Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер:
260091, 10.05.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На петнадесети април през
2021 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Детелина
Витанова,
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 32 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3,
предл.1 и ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от
“Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район “Младост”, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор и Марек Слачик –
член на Съвета на директорите, съдебен адрес:*** (чрез адв.В.Г.), против Т.Т.Х., ЕГН-**********,***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че към него съществуват изискуеми вземания на
дружеството, както следва:
-
в размер на 610.39 (шестстотин и десет лева и 39 ст) лева, представляващи
потребени и незаплатени мобилни услуги по Договори за мобилни услуги с абонатен
№ *********, потребени в периода от 15.12.2017г. до 14.06.2018г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане до окончателното му
изплащане и
- в
размер на 187.38 (сто осемдесет и седем лева и 38 ст) лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на
Договорите за мобилни
услуги с абонатен № ********* и представляваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет. Претендира за направените разноски по
исковото производство за доплатена държавна такса и адвокатски хонорар. В
исковата молба се твърди, че страните са в договорни отношения, като ответникът
е ползвал три мобилни номера **********, ********** и **********, като не е
изпълнил задълженията си да заплати стойността на ползваните услуги и изпаднал
в забава. Поради виновното неизпълнение на договорните задълженията, ищецът е
прекратил едностранно индивидуалните договори с ответника, като му е начислил
неустойка, съобразно новите правила, приети от „Теленор България” ЕАД в
постигната с КЗП спогодба, като размерът на неустойката не надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаментни такси (без ДДС). Поради неплащане от
ответника на посочените задължения, от страна на дружеството-оператор
са предприети постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 824/2019г. по описа на
РС-гр.Исперих
за процесните вземания. Тъй като длъжникът не е намерен
на установения по делото постоянен и настоящ адрес ***, е извършено връчване на
Заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК,
поради което и по указание на съда, дадено по реда чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането
си.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Т.Т.Х., ЕГН-**********,***,
отново не е намерен на регистрирания в страната постоянен и настоящ.
Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.Р.П.,***,
представя писмен отговор, като счита предявеният иск за допустим, а по
основателността заявява, че ще ангажира становище в съдебно заседание. Не прави доказателствени искания и не възразява срещу направените такива
от ищцовата страна. В съдебно
заседание се явява особеният представител, като
поддържа становище за основателност на исковата претенция.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: По
заявление вх.№ 4417/22.10.2019г. по ч.гр.д.№ 824/2019г. на РС – гр.Исперих е издадена Заповед от
22.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в полза на заявителя-ищец
по настоящото дело “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против ответника
Т.Т.Х., ЕГН-********** ***, за заплащане на сумата от 610.39
(шестстотин и десет лева и 39 ст) лева – главница на задължения за
неизплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 16.08.2017г., 187.38 (сто осемдесет и седем лева и 38 ст) лева -
неустойка, 87.21
(осемдесет и седем лева и 21 ст) лева – мораторна лихва за забава върху
просроченото задължение, за периода от 01.05.2018г. до 26.09.2019г., законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 22.10.2019г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото, от които
25.00 (двадесет и пет) лева –
заплатена ДТ за образуване на делото и 180.00
(сто и осемдесет) лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Според
обстоятелствата, описани в заявлението и възприети от заповедния съд,
вземанията по издадената Заповед за изпълнение, произтичат от Договор за
мобилни услуги от 16.08.2017г. и са фактурирани
по Фактура № **********/15.06.2018г.
Връчването на издадената
Заповед за изпълнение е извършено при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и по
указание на заповедния съд, дадено с Разпореждане от 11.12.2019г., при
условията на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът
депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, само по
отношение на вземанията за главница, неустойка и законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на дълга, като ищецът е
изключил вземането за мораторна от 87.21 лева за периода от 01.05.2018г. до
26.09.2019г.
Видно
от представените от ищцовата страна писмени доказателства, констатирано и в
заключението вх.№ 261207/08.04.2021г. на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, за исковия период от
15.12.2017г. до 14.06.2018г., ответникът е ползвал мобилни услуги (с клиентски №
*********) по сключени между него и “Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, договори, както следва:
- по Договор за мобилни услуги от 16.08.2017г., със срок на договора 24 месеца –
до 16.08.2019г., по който ответникът е титуляр по предпочетен
мобилен номер 0899/051903, е избрана абонаментна
програма Тотал 24.99 лева с неограничени национални минути и роуминг в ЕС;
- по Договор за мобилни услуги от 24.08.2017г., със
срок на договора 24м. – до 24.08.2019г., с предпочетен мобилен номер
0893/853192, е избрана абонаментна програма Тотал 24.99 лева с неограничени
национални минути и роуминг в ЕС и
- по Договор
за мобилни услуги от същата дата - 24.08.2017г., със същия срок срок на
договора 24м. – до 24.08.2019г., с предпочетен мобилен номер 0896/532289, е
избрана отново абонаментна програма Тотал 24.99 лева с неограничени национални
минути и роуминг в ЕС.
Договорите
са сключени при Общи условия (ОУ) на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги (последно изм. от 30.04.2016г.) -
неразделна част към индивидуалните договори. Съгласно чл.26 от тези Общи
условия, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в чл.27 от
ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й.
За
потребените от ответника услуги по
обсъжданите договори и за процесния период (от 15.12.2017г. до 14.06.2018г.), са му начислени по описания начин, по клиентския
номер на абоната № *********, дължими суми за плащане за четири последователни
месеца (м.12.2017г., м.01.2018г., м.02.2018г. и м.03.2018г.) по Фактури,
обсъдени в Таблица № 1 към заключението на експертизата, както следва:
- № **********/15.01.2018г., за отчетен период на
потребление 15.12.2017г. до 14.01.2018г., с падеж на плащане - 30.01.2018г., на
стойност 94.52 лева, общо по трите договора;
- № **********/15.02.2018г., за отчетен период на
потребление 15.01.2018г. до 14.02.2018г., с падеж на плащане – 02.03.2018г., на
стойност 337.10 лева, общо по трите договора;
- № **********/15.03.2018г., за отчетен период на
потребление 15.02.2018г. до 14.03.2018г., с падеж на плащане - 30.03.2018г., на
стойност 111.72 лева, общо по трите договора и
- № **********/15.04.2018г., за отчетен период на
потребление 15.03.2018г. до 14.04.2018г., с падеж на плащане - 30.04.2018г., на
стойност 74.95 лева, общо по трите договора.
С Кредитно известие № **********/15.05.2018г., за
отчетен период на потребление 15.04.2018г. до 14.05.2018г., е извършена
корекция на дълга, като е сторнирана сума в размер на -17.50 лева за върнати на
абоната пропорционално начислени такси по трите договора, при което
експертизата установява общо дължима сума от ответника за потребените и
незаплатени от него мобилни услуги по процесните договори, в размер на 600.79
лева. От тях задължението по Договора от
16.08.2017г., с предпочетен № 0899/051903, възлиза на 189.12 лева, по Договора
от 24.08.2017г. с предпочетен № 0893/853192,
възлиза на 300.55 лева и по другия Договор от същата дата, с предпочетен №
0896/532289 – 111.12 лева.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание на
15.04.2021г., е направено уточнение за корекция на дълга във връзка с
ползваните услуги от ответника по Договора от 24.08.2017г. с предпочетен
телефонен № 0896/532289, при което вещото лице констатира общо задължение по
трите договор за прцесния период в размер на исковата сума от 610.39 лева.
На 08.05.2018г, ищецът едностранно е прекратил
абонаментите на ответника за ползваните мобилни номера, вследствие неизпълнение
на задължението за плащане на фактурираните до този момент услуги, на основание
чл.75 във вр. с чл.19б и чл.19в от Общите условия (ОУ) на мобилния оператор,
като е издадена крайна Фактура № 72741071169/15.06.2018г., за отчетен период на
потребелние 15.05.2018г. – 14.06.2018г. и падеж на плащане – 30.06.2018г., по
която е начислената обща сума за плащане 797.77 лева, представляваща сбор от
неплатените задължения в размер на 610.39 лева по предходните фактурирани
периоди, обсъдени горе и начислена неустойка в размер на 187.38 лева за
предсрочно прекратяване на абонамента, начислена съобразно условията на на чл.1.2 във
вр. с чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г., в сила от 12.01.2018г., сключена между
Комисията за защита на потребителите (КЗП) и „Теленор България” ЕАД по гр.д.№
15539/2014г. и гр.д.№ 16746/2014г. на Софийски градски съд, приложими и при
прекратяване на договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения,
сключени преди посочената дата, за които не е изтекъл задължителния краен срок
за ползване на абонамента към датата на прилагане на промяната, каквито са
процесните договори. Съобразно тези условия вземането за неустойка се формира
като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС за
съответния договор, с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни планове за оставащия срок от прекратяването до изтичане
на първоначално предвидения срок на договора, а когато са предоставени на потребителя
устройства - и дабавена част от разликата (без включен ДДС) между стандартната
цена на мобилното устройство, съгласно актуалната ценова листа на оператора при
сключването на Договора за мобилни услуги и преференциалната цена, която
абонатът е заплатил в брой или за която е сключен Договор за лизинг,
съответстващата на периода от датата на прекратяване на правоотношението до
изтичане на първоначално предвидения срок на договора. В конкретния случай не
са предоставяни устройства на ответника при сключване на договорите, поради
което неустойката е формирана само от трикратния размер на месечната
абонаментна такса (без ДДС) по ползваните тарифни планове, възлизаща поотделно
за всеки договор в размер от по 62.46 лева (3 х 20.82 (абонаментната такса от 24.99
лева, но без ДДС)), или общо дължима неустойка по трите договора в размер на
исковата сума от 187.38 лева.
В производството по делото ищцовото дружество е направило
съдебни и деловодни разноски в общ размер на 760.00 лева. От тях: 100.00
лева – заплатена ДТ при образуване на
делото, от която 25.00 лева – заплатена при образуване на Заповедното
производство по ч.гр.д.№ 824/2019г. на РС-гр.Исперих и разликата от 75.00 лева
– заплатена при образуване на исковото производство, 200.00 лева – заплатено
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
100.00 лева – заплатено възнаграждение за особен представител на ответника,
180.00 лева – присъдено по заповедното производство адвокатско възнаграждение
по Договор за правна защита и съдействие № 78455 от 26.09.2019г. и заплатено
адвокатско възнаграждение в същия размер от 180.00 лева по настоящото исково
производство, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 09.01.2020г.
Страната представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК, по който претендира
същите до размера от 660.00 лева. Ответникът не е направил съдебни и деловодни
разноски и не заявява претенции за заплащане на такива.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск за
установяване на парични вземания е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 във вр. с ал.3, предл.1 от ГПК. Същият е предявен в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от
11.12.2019г. по ч.гр.д.№ 824/2019г. по описа на съда, дадено към заявителя и
ищец в настоящото производство “Теленор
България” ЕАД-гр.София, ЕИК *********.
При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
за същото вземане – 22.10.2019г. Макар, че предмет на обсъждане по Заповедното
призводство са били единствено вземанията на длъжника по Договора за мобилни
услуги от 16.08.2017г., то заповедният съд е възприел като оснавание, пораждащо
задължението за плащане на претендираните по завлението суми, и издадената на
името на длъжника Т.Т.Х., ЕГН-********** крайна Фактура № 72741071169/15.06.2018г.,
включваща, установено в хода на делото, задълженията на ответника по три
Договора за мобилни услуги, съответно Договора от 16.08.2017г. и два Договора
от 24.08.2017г., поради което съдът приема, че предявеният установителен иск е
допустим за вземанията на ищеца срещу Т.Т.Х., ЕГН-**********, произтичащи и от трите договора.
Разгледан по
същество – искът е частично основателен. За уважаването му, в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на
претендираните вземания, както и тяхната изискуемост.
В хода на делото категорично се доказа възникнало
между страните и съществувало договорно правоотношение по Договори за мобилни
услуги, съответно от 16.08.2017г. и два Договора от 24.08.2017г., по силата на
които са предоставени на ответника, в качеството му на потребител, предпочетени мобилни номера **********, ********** и ********** при една и съща абонаментна програма за трите договора - Тотал
24.99 лева с неограничени национални минути и роуминг в ЕС, като първият
договор е със срок за ползване на услугите до 16.08.2019г., а другите два
договора – до 24.08.2019г.
За процесния период на потрбелние от
15.12.2017г. до 14.06.2018г., дължимите от потребителя Т.Т.Х., ЕГН-**********
суми за дължимите такси и услуги, са му
съобщавани от Оператора при условията и по реда на чл.26 от приложимите Общи условия (ОУ) за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги (последно изм. от 30.06.2016.), а именно чрез
представените по делото Фактури №№ **********/15.01.2018г.,
**********/15.02.2018г., **********/15.03.2018г., **********/15.04.2018г. и
Кредитно известие № **********/15.05.2018г., като от своя страна потребителят е
следвало да заплати задълженията си по начина и в сроковете, посочени във
Фактурите, съгласно чл.27 от същите Общи условия.
При спазване на правилата
за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца, като е
извършвал плащане на падеж или са настъпили други правопогасяващи задължението
му обстоятелства, което не е направено. Същият не ангажира пред съда ползващи
го и допутими според закона доказателства, установяващи изпълнение на
задължението му по цитираните горе фактури. По този начин същото се явявява
доказано от ищеца във вида и размера, претендиран с исковата молба, като се
потвърждава и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, а именно в общия
размер от 610.39 (шестстотин и десет лева
и 39 ст) лева за потребени и
незаплатени мобилни услуги по трите обсъждани Договори за мобилни услуги с
абонатен № *********.
Неизпълнението в срок на
задължението за плащане на дължимите суми към ищцовото дружество, ангажира и
отговорността на потребителя за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден върху главното задължение (арг. чл.86 от ЗЗД), като се следва, съобразно заявената претенция, за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
за процесното вземане – 22.10.2019г., от който момент се счита предявен и искът
за установяване на вземането, до окончателното му изплащане.
По
отношение на претендираното вземане за неустойка,
съдът прецени предявеният установителен за неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен в тази част. За
уважаването на иска в обсъжданата част в тежест на ищеца е да докаже
настъпилите предпоставки за проявяване правните последици на неустойката –
неизпълнените задължения, които обезпечава, пораждащо отговорността на
ответника за заплащане на компенсаторна неустойка.
Във
възникналите договорни отношения между страните категорично се доказа
съществуваща клауза по всички договори за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя,
каквато неустойка претендира и ищцовото дружество, като твърди, че поради неизпълнение на задължението за плащане на
фактурираните услуги, на основание чл.75 във вр. с чл.19б и чл.19в от Общите
условия (ОУ) на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно
абонаментите на ответника за ползваните мобилни номера.
В хода на делото, обаче, не се доказа кога и как е настъпило това предсрочно прекратяване.
Съгласно чл.75 от приложимите
ОУ на ищеца, при неспазването на което и
да е задължение от част ХІІІ на ОУ („Ззадължения на потребителите“) или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при
условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него.
Посочените т.19б и т.19в от ОУ предвиждат множество хипотези (в т.ч. неизпълнение на задължението на
потребителя да заплаща в срок фактурираните задължения), при настъпването на които операторът
има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него, т.е. предоставено е
право на оператора да прецени коя от регламентираните
възможности да приложи.
Във всички случаи правото на оператора/ищец за едностранно прекратяване
на договора следва да се
подчинява на общата разпоредба на чл.87,
ал.1 ЗЗД, т.е. да е налице писмено
предупреждение, с даден в него срок за изпълнение, след изтичането на който договорът ще
се счита развален. В случая такова писмено предупреждение до
ответника липсва. От доказателствата по делото не се установява, а и
ищецът не сочи откога и при какви обстоятелства счита за прекратен всеки един от сключените
с ответника договори, поотделно,
съответно – за какъв период е начислена претендираната неустойка спрямо оставащия
срок на договора. Заключението по съдебно-счетоводната експертиза също не внася
яснота относно фактите, при които е възникнало начисленото задължение за
заплащане на неустойка за съответните периоди. Констатирано е прекратяване на
договорите на 08.05.2018г., но не и обстоятелствата, при които е станало това
прекратяване. Началният
момент, от който се изчислява неустойката
би следвало да е датата, считано от която всеки
един от договорите за
доставка на мобилни услуги е прекратен по вина или по искане на ответника,
но как е фиксирана тази дата, след като не
е изпращано и предупреждение
за прекратяване на договорите, остана неизяснено.
При
това положение не може да се обоснове и извод, че е настъпило прекратяване на договорите
преди изтичане на предвидените в тях срокове поради виновно поведение на потребителя, респ.
че за последния – ответника е възникало задължение да плати на ищеца
обезщетение за вреди (компесаторна неустойка). Не е доказано основанието на претендираната на неустойка, предприети действия по
прекратяване/разваляне на договорите от страна ищеца, обусловили и възникването на основание
за плащане на неустойка
като обезщетение за неизпълнението.
Затова и предявеният иск по
отношение на вземането за неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При горния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на направените от ищцовата страна съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното
производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на
уважената част от иска. Същите са доказани, обсъдено по-горе, в общия размер от
760.00 лева, в това число разноските
по заповедното и по исковото производство, от които ищецът претендира такива до
размера от 660.00 лева. Съразмерно на уважената част от иска
същите следва да бъдат присъдени до размера от 504.98 (петстотин и четири лева и 98 ст) лева.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК, по
отношение на ответника Т.Т.Х., ЕГН-********** ***, че към него съществува
изискуемо вземане на “Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Младост”,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос
Кинг – изпълнителен директор и Марек Слачик – член на Съвета на директорите, по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 824/2019г. по описа на РС-гр.Исперих, в размер на
610.39 (шестстотин и десет лева и 39 ст) лева, представляващи потребени и незаплатени мобилни услуги по Договори за
мобилни услуги с абонатен № *********, потребени в периода от 15.12.2017г. до
14.06.2018г., ведно със законната лихва
за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане-
22.10.2019г. до окончателното му изплащане
ОТХВЪРЛЯ иска
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за признаване за установено на парично вземане на ищеца
срещу ответника за неустойка в размер на
187.38 (сто осемдесет и седем лева и 38 ст) лева, за предсрочно прекратяване на Договорите за мобилни услуги с абонатен №
********* и представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти
на ползвания абонаментен пакет, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.Т.Х., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД-гр.София, ЕИК
*********, представлявано от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор и
Марек Слачик – член на Съвета на директорите, сумата от 504.98 (петстотин и четири лева и 98 ст) лева – направени общо
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 824/2019г. на РС-гр.Исперих и
по настоящото исково производство, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 824/2019г.
на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: