РЕШЕНИЕ
№ 706
гр. Пловдив, 18.04.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на седми декември, през две хиляди двадесет и първата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1382 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118 ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалбата на С.А.К.
с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-146 от 11.05.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на К.
против Разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
Пловдив №********** /Протокол № 2146-15-1/01.03.2021 г., с което на основание
чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и чл.68, ал.3 от КСО е отменено Разпореждане за
отпускане на пенсия № 64/29.05.2000 г. и всички последващи го и е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 23.12.2015 г. пожизнено.
С жалбата, поддържана в съдебното
заседание от пълномощника на жалбоподателя адв.Б., се заявява неправилност и
необоснованост на оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане, като
се сочи, че са нарушени нормите на чл.26 и чл.34 от АПК и жалбоподателят не е
бил уведомен за административното производство и не са му били представени за
изразяване на становище получени от трето лице документи, за които необосновано
се твърдяло, че са представени от него. Сочи се, че са нарушени сроковете по
чл.10 от НПОС и чл.57 от АПК, а големите периоди на бездействие на пенсионните
органи сочат на нарушение на чл.6 и чл.18 от АПК. Твърди се, че не е изпълнено
постановеното от ВАС съдебно решение по адм. дело № 2115/2018 г., както и че не
са представени доказателства отмененото разпореждане от 2000 г. да е било
връчено на жалбоподателя, от което се прави извод, че то не е било влязло в
сила и следователно, че не са били налице основанията по чл.99 от КСО. Твърди
се неправилно определяне на стажа, индивидуалния коефициент и размерът на
пенсията, както и че не са представени доказателства за твърдяната недобросъвестност
на жалбоподателя. Сочи се, че за документите от „Горубсо - Лъки“ АД не са
събрани доказателства за авторство, нито такива, че те са представени от
жалбоподателя, както и че пенсионният орган е нарушил процедурата, като не е
извършил проверка в регистрите на осигурените лица за периода на осигурителния
стаж през 1998 - 1999 г. Претендират се направените разноски за вещо лице,
както и такива за един адвокат.
Ответната по жалбата страна Директор на ТП на
НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. в съдебно
заседание оспорва жалбата, като моли за отхвърлянето ѝ. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по размера на
адвокатското възнаграждение. В представена писмена защита се излагат подробни
съображения по същество, като се сочи, че безспорно е установена хипотезата на
чл.99, ал.1, т.2 б.“а“ от КСО, а именно неправомерно отпусната въз основа на
неистински документи/документи с невярно съдържание пенсия, на която
жалбоподателят няма право.
Окръжна прокуратура Пловдив е
била надлежно уведомена за производството, но не е встъпила в същото.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок срещу подлежащ на обжалване административен акт и от лице,
имащо правен интерес от оспорване на решението, предвид това, че то е
неблагоприятно за него. Поради
това и същата е допустима.
По
същество съдът намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства се установява следното:
По подадена на 15.05.2000 г.
молба от името на жалбоподателя К. за отпускане на пенсия с вх. №
24171/15.05.2000 г. в ТП на НОИ Пловдив, към която били приложени документи за
осигурителен стаж и доход, включително и такива с посочен издател ЕАД
„Маджарово“ и ЕАД „Горубсо-Лъки“, с разпореждане № 64 от 29.05.2000 г. по
Протокол № 01039 от 22.05.2000 г. на жалбоподателя К. била отпусната пенсия,
считано от 01.10.1999 г. пожизнено при условията на чл.2, ал.1 от ЗП /отм./, чл.46а
от ЗП /отм./ и §25 от ЗИДЗП/1996, във
връзка с ПМС №40/1968 г., като при навършена възраст от 49 години му бил
зачетен стаж от първа категория от 25г., 5м. и 11 дни, от които 7 години, 8
месеца и 5 дни осигурителен стаж по чл.104, ал.3,5,7 от КСО. Конкретно
посоченият стаж от първа категория от 7г., 8м. и 5 дни касаел периодите на
признат осигурителен стаж от 11.06.1967 г. до 31.10.1973 г. /6г., 4м., 10 дни/
за длъжността „подземен крепач“ при осигурител „Маджарово“ ЕАД, както и периода от 15.05.1998 г. до
30.09.1999 г. / 1 г., 4 мес., 5 дни/ за същата длъжност при осигурител
„Горубсо-Лъки“ ЕАД. При определяне размера на пенсията и съответно
индивидуалния коефициент били взети предвид удостоверените доходи на К. с УП-2
№ 153/20.03.2000 г. и обр. УП-2 № 52/20.03.2000 г., последното със сочен
издател „Горубсо- Лъки“ ЕАД – гр. Лъки. Съгласно заповед на Директор на ТП на
НОИ Пловдив, през 2013 г. била установена необходимост от възстановяване
пенсионното досие на К., в която връзка от него били изискани документи с
писмо, като била извършена и служебна проверка при осигурители, в хода на която
се установило, че жалбоподателят не е придобил признатия му с разпореждането от
29.05.2000 г. осигурителен стаж от първа категория в размер на 07г., 8м. и 5
дни, положен по условията на чл.104, ал.3,5,7 от КСО и ПМС 40/68 г., или това се отнасяло
до труда на заети
на работа в подземните рудници за добив на радиоактивни вещества, в подземните
рудници за добив на манган, в подземните силикозоопасни рудници, в подземните
радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни обекти и в
силикозоопасното тунелно строителство / съгласно т.1 на ПМС 40/68г. /отм./, съответно не било
установено към датата на отпускане на пенсията му да има положен стаж, даващ право
на пенсия по условията на чл.2, ал.1 от ЗП/отм./ във връзка с ПМС 40/68 г. и
чл.46а от ЗП /отм./ и пар.25 от ЗИДЗП/1996г., действащи към момента на
отпускане на пенсията. Установено било, че към датата на отпускане на пенсията
лицето няма право на пенсия за положения действително стаж от първа категория 17 г. 10 м.
и 18 дни, защото няма навършени 52 години. В тази връзка и с оглед на
установения действителен осигурителен стаж и при преценка на законовите
основания за възникване правото на пенсия, било издадено разпореждане от
ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив с № ********** по протокол №
2141-15-6/28.03.2017 г., с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО
/пенсията е неправилно отпусната/ било отменено разпореждането за отпускане на
пенсия № 64/29.05.2000 г. и всички последващи го и била отпусната пенсия на
основание чл.68, ал.3 от КСО пожизнено на жалбоподателя К. от 23.12.2015 г. Това
разпореждане било обжалвано от К. пред Директор на ТП на НОИ Пловдив, който със
свое решение № 2153-15-85/16.05.2017 г. оставил без уважение жалбата в частта
ѝ по отмяната на разпореждане № 64/29.05.2000 г. и следващите такива и за
отпускане на пенсия от 23.12.2015 г. и отменил частично разпореждането в частта
му относно ползваните за определяне на пенсията три последователни години по
чл.70, ал.3 от КСО и преписката била върната на длъжностното лице по чл.98,
ал.1 от КСО за ново произнасяне в тази част. Това решение на Директор ТП на НОИ
Пловдив било обжалвано пред Административен съд Пловдив, като с
Решение № 2/02.01.2018 г. по адм. дело № 1537/2017 г. жалбата на К. била
оставена отчасти без разглеждане и производството било прекратено в частта
ѝ против решението за връщане на преписката на компетентния орган. В
останалата ѝ част по оставяне в сила на разпореждането за отмяна на това
от 2000 г. и отпускане на пенсия с нова начална дата, жалбата на К. била
отхвърлена. Със свое решение № 16244/27.12.2018 г., постановено по адм. дело №
2115/2018 г. ВАС отменил изцяло решението на административния съд и се
произнесъл по съществото на спора, като отменил решението на Директора на ТП на
НОИ Пловдив от 16.05.2017 г., както и отменил и потвърденото с него разпореждане
по протокол № 2141-15-6 от 28.03.2017 г. / в текста на решението на ВАС са били
разменени цифрите от датата на разпореждането, като вместо действителната
28.03.2017 г. е посочена дата на издаване 23.08.2017 г./ В мотивите към това съдебно решение Върховният
административен съд посочил, че размерът на пенсията, както и съответният
индивидуален коефициент вече са определени с влязъл в сила и стабилен
административен акт, а именно въпросното разпореждане № 64/29.05.2000 г.,
поради което и не се налага тяхното преизчисляване чрез осъщественото връщане
на компетентния орган и затова и отмяната на решението на Директор на ТП на НОИ
с това съдебно решение и на въпросното разпореждане от 28.03.2017 г. водят до
възстановяване на отпуснатата пенсия на жалбоподателя в размера, определен с
първоначалното разпореждане от 29.05.2000 г. и актуализиран с последващите
такива разпореждания, без отмененото от 28.03.2017 г. За този резултат, съдът
отчел в решението си, че в конкретния случай не е била налице установена хипотезата
на чл.99, ал.1, т.2 от КСО, на която е основано разпореждането от 28.03.2017 г.,
тъй като изгубването на пенсионна преписка не е посочено сред основанията на
посочения законов текст. След произнасяне на решението на ВАС било издадено
Разпореждане № ********** по Протокол № N01М64 от 11.02.2019 г., с което бил определен размер на личната пенсия на
основанията, от дата, вида и размера, които били посочени в разпореждане №
64/29.05.2000 г. И срещу това разпореждане постъпила жалба от К., като с
Решение № 2153-15-96 от 04.04.2019 г. Директорът на ТП на НОИ Пловдив го
отменил, тъй като счел, че според приетото в решението на ВАС е налице
определяне на пенсията с влязъл в сила и
стабилен административен акт – разпореждане № 64/29.05.2000 г. и в изпълнение
на съдебното решение пенсията следва само да се осъвремени. В тази връзка било
издадено и Разпореждане по протокол № 2141-15-7/30.05.2019 г. в изпълнение на
посоченото по-горе решение на Директор на ТП на НОИ Пловдив от 04.04.2019 г. за
преизчисляване на пенсията на К.. Посоченото разпореждане не било обжалвано.
Във връзка с постъпила информация в
ТП на НОИ Пловдив от Районна прокуратура Пловдив през февруари 2020 г. относно
иззети като веществени доказателства по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по
описа на РП Пловдив оригинални пенсионни досиета, сред които и такова на
жалбоподателя К., в рамките на което се съдържала молбата от името на К. за
отпускане на пенсия от 15.05.2000 г. с описание на приложени към нея документи,
сред които и обр. УП-3 №190/08.07.1999 г., издаден от „Маджарово“ ЕАД, който
документ не се съдържал физически в оригиналното пенсионно досие, иззето като
веществено доказателство, както и предвид находящото се в това досие УП №
52/20.03.2000 г. с издател „Горубсо –Лъки“ ЕАД и описано в молбата от името на
жалбоподателя УП-2 № 52/20.03.2000 г. със същия издател, а и приложеното към
това досие УП-2 от осигурителя МТА-Пловдив, започнала проверка относно
верността на признатия осигурителен стаж на основание чл.108, ал.1 от КСО. С
констативен протокол № КВ-5-26-00814696/24.09.2020 г., издаден от контролен
орган в ТП на НОИ Хасково, след преглед на приетите в „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ Хасково
документи на осигурителя „Маджарово“ ЕАД в ликвидация, гр. Маджарово, било
установено, че предадените разплащателни ведомости за периода м.06.1967 г. до
месец 12.1969 г. са унищожени поради изтекъл срок за съхранение, но всички
останали документи за времето от 01.01.1970 г. до 31.10.1973 г., който период
бил част от периода, удостоверен с УП-3
№ 190/08.07.1999 г. /14.06.1967г. – 30.10.1973г. за длъжността подземен
крепач/, били проверени обстойно и било установено, че жалбоподателят С.К. не
фигурира в разплащателните документи, предадени за съхранение в Осигурителен
архив - Хасково.
По отношение на УП-2 № 52/20.03.2000
г., приложено към оригиналното досие, в което бил удостоверен осигурителен
доход за периода 15.05.1998 г. до
30.06.1999 г. за длъжността подземен крепач в „Горубсо –Лъки“ ЕАД, от
осигурителя било получено писмо, съгласно което това удостоверение не е
издадено от дружеството, а в дневника под този номер фигурира друг вид документ
УП-1 за лице с други имена, като на дата 20.03.2000 г. има издадено
удостоверение, но с № 635, печатът не съответства и положените подписи не са на
служители на дружеството. С Констативен протокол № КП-5-15-00847856/01.12.2020
г. на контролен орган в ТП на НОИ Пловдив се удостоверила извършената проверка по
повод на достоверността на осигурителния стаж и доход, посочени и в УП-2
№52/20.03.2000 г. за периода 15.05.1998 г. до 30.09.1999 г. за длъжността
подземен крепач, като било посочено, че по проверените ведомости за този период
за служителите във всички рудници, както и дневниците за издадени УП-2 и УП-3 не
били открити данни за положена трудова дейност от жалбоподателя при осигурителя
„Горубсо- Лъки“ ЕАД, а въпросното удостоверение от 20.03.2000 г. не е издадено
от осигурителя. Към констативния протокол били приложени и копия от всички
проверени документи. С писмо, връчено на жалбоподателя на 12.01.2021 г., същият
бил уведомен за наличието на новоустановени обстоятелства, които водят до
необходимост от нова преценка на правото и размера на пенсията му, като било
изискано представянето на саморъчна декларация за избор на тригодишен базисен
период преди 01.01.97 г., ведно с удостоверение за осигурителен доход за
избрания период, като освен това той бил уведомен и за кой период се определя
по-благоприятен за него индивидуален коефициент и че всички предложени варианти
касаят осигурителен доход в МТА-Пловдив, за който пенсионните органи
установили, че е реален и че приложеното към оригиналното пенсионно досие УП-2
от МТА- Пловдив е действително издадено от осигурителя и удостоверява верни
данни. От страна на жалбоподателя било депозирано заявление от 09.02.2021 г., с
което същият посочил, че желае пенсията му да се изчисли от периода 01.01.1983 г.
– 31.12.1985 г. С Разпореждане № ********** по Протокол № 2146-15-1/01.03.2021
г. на Ръководител на ПО в ТП на НОИ Пловдив след обсъждане и анализ на
констатациите, направени при извършената нова и тези по предходната проверка,
включващи данните от служебното установяване на осигурителен стаж и
декларираното и представено от страна на самия жалбоподател, както и на
документите, съдържащи се в предоставеното от РП Пловдив пенсионно досие на
жалбоподателя, съдържащо и първоначалното разпореждане № 64/29.05.2000 г., било
установено, че по това разпореждане за определянето на правото и размера на
пенсията бил зачетен осигурителен стаж на длъжност подземен крепач за 06 г., 4
мес и 10 дни в „Маджарово“ ЕАД и на същата длъжност в размер на 1 г., 4 месеца
и 15 дни в „Горубсо –Лъки“ ЕАД, като и двата периода зачетени по условията на първа категория по т.1 от ПМС
40/68 г., както и период от 17 г., 12 мес. и 16 дни по условията на първа
категория труд в МТА Пловдив по т.4а, б“н“ от ПКТП и 8 месеца по условията на
втора категория при същия осигурител по т.12 от ПКТП /отм/, като било взето
предвид БТВ при определяне размера на пенсията и съответно индивидуален
коефициент включително и за периода на признатия стаж в „Горубсо-Лъки“ АД. След
обсъждане на установеното с констативните протоколи при новата проверка,
започнала след приобщаване на иззетото като веществено доказателство по
досъдебно производство пенсионно досие, било заключено в разпореждането, че е
налице съответствие по отношение на осигурителния стаж на лицето в МТА –Пловдив, но и че било
установено, че при пенсионирането си по заявлението с № 24171/15.05.2000 г.
лицето е представило документи с невярно съдържание с цел облагодетелстване с
пенсионни права- получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание, несъответстващо на действително положения от лицето осигурителен
стаж като продължителност и категория
труд и получения от него осигурителен доход, от по-ранна възраст и в по-висок
размер. Посочено било в разпореждането, че действително положеният осигурителен
стаж е установен по представена декларация от жалбоподателя и представени от
него оригинални документи за стаж, както и данни по чл.5, ал.4 от КСО. Счетено било,
че Разпореждането с № 64/29.05.2000 г., по което е била отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.10.1999 г., при навършени от К.
49 години, следва да се отмени, предвид наличие на основанията по чл.99, ал.1,
т.2, б.“а“ от КСО, като наличието на оригиналното пенсионно досие по водено
досъдебно производство № 260/2019 г. потвърждавало извода за това, че са
използвани документи с невярно съдържание и е налице опит да се укрие това
действие. Отчетено било, че в контекста на това, неправомерно получената пенсия
е недобросъвестно получена от жалбоподателя и поради това и следва да се
възстанови съгласно чл.114 от КСО. Прието било, че правото на пенсия на
жалбоподателя е възникнало към 23.012.2015 г., тъй като, съгласно относимата
редакция на чл.68, ал.3 от КСО, към тази дата при навършени 65 години и 8
месеца и действителен осигурителен стаж от 15 години, се придобива правото на
пенсия. В тази връзка и с разпореждането след отмяна на разпореждане №
64/29.05.2000 г. и всички последващи го, на жалбоподателя била отпусната пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО, считано от
23.12.2015 г. пожизнено, като при преценката на базисния период и съответно
изчисление на размера на пенсията и индивидуалния коефициент бил взет предвид
заявения от жалбоподателя тригодишен базисен период от 01.01.1983г. до
31.12.1985 г. Срещу разпореждането постъпила жалба, по която се произнесъл
Директор на ТП на НОИ Пловдив със сега обжалваното пред съда Решение №
2153-15-146 от 11.05.2021 г., с което оставил жалбата без уважение. Като мотиви
към оспореното сега решение ответният административен орган посочил, че в
рамките на развилото се административно производство по безспорен начин се
установило, че осигурителният стаж, доход и определен индивидуален коефициент с
разпореждане № 64/29.05.2000 г. се различават съществено от действително
положения от жалбоподателя осигурителен стаж, както в определената
продължителност, така и касателно условията на труд, като е установено и
несъответствие в осигурителния доход, поради което и същият не е бил придобил
право на пенсията, отпусната с това разпореждане. Прието било, че е установена
хипотезата на чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, като е налице неправомерно
отпусната въз основа на неистински документи/документи с невярно съдържание
пенсия, на която лицето няма право.
Така описаната
фактическа обстановка, съдът намира за установена на базата на съвкупния анализ
на събраните по делото писмени доказателства. В хода на съдебното производство
по искане на жалбоподателя е допусната и приета без възражения от страните
графологична експертиза, имаща за предмет почерка и подписа под молбата с вх. №
24171/15.05.2000 г., съдържаща се в копие в приетото оригиналното пенсионно
досие, предоставено на пенсионните органи от РП Пловдив и изследвана в оригинал
от вещото лице при органа, който я съхранява. Съдът кредитира като обективно и
професионално изготвена приетата по делото експертиза. Съгласно изводите
ѝ подписът за подател на молбата не е изпълнен от жалбоподателя, нито пък
ръкописният текст в молбата е изпълнен от него.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Оспореното решението на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, е издадено от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, по което
е било произнасянето на Директора на ТП на НОИ Пловдив с обжалваното сега
решение, също е издадено от компетентен орган в хода на административно
производство по чл.99 от КСО, развило се по повод извършване на контролно
производство по глава седма от КСО. В разпоредбата на чл.99, ал.1 от КСО е
предвидено, че влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е
издал по
заявление на пенсионера, но и по инициатива на органа при установяване на
конкретно посочени в нормата обстоятелства. В случая, въпросното разпореждане,
по отношение на което жалбата на К. е оставена без уважение с оспореното
решение на Директор на ТП на НОИ Пловдив, е издадено на основание чл.99, ал.1,
т.2, б.“а“ от КСО, а именно отменено е първото разпореждане за отпускане на
пенсия от 2000 г. и всички следващи го по инициатива на органа, понеже пенсията е отпусната въз
основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно
съдържание, както
сочи разпоредбата.
По повод възражението на жалбоподателя,
че понеже липсват доказателства за връчване на разпореждането с № 64/29.05.2000
г. и поради това същото не е влязло в сила и не може да е предмет на отмяна или
изменение по реда на чл.99 от КСО, съдът намира, че същото е неоснователно.
Въпросът вече е бил разрешен с влязлото в сила решение на ВАС по адм. дело №
2115/2018 г., на което впрочем жалбоподателят се позовава в своята жалба и в
което ВАС, както се каза и по-горе, е приел към момента на произнасянето си, че
Разпореждане № 64/29.05.2000 г. е стабилен административен акт. Прави
впечатление, че по отношение на този факт, установен от ВАС, жалбоподателят
игнорира решението на съда с жалбата си, но същевременно се позовава на него за
факти, които пък счита, че са му изгодни. В тази насока и при липсата на нови
доказателства, които да опровергават така направения вече с влязъл в сила
съдебен акт извод, възражението на жалбоподателя за неприложимост на
процедурата по чл.99 от КСО спрямо това първо разпореждане следва да се
отхвърлят. Същевременно, наличието на
съдебното решение на ВАС не съставлява пречка за ново произнасяне на
пенсионните органи, както твърди жалбоподателят с позоваване на решението на
ВАС, доколкото е налице проведено ново производство по чл.108 от КСО, стартирало
след уведомяване на ТП на НОИ Пловдив за наличие на откритото вече оригинално
пенсионно досие, приобщено в хода на водено наказателно производство. С
решението на ВАС по адм. дело № 2115/2018 г. е прието, че не е била налице
хипотезата за отмяна на разпореждането от 29.05.2000 г. по чл.99, ал.1, т.2, б.
„г“ от КСО, а в конкретния случай основанието на разпореждането от 01.03.2021
г. за отмяна на първото такова е това на чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО,
наличието на което е установено въз основа на новооткрити доказателства след
произнасянето на ВАС. В този смисъл относно допустимостта на ново произнасяне
по чл.99 от КСО е налице и съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 9140/2022
г. по адм. дело № 3374/2022 г. на ВАС.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че не е бил уведомен за воденото административно производство,
доколкото, както се посочи при описание на фактите, на същия е било изпратено и
от него е било получено писмо от 08.01.2021 г., като той е бил уведомен за факта
на извършваната проверка по повод на предоставените доказателства от
прокуратурата.
Че представеното от страна на прокуратурата пенсионно досие е оригиналното
такова, безспорно е било установено от компетентната администрация. Видно е в
тази насока, че в папката на досието е приложено именно процесното разпореждане
за отпускане на пенсия № 64/29.05.2000 г.,
въз основа на което жалбоподателят е получавал пенсията си за осигурителен стаж
и възраст и от което пък е видно на кои доказателства се е основал компетентният
орган при първоначалното отпускане на пенсията му. В папката на досието се
съдържа и молбата /заявление/ от името на жалбоподателя за отпускане на пенсия,
която, видно от представения от страна на ответника по настоящото дело протокол
на заведени в управлението заявления за датата 15.05.2000 г. носи именно входящия
номер, като този, посочен в протокола и касае именно жалбоподателя К.. Установено е след приобщаване
на документите, предоставени от прокуратурата и съставляващи копия на съдържащи
се в пенсионно досие на жалбоподателя молба с опис на представени документи,
както и удостоверения от осигурители, че именно данните от това намерено
впоследствие досие са взети предвид при отпускането на пенсията с
разпореждането през 2000 г., тъй като именно по тях е зачетен същият по размер
стаж и категория, както в
отмененото разпореждане за отпускане на пенсията. Това обстоятелство сочи, че
намерените документи са от досието, което е било именно наличното към момента
на отпускане на пенсията на жалбоподателя, сиреч, оригиналното
такова. В тази насока и не е останало неустановено обстоятелството дали
въпросното досие е оригинално или не, както твърди жалбоподателят.
Неоснователно е и възражението на същия
относно неспазване на сроковете по чл.10 от НПОС и чл.57 от АПК. На първо място,
сроковете по НПОС са специални по отношение на тези по чл.57 от АПК и на второ
място, касае се до установяване на обстоятелства в служебно започнало контролно
производство по чл.108 от КСО, което не е ограничено със срок. Жалбоподателят и
не сочи коя именно разпоредба на чл.10 от НПОС не е съобразена, но следва да се
има предвид, че така, както са формулирани алинеите на тази разпоредба, съдържащи определени срокове
за произнасяне в различните хипотези, следва да се счете, че те са инструктивни, а не преклузивни, доколкото липсва указание
за преклудиране възможността за произнасяне на компетентния орган
след изтичане на срок. Времево ограничение за произнасяне на компетентния орган
по чл.99 от КСО пък изобщо не е предвидено в кодекса, като в разпоредбата на
чл.99, ал.1, т.2 от КСО изрично е посочено, че по своя инициатива органът се
произнася всякога, когато е установил наличието на някои от посочените в букви
„а“ до „д“ конкретни обстоятелства. В случая, както се каза, разпореждането,
което е оставено в сила с оспореното пред съда решение на ответния
административен орган, е издадено именно по инициатива на издателя му на
основание чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Според съда, наличието на това
основание категорично е било установено в хода на осъществената проверка, в
която връзка е и изводът в издадения доклад от 01.03.2021 г. от главен експерт
по осигуряването за представени документи с невярно съдържание с цел получаване
на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание, което не съответства на
действително положения от лицето осигурителен стаж като продължителност,
категория на труд и съответно доход. Тези изводи според съда са изцяло
потвърдени от събраните по преписката доказателства. В тази насока се взема
предвид, че действително, макар и жалбоподателят да не е декларирал в
представените от него декларации пред пенсионните органи през 2013 г. да е бил
на длъжност съобразно предвидените по т.1 от ПМС 40/68 г. - работници и инженерно-технически работници до
началник на участък включително, заети на работа в подземните рудници за добив
на радиоактивни вещества, в подземните рудници за добив на манган, в подземните
силикозоопасни рудници, в подземните радиоактивни, силикозоопасни и
манганоопасни геологопроучвателни обекти и в силикозоопасното тунелно
строителство, които добиват право на пенсия за изслужено време и
старост при възраст 45 години и трудов стаж 15 години, ако са работили
най-малко 7 и половина години в такива обекти, на практика осигурителен стаж от 7 години, 08 месеца и
пет дни, положен по условията на чл.104, ал.3, 5, 7 от КСО е бил взет предвид
при отпускане на пенсията на жалбоподателя с отмененото разпореждане от
25.05.2000 г., когато жалбоподателят е имал навършена възраст от 49 години,
именно с оглед нормативно предвиденото по-ранно пенсиониране. Както се
установява от събраните при извършената проверка доказателства, приложеното по
оригиналното пенсионно досие УП-2 № 52/20.03.2000 г. е неистински документ,
защото изобщо не е издадено от посочения негов издател „Горубсо-Лъки“ ЕАД, а
освен това е и документ с невярно съдържание, тъй като се установява, че
удостоверените в него обстоятелства не отговарят на действителността и за
периода, взет предвид при първоначалното отпускане на пенсията от 15.05.1998 г.
до 30.06.1999 г. жалбоподателят не е полагал труд на подземен крепач при този
осигурител. Това са все обстоятелства по чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Кой е
действителният автор на въпросното УП-2, което жалбоподателят сочи за
неустановено обстоятелство, не е предмет на установяване в производството пред
пенсионния орган, защото е необходимо единствено установяване на факта на
неистинност на документа и/или невярност на съдържанието му. Такива обстоятелства са и установените данни
за липсата на осигурителен стаж на също такава длъжност при осигурителя
„Маджарово“ ЕАД и в периода от 11.06.1967 г. до 31.10.1973 г., който е бил
признат по УП-30 № 190/08.04.1990 г. с посочен издател „Маджарово“ ЕАД, вписано
като представено в молбата за отпускане на пенсия, доколкото е категорично
констатирано, че за периода, за който са запазени данни – от 01.01.1970 г. до
31.10.1973 г. жалбоподателят изобщо не фигурира в разплащателните документи,
предадени от осигурителя в архива. Сиреч, установено е със сигурност, че поне в
една негова част и това УП-30№190/08.04.1990 г., което е било съобразено при
отпускане на пенсията с разпореждането от 29.05.2000 г., е било с невярно
съдържание. В тази насока и правилен е изводът на ответната страна в оспореното
решение, че по безспорен начин е установена хипотезата на чл.99, ал.1, т.2,
б.“а“ от КСО , а именно отпусната е била пенсия въз основа на неистински и с
невярно съдържание документи, на която жалбоподателят няма право. В тази връзка
и дали тези документи са били действително представени от страна на
жалбоподателя лично, или чрез друго лице, пред пенсионните органи за отпускане
на пенсия, има значение по отношение преценката дали жалбоподателят е бил
добросъвестен, което обстоятелство, обаче, не е предмет на установяване в
настоящото производство, а евентуално в такова по възстановяване на
неоснователно получени суми за пенсии по чл.114 и следв. от КСО. Установеното от експертизата, че
жалбоподателят не е изписал текста в молбата /заявлението/ за отпускане на
пенсия от 15.05.2000 г., с която са били
представени неистински и с невярно съдържание документи, както и че не е
положил подпис под същата, в тази връзка също има отношение към тази бъдеща
преценка относно добросъвестността на жалбоподателя. Същевременно, следва да се
има предвид, че се установява на същия да е отпусната пенсия именно по повод на
тази молба, посочена като основание за издаване на Разпореждане № 64/29.05.2000
г. в самото разпореждане и че същият е получавал пенсия въз основа на това
разпореждане, отпусната му преди навършване на възрастта, която иначе дава
право на пенсия при наличния му деклариран от него действителен осигурителен
стаж, сиреч при установените по-благоприятни и привилегировани условия за
полагали труд като работещи под земята. В тази връзка и ако същият твърди да не
е подавал тази молба, въз основа на която именно се е произнесъл компетентният
орган с разпореждането от 29.05.2000 г., то тогава издаденото разпореждане за
отпускане на пенсия и всички последващи за изменението ѝ биха подлежали на отмяна
поради липса на основание за издаването им – неупражнено право на пенсия /така
напр. Решение № 2112 /2022 г. на ВАС по адм. д. № 8719/2021г./. Отделно от това, дори ако твърди, че не е знаел
за заявлението и съответно подадените с него документи, то би се поставил
въпросът защо жалбоподателят е получавал пенсия, която не е бил заявил да бъде
отпусната.
Предвид изложеното и съдът намира, че както
разпореждането, с което е било отменено първоначалното разпореждане за
отпускане на пенсия и всички следващи го, така и потвърдителното решение на
Директора на ТП на НОИ Пловдив са били издадени при пълно съобразяване на
материалния закон и при наличие на предвидените материално-правни предпоставки
на разпоредбата, на която е основана отмяната на разпореждане № 64/29.05.2000 г.
На второ място, както разпореждането от 01.03.2021 г., така и оставилото го в
сила решение, предмет на оспорване по настоящото дело, в частта им, с която е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя К. с основание
по чл.68, ал.3 от КСО в приложимата редакция и с начало от 23.12.2015 г. се
явяват също законосъобразно издадени. В тази насока и е била изцяло съобразена
нормативната база, която е относима към възникване правото на пенсия на
жалбоподателя, както и събраните служебно и представени от страна на
жалбоподателя документи и декларации за осигурителния му стаж и доход. В тежест на лицето е
да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия му стаж, ако претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган, а в случая не е налице и такова претенция по жалбата и е видно, че
издателят на разпореждането е съобразил всички представени от жалбоподателя
документи и подадените от него декларации.
Разпореждането в частта за отпускане на пенсия от новата
дата е законосъобразно и в частта относно определяне точния размер на пенсията
и индивидуалния коефициент, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя са
изцяло неоснователни и същият не е обосновал изобщо в жалбата си в какво според
него се състои нарушението на чл.70 от КСО. Напротив, съдът намери, че
посочената разпоредба е коректно приложена от страна на издателя на разпореждането
от 01.03.2021 г., като е съобразена и волята на жалбоподателя, изразена в
негово заявление досежно базовия период, който се взема предвид при изчисление
на пенсията му.
Не е основателно заявеното в жалбата нарушение на
принципа по чл.6 от АПК. Напротив, при това процедиране на административния
орган изцяло е съобразена целта на закона, като новото разпореждане е отчело
действителното положение и е определило и предоставило коректно правото на
жалбоподателя на пенсия, без да го засяга в степен, по-голяма от необходимостта
за съобразяване и на принципа за равенство по чл.8, ал.2 от АПК и справедливост
по чл.6 от АПК, съобразно с които прилагането на закон за по-ранно пенсиониране
следва да се допуска само при установяване на действителното наличие на
основанията за това и в случая, при условие, че жалбоподателят никога не е
работил под земята, не му се следва третиране като за тази особена група
пенсионери, за която е предвиден специален ред именно поради тежестта и
условията на полагания труд.
Изцяло неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на
нарушение по чл.18 от АПК, като по преписката не се установява същият да е
искал да бъде представляван по предвидения за това ред, а да не му е била предоставена
такава възможност.
Изложеното
обосновава крайният извод на съда за законосъобразност на Решение № 2153-15-146 от 11.05.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ- Пловдив, с което на практика е оставено в сила разпореждане №45004234520
по Протокол № 2146-15-1 от 01.03.2021
г. на Ръководител на ПО при ТП на
НОИ-Пловдив.
С оглед изхода на спора, на ТП на
НОИ - гр. Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита пред Административен съд Пловдив. Затова и съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правната сложност на делото, както и обема
на осъщественото представителство от юрисконсулт, възнаграждението следва да е в размер на 120
лева.
По
изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на С.А.К. с ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-146 от 11.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е отхвърлена
жалбата му против Разпореждане № 45004234520 по Протокол № 2146-15-1 от 01.03.2021 г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА С.А.К.
с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ - гр.
Пловдив, сумата от 120 лв. /сто и
двадесет лева/, съставляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита пред първоинстанционния съд.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: