№ 20
гр. Варна, 27.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора С. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600359 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
КУРНОВСКА
Жалбоподател-подсъдим Н. Д. В., редовно призован, явява се лично и с
адв.П. В. и адв. Б. Ж. от АК – Варна, редовно упълномощени от преди.
Частните обвинители и граждански ищци С. Н. С. и К. Т. С., редовно
призовани, явява се само К. С., не се представляват.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Н. С., редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Ч. И. М., редовно призован, явява се лично.
М. К. Г., редовно призован, явява се лично.
К. Д., редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
Нямаме искане за нови доказателства.
Ч.О. С.: Да се гледа делото. С. С. е с инсулт и няма да присъства.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод. Нямам
искания за нови доказателства.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод. Нямаме
1
искания за нови доказателства.
ПОДС.В.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото и на
съдебното следствие, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ пристъпва към разпит на вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Н. С. – с установена по делото самоличност,
предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
На въпроси на съда-Ако пострадалият е бил с каска на главата, дали би
бил предотвратим леталният изход?
В.л.С.: Действително водещата травма за настъпването на смъртта е
гръдната травма. Т.е. само гръдната травма би могла да причини само по себе
си смърт. Каската би теоретично намалила тежестта на травмата в областта на
главата, но тя не би била решаваща за предотвратяване на смъртния изход в
конкретния случай.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице С. и съдът
го освободи от залата, като му определи възнаграждение за явяване и
изслушване в размер на 100 /сто/лева. /изд. 1 бр.РКО/
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Ч. И. М., като отстрани от
залата М. Г. и К. Д..
Ч. И. М. – със снета по делото самоличност. Предупреден за
отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СЪДЪТ установява необходимост от прилагане на чл.281, ал.1, т.1 и т.2
от НПК за приобщаване на показания на свидетеля, дадени пред друг състав
на съд по НОХД № 134/2020 г. по описа ВОС, доколкото при разпита му по
НОХД № 699/2022 г. по описа на ВОС са възникнали противоречия по
положението къде на строежа е видял пострадалия и липса на спомен по
други обстоятелства от предмета на доказване, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Ч. И. М., находящи се на л.312-гръб по
НОХД № 134/2020 г. по описа на ВОС.
Свид.М.: Това, което чух сега е вярно. Тошко може и да е бил на втория
или третия етаж, но сутринта като дойдохме беше на 6 етаж, подлепваше една
изолация. Казахме си добро утро и ние си влезнахме вътре, но съм го виждал и
на шестия етаж.
На шестия етаж го видях сутринта, като дойдох. Ние дойдохме по-
късно към 9 часа, той беше там - на 6-ия етаж и подлепваше едни парчета
стиропор. По-надолу не съм го виждал. Това за втория и третия етаж не съм
го казвал. Не знам какво са измислили в съда, като давахме показания. Аз го
2
видях сутринта на шестия етаж.
На въпроси на съда
Свид.М.: Росен се занимаваше изключително със строителството, той
ни възлагаше работата. Н. В. също съм го виждал. Идваше, вършеше си
неговите работи – документации, продажби на апартаменти. Той с това се
занимаваше. А строителната работа повече ни я възлагаше Росен.
Не мога да кажа кой управител се е занимавал със скелето. Ние
дойдохме на този обект, когато скелето беше вече направено. Ние дойдохме
може би една седмица, след като скелето беше направено.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият беше освободен.
М. КАСИМИРОВ Г. – със снета по делото самоличност. Предупреден
за отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
СЪДЪТ установява основание за приобщаване на показанията на
свидетеля дадени в ДП и в НОХД № 134/2020 г. по описа на ВОС, по причина
на липсата на спомен по съществени обстоятелства по предмета на
доказването. Във връзка с приобщаването на показанията на свидетеля Г. от
ДП, на подсъдимия се разяснява разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК.
АДВ.В.: Съгласни сме да се прочетат.
АДВ.Ж.: Съгласни сме да се прочетат.
ПОДС.В.: Съгласен съм да се чете разпита.
Ч.О.С.: Съгласен съм.
СЪДЪТ на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 и чл.281, ал.1, т.2 от НПК
счита, че следва да приобщи чрез прочитане показанията на свидетеля М. Г.,
поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на св.М. К. Г., находящи се на л.40, том 2 от
досъдебното производство.
Свид.Г.: Вярно е това което прочетохте.
ПРОЧИТА показанията на св.М. К. Г., находящи се на л.307-гръб от
НОХД № 134/2020 г. по описа н ВОС.
Свид.Г.: Вярно е това, което съм казал.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и същият беше
освободен
СЪДЪТ, с оглед определение от предходно с.з.
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел К. Д. и ПРИСТЪПВА
към снемане самоличността и разпит на същия.
К. Д. Д. – 51 год., бълг. гражданин, неосъждан, без родство със
страните. Предупреден за отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да
говори истината.
На въпроси на съда
Свид.Д.: Към 2018 година основната ми работа беше търговски
представител във варненска фирма. Счетоводител съм бил на Енерджи груп.
Всъщност само на „Ен ер груп“ съм бил счетоводител. През 2018 година съм
бил счетоводител на тази фирма.
Ен ер груп е закупувало работно облекло за строителни работници, има
фактури за това – за каски, въжета, обувки, дрехи, такъв род неща. За
противоплъзгащи обувки не мога да си спомня. Р.С. отговаряше за
закупуването на работното облекло.
Въпрос:Кой от двамата управители носеше материалната отговорност
за работното облекло или кой от двамата управители разпределяше облеклото
на строителните работници?
Свид.Д.: Чисто физически за разпределянето кой е бил нямам никаква
представа. Като цяло имаше разделение в дейността на самата фирма. Росен
се грижеше за работниците, за всичко свързано със строителната част, докато
всичко свързано с институциите се занимаваше Н.. Кой носи работното
облекло по строителните обекти не зная, не съм ходил по обектите. Ен ер груп
дали има склад, в който да държи работно облекло, материали нямам
представа. Аз се грижа единствено за документите. Аз работех от вкъщи.
Отношение към инструктажните книги на Ен ер груп не съм имал.
Предполагам, че Росен ги е водел, защото той се грижеше за работниците, и
като цяло той се занимаваше вкл. и с избора на персонал, тъй като
документите, които пристигат до мен за приключване на взаимоотношения
изцяло минаваха през него.
Въпрос: Спомняте ли си дали сте заприходявали като материален актив
скеле?
Свид.Д.: Да, има фактура за него.
Въпрос: Кой от управителите или и двамата управители имат
отношение към закупуването на скелето?
Свид.Д.: То е на една доста сериозна стойност, така, че и двамата имат
отношение. Росен е от гледна точка на това, че чисто практически му е ясно
какво и как трябва да изглежда, и каква работа да върши за безопасност на
персонала, а чисто финансовата част е свързана с Н.. Така, че няма как
единият или другият да не знаят за това.
Въпрос: Освен фактура, други съпровождащи технически документи
получавал ли сте за скелето?
4
Свид.Д.: Не, само фактурата, която е дошла при мене.
Адв.Ж.: Във връзка със строителството кой Ви носеше протоколи за
осчетоводяване?
Свид.Д.: Основните документи идваха от Н..
Адв.Ж.: От Росен получавахте ли приемателни протоколи за определен
обект, фактури във връзка със закупуване, разплащане с фирмите?
Свид.Д.: Много рядко.
Адв.Ж.: Получавал ли сте документи от Росен за обект на който
подизпълнител са били фирма Душкови?
Свид.Д.: Не мога да си спомня за това. Много време е минало от тогава.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият беше освободен
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се приключи съдебното следствие. Делото е
изяснено от фактическа и правна страна.
АДВ.В.: Да се приключи делото.
АДВ.Ж.: Нямаме искания, да се приключи делото.
Ч.ОБВ.С.: Да се приключи съдебното следствие
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено, поради извършване на всички съдебни
следствени действия, и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК съдът
пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, на първо място следва
да кажа, че не поддържам протеста на ВОП. То няма и как да се поддържа в
тази ситуация, при положение, че при предходното разглеждане не е
протестирано решението, а освен това действително ВКС е намерил дефекти в
отмененото решение на ВАпС във връзка с това, че без да се обсъжда изрично
разпоредбата на чл.55 от НК, тази разпоредба практически е приложена. Но аз
намирам, че тази разпоредба е приложима дори само на основание, че делото е
продължило в един дълъг период от време, като разположението на процеса е
такова, че подс.В. е имал изрядно процесуално поведение, и дори и по
уважителни причини не се случвало отлагане на делото. Известно е през каква
процедура е минало. Поради това започвам от края, едно такова наказание,
дори каквото е сложил предходния състав на Апелативния съд, считам, че е
съответно на извършеното и на наказателната отговорност.
По жалбата намирам, че същата е неоснователна и считам, че от
доказателствата по делото следва да се направи извод за съпричастност и не
само за съпричастност, а за наличие на категорични безспорни доказателства,
които обвързват В. с престъплението по чл.123 НК.
ВКС в решението си е намерил дефицит на мотиви, но няма в този
смисъл мотиви в неговото решение. Той е намерил дефицит на мотиви на
5
предходния състав на Апелативен съд, но не и разколебаване на
доказателствата по делото. Основният въпрос е тук имал ли е В. и какви
задължения? Установи се, че е имало някакво разпределение на
ангажиментите, като предимно В. е отговарял за документооборота. Но с
оглед на заеманата позиция, неговите задължения като съуправител от една
страна, и като работодател нарушенията на С. не могат да игнорират
нарушенията на В.. ВКС е намерил за дефицит в отмененото решение на
Апелативен съд Варна, че не са изрично изброени, но считам, че това е било
направено за процесуална икономия, доколкото е известно в присъдата за
какъв и е установено в хода на целия процес и е изрично посочено в
присъдата, с кои точно правни норми запълващи бланкетната норма на чл.123
става на въпрос за нарушенията на В.. От една страна той като съуправител и
като работодател не може да бъде изцяло при каквото и да е фактическо
разделение не може да бъде изцяло дистанциран от дейността на Енерджи
груп. Да, била е устна уговорка, но дори и да е имало такава, той все пак
участва в тази дейност, представлявал е дружеството при издаване на
разрешение на строеж, при сключване на предварителен договор за
учредяване право на строеж, изготвяне на проект за жилищна сграда по
договор със студио Каса и при редица документи като възложител и като
управител то е нарушил съответните си задължения, като не е разкъсана
причинно следствената връзка от нарушението на С., а напротив се наслагват.
Най-малкото като работодател на пострадалия Т. има редица задължения,
свързани с безопасни условия на труд, независимо от функцията на
координатор. Наредбите и цялата правна материя регламентираща
здравословни и безопасни условия на труд особен строителната дейност,
която е доста сложна и комплексна, не случайно има регламентирани
задължения за всеки един. Било за управител, било за възложител, било за
координатор здравословни и безопасни условия на труд и работодател. Не
може само и единствено координатор по здравословни и безопасни условия на
труд да допусне нарушение, и това нарушение да изключи нарушенията и
неизпълненията на задълженията на работодателя. Най-малкото В. е допуснал
на обекта да работи човек без да му е извършен нито първоначален нито
периодичен инструктаж по Наредба № 07-02 от 2009 г., която регламентира
инструктирането на работниците. На Т. не е било предоставено специално
облекло и лични предпазни средства. Тука в.л. каза, че водеща е гръдната
травма и особено отношение черепно мозъчната травма няма, в смисъл, че
водеща е гръдната травма и тя сама по себе си би довела до смърт. Добре,
обаче непосредствено след случилото се на пострадалия му правят
реанимационни мероприятия. Едва ли лекарите, които правят реанимация се
концентрират първо в гръдната травма, а пък после в травмата на главата и
едва ли могат в тази секунда да разберат коя травма е водеща, и коя не. Едно е
към една травма да имаш насочено към спасяване на човешки живот, съвсем
друго е към две травми. В общи линии може и да е водеща гръдната травма,
но е факт, че е имало и друга травма, към която е имало насоченост на
6
реанимационни мероприятия и нищо чудно те да съвпадат. Съвсем различно
е за една травма да реанимират, съвсем друго е за две.
Вкл. според днешните свидетелски показания независимо, че имаше
показания, че на свидетелите, които са били пряко засегнати с трудовия
процес имат някаква представа от разделението на функциите на В. и на С., но
работника Ч. М. каза, че и двамата са началници, счетоводителя казва, че и
двамата имат отношение към скелето. В този смисъл каквито и нарушения да
е допуснал Р.С., считам, че нарушенията на В. най-малкото като работодател а
не и само това би следвало да направи всичко възможно щото да не бъде
допуснат не инструктиран човек да работи на конкретното скеле.
Затова моля да приемете, че нарушенията, допуснати от С., които са
категорични и безспорни не разкъсват причинно следствената връзка на
нарушенията допуснати от В. като работодател и като съуправител, а
наслагването на тези отношения, нарушения и неглежирането на нормите,
регламентиращи безопасни и здравословни условия на труд се наслагват и в
крайна сметка е налице виновност и на подс. В. към извършеното и довело до
съставомерния резултат. Моля в този смисъл за Вашия съдебен акт.
Ч.О.С.: Искам да се свърши това чудо, да има край. Почти седем години
вече. Каквото Вие решите. Нямам какво да добавя.
АДВ.В.: Уважаеми Апелативни съдии, на първо място ние поддържаме
както въззивната жалба, така и допълнението към нея. Не сме съгласни изцяло
с фактическата обстановка описана в мотивите към първоинстанционната
присъда, и то не сме съгласни с толкова, доколкото първоинстанционният съд
приема, че на 26.04.2018 г. Р.С. възложил на Т. довършване на изолация на
последния етаж на скелето, където оставало да се постави само едно парче
изолация и извършване на мазочни работи на терасата на третия етаж. Няма
каквито и да е данни по делото, Р.С. да е възлагал работа на Т. на последния
етаж. Единствено от обясненията на Р.С. може да се съди къде е възложил
работа на Т.. Няма други данни по делото, които да установяват този факт.
Според Р.С. възложената работа е така, както е приел съда на терасата на
третия етаж, но не и на външната страна на терасата. То това не приема и
първоинстанционния съд. В мотивите пише на терасата на третия етаж. Няма
каквито и да е данни и доказателства по делото Р.С. да е възложил работа на
последния етаж на Т.. Всъщност по делото считаме във всички съдебни
заседания пред всички инстанции до момента, че така и не беше установен
момента от къде е паднал Т.. Всичко установено от съда в мотивите му е на
базата на предположения, които не се обосновават на каквито и да е
доказателства. Факт е, че Т. е бил на последния етаж и слагал изолация, факт
е, че са го виждали на третия етаж, но никой не го е виждал на скелето на
третия етаж. Моля да имате предвид също така, че плоскостите на скелето не
са били на третия и четвъртия етаж, а между етажите. Считам, че
изключително важно е предвид това, че няма как Т. да стои на скелето и да
работи на третия етаж. Важно по делото считам, че в „Ен ер груп“ ООД
7
двамата управители са разпределяли задълженията, като В. водел документ
оборота на фирмата, а С. се занимавал с техническата дейност при изпълнение
на СМР по обектите. Това е установено по безспорен начин, не само със
свидетелски показания, но и от документите по делото. Поради тази причина
считам, че има изключителни противоречия в мотивите на
първоинстанционния съд във връзка с разпределяне на задачите в „Ен ер груп“
ЕООД. Това, което казах преди малко за разпределение на задачите е прието от
първоинстанционния съд, и въпреки това в мотивите си първоинстанционния
съд твърди, че В. се занимавал освен с документооборота, снабдяване с
всички документи и назначаване на работници и инструктажни книги, а С. с
техническата дейност по изпълнение на СМР на обектите. Това е първото
противоречие което намираме. Как след като С. се занимава с техническата
дейност при изпълнение на СМР по обектите, В. ще се занимава с
инструктажните книги. Противоречията продължават и по-надолу, след като
правилно първоинстанционният съд отбелязва че през м.08.2017г. Р.С. е
завършил периодично обучение на основание чл.6, ал.1, т.1,2,3 и 4 от Наредба
№ РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Във връзка с това
обучение, което е проведено със заповед от 22.08.2017г. С. е бил назначен за
координатор по безопасност и здраве на строеж жилищна сграда, за която
става дума по плана ж.к. „Бриз“.
Моля да имате предвид, че според Наредба РД 07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда на провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, единствено лица, които притежават съответната
квалификация, както е посочено по-горе периодично обучение което има
единствено Р.С. могат да провеждат инструктажи на работниците като
наредбата предвижда изрично да има вътрешна заповед според която да се
определи квалифицирано лице отговорно за провеждането му. Всъщност
всичко това е извършено във фирмата. Такава заповед е налична, споменах я
по-горе. В самата инструкция не е упоменато че всички управители на
дружеството отговарят за това. Необходимо е да има проведено обучение и
такова е проведено на Р.С.. Точно и тук идва разграничението на задачите във
фирма „Ен ер груп“ ЕООД. Няма как когато не е вменено задължение на
подзащитния ни той да извършва инструктажите, същия да е признат за
виновен, че не е извършил такива инструктажи. Той няма такова завършено
обучение каквото Наредбата изисква.
С оглед на всичко това, дейностите по инструктиране на работниците и
недопускането до обекта без лично предпазни средства е уредено в
нормативна уредба, като задължението на техническия ръководител и
координатор по ЗБУТ какъвто е Р.С. за въпросния обект, поради
необходимостта от специфична квалификация и знание, и няма как да се търси
отговорност от В.. Като управител В. е бил длъжен да осигури, и считаме, че
8
е осигурил условия за провеждане на тези инструктажи с наличието на такива
книги, на такава документация, с която се е занимавал, чрез създаването на
документация, регламентираща това. Управителят на дружеството няма
задължение лично да провежда инструктаж, а има задължение да го обезпечи,
което е направил точно това.
По същата логика считаме, че В. не е нарушил и чл.13, ал.1 от същата
Наредба, като на него отново му се вменява в нарушение и моля да имате
предвид, че инструктажа на работното място е практическо запознаване на
работника с конкретното изискване за безопасно изпълнение на трудовата
дейност. Няма как да е извършил В. това нарушение предвид казаното от мен
по-горе. Той е изпълнил задължението си да осигури провеждането на
инструктажа, а кой е трябвало да проведе този инструктаж и не го е провел,
има достатъчно доказателства по делото.
Следващо твърдяно нарушение, което сме извършили – чл.15, ал.1 – как
се провежда ежедневния инструктаж. След като В. е определил със заповедта
посочена по-горе и останалите документи, като отново е осигурил от
документална страна условията за провеждане на инструктажа и е определил
длъжностни лица за това, как може това нарушение да бъде вменено на него.
Той не е извършил и това нарушение. Всъщност считаме, че всички тези
нарушения са несъставомерни. А те са необходими за да изпълнят бланкетната
норма на чл.123 от НК.
Не на последно място моля да имате предвид и представения като
доказателство писмен договор от 03.04.2018 г. между „Ен ер и Джи груп“
ЕООД и „Ен ер груп“ ООД. Същият е на л.161 – 164 от том 3. Според чл.10 от
договора, координатора по безопасност и здраве остава както е определен
със заповедта на „Ен ер груп“ ООД и това е Росен Ж.. Според длъжностната
характеристика на С. налична в л.165 и 166 от същия том 3 в качеството му на
координатор по ЗБУТ той трябва да извърши две много важни дейности, които
няма да изчитам изцяло, но считам че са много важни за определянето на това
кой има вина за настъпилото произшествие….цитат от длъжностната
характеристика на Р.С. - б. А и б.Б…. Считам, че всичко това е много важно
за установяването на това кой е имал задължението да извършва тези
действия, които се вменяват във вина и на подзащитния ми.
От всичко изложено по-горе по безспорен начин считам, че е
установено, че В. не е притежавал необходимата квалификация и не са му
вменявани изрично задълженията по двете горепосочени наредби, свързани с
инструктажа на работниците и недопускане до работа без ЛПС.
Не сме съгласни и с изложеното от държавното обвинение и в днешното
с.з., че въпреки, че е имало разделение на дейностите във фирмата, нямало
как подзащитният ни също да не бил виновен. Само за това, че същият е
управител на дружеството, не му вменяват тези задължения, които трябва да
извършва. За тях е необходима специална квалификация и обучение, което Р.С.
е придобил. Моля да имате предвид, че в тази връзка са и не само указанията
9
на ВКС, но и той е направил анализ на доказателствата по делото. Безспорно
е посочил това.
Първоинстанционният съд на следващо място приема, че подзащитният
ми не е осигурил работно облекло и РПС на Т.. По делото такива
доказателства няма. Има доказателства, че фирмата осигурява работно
облекло и ЛПС, вкл. и в днешното с.з. от счетоводителя на фирмата, който
каза, че такива документи са минавали през него. Фактурите са му били
предоставяни от Р.С., който според счетоводителя се е занимавал със СМР, с
работниците и всичко свързано със строителните дейности. Също така моля
да имате предвид, че свид.Г. твърди, че на един етаж в обекта е имало каски и
много други неща. Има и доказателства по делото, че Т. е притежавал такива,
а дали ги е използвал на място, считам, че не може да се вмени във вина на
подзащитния ми.
Искам да кажа, че според окръжният съд безспорно възложената работа
на Т. е на скелето, но доказателства такива по делото няма, и моля да имате
предвид показанията на свид.М., както и огледа и фотоалбума към делото. На
етажа, от където съдът твърди, че е паднал Т. няма каквито и да е инструменти
и кофи, или каквото и да било друго, с които Т. е извършвал своята дейност.
Няма такива данни. Не са установени такива материали, чрез които Т. да
върши работата. Какво е правил на скелето, ако той е бил там без материали и
без каквото и да било? Никой не може да ограничи на Т. да излиза на това
скеле. Но работа възложена на скелето няма. Въпреки, че обясненията на С.
имат двойна страна, първо в тях трябва да се има предвид, че те са една
защитна теза, но в тази връзка проверката трябва да е сериозна. Но пак казвам,
няма доказателства, които да опровергават обясненията на С. за възложената
работа на Т. на терасата третия етаж. Също така със заповедта, която споменах
по-горе, с която С. е определен за координатор по ЗБУТ, В. е определил и в
тази заповед и, че С. е този, който стои на обекта и осъществява контрол, което
е потвърдено от всички работници, че човека който е бил на обекта е С..
Всъщност съвсем други са били задачите на В.. Разпределянето на задачите е
достатъчно условие отговорността във връзка със ЗБУТ да е на С..
Следващо нарушение, което според ВОС е извършил В. е, че не е
извършил проверка на Т. за ползване на специално работно облекло. Мисля, че
казаното от мен по-горе обезсмисля това обвинение.
Относно причинно следствената връзка между нарушенията и настъпИ.
вредоносен резултат. Считаме, че няма как да се установи такава, след като не
е изяснено от къде е паднал Т.. Според в.л. това не може да се установи от
травмите му. Беше питан в с.з. и той каза, че е бил паднал от голяма височина.
Каза, че не може да определи според травмите от кой етаж е паднал. В днешно
с.з. беше зададен въпрос на в.л. за това ако е бил с каска Т. същият ли е щял да
бъде изхода, и той каза, че изхода е щял да бъде същия за съжаление предвид
водещата роля на гръдната травма. Това беше и едно от основанията за
връщане на делото от ВКС. Това се изясни по безспорен начин, и в тази
10
връзка, считаме, че не се установява причинно следствена връзка между
работното облекло и настъпИ. резултат.
Относно въпросното скеле. На първо място моля да бъде ясно едно. То
не е закупено от В., а от фирмата. В. посочи, че скелето е поискано от С., което
е нормално предвид на това, че той извършва СМР и той е поискал такова
скеле. Единственото, което В. е направил е да открие такова скеле, да го
осигури и то е направено. Също така за нас буди недоумение, че
първоинстанционният съд не приема заключението на СТЕ, тъй като за
разлика от заключението на същата твърди, че представената техническа
документация към скелето не можело да осигури монтажа, закрепването и
използването му. Според заключението на СТЕ за вложеното на строежа скеле,
предоставената документация на инструкция за експлоатация и техническа
документация/паспорт/. Според същото заключение не се изисква нарочен
проект за изграждане на скелето, тъй като е с височина под 20 метра.
Всъщност тази СТЕ е една от причината делото да се върне от друг състав на
Апелативен съд Варна на ВОС. Такава експертиза е била изготвена по това
въззивно дело, и това е едно от основанията, тъй като е установено всъщност,
че документацията представлява точно такъв паспорт. В. е осигурил скелето
със съответната документация, но нито е възлагал на Т. изграждането на
скелето, нито е приемал скелето. Не е приемал да обясни, че това скеле е
годно да бъде използвано, а това не влиза и в задълженията на В..
Последното нарушение претендирано от ВОС е, че извършеното от В. е,
че е допуснал изграждане и пускане в експлоатация на рамково скеле без
паспорт и без да отговаря на изискванията за безопасност. Не само В. не е
възлагал работа. Няма доказателства по делото С. също да е възлагал работа
на Т. по това скеле. Безспорно, е че Т. е започнал да изгражда скелето, но не го
е завършил, тъй като след като е завършено, същото следва да бъде и прието.
Никога нито ние, нито С. приживе не сме твърдели, че скелето е довършено, и
това е причината да не е възлагана работа.
От всичко това считаме, че обвинението е недоказано по отношение на
подзащитният ни и аз моля да постановите ново решение, с което да
оправдаете подзащитния ни.
АДВ.Ж.: Уважаеми Апелативни съдии, колегата изложи всички наши
аргументи, които имаме във връзка с фактите и по отношение на мотивите на
първоинстаницонния съд да постанови осъдителна присъда, всички
нарушения, които са вменени във вина на нашия подзащитен, както се сочи и в
обвинението.
Аз моля да обърнете внимание не само на нашето твърдение и на
обясненията на двамата подсъдими, а на приложени по делото документи. И
това е договор от 03.04.2018 г. между „Ен ер джи груп“ и „Ен ер груп“. Тук
като отклонение мога да кажа, че това че двамата са съдружници и
съуправители малко разколебава първоинстанционния съд. Но в този договор
за строителство „Ен ер джи груп“ е представлявано от Н. В. като възложител,
11
а „ Ен ер груп“ е представлявано от Р.С.. Така, че не може да се твърди, че това
е някаква защитна теза или прехвърляне отговорността върху вече покойния.
Моля да обърнете внимание на обясненията на Р.С., който сам заяви, че той
отговаря за строителството на обекта. Той е определен като отговорник за
безопасни условия на труд. Той възлага и разпределя работата. Доказателства
в тази насока са събрани достатъчно и гласни и писмени такива. Това, че Р.С.
представлява във връзка с извършването на този строеж, и той осъществява
всякаква дейност са редица протоколи за установяване на завършени и за
заплащане на СМР и към фирмата „Душков прима“. Това са протоколи, които
са започнали от м.01.2018 г., от м.12.2017 г., от 16.11.2017 г. и всички
подписани от „Ен ер груп“ от Р.С.. Така, че безспорно за нас е доказано, че
твърденията не са само защитна теза на нашия подзащитен в неговите
обяснения, а са доказани от събраните в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, а и вече от Вас в проведеното съдебно следствие
във въззивната инстанция, че функциите между двамата съдружници и
съуправители в „Ен ер груп“ са били строго разпределени. В. е нямал
правоспособност да провежда инструктажа. В. не е възлагал работа на
пострадалия, и не го е допускал до работа без да му е проведен инструктаж. В
този фатален за това момче ден не му е била възлагана работа на скелето.
Възлагана му е работа на третия етаж, както обясни С. да прави изолация на
тераса на третия етаж в апартамент. Там в подкрепа на тези обяснения на С. са
и намерените доказателства - кофи с разбъркан материал, а именно за
подлепване на изолационните материали.
ВОС ни призна и за виновни, че сме допуснали изграждането и
пускането в експлоатация без паспорт. Първо и двете деяния по това
обвинение са недоказани, напротив събрани са доказателства в обратния
аспект. Допуснали сме изграждането на скелето без паспорт. Доказано е, че
скелето е имало паспорт, и е представен по делото. Назначена е експертиза и
в.л. е категорично. Представената документация е паспорт на това скеле. А
дали сме пуснали в експлоатация рамковото скеле без да отговаря на
изискванията за безопасност. Няма нито едно доказателство, че това скеле е
прието, за да се допусне работник да работи на него. Скелето е било в процес
на изграждане, и то изграждано от пострадалия. Но в този фатален ден той е
нямал работа по скелето. Не му е било възложена такава, и няма как В. да
упражнява какъвто и да е контрол във връзка с допуска му до съответното
скеле. Колегата изложи аргументи, които изцяло подкрепям. Считам, че нито
едно от вменените му нарушения на Наредба РД 07-02, нарушения на чл.284
от КТ, нарушенията на чл.16, ал.1, т.7 от ЗБУТ, както и на нарушенията на
чл.87, ал.1 и 2 и 9 от Наредба 2/2009 г. Така, че моля да се отмени присъдата
на първоинстанционния съд, и да постановите нова такава, с която да
оправдаете подзащитния ми по повдигнатото му обвинение.
ПОДС.В.: Нямам какво да добавя в моя защита, поддържам казаното от
адвокатите ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
12
ПОДС.В.: Моля да бъда оправдан.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви
публично, в отсъствие на частния обвинител, и разясни срока и реда за
обжалване пред ВКС.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13