Р Е Ш Е Н И Е
№ 1768
гр. Пловдив, 05.10.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание на 14.09.2021 г. в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1598 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
– А.И.Н., ЕГН **********, ЕГН **********,*** чрез адв. Ж.П. оспорва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001041 от 26.04.2021
г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на Н. е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Със същата заповед е отнето СУ на МПС № *********.
В жалбата се твърди, че процесната
заповед е незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Конкретни възражения са изложено във връзка с липсата на мотиви относно срока,
избран от административния орган, както и че не са взети предвид възражението
от 28.04.2021 г., депозирано от Н. срещу съставените й 2 бр. АУАН и постановлението
за прекратяване на наказателно производство от 11.05.2021 г. на мл. прокурор
при Районна прокуратура – Пловдив. И не на последно място се твърди в жалбата,
че жалбоподателката не е управлявала МПС, а само е била седнала на мястото на
водача, за да попречи на собственика на автомобила, който е бил употребил
алкохол, да го управлява. Допълнителни съображения са изложени в молба вх. №
15631/13.09.2021 г. по описа на съда (лист 37). Иска се от съда отмяна на
оспорената заповед и присъждане на сторените по делото разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът –
Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не изразява
становище по допустимостта и основателността на жалбата. До извод в обратната
насока не води депозираната молба-становище от Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Пловдив с вх. № 11638/28.06.2021 г. по описа на съда (лист 16),
доколкото същият не е страна в настоящото производство.
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес, видно от
представените по делото доказателства, от които се установява, че връчването на
ЗППАМ е било осъществено на 12.06.2021 г., а жалбата е входирана в
Административен съд – Пловдив на 16.06.2021 г., поради което същата е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства относно оспорения административен акт, предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи
следното:
От доказателствата в приложената по
делото административна преписка се установява, че на 26.04.2021 г. около 00,40
часа е получен сигнал за настъпило ПТП на ул. „Силиврия“ № 11. На място от
органи на ОД на МВР – Пловдив е установено, че на мястото на водача на лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, собственост на В.А.Д. от град Пловдив, е
стояла А.И.Н. с ЕГН **********, а на предна дясна седалка е стояла
собственичката на автомобила – В.А.Д.. В
собственоръчно обяснение Н. е заявила, че колата е била паркирана на ул.
„Силиврия“ № 11 и тя я е преместила 50 метра по-надолу. На Н. е извършена проба
с техническо средство за употреба на алкохол, която е отчела 1,69 промила.
При тази фактическа обстановка е
прието от административния орган, че на 26.04.2021 г. около 03,10 часа в град
Пловдив на ул. „Силиврия“ пред № 11, А.И.Н. с ЕГН ********** управлява лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, собственост на В.А.Д. от град Пловдив под
въздействие на алкохол, като пробата е извършена и установена с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARNA 0178, което е отчело
положителен резултат 1,69 на хиляда в издишания от водача въздух в апарата. На Н.
е издаден талон за изследване № 071585 (лист 21).
Приобщен по делото е Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 428505 от
26.04.2021 г., съставен по отношение на А.И.Н. (лист 19), в който е отразена
описаната по-горе фактическа обстановка. Въз основа на този АУАН е издадена
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-001041 от 26.04.2021 г., с която административният орган е приложил
спрямо жалбоподателката принудителна административна мярка на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
За удостоверяване компетентността на
органа, издал оспорения административен акт е представена Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив (лист 33), от която
е видно, че в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи (лист 34), Директорът на ОД на МВР Пловдив е оправомощил
началниците на групи в Сектор „Пътна полиция“, какъвто безспорно е и М.В.М.,
видно от Заповед № 8121к-6152/07.05.2020 г. на Министъра на вътрешните работи
(лист 35) в качеството му на длъжностно лице от ОД на МВР – Пловдив, да прилага
с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
Като доказателства по делото са
приети: справка за нарушител/водач на А.И.Н. (лист 26), от която се установява
номерът на отнетото СУМПС; Списък на преминали последваща проверка анализатори
на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и
радар скоростомери“, сред които е и Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARNA 0178
(лист 20); Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 030204 от 26.04.2021 г., от
който се установява, че пациентката А.И.Н. е отказала да даде кръв за алкохол в
02,00 часа в присъствието на инспектор М.М., ведно с Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от същата дата (лист 22-23); Обяснение от
А.И.Н. от 26.04.2021 г., в което посочва, че колата е била паркирана на ул.
„Силиврия“ № 11 и тя я е преместила 50 метра по-надолу. В останалата част
обяснението е нечетливо (лист 24); Възражение от А.Н. срещу АУАН Серия GA №
428504 от 26.04.2021 г., в което твърди, че не е извършила така вмененото й
нарушение (лист 28), ведно с отговор на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Пловдив (лист 25); 3 бр. докладни записки, както следва: с рег. №
1030р-15750/01.06.2021 г. по УРИ 103000-11908/2021 г. с предложение по АУАН
Серия GA № 428504 от 26.04.2021 г. да бъде издадено наказателно постановление,
с рег. № 1030р-15277 от 27.05.2021 г. и с рег. № 1030р-12339 от 26.04.2021 г.
относно посетено ПТП с алкохол 1,69 промила (листове 26, 27 и 29);
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.05.2021 г. на
мл. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив (лист 30-31).
От правна страна следва да се отбележи следното:
Принудителните административни мерки
(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по
отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с
които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, тъй като с прилагането им се засяга директно правната сфера на
адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде
разширяван предметният им обхват и приложно поле.
Принудителните административни мерки
по смисъла на чл.22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
ПАМ, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1 от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените по
делото заповеди, подробно описани по-горе (лист 33-35) се установява, че М.М. е
надлежно упълномощен да издава такива ПАМ, поради което съдът приема, че
оспорената в настоящото производство заповед, е издадена от компетентен орган.
Освен това, в производството по
издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като същата е връчена лично и срещу
подпис на лицето, спрямо което се прилага ПАМ.
Заповедта съдържа и необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК – посочени са фактическите обстоятелства, възприети от
органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от водач под
въздействието на алкохол – отчетен е положителен резултат 1,69 на хиляда в
издишания от водача въздух в апарата. Наред с това, административният орган
изрично се е позовал на съставения АУАН Серия GA № 428505 от 26.04.2021 г.,
като по този начин е инкорпорирал в мотивите си съдържащите се в него
констатации. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните
състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН, както е и в
настоящия случай. Според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В конкретния случай обаче,
констатациите в съставения и връчен на 26.04.2021 г. АУАН Серия GA № 428505 от
26.04.2021 г., а именно: управлението на описаното МПС от жалбоподателката Н.
на посоченото място и време под въздействието на алкохол – 1,69 на хиляда,
установено при извършената й проверка с техническо средство, са опровергани
категорично от доказателствата по делото и по-конкретно от Постановление за
прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №347/2021 г.
по описа на 01 РУ при ОД на МВР – Пловдив, прокурорска преписка № 4731/2021 г.
по описа на Районна прокуратура – Пловдив, водено за извършено от А.И.Н. престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК.
Това е така, защото съгласно
посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месец, като при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените
стойности са определящи.
При тази законова регламентация,
необходимите материалноправни предпоставки за налагане на тази ПАМ, според
настоящия състав, не са налице – по делото е безспорно установено, че
жалбоподателката А.И.Н. не е управлявала на 26.04.2021 г. около 03,10 часа в
град Пловдив на ул. „Силиврия“ пред № 11 лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***,
собственост на В.А.Д. от град Пловдив, под въздействие на алкохол - 1,69 на
хиляда в издишания от водача въздух в апарата. Обстоятелството, че Н. е
употребила алкохол не е спорно и че то е било в посочените концентрации също,
но от събраните писмени доказателства по делото категорично се опровергава
твърдението, че същата е управлявала описаното МПС в посоченото време и на
посоченото място, т.е. че е имала качеството „водач на МПС“ при описаните в
заповедта обстоятелства, за да бъде приложена спрямо нея тази ПАМ.
Предвид изложеното по-горе се налага
извод, че в конкретния случай не са били налице каквито и да е фактически
основания, т. е. категорично не са били налице материалноправните предпоставки
за издаване на процесната заповед за прилагане на тази ПАМ.
При така установеното, съдът намира,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби на закона и по отношение на същата е
налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, а след като е издадена в
противоречие с материалноправни разпоредби на закона, то няма как тя да е
съобразена и с целта на закона.
С оглед изхода на спора, на
жалбоподателката се дължат сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 310 лева, съгласно представения списък, представляващи
заплатена държавна такса – 10 лв. и адвокатско възнаграждение – 300 лв.
Ето защо и на основание чл.172, ал.5
от ЗДвП, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1030-001041 от 26.04.2021 г., издадена
от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на А.И.Н., ЕГН **********,***, е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати
на А.И.Н., ЕГН **********,***, сумата в размер на 310 (триста и десет) лева,
представляваща сторените разноски в производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :