РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Галин. П. Гавраилов.
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно
административно наказателно дело № 20225300601918 по описа за 2022
година
С решение № 101 от 21.09.2022 г. по н.а.х.д. № 407/ 2022 г., РС
Асеновград е признал обвиняемата М. И. В. за НЕВИНОВНА в извършването
на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК и я е оправдал.
Срещу решението е постъпил протест от РП Пловдив ТО
Асеновград и допълнение на мотивите към него, с който се иска отмяна на
решението и постановяване на ново, с което обвиняемата да бъде призната за
виновна и да й бъде наложено наказание по реда на чл.78а от НК. Твърди се,
че атакуваното е неправилно и необосновано.
Окръжна прокуратура поддържа протеста.
Обвиняемата М. И. В. лично и чрез защитника си Е. Н. счита
протеста за неоснователен и моли съда да потвърди първоинстанционното
решение.
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивния
1
протест, при направената служебна проверка установи следното:
Протестът е подаден в законния срок и е процесуално допустим.
Разгледан по същество въззивният съд го намира за неоснователен.
За да постанови атакуваното решение РС Асеновград е приел за
установено от фактическа страна, че:
На 02.02.2022 г. около 17:20 ч. в РУ-Асеновград бил получен сигнал
чрез ЕЕН 112 за буйстващо лице в гр. А., на ул.**, подаден от свидетелката Н.
С. и отнасящ се до дъщеря й –обвиняемата М. В.. Пред служителите от
изпратения на място полицейски екип майката свид. Н. С. и бабата свид. М.
Г.а на обв. М. В., разказали, че преди време обв. М. В. употребявала
наркотични вещества и се е движела в компания на криминално проявени и
употребяващи наркотични вещества лица. При това свидетелката Д. Б. –
служител на РУ А. била повикана за съдействие, за да извърши обиск по
ЗМВР на обвиняемата М. В.. Пристигайки на място свид. Б. забелязала, че
обвиняемата М. В. била агресивна към родителите си и се държала странно, а
освен това видяла, че в раницата на обвиняемата имало кутия от цигари, в
която имало полиетиленов плик, съдържащ бяло вещество на бучки. Свид. Б.
попитала обв.В. какво е това, на което обвиняемата отговорила, че е
наркотично вещество - амфетамин. Това наложило обв. М. В. да бъде
задържана със Заповед № ** г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в
сградата на РУ на МВР – А. и да й бъде извършен обиск в условията на
неотложност какъвто бил направен и при който от текстилна чанта тип
„раница“ в малък преден джоб била намерена кутия от цигари „**“, отворена,
в който бил намерен и иззет малък полиетиленов плик тип „джъмпер“,
съдържащ бяло вещество на бучки. Във втория джоб на раницата бил намерен
несесер, съдържащ множество предмети, сред които полиетиленов плик,
съдържащ множество цветни и прозрачни полиетиленови пликчета джъмпер.
В същия несесер били намерени и иззети 2 бр. таблетки с надпис „К.“ от 0,5
mg. От заключението на изготвената ХЕ се установява, че: Бялото на цвят
вещество, прахообразно и на бучки – обект № 1 на експертизата, съдържа
психоактивното вещество амфетамин. Нетното тегло на веществото,
съдържащо амфетамин е 0,598 гр. Процентното съдържание на активен
компонент – амфетамин е 12 тегловни %. В два броя таблетки, елипсовидни,
светлорозови на цвят – обект №2 на експертизата, се съдържа психоактивното
2
вещество – Алпрозалам“, което вещество е активна съставка на медикамент с
търговско наименование „Ксанакс“. Освен това „количественото съдържание
на активен компонент – Алпразолам във всяка една от таблетките е по 0,5 мг,
т. е. общото количество Алпразолам съдържащо се в двете таблетки е 1,0 мг.
(0,001 гр.) Амфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък
I от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве.
Алпразоламът е психоактивно вещество, което е поставено под контрол и е
включено в Приложение № 3 към чл. 3, т. 1, Списък III – „Рискови вещества“
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като рисково вещество. Стойността на държаното на 02.02.2022 г
от обв. В. високорисково наркотично вещество - амфетамин, определена
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01. 1998., изм. с ДВ бр. 14 от
18.02.2000 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството е 17,94 лева. Стойността на държаното на 02.02.2022 г от
обв. В. рисково вещество – Алпрозалам, съдържащо се в 2 бр. таблетки
„Ксанакс 0,5 мг е 0,13 лева, съгласно заключението на изготвената по делото
Стоково-оценъчна експертиза. Поради изключително малкото количество
наркотично вещество и изключителното малката стойност на държаните 2 бр.
таблетки „Ксанакс 0,5мг“, съдържащи активно вещество „Алпразолам“ на
стойност 0,13 лева те не са станали предмет на обвинението.
Описаната фактическа обстановка РС Асеновград е приел за
установена несъмнено и категорично от обясненията на обвиняемата, в които
тя признава авторството си в извършването на престъплението, от
показанията на свидетелите Н. С. и Д. Б., които съдът е приел, че са съответни
помежду си и са в синхрон и със самопризнанията на обвиняемата; и от
заключенията на изготвената химическа експертиза и Съдебнопсихиатрична
експертиза, които е кредитирал, приемайки, че са изготвени от експерти с
необходимите професионални знания и опит.
