Решение по дело №2869/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2035
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Радостина Владимирова Данаилова
Дело: 20201100502869
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………………………

 

гр. София, 12.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ състав, в закрито заседание две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                   

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                   ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

                                                                                 

                                                                                                                     

като разгледа докладваното от съдия Данаилова гражданско дело № 2869/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 15615/18.12.2019 г. на длъжника по изпълнението ЗАД ОЗК - З.  срещу  разпореждане от 09.12.2019 г.  на съдебния изпълнител по изп. дело 20199240401476 по описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, с което е отказано намаляване размера на признатите разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от 100 лв., както и по отношение определената такса по чл.26 ТТРЗЧСИ.

Доводите в жалбата са, че  разноските за юрисконсултско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, като единственото извършено от юрисконсулта действия  е по подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство с посочване на изпълнителния способ,  а при определянето на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не следва да се включва адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство, поради което и същата следва да се изчисли само върху вземанията по изпълнителния лист, евентуално при съобразяване на намаления размер на юрисконсултското възнаграждение. Претендира разноски.

Взискателят по делото ЗК Л.И.не взема становище по жалбата.

В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като разноските за юрисконсултско възнаграждение не надвишават максималния размер, като взискателят бил предприел активно поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване наизпълнително дело и посочване на конкретни изпълнителни способи, а длъжникът знаел за задължението от момента на връчване на решенията, с които е осъден. По отношение на посочената цифра за такси на ЧСИ в поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител не е изложил мотиви.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване наизискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските,  поради което и е  процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист,  издаден на 22.07.2019  г. по гр.д.№ 59231/2018 г.. на СРС, 126 състав, с който ЗАД ОЗК-З. е осъдено да заплати на ЗК Л.И.разноски от 425 лв. и въз основа на изпълнителен лист от 27.08.2019 г., издаден по гр.д.№ 65132/2018 г. на СРС, 167 състав, с което същият длъжник е осъден да заплати на същия кредитор още 450 лв. разноски. Или общо задължението по изпълнителните листове е 875 лв.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена на 20.11.2019 г. от юрисконсулт с представено към нея пълномощно за представителство по изпълнително дело. С молбата  за образуване на изпълнително дело юрисконсулт М. е оправомощила съдебния изпълнител с правата по чл.18 ЗЧСИ, като е посочила изпълнителни способи и е направила искане за присъждане на разноски за юрисконсултко възнаграждение от 150 лв..

На длъжника е връчена на 22.11.2019 г. покана за доброволно изпълнение, в която са посочени вземанията по изпълнителния лист от 875 лв., разноски по изпълнението от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и  171 лв. такси по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ К..  

На 27.11.2019 г. длъжникът е поискал изменение на постановлението на съдебния изпълнител относно разноските, което искане е отхвърлено.

            На 10.01.2020 г. длъжникът е платил по сметка на ЧСИ сумата в общ размер на 1196 лв., които са разпределени в същия ден от ЧСИ.

Съдът намира, че доколкото единственото извършено от юрисконсулта на взискателя действие по представителство в изпълнителното производство до събиране на дължимите суми е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, то и възнаграждението, съответстващо на липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност на принудителното изпълнение спрямо застраховател, следва да се определи към минимума от 50 лв., но с оглед диспозитивното начало, съдът е ограничен от искането в жалбата тези разноски да бъдат намалени до 100 лв., поради което и именно съобразно искането следва да бъде уважена жалбата.

Доводите на съдебния изпълнител, че активността на взискателя по подаване на молба за образуване на изпълнителното производство и то със задължителното съдържание съгласно чл.426, ал.2 ГПК е едва ли не основание за определяне на по-голям размер на разноските не се споделят от настоящия състав, нито намират опора в закона, където критериите са единствено фактическа и правна сложност на делото.

В останалата част жалбата също е основателна. Настоящият съдебен състав не споделя доводите в жалбата, че при определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не се вземат предвид разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение. Тъкмо обратния извод следва от 1-ва , 3-та и 4-та Забележки към т.26 ТТРЗЧСИ, съгласно които таксата се определя за целия дълг, като в него не се включват авансовите такси и се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя, надвишаващи една десета от вземането. Следователно при определяне на таксата за изпълнение се включват всички подлежащи на събиране по изпълнителното дело вземания на взискателя с изключение на изрично посочените авансови и пропорционални такси.

В случая обаче, по делото не са извършвани изпълнителни действия, като единственото извършено действие е по изпращане на покана за доброволно изпълнение, като длъжникът е платил сумите без прилагане на изпълнителни способи и следователно не дължи таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, която съгласно разпоредбата  „се събира върху събраната сума“, като при тълкуване във връзка с останалите разпоредби от Тарифата, под „събрана сума“ следва да се разбира принудително събраната от съдебния изпълнител сума, тъй като за останалите действия на съдебния изпълнител са предвидени други прости или пропорционални такси.

Съответно съдебният изпълнител е посочил в поканата такси в своя полза от 171 лв., без да посочи на какво основание  му се дължат същите от длъжника.

При определяне на дължимите такси по изпълнението, независимо дали са за сметка на взискател или на длъжника,  съдебният изпълнител е длъжен да посочи не само общия им размер, а и по отделно всяко задължение с посочване на основанието за начисляване на таксата  и нейния размер. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ, която разпоредба е обща, касае всички такси, предвижда връчване на сметката на „задълженото лице“, а не на взискателя. Същото важи и по отношение на разноските на взискателя, които се определят от съдебния изпълнител и по отношение на които намира приложение разпоредбата на чл.81 ГПК, която се намира в Част първа „Общи положения“ и се прилага и по отношение и на изпълнителния процес. 

Нещо повече, този извод следва и от предвидената законова възможност за обжалване на всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноски, като непосочването на основанието на отделните такси и разноски и техния размер пряко нарушава гарантираното право на защита на всяка страна в изпълнителния процес.

По делото не се установява да е налице основание за начисляване на други такси, освен тези да образуване на изпълнителното производството и изпращане на поканата за доброволно изпълнение в общ размер на 48 лв., поради което и съдът приема, че останалата част от сумата до 171 лв. е именно такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Съответно, както вече беше посочено, такса по т.26 ТТРЗЧСИ изобщо не се дължи, поради което и определените от ЧСИ разноски  над 48 лв. до 171 лв. за такси по ТТРЗЧСИ са определени произволно и без основание, поради което отказа да се измени това постановление следва да се отмени.

Независимо от основателността на жалбата на длъжника –жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Отговорността за съдебни разноски се основава на действия, изразяващи се в неоснователно предизвикан съдебен спор. В случая макар и взискателят да е претендирал разноски по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е този, който  е приел искането за основателно и определил такива да бъдат понесени от длъжника по изпълнението и въпреки неговото искане за изменение на постановлението за разноските е отказал неговото изменение. Следователно именно неговите действия са породили правния спор пред съда в производството по обжалване на действията му, които е установено да са незаконосъобразни и са отменени и той носи отговорност за вредите от тези действия.

Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога се присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени, тъй като не е допустимо да се претендират в отделно производство, но този принцип е приложим в отношенията между страните по делото, но не и по отношение на трети за спора лица и от него са въведени изключения дори и в отношенията между страните /такива са например хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с направените разноски в обезпечителното производство, разноските направени в охранителни производства пред съда и др./.

В случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, поради което и не следва да бъдат възлагани на взискателя.

 

 

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 09.12.2019 г.  на съдебния изпълнител по изп. дело 20199240401476 по описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, с което е отказано намаляване размера на признатите разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от 100 лв., както и по отношение определената такса по чл.26 ТТРЗЧСИ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ постановлението на ЧСИ Г. К., с което са определени разноски за юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. и такси по ТТРЗЧСИ от 171 лв., като ОПРЕДЕЛЯ разноски на взискателя за юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 48 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: