдебно решение
за окончателен, е увреждаща за ЕТ "***". Разпореждането с недвижимите
имоти от страна на ответника ЗКПУ "Напредък - 2000" лишава ищцовото
дружество от възможността да удовлетвори своя легитимен интерес чрез насочване
на принудително изпълнение върху тези вещи. На трето място, за да бъде уважен
искът по чл. 135 от ЗЗД, е необходимо да е доказано наличието на знание у
длъжника относно увреждащия ефект на сключената от него сделка. Знанието у
длъжника е налице, когато той знае, че има кредитор и действието му уврежда
правото на кредитора (в този смисъл Решение № 639/06.10.2010 г., постановено по
гр.д. № 754/ 2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 45/01.06.2011 г., постановено
по г.д. № 450/2010 г., III г. о. на ВКС и др.).
За да бъде основателен иска по чл. 135, изр. 2 от ЗЗД, според РС, е
необходимо в ****а да бъде доказано наличие на знание и у съдоговорителя на
длъжника, тъй като в конкретния случай увреждаща сделка е от типа на
възмездните двустранни сделки. Съгласно презумпцията, установена в разпоредбата
на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, знанието се предполага, ако третото лице и длъжника
са съпрузи или се намират в родствени отношения от кръга на посочените в цитираната
разпоредба. По делото е било установено,според РС, че такива са налице между представляващите
юридическите лица - страни по атакуваната сделка. Слави Алексиев - председател
на ЗКПУ "***", дружеството-продавач по ****ната покупко-продажба, и Ц.А.
- управител на "****" ООД, дружеството-купувач, са роднини по роднини
по съребрена линия от втора степен, а именно братя.
С оглед на изложените доводи и като е взел предвид, че са
установени всички предвидени в чл. 135, ал. 1 от ЗЗД предпоставки за уважаването
на отменителния иск, РС е счел, че
претенцията на ЕТ „****“ за обявяване относителна недействителност на
предварителен договор за покупко-продажба, сключен между ответниците на
25.02.2016 г. и обявен за окончателен с Решение № 1 149/18.07.2016 г.,
постановено по гр. д. № 3 276/2016 г. по описа на РС – Плевен за 2016 г.,
е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Последващите прехвърлителни сделки, според РС, са ирелевантни за настоящия спор. Според РС атакуването им с иск по чл.135 от ЗЗД е също възможно в друго производство.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно
РС е
изложил мотиви, които се споделят изцяло от въззивния
съд и не следва да се преповтарят, във вида, в който са изложени. Увреждащо кредитора е всяко правно или фактическо
действие на длъжника, с което се осуетява или затруднява осъществяването на
правото на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество. Без значение
е дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се
удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда само от относителна
недействителност, която лесно може да се преодолее, като длъжникът изплати
задължението си към кредитора или искът на кредитора за вземането бъде отхвърлен.В
конкретния случая се касае за предварителен договор за продажба като въззивният
състав приема, че такъв договор може да бъде предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД доколкото това е правно действие на
длъжника за поемане на облигационно задължение, относно което при неизпълнение
е предвиден ред по чл. 19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на сключения предварителен
договор за окончателен и в този смисъл това представлява действие, което
рефлектира върху възможността на кредитора да се удовлетвори. Целта на чл. 135
от ЗЗД е да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали възможността
за удовлетворяване на кредитора и в този смисъл съдебната практика е трайна и
непротиворечива.
Неоснователно е възражението
във въззивната жалба относно липсата на качествата на кредитор у ищеца пред
първата инстанция към датата на постановяване на съдебното решение. Следва да
се отбележи, че постановлението за възлагане на ЧСИ Т.К. от 24.04.2018 г
по изп. Дело № 201781504001176, влязло в сила на 9.05.2018 г, е било
налице към провеждането на последното съдебно заседание по делото на
първоинстанционния съд, чието решение се атакува и е могло да бъде посочено от
страната. ЗКПУ „****“ е било страна по
това изпълнително дело. Дори и да се приеме, че въззивникът пред Пл ОС не е
могъл да посочи това постановление преди приключване на първоинстанционното
производство, то с него не се опровергава качеството на кредитор на ЕТ **** по
отношение на кооперацията. По делото са налице доказателства, че изпълнителното
производствно по издадения изпълнителен лист в резултат на проведено заповедно
производство , е инициирано пред ЧСИ В.С.. Представеното с отговора на
въззивната жалба постановление е на ЧСИ Т.К. и от същото не може да се направи
извод, че взискател е ЕТ ****. Може да се направи извод, че ЕТ е купувач на
публична продан с внесен задатък и размер на цената. Съгласно чл. 489 ал.1
предл. последно от ГПК взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава
неговия размер. При наличието на дозателства за размера на вземането на ЕТ ****
по делото и с оглед цената на имотите при пуБличната продан и законово
регламентирания размер на дължимия задатък, не може да се направи категоричен
извод, че ЕТ **** е бил взискател по изпълнителното дело на ЧСИ Т.К., а още по
малко, че се касае до удовлетворяване на същото вземане. В този смисъл
възражението на въззивника за липсата на
качество на кредитор остава недоказано.
Следва да се отбележи, че са
неотносими към спора разсъжденията в постъпилия отговор на въззивната жалба
относно последващите сделки след обявяване на предварителния договор за
окончателен, както и по отношение на имотите, предмет на постановлението за
възлагане на ЧСИ Т.К.. Идентичността на имотите по предварителния договор и
тези, възложени на ЕТ **** по постановлението от 24.04.2018 г няма отношение
към съществото на спора. Съществено е единствено обстоятелството относно
наличието на качеството на кредитор на ЕТ.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение . При този изход
на спора следва да се осъди въззивника да заплати на другата страна деловодни
разноски за въззивната инстанция в
размер на 200 лв адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ № 1005 от 27.06.2018 г по гр. дело № 8916/2017 г
по
описа на Плевенски районен съд
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. ****№ *, представлявано от Ц.А. ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „****“ със седалище и адрес на
управление: с. ****, ул. „****“ № *, общ. ****, ЕИК: **** деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :