Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
14.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе,
II-ри състав, в публичното заседание на шестнадесети юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия:
Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 636 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 148, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).
Образувано
е по жалба на „Алекстрейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище: с. Николово, област
Русе, представлявано от А.С. – управител, против Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени
суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни
добавки и инвентар, издаден на 13.09.2019 г. от Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните (ОДБХ) - Русе, в частта, с която е определена оценка
и обезщетение за унищожени 4533 бр. свине, собственост на „Алекстрейд“ ООД.
В
жалбата се твърди, че размера на обезщетението на стойност 698 728.00 лева
за унищожени 4533 бр. свине е неправилно определен и не отговоря на
изискванията на чл. 144 ал. 1 т. 1 ЗВМД. Липсвали каквито и да било мотиви, от
които да стане ясно как е определен размера на обезщетението, което опорочавало
акта и го прави незаконосъобразен. Счита, че цените, по които е определено
обезщетението за животни не са „пазарни цени“ по смисъла на чл. 144 от ЗВМД.
Позовавайки се на изготвено експертно становище, възложено от самия
жалбоподател, претендира акта да бъде изменен, като съдът увеличи размера на
дължимото обезщетение за унищожените животни от 698 728.00 лева на 1 161 730.19
лева или общо по акта в размер на 1 170 637.93 лева.
В
с.з. от 16.07.2020 г. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, прави
изменение на петитума на жалбата относно претендирания размер на обезщетението,
като претенцията е до размера на пазарната стойност на унищожените животни,
установен със заключението по съдебно-оценителна експертиза, приета в с.з. на
04.06.2020 г., а именно – 1 232 543.20 лева.
Претендира
и присъждането на направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските и приложени доказателства за реалното им заплащане (л. л. 275 и 277
от делото).
Ответникът
в производството – Директорът на ОДБХ - Русе, в писмен отговор на жалбата вх. №
3926 от 04.11.2019 г. по описа на съда (л. л. 38 – 42 от делото) и в писмени
бележки вх. № 2576 от 28.07.2020 г., депозирани чрез упълномощен процесуален
представител – адв.С.Г., излага становище за неоснователност на жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена по подробно изложени съображения.
По фактите
В
периода 23-30.07.2019 г., в изпълнение на Заповед № 679/20.07.2019 г. на
Директора на ОДБХ – Русе, в животновъден обект с рег. № 7057А-002, находящ се в
с. Николово, местност „Липата“, област Русе, са били умъртвени общо 4533 бр.
животни, собственост на „Алекстрейд“ ООД,
тъй като след извършено лабораторно-диагностично изследване на свине от
животновъдния обект на 19.07.2019 г. с Протокол от изпитване № 0936/АЧС/ от
същата дата, е установен геном на вируса „Африканска чума по свинете“. За
умъртвяването, респ. загробването на свинете са били съставени и съответните
протоколи по реда на чл. 143 ал. 4 от ЗВМД, удостоверяващи броя, теглото,
възрастта и предназначението на унищожените животни. Протоколите са представени
по делото (л. л. 10 - 28 от преписката).
На 02.08.2019 г. на основание чл. 147, ал. 1 от ЗВМД и чл. 9, ал. 1 от
Наредбата, „Алекстрейд“ ООД подава заявление до Директора на ОДБХ - Русе,
с което иска изплащане на обезщетение за 4533 бр. свине, унищожени поради
заболяването „Африканска чума по свинете“, установено с Протокол от изпитване
изх. № ДДД-02-2206/19.07.2019 г. на Изпитвателна лаборатория „Екзотични и
особено опасни инфекции“ при НДНИВМИ, гр. София (л. 1 от преписката).
В отговор на писмо с
искане за предоставяне на информация, необходима за изплащане на обезщетение по
ЗВМД, отправено до НСИ от Изпълнителния директор на БАБХ – София, с Писмо изх.