На тази основа РС Асеновград е приел, че е доказано по несъмнен
начин от правна страна осъществяването на квалифициращите признаци на
престъплението по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК от обвиняемата, въпреки
което първоинстанционният съд е намерил, че деянието попада в хипотезата
на чл. 9 ал. 2 от НПК, тъй като поради своята малозначителност, неговата
обществена опасност е явно незначителна и същото не съставлява
3
престъпление. Изводът се първоинстанционният съд е мотивирал с:
изключително малкото количество и ниската стойност на държаното
наркотично вещество; данните за личността на дееца М. В. които съдът е
приел, че я определят като деец с ниска степен на обществена опасност -
млада възраст (скоро навършила пълнолетие), добри характеристични данни
предвид чистото й съдебно минало; добросъвестното и процесуалното
поведение, признанието на вината и искреното съжаление за извършеното;
изразената готовност към поправяне и предприетото лечение; тежкото й
материално положение, довело до невъзможност да заплаща образованието си
като студент в специалност **; тежкото й семейно положение предвид
загубата на близък човек (**), раздялата на родителите й по време на нейното
малолетие, неразбирателството с майка й, поради конфликт с втория и съпруг
– обстоятелства, довели до депресивни периоди и злоупотреба с наркотични
вещества и медикаменти и невъзможност за социална адаптация.
Първоинстанционният съд е отчел и преценил и данните за наркотичната
зависимост на обвиняемата.
В горния контекст първоинстанционният съд е приел, че деянието,
за което е обвинена М. И. В., е с явно незначителна степен на обществена
опасност, поради което на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 9 ал. 2 от
НК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по 354а ал.5,
във вр. с ал.3 т.1 от НК.
Настоящото въззивно производство е инициирано по протест на РП
Пловдив ТО Асеновград. Твърди се, че че атакуваното решение е неправилно
и необосновано с аргумент, че първоинстанционният съд недопустимо се е
мотивирал с наличие на две алтернативни хипотези на чл.9 ал.2 от НК за да
оправдае обвиняемата, което пораждало противоречие в мотивите на
решението. Възразява се срещу всеки един от мотивите на
първоинстанционния съд да приложи чл.9 ал.2 от НК – според прокурора
възрастта на обвиняемата е ** години; тя спекулирала с факта че е студентка;
факта, че в чантата й били намерени множество пликчета, водено до извода,
че е съпричастна и към разпространение на наркотици; а поведението й към
инкриминирания момент предизвикало явно възмущение у случайните
минувачи.
4
При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и
възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа
обстановка и съпоставката с тази изградена и обсъдена от
първоинстанционния съд, въззивната инстанция намери, че по делото са
събрани всички възможни доказателства и при анализа им поотделно и в
съвкупност се стигна до идентична представа за фактическата обстановка.
Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд
че от обсъдените доказателства безпротиворечиво се установява формалното
осъществяване на всички елементи на състава на престъплението за което е
била обвинена.
Не се установиха нарушения на процедурата по Глава 28 от НПК и в
частност на ал.3 чл.378 от НПК.
Възражението в протеста, че първоинстанционният съд недопустимо се
е мотивирал с наличие на две алтернативни хипотези на чл.9 ал.2 от НК за да
оправдае обвиняемата, което пораждало противоречие в мотивите на
решението, въззивният съд намира за неоснователно. Констатира се, че
действително първоинстанционният съд е цитирал нормата на чл.9 ал.2 от НК
в двете й хипотези в началото на мотивите си по приложението му. Но
обосновавайки приложимостта й и конкретните обстоятелства, от които е
направил правния извод, че не е престъпно деянието е заключил, че в
конкретния случай е налице втората хипотеза, че деянието, за което е
обвинена М. И. В., е с явно незначителна степен на обществена опасност. В
горното според въззивния съд липсва дори намек за вътрешна
противоречивост на мотивите, напротив - те ясно определят волята на
първоинстанционния съд по приложението на чл.9 ал.2 пр.2 от НК.
Възражението в протеста, че възрастта на обвиняемата не била толкова
близко до навършване на пърнолетие, а била ** години е очевидно
неоснователно, видно от датата й на раждане. Дори към момента на
провеждане на въззивното производство обвиняемата няма навършени **
години.
Възражението, че от показанията на свидетелите по делото
обстоятелството, че е студентка не се причислявало към добрите
характеристични данни за обвиняемата, тъй като тя спекулирала с факта че е
студентка, при все, че била занемарила посещенията си на учебните занятия –
въззивният съд също намира за неоснователно. Фактът, че е студентка
държавното обвинение не опровергава, а пред въззивната инстанция без да
„спекулира“ обвиняемата посочи, че е прекъснала обучението си поради това,
че не е успяла да плати таксата си за учебната година, но е започнала работа
за да продължи.
5
Възражението в протеста, че от факта че в чантата й били намерени
множество пликчета, можело да се направи извод, че обвиняемата е
съпричастна към разпространение на наркотици и от една страна е свръх
вмененото й обвинение и от друга е предположение, което е недопустимо да
мотивира не само осъдителна присъда, но и завишена обществена опасност,
поради недоказаността на твърдението.
По подобен начин въззивният съд възприе и възражението в протеста,
че поведението на обвиняемата в инкриминирания момент предизвикало явно
възмущение у случайните минувачи. По делото, от една страна, няма
разпитани свидетели, които да са били случайни минувачи в оня момент и
това твърдение е недоказано; от друга страна това възражение вменява на
обвиняемата елемент на хулиганство, каквото обвинение по делото няма.
Поради тези мотиви протестът в конкретните му претенции е
неоснователен.
Въз основа на изложените мотиви и като не установи други нарушения
на материалния и процесуалния закон, на основание чл.378 ал.5 вр. чл.338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101 от 21.09.2022 г. по н.а.х.д. № 407/
2022 г., РС Асеновград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6