РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Бургас, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско
дело № 20232100500265 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната жалба
на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.Победа, ул.„Ген.Владимир Вазов” № 3, с ЕИК *********, против Решение № 399 от
16.11.2022 г. по гр.д.20222150100855/2022 г. по описа на PC Несебър, в частта му, в която е
отхвърлена исковата претенция на въззивника по отношение на ответника Й. В. Т. за сумата
от 190,60 лв - главница, представляваща 1/2 от стойността за дължимите ВиК услуги и 22,45
лв – ½ от мораторната лихва за периода 26.10.2019 - 04.08.2022 г. Твърди се, че обжалваното
решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, като са
неправилни изводите на съда, че съсобственикът Й. В. Т. не следвало да отговаря за
ползваните в имота ВиК услуги съобразно притежаваните от него права върху имота, тъй
като процесните фактури били издадени на името на другия съсобственик, съотв.формално
партидата на имота в ищцовото дружество била само на името на Д. В. Т., въз основа на
подадено от нея заявление за разкриване на партида за имота, придобит с процесния
нотариален акт от нея и втория ответник. Сочи се, че са неправилни изводите на съда, че
потребител на услугите е фактическият ползвател — съсобственикът Л. Т., и макар да
липсвало споразумение между съсобствениците партидата да се води на името само на това
лице по смисъла на чл.59, ал.2 от ОУ, то другият ответник не придобивал качеството
потребител, тъй като операторът не го е завел и администрирал като титуляр. Въззивникът
твърди, че нормативно предвиденото изискване за ангажиране на отговорността на
1
потребителя е, същият да е собственик на водоснабдения имот, а между страните няма спор,
че ответникът Й. В. Т. е собственик на 1/ 2 ид.част от имота по силата на представения по
делото нот.акт от 18.04.2007 г. и по делото несъмнено е установен фактът, че ответникът
има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 0т
14.09.2004 г. и чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор Бургас, поради което и е задължено лице за плащане на задълженията за
консумираната в имота вода съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността,
независимо на чие име е заведена партидата, като е ирелевантно дали ответникът е реален
ползвател на доставените услуги, както и дали е знаел за начислените задължения. На
следващо място се твърди, че в случая е без значение на чие име са издадени фактурите, тъй
като по съществото си самата фактура не представлява източник на претендираното по нея
вземане и то не възниква със съставянето на фактура, а от друг юридически факт. Моли,
съдът да отмени решението на НРС в обжалваната част, и вместо него да уважи иска в
пълния му размер и да присъди на въззивника съдебни разноски за двете инстанции. В
съдебно заседание въззивникът поддържа изложеното становище.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемите Й. В. Т. и Л. В. Т. не са подали отговор на въззивната
жалба.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред РС гр.Несебър ищецът Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас е
предявил против Л. В. Т. и Й. В. Т. два кумулативно съединени иска с правно основание чл.
79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът сега въззивник - „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, твърди в исковата
молба, че ответниците Л. В. Т. и Й. В. Т., са абонати на ищцовото дружество с абонатен
номер 959340 и като такива са потребители на В и К услуги за имот, находящ се в град
Несебър, к.к. Слънчев бряг и качеството им на потребитил на В и К услуги е възникнало от
момента на придобиване на прравото на собственост върху недвижими имот. Твърди, че е
изпълнявал задълженията си, като е доставял до обекта на ответниците питейна вода и е
отвеждал отпадни води, но ответниците не са изпълнявали задълженията си, като не са
заплащали стойността на услугата за периода от 24.04.2019г. до 27.05.2022г., като за
стойността на услугата са издадени фактури на обща стойност 381,20 лева, от която сума
всеки от двамата ответници дължи тази част от нея, съответстваща на участието му в
собствеността на недвижимия имот – обект на потребление, а именно – по 1/2 за всеки от Л.
В. Т. и Й. В. Т., или по 190,60 лева за всеки от двамата. Моли съдът да постанови решение, с
което всеки от ответниците да бъде осъден да му заплати сумата в размер на по 190.60лв. –
представляваща ½ от стойността на В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода
по издадените фактури с отчетен период от 24.04.2019г. до 27.05.2022г., съответстваща на
2
притежаваните вещни плава върху имота, ведно със законната лихва, считано от подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата общо в размер на 44,90
лева, представляващи мораторната лихва, начислена за периода от 26.10.2019г. до
04.08.2022г., разпределени между ответниците както следва 22.45лв. за Л. В. Т. и 22.45лв.
за Й. В. Т..
Ответниците - сега въззиваеми, не са представили писмен отговор.
С постановеното Решение № 399 от 16.11.2022 г. по гр.д.20222150100855/2022 г.
по описа на PC Несебър, съдът е осъдил ответницата Л. В. Т., да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, сумата в размер на 190,60 лв. (сто и деветдесет лева
и 60 ст.), представляваща половината от стойността на ползваните В и К услуги в общ
размер на 381,20 лева с включен ДДС – доставена питейна вода и отвеждане и пречистване
на отпадни води за периода от 24.04.2019г. до 27.05.2022г., за обект, находящ се в ***, с
идентификатор 51500.507.575.2.94, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2022г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 22,45 лв. (двадесет и два лева и 45 ст.),
представляваща мораторна лихва, начислена общо за периода от 26.10.2019г. до 04.08.2022г.
и отхвърлил предявения иск за същите суми по отношение на Й. В. Т. като неоснователен.
Първоинстанционния съд е приел, че процесният недвижим имот е водоснабден и се намира
в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството-ищец и по силата на закона и
двамата ответници, като съсобственици на водоснабдения имот, имат качеството на
потребители, но облигационни правоотношения с ищцовото дружество, са възникнали и
съществували през процесния период само между дружеството и ответника-съсобственик Л.
В. Т., тъй като на този ответник, ищецът е открил партида и дължимите суми са
начислявани само на този съсобственик.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на
изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 от ГПК, сочи решението на
първата инстанция за валидно и допустимо в обжалваната част.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото и се установява от представения нотариален акт № 65, том
V, рег.№ 2779, дело № 837 от 18.04.2007г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на
НК и район на действие Несебърския районен съд, че ответниците Й. В. Т. и Л. В. Т., са
придобили по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот при равни квоти
между тях собствеността върху недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.507.575.2.94 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Несебър, с адрес: ***, самостоятелният обект попада в сграда № 51500.507.575.2, в поземлен
имот 51500.507.575, предназначение: Жилище, апартамент, с площ по документ 71 кв.м.,
както и 2,342% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,92 кв.м.
идеални части, и 2,342% идеални части от правото на строеж върху терена. На 10.08.2011г.
3
Л. В. Т. е подала до “ВиК” ЕАД Бургас, заявление за откриване на партида за монтиране на
водомер в същия имот. Представена е справка-извлечение за обекта на потребление,
собственост на двамата ответници, от окято се установява, че за процесния период
склужител на ищцотото дружество е отчел потребена вода като следва: на 23.08.2019г. е
начислил 20 куб.м. потребена вода, както и от разпределение 14,92 куб.м. вода, на
24.08.2019г. е начислил 1 куб.м. вода, на 22.06.2020г. е начислил служебно 6 куб.м. вода, на
01.10.2021г. е начислил 23 куб.м. вода и от разпределение 32,71 куб.м. вода, на 01.04.2022г.
е начислил 7 куб.м. вода, и на 27.05.2022г. е начислил 21 куб.м. вода и от разпределение
8,66 куб.м. вода.
За така начисленото количество вода ищецът е издал фактури: фактура №
********** / 25.09.2019г. за сумата в размер на 49,90 лева за предосавени услуги в имота за
периода от 24.04.2019г. до 23.08.2019г. (за 20 куб.м. вода), и сумата в размер на 37,23 лева
без ДДС от разпределение (14,92 куб.м. вода); фактура № ********** / 25.06.2020г. за
сумата в размер на 3,08 лева с включен ДДС за предоставените на услуги в имота за
периода от 24.08.2019г. до 22.05.2019г. (1 куб.м. вода); фактура № ********** / 26.08.2020г.
за сумата в размер на 18,50 лева с включен ДДС за предоставените услуги в имота за
периода от 23.05.2020г. до 22.06.2020г. (6 куб.м. вода); фактура № ********** / 25.10.2021г.
за сумата в размер на 52,92 лева без ДДС за предоставените услуги в имота за периода от
02.06.2021г. до 01.10.2021г. (23 куб.м. вода), и сумата в размер на 75,27 лева без ДДС от
разпределение (32,17 куб.м. вода); фактура № ********** / 26.04.2022г. за сумата в размер
на 19,33 лева с включен ДДС за предоставените услуги в имота за периода от 02.02.2022г.
до 01.04.2022г. (7 куб.м. вода); с фактура № ********** / 24.06.2022г. за сумата в размер на
48,32 лева без ДДС за предоставените услуги в имота за периода от 02.04.2022г. до
27.05.2022г. (21 куб.м. вода), и сумата в размер на 19,93 лева без ДДС от разпределение
(8,66 куб.м. вода). Всички представени фактури са на стойност 381.20лева, като е видно, че
всички фактури са издадена на името на Л. В. Т..
Страните не спорят относно това дали отчетените и осчетоводени с процесните
фактури от ищеца като доставени, пречистени и отведени количества вода са били
действително потребени в процесния обект в самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.507.575.2.94 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, с
адрес: ***.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира въззивната жалба на "ВиК" ЕАД за основателна, а обжалваното решение
за неправилно в обжалваната част. Въззивният съд не споделя изводите на първата
инстанция, че по делото не е установена материално-правната легитимация на ответника –
Й. Т. като длъжник на ищцовото дружество, което е дало основание за отхвърляне на
исковата претенция.
Спорният въпрос по делото е дали между „В и К“ ЕАД Бургас и ответника - Й. Т. -
съсобственик на имота в който е доставена услугата е налице твърдяната от ищеца
облигационна връзка, съответно - дали ответника Й. Т. дължи заплащането на услугите
4
съразмерно на правато си в собствеността. Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи урежда отношенията между ВиК- оператора и потребителите на ВиК-услуги, като
съгласно разпоредата на чл. 3, ал. 1, т. 1, потребители на ВиК- услуги са собствениците или
лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабден имот.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор гр. Бургас, потребители на тези услуги са физически или юридически лица, които
са собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В тази връзка
безспорно е че ответниците са ползватели, тъй като са съсобественици при равни дялове на
недвижим имот – апартамент находащ се в к.к.Сл.бряг.
Не се споделя от настоящия състав извода който прави първоинстанционния съд, а
именно, че облигационни правоотношения с ищцовото дружество са въдзникнали и
съществуват през процесния период само мужду него и ответника – съсобственик Л. Т.
само, лицето на което е открита партида и само то е задължено да плати предоставената
услуга съобразно квотата си в съсобствеността. Доколкото пред оператора не е заявено, че
само единия съсобственик е ползвател, то плащането на доставените услуги са в тежест на
съсобствениците. В случай, че единия съсобственик претендира да не е ползвал услугата,
може да претендира от другия съсобственик сумата която е платил, в случай, че не е
представено споразумение с което оператора да се съобрази. Извода, че доколкото двамата
собственици като ползватели дължат плащане на услугата се налага и от разпоредбата на
чл.31, ал.2 от Общите условия, съгласно която потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране. Задължението е за потребителите като ползватели на услугата, а не за лицето
на което е открита партида. Извод, че имота се ползва само от единия от потребителите не
може да се направи, тъй като не е представено писмено споразумение с потребителите, не е
представен и споразумителен протокол за разпределяне отчетените количества между
потребителите за да се открие партида на всеки потребител, затова и според съда следва да
се изхожда от правата в съсобствеността за да се разпредели задължението между
потребителите.
Във връзка с изложеното и след преценка на събраните по делото доказателства
въззивната инстанция намира, че доставените от ищеца услуги /доставени, пречистени и
отведени количества вода/ следва да се платят от съсобствениците съобразно квотите им в
съсобствеността и доколкото Й. В. Т. е собственик на ½ от имота той дължи сумата от
190,60 лева за всеки от двамата, която е ½ от стойността на цялата предоставена услуга от
381.20лв.
С оглед основателността на иска за главницата, се явяват основателен и иска за
обезщетение за забава за периода от 24.04.2019г. до 27.05.2022г., като Й. В. Т. дължи ½ от
лихвата за забава, а именно 22.45лв. Основателно е и искането за присъждане на законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Предвид горното и поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с
5
тези на районния съд, решението в обжалваната част, като неправилно следва да бъде
отменено и вместо следва да бъдат уважени претенциите по отношения ответника Й. В. Т..
С оглед изхода на делото и направените от въззивника искания за разноски, съдът
намира, че на въззивника следва да се заплатят разноски в общ размер от 250 / двеста и
петдесет/ лева включващи 150.00лв. за настоящото производство в размер и 100лв. разноски
в производството пред НРС.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 399 от 16.11.2022 г. постановено по
гр.д.20222150100855/2022 г. по описа на PC Несебър в частта в която е отхвърлен
предявения иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Бургас, улица Генерал Владимир Вазов № 3, етаж 4,
представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев за осъждане на Й. В. Т., роден на **********г.,
поданик на *** и с постоянен адрес в Република България: ***, Код по Булстат *********,
да заплати на ищеца сумата в размер на 190,60 лв. (сто и деветдесет лева и 60 ст.),
представляваща половината от стойността на ползваните В и К услуги в общ размер на
381,20 лева с включен ДДС – доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода от 24.04.2019г. до 27.05.2022г., за обект, находящ се в ***, с идентификатор
51500.507.575.2.94, за които са издадени фактура № ********** / 25.09.2019г., фактура №
********** / 25.06.2020г., фактура № ********** / 26.08.2020г., фактура № ********** /
25.10.2021г., фактура № ********** / 26.04.2022г. и фактура № ********** / 24.06.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.08.2022г. до изплащане на вземането, и сумата в
размер на 22,45 лв. (двадесет и два лева и 45 ст.), представляваща мораторна лихва,
начислена общо за периода от 26.10.2019г. до 04.08.2022г. и е отхвърлена прентенцията за
разноски над 100 лева до претендираните 200лв.
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й. В. Т., роден на **********г., поданик на *** и с постоянен адрес в
Република България: ***, Код по Булстат *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, улица
Генерал Владимир Вазов № 3, етаж 4, представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата в
размер на 190,60 лв. (сто и деветдесет лева и 60 ст.), представляваща половината от
стойността на ползваните В и К услуги в общ размер на 381,20 лева с включен ДДС –
доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
24.04.2019г. до 27.05.2022г., за обект, находящ се в ***, с идентификатор 51500.507.575.2.94,
за които са издадени фактура № ********** / 25.09.2019г., фактура № ********** /
6
25.06.2020г., фактура № ********** / 26.08.2020г., фактура № ********** / 25.10.2021г.,
фактура № ********** / 26.04.2022г. и фактура № ********** / 24.06.2022г., ведно със
законната лихва, считано от 05.08.2022г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на
22,45 лв. (двадесет и два лева и 45 ст.), представляваща мораторна лихва, начислена общо за
периода от 26.10.2019г. до 04.08.2022г.
ОСЪЖДА Й. В. Т., роден на **********г., поданик на *** и с постоянен адрес в
Република България: ***, Код по Булстат ********* , ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, улица
Генерал Владимир Вазов № 3, етаж 4, представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев, сумата в
размер на от 250 / двеста и петдесет/ лева –разноски, включващи 150.00лв. – разноски за
настоящото производство и 100лв. разноски в производството пред НРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7