№ 07-04-784 от 26.08.2019 г. на Председателя на Националния статистически
институт (НСИ) е била предоставена следната информация, отнасяща се до цени на
производител на живи животни от рода на свинете за м. юни 2019 г., важащи за
цялата територия на Р България:
|
№ по |
Показател |
Измерителна |
Средна цена |
|
ред |
|
единица |
|
|
1 |
Прасета - млади, до 20 кг. (до 2 месеца) |
лева/тон |
4 823,35 |
|
2 |
Прасета млади, от 20
до 50 кг. (от 2 до 4 месеца) |
лева/тон |
3 145,80 |
|
3 |
Свине с тегло от 50 до
80 кг. (от 4 до 8 месеца) |
лева/тон |
1 732,00 |
|
4 |
Свине с тегло от 80 до 110 кг. (над 8 месеца) |
лева/тон |
2 502,86 |
|
5 |
Свине с тегло над 110 кг. за угояване |
лева/тон |
1 795,31 |
|
6 |
Свине - майки за разплод |
лева/брой |
245,09 |
В информацията, предоставена от НСИ е посочено, че
данните са от тримесечното Наблюдение за
цените на производител в селското стопанство. Цената е средна за страната и
не включва разходи за доставка, съхранение, транспорт и други подобни,
възникнали при продажбата на селскостопанските продукти/животни. Цената не
включва получените субсидии (ако има такива), ДДС и други. Посочено е, че
методологията на наблюдението осигурява представителни данни за цените
единствено на национално ниво. Цени на селскостопанските животни по породен
състав не се наблюдават (л.л.8-9 от преписката.
Същата информация е предоставена и по искане на настоящия съдебен състав
(л. 79 от делото).
На 01.08.2019 г. със
Заповед № РД11 - 1578 Изпълнителният директор на БАБХ – София, на основание чл.
5, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 31, т. 2 от Устройствения правилник на БАБХ и
Докладна записка вх. № 11772 от 01.08.2019 г., е упълномощил Директора на ОДБХ
– Русе да сключи договор с лицензиран оценител с предмет: „Определяне на
пазарна цена, съгласно чл.144, ал. 1 от ЗВМД за унищожените в животновъдни
обекти с: № 7057А-001, № 7057А-002 в с. Николово, общ. Русе, обл. Русе, №
7069А-001 в с. Бръшлен, общ. Сливо поле, обл. Русе и № 7065А-0001 в с. Голямо
Враново, общ. Сливо поле, обл. Русе, свине при ликвидиране на огнището на
„Африканска чума по свинете“. Определена е и максималната обща стойност на
ангажимента по договора (л. 148 от делото).
По делото липсват и
не са представени писмени доказателства за изготвяне на възлагателно писмо за
изготвяне на оценка от лицензиран оценител от страна на директора на ОДБХ –
Русе по отношение на унищожените животни в животновъдния обект на „Алекстрейд“ ООД, въпреки изричното упълномощаване
в тази насока с цитираната заповед, съответно липсват
данни да е била изготвена експертна оценка от лицензиран оценител, възложена от
страна на ОДБХ – Русе.
Такава оценка е била възложена от страна на „Алекстрейд“ ООД и изготвена от лицензиран оценител, като жалбоподателят е представил по
делото становището на експерта (л. л. 10-19 от делото).
На 13.09.2019 г.
Директорът на ОДБХ – Русе издава Акт за обезщетение на умрели/убити животни,
унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини,
фуражни добавки и инвентар, като в оспорената част за „Стокови животни“ по
позиции от № 1 до № 16, вкл., собственост на „Алекстрейд“
ООД е определил оценка и обезщетение в размер на 698 728.010 лева и за
фураж в размер на 8907.74 лева, а общото обезщетение от определената в акта
сума за всички категории животни и фураж е в размер на 707 635.74 лева (л. л. 3-7 от преписката). Актът за обезщетение е получен от надлежен
представител на дружеството на 25.09.2019 г. (л. 7 от преписката).
Жалбата срещу частично оспорения акт е подадена чрез административния орган
пред АдмС – Русе на 09.10.2019 г., видно от поставения печат с дата и входящ
номер (л. 3 от делото).
По искане на
жалбоподателя съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), със следните задачи: 1. Да определи средната пазарна цена на килограм
живо тегло за всяка отделна партида (№ поред съгласно Акта за обезщетение)
умъртвени животни за месеца, който предхожда възникването на болестта – месец
юни 2019 г. и да изчисли общата пазарна цена на живо тегло на съответната
партида умъртвени животни? 2. Въз основа на установеното по т.1 да установи общата пазарна цена на всички
умъртвени животни посочени в обжалвания Акт за обезщетение? 3. Като вземе
предвид т.2, и пазарната стойност на унищожения фураж, посочен в обжалвания
акт, да установи общия размер на дължимото по акта обезщетение?
При назначаване на
експертизата съдът е определил, че вещото лице следва да изготви заключението
си като съобрази действително реализирани продажби между независими търговци
/лица, които не са свързани помежду си/, като използва данни за аналогични,
реално сключени сделки, с предмет стокови животни, описани в посочените позиции
в оспорения акт. Вещото лице следва да използва като източници на информация
фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, които установяват
осъществяването на съответните реални сделки по конкретни цени.
Вещото лице е
представило заключение по поставените задачи, като приема, съгласно направените
проверки и анализ на счетоводната документация на действащите свинекомплекси на
територията на Област Русе за месец юни 2019 г., че за „угоени свине“ средната
пазарна цена е 2.5763лв. на кг. живо тегло. На база на тази цена са направени и
изчисленията в приложената към експертизата Справка- приложение 9. Експертът
уточнява, че в нито една фактура за продажбата на живи животни – свине на проверените
свинекомплекси на територията на Област Русе за месец юни 2019 г. не се
констатираха подробни описания на основанията за стопанската операция, описана
във фактурите. В тях е записано „угоени свине“, без да са описвани
индивидуализиращи признаци, отличителни белези – порода, охраненост,
индивидуален ушен номер, такива, каквито фигурират в оспорения Акт за
обезщетение. В с.з. на 05.03.2020 г. вещото лице допълва, че за животните в
процес на угояване няма цена, никой от комбинаните не й е предоставил продажба
на такива животни към него момент. Сметките, които е правила са на база цени на
вече угоени прасета(л. 108 гръб от делото).
Заключението е
прието в с.з., но с оглед заявеното становище на вещото лице, че не желае да се
ангажира с допълнителна експертиза относно определяне на средната пазарна цена
на подрастващи прасета с тегло под 90 кг., представляващи по-голямата част от
унищожените животни, описани в Акта, съдът по искане на жалбоподателя е
назначил съдебно-оценителна експертиза с вещо лице – лицензиран оценител, с
поставяне на следните задачи: 1. Предвид липсата на пазар на свине под 90 кг.
вътре в страната, вещото лице. да установи какви са средните пазарни цени на
свине с тегло под 90 кг. по данни от европейския пазар, който е най-близък до българския.
2. Въз основа на установените средни пазарни цени по т. I. вещо го лице да
установи средна пазарна цена за месец юни 2019 г. за килограм живо тегло на
умъртвените свине с тегло под 90 кг., като извърши оценяването в зависимост от
килограмите на животните - по категории през 10 кг. 3. След като установи
средната пазарна цена на умъртвените животни с тегло под 90 кг., вещото лице да
установи общата пазарна цена на всички умъртвени животни съгласно акта за
обезщетение. 4. Като вземе предвид установеното по т. 3 и пазарната стойност на
унищожения фураж, посочен в обжалвания акт, да установи общия размер на
дължимото по акта обезщетение.
В представеното заключение вещото лице е
посочило, че е направил проучване на европейския пазар за породисти прасета за
угояване през процесния период, като е установил, че като най-близки цени до
българските са цените в Румъния и Полша. Уточнил е и сайтовете, които е
ползвал, като е изготвил таблица с най-близка цена по категория прасета в
зависимост от килограмите им (л.168 от делото). Въз основа на обжалвания Акт
експертът е определил броя на унищожените прасета, които са с тегло под 90 кг.,
а именно – 3 564бр.(л.169 от делото), както и общото им тегло –
216 058.00 кг. Посочил е и общата им стойност – 890 827.07 лева без
транспортни разходи и без ДДС. По отношение на транспортните разходи вещото
лице е констатирало, че същите не са претърпели съществени промени и са
изчислени в размер на 24.74 лв./бр. По този начин приетата пазарна цена на
процесните унищожени животни под 90 кг е изчислена в размер на 979 000.43
лева (890 827.07 лв. + 88 173.36 лв./транспортни разходи/ =
979 000.43 лева).
В отговора на
следващите два въпроса вещото лице е изчислило, съобразно заключението по
първоначалната съдебно-икономическа експертиза, стойността на угоените прасета
над 90 кг, след което е посочил общата пазарна стойност на дължимото
обезщетение по обжалвания акт, включвайки и фуража, а именно - 1 543.20 лева.
В с.з. на 04.06.2020
г. вещото лице уточнява, че цената на транспортните разходи е изчислена на база
проформа фактура, която му е била представена от Свинекомплекс „Голямо Враново
инвест“(л.174 от делото). Съобразил е обстоятелствата, че и двете стопанства се
снабдявали от един и същи доставчик с малки прасета, както и, че на пазара на
специализирания транспорт няма промяна от 2019 г.
Заключението
е прието в с.з., като с оглед на обстоятелството, че ответната страна е
поискала да бъдат поставени допълнителни задачи на експерта, е назначена
допълнителна СОЕ със следните въпроси: 1. Каква е чистата стойност на активите,
предмет на оспорения акт, към м.06.2019 г., в съотношение лева/тон? 2. С каква
печалба (%) жалбоподателят е реализирал на пазара такива активи, за срок от
м.01 до м.06.2019 г. ? Ако жалбоподателят няма реализирана печалба през тези
месеци да се използва процента на обикновената печалба. 3. Каква е увеличената
стойност на активите по т.1.1. с печалбата по т.1.2. в съотношение лева/тон? 4.
Какъв е размерът на процесното обезщетение за погиналите животни, определено на
база стойността по т.1.3. ?
Изследвайки
наличните документи, включително и след проверка в счетоводството на
дружеството – жалбоподател, вещото лице е посочило в табличен вид чистата
себестойност на унищожените активи, предмет на оспорения акт, към м.юни 2019
г., а именно 968 695.95 лв. Изчислена е и стойността на активите за тон –
3 114.64 лв/тон. Посочил е, че за периода от м.януари до м.юни 2019 г.
извършените продажби от фирмата са с 20%
брутна печалба за доставчика, като са изчислени и пропуснатите ползи от
загубата на брутната печалба, а именно – 622.93 лв/тон. При това положение
увеличената стойност на активите възлиза на 3 737.57 лв/тон. На база така
получените стойности вещото лице е изчислило и общата стойност на дължимото
обезщетение във връзка с акта, към месеца предхождащ евтаназията по счетоводни
данни, а именно – 1 162 436.60лв. (311 014 тона х 3 737.57
лв/тон). В с.з. от 16.07.2020 г. експертът уточнява, че посочената в Главната
книга по сметка 311 цифра срещу
„ликвидация на КМА /АЧС/“ – 712 951.89 лв. не може да се приеме за чиста
загуба, защото съгласно поставената задача в експертизата се търси
себестойността на продукцията, а тази сума е само част от себестойносктта.
Затова в таблицата са посочени и допълнителните разходи във връзка със същото
производство на база счетоводната документация, тъй като съгласно поставените
задачи целта е да се намери връзката
между пазара и загубите. Т.е. има директна загуба от 712 951.89 лв.,
посочени в сметка 311 и има съпътстващи загуби (без да се говори за пропуснати
ползи), които формират една счетоводна стойност в порядъка на 968 695.95
лв.
По правото
Жалбата
е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от лице с правен интерес от оспорването и е насочена против годен за
съдебен контрол административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Частично оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган – Директорът на Областна дирекция по
безопасност на храните /ОДБХ/ - Русе, в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗВМД, в съответната писмена форма, съдържа
мотиви – фактически и правни основания за неговото издаване, като е издаден по
образец, съгласно Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за
условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите,
свързани с епизоотичните рискове и съдържа необходимите реквизити, което го
прави валиден.
При издаването на акта са спазени процесуалните
правила, предвидени в чл. 147 от ЗВМД, като административният орган не e допуснал съществени нарушения, които да ограничат
правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и
отмяната на частично оспорения акт само на това основание.
При
извършване на оценката и определянето на обезщетението за „Стокови животни“ по
позиции от № 1 до № 16, вкл., собственост на „Алекстрейд“
ООД обаче, АО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
довело и до нарушаване на материалния закон.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК и константата съдебна практика, свързана с
него, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява
към датата на издаването му, като при осъществяването на съдебния контрол върху
законосъобразността на административния акт не следва да бъдат вземани предвид
последващи изменения, дори и да уреждат материята, в областта на която е
издаден обжалвания административен акт по друг, различен от досегашния, ред
(Решение №
13696 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2016 г., II о., Решение № 11663 от
03.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3497/2018 г., II
о., Решение № 7834 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. №
1450/2016 г., II о., Решение № 13042 от
03.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8/2015 г., V
о. и др.). Противоречието на обжалвания административния акт с
материалноправните разпоредби е основание за неговата отмяна като незаконосъобразен.
Следователно към частично обжалвания административен акт следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД, съгласно редакцията й,
действаща към датата на издаване на акта (ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила
от 18.07.2017 г.) , която регламентира, че дължимото обезщетение за умъртвените животни се определя
по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта, или по
оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от
„Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството" - за
такива животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на
земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка.
Съгласно приложената
от АО правна норма на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите,
свързани с епизоотичните рискове (отм. 05.05.2020 г.), обезщетението за
стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм
живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически
институт за месеца, който предхожда възникването на болестта, а в случаите,
когато за даден вид и категория животни няма средна пазарна цена, обезщетението
се определя от лицензиран оценител (ал. 3).
Налице е явно
противоречие между действащата, към момента на издаване на частично обжалвания
в настоящото производство административен акт, разпоредба на чл. 144, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ЗВМД и горецитираната Наредба, която като подзаконов нормативен акт
въвежда допълнителни и непосочени в закона условия, което е недопустимо и
административният орган е бил длъжен да не спазва методиката по чл. 6 от
Наредбата, която очевидно противоречи на ЗВМД, а съобразно разпоредбата на чл.
15, ал. 3 от ЗНА да приложи по-високия по степен нормативен акт - чл. 144, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗМВД, като определи дължимото обезщетение, съгласно пазарните
цени към м. юни 2019 г., а не съгласно данни от Националния статистически
институт, които не съдържат информация относно пазарната цена на погиналите
животни към м. юни 2019г., която е релевантна за определяне на размера на
обезщетението.
Следва да се има предвид и че „пазарна цена", това е цената по смисъла
на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарни
цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, т. е. сумата без ДДС и акцизите,
която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или
услуга, по сделка между лица, които не са свързани и определена по следните
методи: методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана
в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим
партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; методът на
увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като
стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на
транзакционната нетна печалба и методът на разпределената печалба.
В настоящото производство са изслушани и приети съдебно-икономическа
експертиза, съдебно-оценителна експертиза и допълнителна съдебно-оценителна
експертиза. Първата експертиза определя пазарната цена на погиналите животни
към месеца, предхождащ месеца на унищожаването им, използвайки данни от
сключени сделки за свинекомплекси на територията на област Русе, но без да
отчита спецификата в килограмите на унищожените свине, давайки за всички
животни една цена – тази за свине за угояване 90+ кг. Втората експертиза,
оценителната, използвайки данни от първата експертиза и данните от европейския пазар, определя пазарната цена
както на отделните категории унищожени животни съобразно техните килограми,
така и стойността на дължимото обезщетение съгласно установените пазарни цени.
Третата експертиза определя стойността на обезщетението по счетоводни данни, на
база чистата себестойност на активите, увеличена с печалбата.
Съдът намира, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по
назначената втора - съдебно-оценителна експертиза вх.№1586/26.05.2020 г., която
възприема като компетентна и обективно изготвена. Първата експертиза, макар
формално да отговаря на поставените задачи, не дава данни относно пазарната
цена на умъртвените животни, посочени в акта в позиции от № 1 до № 6, вкл., от
№ 8 до № 12, вкл. и позиция № 15. В рамките на о.с.з. на 05.03.2020 г., вещото
лице категорично заявява, че получените данни от реално осъществени сделки от
свинекомплекси на територията на област Русе не съдържат информация относно
възраст, отличителни белези, индивидуален номер, предназначение и порода на
продаваните животни, поради което това заключението не е годно да установи
търсената пазарна цена на всички животни, подробно описани в акта, доколкото в
него не са отчетени възрастта, предназначението и размера на умъртвените
животни.
На следващо място, приетото заключение по съдебно-икономическата експертиза
не отговаря на поставените въпроси относно пазарната цена на всички категории
умъртвени животни, като вещото лице е успяло да събере данни за пазарните цени
единствено на животни от категорията „свине-угоени" и то с тегло над 90+
кг и 100+ кг, като при изготвянето на заключението вещото лице не е открило
данни относно реално осъществени сделки със свине от всички останали категории
умъртвени свине. В същото време видно е от обжалвания акт, че по-голямата част
от унищожените животни са именно в категорията под 90 кг.
В условията на установената по делото липса на пазар на всички категории
животни не само на регионално ниво, но и на национално такова, в условията на
единен европейски пазар и еднаквите пазарни условия за всички страни, участващи
в Европейския съюз, то дължимото обезщетение съгласно чл.144, ал. 1 от ЗВМД
следва да бъде изчислено по пазарни цени, валидни за територията на Европейския
съюз, каквато информация безспорно носи съдебно-оценителната експертиза (л.165
– л. 172). При изготвянето на това заключение вещото лице е използвало данни за
реални сделки, сключени не само на територията на Р България, но и на
територията целия Европейски съюз, като е съобразил цените, които са най-близки
до българския пазар. Същевременно експертът е съобразил и данните за цената на
животни с тегло 90+кг, дадени по първата експертиза, която в тази й част не е
оспорена от страните и е приета от съда.
Посочените пазарни цени съгласно двете експертни заключения са формирани
след изключително задълбочен анализ на информация от стокови тържища, борси,
данни за реални сделки и информация предоставена от браншови организации. Използваните данни за изготвянето им дават
изключително богата информация за оценяваните животни, като позволяват
търсената пазарна цена за животните по позиции от № 1 до № 16, вкл. от акта да
бъде формирана след обстоен анализ на предназначението, възрастта и теглото на
оценяваните животни. Не е без значение и факта, че вещото лице изрично е
отбелязало, че посочената от него пазарна стойност е само на база направените
разходи, които не включват разходите, направени във връзка с унищожението на
животните, тяхното загробване и санитарно – хигиенните изисквания във връзка с
дезинфекцията на обекта.
По отношение на третото заключение – допълнителна съдебно-оценителна
експертиза, съдът счита, че същото не следва да бъде кредитирано, тъй като
дадената в него стойност на дължимото обезщетение не отговаря на законовите
изисквания на разпоредбата на чл. 144 ал. 1 ЗВМД, нито на чл. 6 ал. 1 или ал. 3
от Наредбата (отм.). Освен това, въпреки че е назначена по искане на ответната
страна, заключението по експертизата се оспорва от процесуалния представител на
ответника с аргумента, че следва да се вземе предвид само заявеното в съдебно
заседание на 16.07.2020 г. от експерта, а именно – че директната загуба на
дружеството – жалбоподател възлиза на сумата от 712 951.89 лв., което
отговаряла на смисъла на закона по чл. 144 ал. 1 ЗВМД. Настоящият съдебен
състав не споделя тези възражения на ответната страна, тъй като на първо място
в самото заключение вещото лице, включително и в с.з., изрично се посочва, че
не следва да се приеме тази цифра като „чиста загуба“, тъй като съгласно
поставената задача се търси себестойността на продукцията, а тази сума от 712 951.89 лв. представлява само част
от себестойността. Освен това, както вече беше посочено няколкократно,
обезщетението, съгласно действащата към момента на издаване на оспорения акт
законодателна уредба, следва да се изчисли на база пазарни цени за месеца,
който предхожда възникването на болестта. Възражението на процесуалния
представител на ответника, че доводът на жалбоподателя за релевентни към спора
„пазарни цени“ е неоснователен, не се споделя от съда. Позоваването на
действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 144 ал.1 ЗВМД (ДВ бр. 13 от 2020 г., в
сила от 14.02.2020 г.) е в противоречие с разпоредбата на чл. 142 ал. 1 АПК и с
цитираната по-горе съдебна практика, тъй като настъпилата в последствие, след
издавеното на административния акт, законодателна промяна е неотносима в
настоящия случай.
В заключение следва
да се посочи, че допълнителната СОЕ не се кредитира от съда и с оглед на
обстоятелството, че посечената сума за обезщетението е базирана на общата
себестойност на умъртвените животни, а не на „пазарни цени“ по смисъла на чл.
144 ал. 1 ЗВМД (ДВ, бр. 58 от 2017 г.)
С оглед приетото от
съда заключение на вещото лице по извършената СОЕ, дължимото обезщетение за животните по позиции от № 1 до № 16, вкл. от акта е в размер на 1 223 635.58
лева, а общата пазарна стойност за дължимото обезщетение във връзка с Акт за
убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи,
фуражни суровини, феражни доставки и инвентар от 13.09.2019 г., собственост на „Алекстрейд“
ООД, с.Николово, обл.Русе, към месеца предхождащ евтаназията, е в размер
на 1 232 543.20 лв., включващо и
стойността на унищожения фураж – 8 907.74 лв., която стойност не се
оспорва от жалбоподателя.
По отношение на направеното от ответника възражение в с.з. и в писмената
защита, че целта на закона е да бъдат обезщетени животновъдите за действително
причинени вреди, а не да реализират печалба, при това за сметка на публичен
ресурс, следва да се отбележи следното: В заключението на вещото лице по СОЕ
(л.л.170-171 от делото) изрично е отбелязано, че посочената пазарна стойност на
унищожените активи се формира от средната цена без ДДС и всички допълнителни
разходи за придобиване на актива и внедряването му в експлоатация, в случая –
от доставните разходи + разходи по оформяне на документи във връзка с
доставката поради липса на информация за други съпътстващи разходи. В пазарната
стойност не са включени разходи във връзка с унищожението на животните. Тази
пазарна стойност се отнася за определен момент в миналото и не покрива
предстоящите разходи по възстановяване на стопанството. Експертът е илюстрирал
ефекта от събитието „АЧС“ в Европа със съответния пример за необходимите
разходи за възстановяване на стопанството при сегашните цени на прасетата.
Изложеното от вещото лице ясно показва, че дружеството жалбоподател е направило
и разходи за унищожаване и загробване на животните, и изпълнение на санитарно –
хигиенните изисквания във връзка с дезинфекцията на обекта, които обаче не са
включени в пазарната оценка на унищожените активи. Т.е. те по никакъв начин
няма да бъдат обезщетени. В тази връзка неоснователни са притесненията на
ответника, че стопанските обекти, незасегнати от процесното епизоотично събитие
и най-вече тези, които са положили достатъчно грижи, респективно реализирали
повече разходи за избягването и/или ограничаване на същото, изначално ще бъдат
поставени в по-неизгодно положение на имащите право на обезщетение субекти.
Определянето на обезщетението по пазарни цени за месеца, който предхожда
възникването на болестта, включва изрично посочени от вещото лице параметри,
без печалбата за дружеството. Освен това същото е направено съгласно
изискванията на действащата към процесния момент нормативна уредба.
Гореизложеното
налага изменение на акта в обжалваната му част и увеличаване на
определената оценка и обезщетение за
„Стокови животни“ по позиции от № 1 до № 16, вкл., вкл. собственост на „Алекстрейд“ ООД, от 698 728.00 лева,
на 1 223 635.58 лева.
След рекапитулациите
за дължимите суми относно отделните категории умъртвени животни и унищожен
фураж, общото обезщетение от определената в акта сума в размер на 707 635.74
лева следва да се увеличи в размер на 1 232
543.20 лева.
От жалбоподателя са поискани направените по делото
разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 275 от делото) в общ
размер на 10 103.40 лева. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, такива му се дължат от ответника в посочения размер.
Процесуалният представител на ответната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът намира същото за
неоснователно. Видно е от представените по делото фактура №
**********/02.06.2020 г. и платежно нареждане от 03.06.2020 г., че
жалбоподателят е изплатил на процесуалния си представител за организираната
защита и процесуално представителство сума в размер на 8 700 лв. Съгласно
действащата към настоящия момент редакция на чл.8 ал. 1, във вр. с чл. 7 ал. 2
т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за дела с интерес от
100 000 лв. до 1 000 000 лв. е 12 028.15 лв.
(1 232 543.20 - 707 635.74 =
524 907.46 лв. – материален интерес; 424 907.46 х 2% + 3530 = 8498.15
+ 3530 = 12 028.15). Изплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е под минималното, предвидено от закона, поради което
възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Воден от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
ИЗМЕНЯ по оспорване на „„Алекстрейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище: с. Николово, област
Русе, представлявано от А.С. – управител, Акт за обезщетение на умрели/убити животни,
унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини,
фуражни добавки и инвентар, издаден на 13.09.2019 г. от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните - Русе, в частта, с която е определена
оценка и обезщетение за „Стокови животни“ по позиции от № 1 до № 16, вкл.,
собственост на „Алекстрейд“ ООД, като
изменя определената стойност на обезщетението за тези позиции от 698 728.00 лева, на 1 223 635.58 лева и увеличава размера на общото обезщетение определено в
акта от 707 635.74 лева на 1 232
543.20 ( един милион двеста тридесет и две хиляди петстотин четиридесет и три
лв. и 20 ст.) лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните - Русе, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе - 7003, ул. „Марица“ № 3, представлявана от Георги Дяков - директор, да заплати на „„Алекстрейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище: с. Николово, област
Русе, представлявано от А.С. – управител, сума в размер на 10 103.40 (десет хиляди сто и три лева
и 40ст.) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.
Съдия: