Р Е Ш Е Н И Е №1800
02.06.2017 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
11444/ 2016 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 – решение
по исков спор.
Делото е образувано по искова молба н а „
ЕОС Матрикс ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж к. Малинова долина , ул. Рачо
Петров – Казанджията , № 4-6 против А.С.А.В., ЕГН **********,***. Иска се да се
установи съществуването на вземане на ищеца против ответника по силата на
договор между страните. Такъв бил
сключен на 11.07.2008 г и по него страни
първоначално били ответника и банкова финансова институция , която по силата на
договора предоставила на последния за ползване банков продукт – кредитна карта
с одобрен кредитен лимит. Кредита бил усвоен , като ответника не изпълнил
задължението си по т. ІV от договора – не върнал парите. Изискуемостта на
цялото вземане на банката настъпила с изтичането на срока на договора. Вземането
на банката по този договор било прехвърлено чрез цесия на ищцовото дружество ;
длъжникът – ответник бил надлежно уведомен, но пак не платил. Затова новия
кредитор се снабдил със заповед за изпълнение н а парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК , против която длъжникът възразил в сроковете по чл. 414 от
същия кодекс. Претендира се установяване на задължение в размер от 1596.07 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата
молба – 20.06.2016г
Назначенията на ответника особен
представител оспорва иска, отговорът му
е подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Възразено е, че за вземането на ищеца е изтекла погасителна давност, като
ответника се позовава както на кратката , така и на общата такава. В подаденото
по частното дело възражение има и довод
, че между В. и банката облигационно правоотношение не е имало , а – отделно - изпълнение по договора не се дължи на ищеца,
тъй като ответника не бил уведомен за извършената цесия.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение , че одобрения по договора за издаване на
кредитна карта първоначален лимит ( максимален възможен размер на получаваните
от картодържателя средства) е 2780 лева. С картата са извършвани множество
операции, теглени са от АТМ устройства и ПОС терминали парични суми в брой ,
като сумите са частично погасявани. Към датата на извършената цесия,
21.12.2012г, дължимата от ответника на банката – цедент сума е била 1596.07
лева , от които – 1567.22 лева непогасена главница и 28.85 лева лихви.
Установителен иск за реално изпълнение на
вземане по договор – чл. 79 от ЗЗД във
връзка с чл. 422 от ГПК, депозиран за част от сумата по вземането. Искът е
допустим като установителен при изричната разпоредба на чл. 422 от ГПК ,тъй
като ищецът разполага със заповед за изпълнение на същото задължение , издадена
по частното гражданско дело 8317/ 16 г, ПРС , І бр. състав, като тя е връчена на длъжника редовно на 30.06.2016г , а възражението против нея е постъпило на шести юли същата година. Спазени са сроковете както по
чл. 414 от ГПК, така и този по чл. 422 от с. к .
Искът е частично основателен.
По делото е приложено на л. 5 копие от договор
с № **********, сключен на дата **** между Райфайзенбанк АД , ЕИК ********* и
ответника, по силата на който „Райфайзенбанк „ АД се е задължила да предостави
на ответника стандартна кредитна карта
Виза класик / Мастъркард, а ответника – да връща използваната по нея сума с
лихва от 15.8 процента – за покупки / плащания на стоки и услуги, и 17.8 %
- за теглене на пари в брой от АТМ /банкомат. Съществуването на договора е спорно предвид изложеното във възражението, но е доказано чрез пълно главно
доказване от страна на ищеца; подписа на А. – С.В. не е оспорен по реда на чл.
193 от ГПК. Според заключението на вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза ,
с кредитната карта са извършвани множество тегления и внасяния на погасителни
вноски, първото от които – на
08.08.2011г , тоест, към тази дата картата вече е била в държане на ответника.
Затова няма как да се сподели виждането
на последния, че между страните няма
облигационно правоотношение , тъй като такова изобщо не е възниквало между В. и
банката. По силата на договора , чл. 32 от същия , ответникът е имал задължение
да погасява използваните суми, заедно с уговорената лихва. А пак от заключението на вещото лице
личи , че това не е направено в пълен размер към датата на прекратяване на
договора , както и към датата на цесията. Договора между банката и ищеца за цесия не се
оспорва като правопораждащ за ищеца
юридически факт, като съдът, предвид разписката на л.8 от делото , не споделя
възражението на ответната страна , че цедирането не й било съобщено по надлежен
ред. Отделно, към исковата молба фигурира като приложение копие от
уведомлението за извършената цесия , а доколкото практиката на съдилищата е
константна в приемането си , че ответника може да бъде уведомен валидно и по този начин, то няма как да се
сподели възражението на В. в тази насока. Нещо повече, такова възражение би
имало смисъл и систематично място в процеса само в случай , че се твърди
извършено на цедента плащане , каквото няма.
Същевременно обаче, договорът е прекратен след 11.07.2011г, и в него
няма уговорка, че банката може да начислява в тежест на ответника
възнаградителна лихва, застраховки или такси за обслужване след тази дата .
Задължението по договор на кредитополучателя да изпълни и след прекратяването
му „ всички свои задължения , свързани с картата” се лимитира само до тези суми
, за които основанието за престация е
вече възникнало към датата на прекратяване. В противен случай, и при положение
че ответника е останал в държание на картата и тя е била активна ,
прекратяването би се обезсмислило.
Банката обаче продължава да начислява както суми за заплащане на
застраховки ( каквото задължение иначе по договора има картодържателя), така и
суми за възнаградителни лихви за държанието на суми по главницата и такси за
обслужване на картата след изтичането на
договора, които в крайна сметка според поддържания от банката регистър по чл.
27 от договора, са приспаднати от наличния лимит. А дължимата сума по договора
към датата на цесията ( а не датата на прекратяването му ) се определя, като
наличния лимит се извади от максималния такъв, тоест, претенцията включва и
начислените след 11.07.2011г възнаграждения на кредитора и застраховки. Казано
с други думи , претенцията е неоснователна в частта, представляващ сбор от
всички начислени след 14.07.2011г
„редовни „ ( разбирай възнаградителни ) лихви, застраховки и такси, които,
изчислени от съда , са на стойност 325.36 лева и следва да бъдат приспаднати от
общия размер на дълга.
Възражението за изтекла в полза на
ответника погасителна давност също не се споделя напълно от съда: вноските по кредитната карта не са
периодични плащания по смисъла на чл.111,
б.”в” от Закона за задълженията и договорите, съобразно обвързващата дефиниция на Тълкувателно решение № 3/ 2012 на ВКС, тъй като по договора
няма уговорени предварително
определени интервали от време за падеж на вноските ,доколкото същите са поставени в зависимост от волята
на ответника като длъжник. Кредиторът –
банка е приел съобразно договора плащане на части ,като всяка част следва да е
в размер поне на минималната погасителна вноска , но тази договорка между
страните не прави задължението такова за периодични плащания. Затова приложима е общата погасителна давност
от 5 години. Договорът е сключен на дата 11.07.2008г и е със срок на действие от три години , ако не
бъде продължен; данни за продължаване липсват, като се има предвид , че според справката на вещото лице за
използваните суми , към датата на изтичането на срока на договора, ответникът е
бил в просрочие както за главница, така и за лихви. Тоест, цялата сума е
изискуема към датата 11.07.2011г, а
заявлението за издаване на заповед по
чл. 410 от ГПК е подадено на 20.06.2016г, при което този петгодишен срок не е
изтекъл за главницата. Възражението в тази си част не е основателно.
Сумата от 28.85 лева представлява начислени
след датата на прекратяване на договора до датата на прехвърлянето на вземането
лихви за забава (а не за възнаграждение), за тях е приложима тригодишната
давност на собственото основание по чл. 111 буква В предл. второ и давност за тях като вземане на ищеца тече от
датата на изискуемостта им, тоест,
погасени са всички такива вземания , начислени преди 20.06.2013г. Последната
дата на начисляване на лихви е
18.12.2012г , тоест, в тази с и част възражението за изтекла погасителна
давност е основателно.
Тоест, искът е основателен до размер
от 1241.86 лева и следва да се уважи в
тази си част, за разликата от 28.85 лева следва да бъде отхвърлен поради
давност, и в трета част – за сумата от 325.36 лева не се установи договор между
страните, задължение за плащането им няма и искът следва да се отхвърли.
Разноските по делото се разпределят
пропорционално, предвид изхода на спора . Ищецът е направил такива за такси и
хонорар на особен представител в размер от 530.56 лева ( без да има данни за
възнаграждение на процесуални представители), тоест, дължат му се 412.81 лева.
Няма данни за направени от ответната
страна разноски и такива няма да бъдат присъждани.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено между страните ,
че А.С.А.В., ЕГН **********,***, дължи
на ищеца „ ЕОС Матрикс ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж к. Малинова долина , ул.
Рачо Петров – Казанджията , № 4-6, сумата от 1241.86 лева – главница, вземане
на ищеца за главница по договор за
издаване и ползване на стандартна кредитна карта Виза класик / Мастъркард № ***************,
сключен на дата *********** между Райфайзенбанк АД , ЕИК ********* и
ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 20.06.2016г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
4867/24.06.2016г по частното гражданско дело № 8317/ 16 , ПРС, като за разликата
ОТХВЪРЛЯ ИСКА поради давност ( 28.85 лева ), и поради липса на договор
( 325.36 лева)
Осъжда
А.С.А.В., ЕГН **********,***, да заплати на „ ЕОС Матрикс ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж к. Малинова долина , ул. Рачо Петров –
Казанджията , № 4-6, сумата 412.81 лева разноски по двете дела , вкл. частното гражданско дело № 8317/ 16 , ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