№ 437
гр. Б., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500532 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на М. М. З.,
ЕГН **********, чрез адв. В.У. против Решение № 222/ 09.05.2022 г.,
постановено по гр. д. № 2978/ 2021 г. по описа на РС – Б. в частта, с която са
уважени исковете.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 222/
09.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2978/ 2021 г. по описа на РС – Б., като
бъдат отхвърлени предявените искове.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Навежда се, че решението е правилно, поради
което следва да се остави в сила.
1
Претендира сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Б., ГО, IV въззивен, счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от А. Р. К., с
ЕГН **********, против М. М. З., с ЕГН **********, с правно основание чл.
144 от СК, във връзка с чл. 310 от ГПК, във връзка с чл. 149 от СК, и
отправено искане - да се постанови решение, с което на основание чл. 144 от
СК, да се осъди ответницата да заплаща издръжка, в размер на 270 (двеста и
седемдесет) лева месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена
месечна вноска, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на основания, които водят до нейното изменение или
прекратяване, както и на основание чл.149 от СК, да се осъди ответницата да
заплати издръжка за минало време, а именно - за периода от м.август 2021г.
до м.ноември 2021г. (датата на подаване на исковата молба), в размер на 270
(двеста и седемдесет) лева месечно, или общо в размер на 1 080 (хиляда и
осемдесет) лева, представляващи сбора от четири месечни вноски.
Твърди се в исковата молба, че ответницата по делото е нейна майка.
Двамата с баща й - Р. Л. К. живеели съвместно, на семейни 1 начала до 2014г.
От съвместното им съжителство родителите имат родени две деца - ищцата и
сестра й - В. Р. К., с ЕГН **********.По силата на Решение №
3699/12.07.2016г., постановено по ВГД № 384/2015г., по описа на БлОС,
влязло в законна сила (с което бе отменено Решение № 1570/26.02.2015г.,
постановено по ГД № 2637/2014г., по описа на БлРС, упражняването на
родителските права по отношение на ищцата и сестра й, били предоставени
на баща й - Р. К., а майката - М.З. е била осъдена да заплаща издръжка, както
следва: за сестрата на ищцата - В., в размер на 105 лева месечно, а за ищцата -
в размер на 110 лева месечно, до навършване на пълнолетие за всяк от децата
или до настъпване на основания, които водят до изменение или прекратяване
на това задължение.Сочи се, че през 2017г. майката завела друго гражданско
дело, с което поискала съдът да и предостави упражняването на родителските
права, само по отношение на сестра й, както и да осъди бащата и да заплаща
издръжка на - В. К.. Така, по силата на Решение № 1468/12.02.2018г.,
постановено по ГД № 1612/2017г., описа на БлРС /влязло в законна сила/,
упражняването на родителските права по отношение на сестрата на ищцата
били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща издръжка на
сестрата в размер на 127.50 лв. месечно, до навършване на пълнолетие или до
настъпване на обстоятелства, които водят до изменение или прекратяване на
2
това задължение.
Поддържа се, че от раждането си до настоящият момент ищеца живее с
бащата, а от 2018 г. до настоящият момент, сестрата - В. живеела заедно с
тяхната майка и ответница по делото. Освен, че се грижела ежедневно и
издържала нея от 2018 г. до м.октомври 2021г. (вкл.), бащата заплащал
редовно издръжка и на сестра й в размер на 127.50 лв. месечно. През лятото
на 2021 г. майката подала искова молба за изменение размера на присъдената
в полза на сестрата за издръжка, по която е образувано ГД № 2120/2021г., по
описа на БлРС. На 28.10.2021г. по същото дело било постановено съдебно
решение, с което размера на присъдената издръжка била изменение, чрез
увеличаването му от 127.50 лв. на 190 лв. месечно. Бащата не обжалвал това
решение на съда (въпреки, че увеличената сума на издръжката била
непосилна за заплащане от него), тъй като не искала сестра й да остава с
впечатление, че той не иска да се грижи финансово и за нея, поради което
решението влязло в законна сила. Твърди се, че, майката заплащала издръжка
в нейна полза, в размер на 110 лв. месечно до 06 август 2021г., когато ищцата
навършила 18 години. След тази дата майката спряла да заплаща издръжката,
тъй като самостоятелно решила, че навършеното от нея пълнолетие я
освобождава от всякакви задължения към ищцата. През цялото време на
раздялата ищцата е виждала майка си твърде рядко, тъй като тя не желала
срещи и контакти с нея, а заради нейното отношение към ищцата, тя почти не
се виждала и общувала и със сестра си - В.. Единственият ангажимент на
майката през всички години на раздялата била заплащаната от нея издръжка.
Никога не я е питала - достатъчна ли е издръжката за покриването на
елементарните й 2 нужди; имам ли нужда от други средства, за да живее;
имам ли нужда от дрехи, обувки, учебни помагала или от каквито и да било
други вещи. Тя не се интересувала как се справя в училище, има ли някакви
проблеми, желания, интереси.Ищцата твърди още , че не помни да е
изпращала подаръци с или без повод или за празници, нито да е давала
каквито и да било вещи или храна. През всички години от раздялата до
настоящият момент, извън заплащаната от нея месечна издръжка, майката
заплатила еднократно сумата от около 100 лева за козметични процедури,
които ищцата си направила в началото на тази година. За нея този „дар" бил
неочакван, дори странен жест, но предполага, че тя го направила под
въздействието на нейната майка и нейна баба, която също е виждала
изключително рядко през годините назад. Твърди се от ищцата че от
раждането си до настоящият момент живеела с баща си, който няма дори свое
собствено жилище, поради което двамата живеят в малък апартамент,
собственост на неговата майка и нейна баба, находящ се в Б. ж.к."С...", бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*. Въпреки, че през м.август 2021г. ищцата навършила 18
години, тя продължавала да живее с баща си, защото няма възможност да се
отдели в друго жилище - нито притежава такова, нито може да си позволи да
заплаща квартира, респ. наем. Нещо повече, тя няма никакво имущество и
никакви доходи, не може да работи и да получава трудово възнаграждение,
3
тъй като макар и пълнолетна, тя продължава да учи средното си образование
като през учебната 2021г.- 2022 г., съм в 12 - ти, е последен клас, в Н... - Б.. С
оглед изложеното, бащата продължава и занапред да издържа и да задоволява
всичките й нужди и потребности, които предвид възрастта вече са големи. И
докато до настоящият момент, тя разчита на малка финансова подкрепа от
страна на нейната майка, която заплащала издръжка в размер на 110 лв.
месечно, след м.август 2021г. тя е лишена и от тази помощ. Посочено е , че до
настоящият момент, с баща си винаги са живяли скромно и дори много бедно,
а тя винаги е проявявала разбиране и се е съобразявала с фактът, че той не
разполага с достатъчно средства да задоволява нейните желания и капризи,
поради което никога не е имала такива - никога не е претендирала той да й
купува скъпи дрехи, обувки, пособия или др. вещи, макар и да е искала.
Никога не е пожелавала гласно да я води на ресторанти и почивки; не е имала
претенции за красиво обзавеждане в домът или за закупуване на каквито и да
било скъпи вещи. Винаги се е задоволявала с най-минималното за покриване
на неотложни нейни нужди от храна и дрехи. Посочва се, че освен това,
изцяло върху баща й тежат и задължения за заплащане на текущи нужди на
семейството като храна, ел.енергия, вода, телефони, интернет и др., които
предвид увеличенията на цените, вече са все по-непосилни за него. Не на
последно по значение място е и задължението на бащата да заплаща издръжка
и на другата й сестра, което вече е в размер на 190 лв. месечно. Осъзнавайки
всичко това, ищцата сочи, че за нея е неясно, как въобще баща й ще може да
заплаща от тук нататък дори елементарните ни нужди, тъй като той работи по
трудов 3 договор в „Е..." Е., на длъжност „шофьор", а получаваното от него
основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 650 лв. - видно от
трудов договор. Посочва се, че бащата няма други източници на доходи, нито
каквото и да било имущество. И ако до този момент, някак си с баща си
ищцата успявала да живее що годе нормално, ищцата осъзнавла, че това ще
бъде все по-невъзможно занапред. Посочва се, че през м.май 2022г. й
предстои завършване на средно образование и абитуриентски бал. За
реализирането на балът й чрез закупуване на дрехи, обувки, аксесоари, грим,
прическа, маникюр, козметик и др.; закупуване на куверти, дрехи, и пособия
за първа и втора бална вечер; организация и провеждане на тържество за
близки и роднини и т.н., тя разчита единствено на баща си, тъй като майка й е
доказала, че не би дала никакви парични средства, освен ако не е принудена
по закон. С напредване на възрастта й, освен че се увеличават елементарните
й човешки нужди, тя вече има нужда и от средства за повишаване на
образованието, и квалификацията й като личност. Така например, имала
желание и готовност да кандидатства в университет след завършване на
средното си образование. По една или друга причина обаче счита, че
знанията, които получава в училище няма да й бъдат достатъчни за успешен
прием във висше училище. Посочва се, че самостоятелната й подготовка
също е недостатъчна, което налага да започне да посещава частни уроци по
различни предмети, за да повиши своите знания и умения при
4
кандидатстването си. Към настоящият момент обаче това е непосилно за нея,
тъй като частните уроци са платени, а цената на един урок е в порядъка на 25-
40 лв. Освен кандидатстването й във висше училище, ищцата много искала да
запише и курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Споделила с баща й и той направи всичко необходимо да сбъдне тази нейна
мечта (няколко месеца двамата се лишавали от някои нужди и спестявали),
като заплати изцяло самостоятелно цената на курса от 500 лв. - видно от
удостоверение, което прилага. Колкото и да опитва да живее с малко средства
и много скромно, възрастта й е такава, че има нужда от повече средства за
закупуване на дрехи, обувки, пособия за обучение и др.; средства за
закупуване на по-скъпа техника като телефон, компютър и др.; средства за
маникюр, фризьор, козметик и др., типични за млада жена; средства за
пътувалия със съученици и приятели, и др., тъй като всичките ми съученици и
приятели поддържат външният си вид, изглеждат добре, имат красиви и
скъпи вещи и ищцата все по-често изпитва дискомфорт. Освен това, ищцата е
вече млада жена и има потребност да изглежда добре, да е добре образована,
да има самочувствие и увереност при контактите й с хората, а уви - за всичко
това са необходими не малко средства. Изтъква доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на 4 двадесетгодишна възраст при обучение
в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
С оглед гореизложеното счита, че в настоящият случай са налице
всички предпоставки за уважаване на искът й, а именно: макар и пълнолетна,
тя продължава да учи средното си образование; към настоящият момент е на
18 години; няма свое имущество, от което да може да се издържа, няма
никакви доходи и не може да работи, за да реализира доход от трудова
дейност, поради обстоятелството, че посещава ежедневно училище (пет дни в
седмицата), а след това подготвя уроците си за следващият ден, в къщи;
счита, че майка й може да й заплаща издръжка, без особени затруднения.
Относно последната предпоставка - възможността на родителя да заплаща
издръжка без особени затруднения се посочва в молбата, че майка й работи на
две места, въз основа на два трудови договора, респ. реализира доход от две
места - тя работи като кондуктор в сферата на транспорта - във фирма „С..."
О., както и като барман в едно кафене в Бл-д, собственост на фирма „С..." Е.,
като твърди , че е неясен точният размер на получаваните от нея трудови
възнаграждения, но счита, че същите надхвърлят размерът на минималната
работна заплата. Същевременно, майка й и сестра й живеят в апартамент на
нейната баба по майчина линия, поради което тя подпомага финансово майка
й във всичките и текущи разходи. Наред с това, майка й бива подпомагана
финансово и от нейния баща, който предоставя средства за издръжката на
сестра й, в размер на 190 лв. месечно. Твърди, че майка й е във все още млада,
5
работоспособна възраст и не страда от някакви заболявания, които да
затрудняват или осуетяват възможността и да полага труд, или да налагат
осъществяване на някакво лечение. Относно размерът на претендираната от
нея издръжка, освен всички изложени от нея по-горе обстоятелства, следва да
вземе предвид и високата инфлация към момента в страната и голямото
поскъпване в цените на всички стоки и услуги, както и фактът, че за
задоволяване на нормалните ми нужди са й необходими средства в размер на
около 500 лв. месечно.
Предвид обстоятелството, че живее при баща си и освен
непосредствените грижи, които той полага за нея ежедневно, той поема
изцяло издръжката и счита, че е справедливо и законосъобразно, майката да
поеме малко над половината от сумата, необходима за месечната издръжка, а
именно сумата от 270 лв. С оглед обстоятелството, че майката е спряла да
заплаща издръжка на 06 август 2021г., претендира същата да бъде осъдена да
заплаща издръжка в размер на 270 лв. месечно, както за минал период, а
именно: от м.август до датата на подаване на исковата молба, така и занапред.
Ответникът оспорва предявеният иск. Поддържа се в отговора на
исковата молба, че така предявения иск е процесуално допустим, но
неоснователен. Не се оспорва визирано в исковата молба, че първоначално
упражняването на родителските права по отношение на двете деца е било
предоставено на бащата Р. К., а на по-късен етап по отношение на В. К.
родителските права са били предоставени на ответницата, като същата е била
осъдена да заплаща издръжка на детето А.К., а баща им Р. К. на другото дете
В. К.. Не възразява и признава тези обстоятелства, но същите не намира за
относими и имащи, някакво значение към момента и по настоящето
производство.Сочи се, че са неоснователни оплакванията в ИМ, че
издръжката, която ответницата е била осъдена да заплаща не е достигала за
нуждите на ищцата и едва същите заедно е баща й са преживявали, тъй като
имали големи разходи, а в същото време получаваната издръжка от
ответницата била крайно недостатъчна. Ответницата не е самоопределила,
какъв размер издръжка да заплаща на ищцата. Съдът е определил размера на
дължимата издръжка след съвкупен анализ на доказателствата по провелото
се производство и вземайки предвид действителните разходи и нужди на
детето. Именно PC - Б. е преценил, че размерът на издръжката дължим от
ответницата би следвало да е в такъв размер. За ищцата е стояла
възможността да претендира и докаже, че е следвало да бъде заплащан по-
голям размер на издръжка, но същата не е сторила това. Отделно от това в
случай, че дължимата издръжка, която ответницата е била осъдена да заплаща
впоследствие се е оказала, че е недостатъчна за покриването на нуждите й, то
отново е стояла друга възможност, а именно да бъде предявен иск за
изменение на съдебното решение чрез увеличаване на размера на издръжката.
Макар и ищцата да е имала тези възможности, същата не е предприела,
никакво действие, поради което тези оплаквания в ИМ намирам за
неоснователни. Бездействието на ищцата показва по ясен и недвусмислен
6
начин, че размерът на издръжката, която ответницата е изплащала е бил
достатъчен. Според ответника противоречащо на истината и в разрез на
фактическата обстановка е и твърдяното в ИМ, че ищцата е живяла само с
баща си считано от нейното раждане и единствено той е полагал грижи за нея.
Същото не отговаря изобщо на истината. Ответницата е живяла с бащата на
ищцата, като през това време е полагала грижи и за двете си деца, като всички
са живели на едно място и в едно домакинство.Твърди се, че дори точно
обратното, че ответницата е полагала повече грижи за отглеждането на децата
6 спрямо баща им, докато са били малки.Посочва се, че изложените
твърдения в искова молба са противоречиви. В началото на исковата молба
ищцата посочва, че майка й /ответницата/ е живяла на семейни начала заедно
с баща й до 2014 г.. Ищцата е родена през 2003 г., а именно 11 години преди
2014 г.. Имайки предвид малката й възраст същата е живяла заедно с
родители си, които по онова време са живели заедно. С оглед на това
твърдяното на няколко пъти впоследствие в ИМ, а именно, че от самото си
раждане ищцата живее само с баща си е напълно невярно. Както по-горе
упоменах ищцата сама си противоречи в ИМ, като веднъж заявява, че е
родителите й са живели заедно до 2014 г. (следователно и тя с тях), а
впоследствие заявява, че от раждането си живее само и единствено с баща си
и само той е полагал грижи за нея.Невярно е и твърдението в ИМ, че ищцата
самостоятелно е решила да спре да заплаща издръжка и решила, че е
освободена от заплащането на такава. Видно от Решението, което е
приложено с ИМ и с което ответницата е осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка на ищцата чрез нейния баща е, че същата се дължи до настъпване
на основание за нейното прекратяване. Видно от чл. 143, ал. 2 СК е, че
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.
Издръжката, която ответницата е била осъдена да заплаща се дължи на
ненавършили пълнолетие деца. Тоест с навършването на пълнолетие на
ищцата е настъпило основание за нейното прекратяване. До този момент
ответницата е заплащала издръжката редовно, а след това е настъпило
основание за прекратяване на задължението й, поради което и ответницата е
спряла. Не намирам изобщо за основателни доводите в ИМ, че след
навършване на пълнолетие ответницата самостоятелно е решила, че е
освободена от задължението си за издръжка към ищцата. Същата е спряла да
заплаща издръжката, тъй като са настъпили законови основания, а не по
нейна инициатива. Ответницата не е нарушила нито едно съдебно решение
или законова разпоредба със спирането да заплаща издръжка.Възразява се и
на твърденията, че ответницата не се е интересувала от детето си. За
ответницата е било изключително тежко да понесе поведението и държанието
на ищцата. Същата е правила многократни опити да има нормални отношения
и като една майка е прощавала многократно много действия и думи на детето
й, но без резултат. Ищцата не е искала да осъществява, никакъв контакт с
майка си без реална причина. Категорично не отговаря на истината, че
майката на ищцата се е дезинтересирала от нея и че не е искала да й помогне
7
или да има добри и хубави отношения. Всичко от описаното в тази насока в
ИМ е в резултат само и единствено от непрекъснатото лошо отношение от
страна на детето към майката. Заради държанието на ищцата, за ответницата е
било невъзможно да осъществи дори веднъж седмично нормална среща, нито
нормален диалог. Тези влошени взаимоотношения са само и единствено по
вина на ищцата, поради което и намира за основателно впоследствие именно
същата да се оплаква, че е в такива отношения с ответницата. Не се възразява
относно твърденията в ИМ относно разходите, които ищеца е описала че има,
като заплащане на шофьорски курсове, предстоящ 7 абитуриентски бал. Не се
оспорва и обстоятелството, че разходите й са се увеличи считано от датата на
постановяване на решението, с което ответницата е била осъдена да й
заплаща издръжка, нито това, къде живее понастоящем, кой й помага и се
грижи за нея. Съгласно чл. 144 СК обаче издръжка на пълнолетни се дължи в
предвидените случай, но само в случай, че родителите могат да я дават без
особени затруднения. В случая повече от ясно и категорично е, че
ответницата няма такава възможност и евентуалното й осъждане за
заплащане на такава издръжка би представлявало особено затруднение, като
дори твърди, че за същата ще бъде невъзможно да я заплаща. Именно в това
се корени разликата между издръжката, която е била осъдена да заплаща по
чл. 143 СК и тази, която се претендира с настоящият иск по чл. 144 СК.
Издръжката по чл. 143 СК е безусловна и се дължи без значение от доходите
на родителя, освен в случаите на обектива невъзможност, докато за
издръжката по чл. 144 СК има условие и то е именно, че заплащането й няма
да създаде особено тежко положение, което да затрудни задоволяване на
нуждите на родителя, който я заплаща. Навеждат се аргументи , че ищеца със
своя баща и двамата живеят в жилище собственост на неговите родители
/баба и дядо на ищеца/, тоест същите ползват имота безвъзмездно и не
заплащат ежемесечен наем за недвижимия имот. В същото време ответника не
притежава, никакви недвижими имоти и живее под наем в общинско жилище,
а също така и не разполага с никакво движимо имущество. Дори само този
факт говори достатъчно за материалното състояние на ответницата. Същата
няма финансова възможност дори да наеме жилище от частен наемодател, а е
принудена да наеме възможно най-евтиния вариант, който е възможен, а
именно общинско жилище. Видно е, че същата изпитва затруднения дори да
осигури най[1]основните нужди и потребности за себе си и другото дете, за
което се грижи, а именно да осигури подслон и място, където да
живее.Финансовото състояние и положение на ответницата е значително по
лошо от това на ищцата и баща й. Ответницата се грижи за малко дете, което
не е навършило пълнолетие. Това дете дори и да има желанието, все още няма
възможността да й помага чрез упражняване на трудова дейност и получаване
на някакъв доход. В същото време за ищцата стои възможността да
упражнява трудова дейност дори и на половин работен ден, като по този
начин да помага финансово по някакъв начин. Както е описано дори в ИМ,
ответницата е била принудена да работи на две места едновременно. Същото
8
отново недвусмислено говори, че е изпитвала големи затруднения със
заплащането на разходите свързани с детето й и нея самата. На второто място
обаче същата е работила на по 2 часа с цел да получи допълнително
възнаграждение, заради крайно недостатъчните и средства. От няколко
месеца назад, поради стекли се обстоятелства ответницата не упражнява
трудовата си дейност на второто си работно място, а само на основното си.
Доходът, който получава винаги е бил в размера на минималната работна
заплата за страната. Като ежемесечен разход ответницата трябва да заплаща
допълнително и вноска за погасяване на изтеглен кредит. Не получава
никакви помощи или обезщетения. Бащата на детето, което живее при
ответницата не помага по абсолютно никакъв начин за него и не се
интересува изобщо от същото Единственото, което е получава е издръжката,
която бащата на детето е осъден да заплаща и която всъщност издръжка се
дължи на детето и е свързана с покриване на поне някаква част от разходите
му. След увеличения размер на издръжката, същият вече дори и не заплаща в
цялост дължимата от него издръжка, поради което се е наложило ответницата
да образува изпълнително дело пред ДСИ към PC Б., за да събира
принудително задължението му. Във връзка с развитието на детето се правят
постоянни и най-различни разходи. Детето посещава тренировки по
таекуондо, където майката заплаща ежемесечна такса. Имайки предвид
усложнената епидемична обстановка непрекъснато има усложнения и
промени свързани с ежедневието на ответницата и детето й. Така разходите
свързани с отглеждането на по-малко й дете са непредвидими и още по-
големи. Като пример за това е обстоятелството, че често детето не е
посещавало училище присъствено, а е онлайн обучение. Наложило се е
ответницата да закупи преносим компютър за сумата от 489 лв., за да може
детето й да учи онлайн. Това е само един от многото непредвидени и нови
разходи. Доходите, които реализира са крайно недостатъчни за нея самата и
детето, за което се грижи, като едвам покрива нуждите си за преживяване.
Много пъти й се е налагало да търси помощ и взема пари на заем от приятели
или нейната майка, тъй като не е успявала да покрие разходите си. Възразява
се категорично на искането на ищцата за заплащане й на издръжка.
Ответницата няма никаква възможност да заплаща, каквато и да е издръжка
на пълнолетното й дете. Възразява се на искането за присъждане на издръжка
за минал период от време. Такава издръжка в случай, че бъде присъдена ще
бъде в абсолютна невъзможност за заплащането и от страна на ответницата, а
и счита, че такава същата не дължи с оглед на гореизложеното. С оглед
обстоятелството, че даването на издръжка на пълнолетен низходящ е
обусловено от притежаване на средства над необходимите за собствената
издръжка, счита, че предявеният иск е неоснователен.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Между страните не е спорно, че ищеца е дъщеря на ответника, родена
9
от съвместното съпружеско съжителство между ответника М. М. З., нейна
майка и баща й Р. Л. К.. Установява се от постановеното - Решение №
3699/12.07.2016г., по ВГД № 384/2015г., по описа на БлОС, влязло в законна
сила, с което е отменено Решение № 1570/ 26.02.2015 г., постановено по ГД
№ 2637/ 2014 г., по описа на РС - Б., че упражняването на родителските права
по отношение на ищеца и непълнолетната й сестра - В. Р. К., е било
предоставено на бащата - Р. К., а майката и ответница по делото - М.З., е била
осъдена да заплаща издръжка, както следва: за детето В., в размер на 105 лева
месечно, а за ищцата - в размер на 110 лева месечно, до навършване на
пълнолетие за всяка едно от децата или до настъпване на основания, които
водят до изменение или прекратяване на това задължение. Установява се и не
е спорно между страните, че с Решение № 1468/12.02.2018г., постановено по
ГД № 1612/2017г., описа на РС - Б., влязло в законна сила, упражняването на
родителските права по отношение на детето - В., е било предоставено на
майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка на В., в размер на 127.50 лв.
месечно, като размерът на присъдената, в полза на детето В. К. издръжка е
бил изменен, чрез увеличаването му от 127.50 лв. на 190 лв. месечно, с
постановеното Решение по гр.д. № 2120/2021г., по описа на БлРС, влязло в
законна сила. По делото, страните не спорят, като е отделен за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че бащата на ищцата - Р. К., заплаща
ежемесечно и редовно присъдената в полза на дъщеря си В. издръжка, в
увеличеният размер. По отношение на ищцата, по делото бе безспорно
установено, че до м.август 2021г. майката е заплащала присъдената от съда
месечна издръжка, в размер на 110 лв., а след тази дата е спряла да изпълнява
това свое задължение, поради навършване на пълнолетие от ищцата. Видно
от известие за пощенски запис, прието като доказателство по делото, на
06.08.2021г. ответницата по делото е заплатила в полза на ищцата, сумата от
22 лв., която представлява част от дължимата за м.август 2021г. издръжка,
като изрично ответницата уточнява, че не е заплатила издръжката в пълен
размер, тъй като ищцата е навършила пълнолетие в началото на месеца,
поради което не дължи издръжка за целият месец, и сама е определила
размера на издръжката за шест дни от м.август 2021г. 10 В казуса не е спорен
факта, че малолетното дете В. Р. К. живее при своята майка М. М. З., която
полага непосредствените грижи по отглеждането му. Установява се от
писмените доказателства, че майката М.З. работи на две места – основна
работа като кондуктор в „С...“ О. на постоянен трудов договор и
допълнителна работа като барман в „С...“ Е., като получава средно общ
месечен доход от 641,95 лв. Не се установява , че един от двата договора е
прекратен, поради което и твърдението на ответницата се явява недоказано.
Наред с изложеното, съгласно показанията на брата на ответника, последната
е подпомагана финансово ежемесечно и от него самият, и от тяхната майка.
Установява се от писмените доказателства, че е наел за живеене с договор за
наем, общинско жилище. Установява се , че ответника е взела паричен заем
по силата на договор за банков кредит, като видно от чл. 14.2 от договора за
10
кредит, същият е сключен под условие. По делото не са представени писмени
документи, че това условие е настъпило/изпълнено, респ. че договора за
кредит е произвел своето действие между страните. Наред с това, по делото
липсват и съответните доказателства, че сумата по кредита е усвоена и
съответно е настъпило задължението и за връщане. Отделно от това съгласно
чл.11.2 от договора, кредитът се предоставя с гратисен период от 6 месеца,
считано от датата на усвояване, през който кредитополучателя не дължи
плащания по кредита. По делото не бяха представени доказателства за
влошено здравословно състояние на ответницата, което да налага лечение
и/или други непредвидени разходи. По отношение на бащата Р. К., се
установява, че също е трудово ангажиран и работи в „Е...“ Е.. Видно е от
представеното допълнително споразумение № 44 от 01.03.2021г. към трудов
договор № 06/09.08.2010г., че той реализира месечен брутен трудов доход от
650 лв. тези обстоятелства се установяват и от изведените данни от
показанията на св.Р. К./преценени с оглед евентуална заинтересованост /, като
същите кореспондират с обективираните в писмените доказателства по
делото - нотариален акт, декларация и трудов договор, както и се установи 11
че от раждането си до настоящият момент ищцата живее с него в жилище,
собственост на майката на баща й, както и че той поема изцяло издръжката на
вече пълнолетната си дъщеря, като заплаща всичките и нужди и потребности,
както и че заплаща сам всички текущи сметки за потребени вода,
електричество, телефон и др. на цялото семейство. Установи се от
показанията на св. К. и писмените документи, приети като доказателства по
делото - свидетелство и договор за покупко - продажба на МПС, че бащата е
взел паричен заем и е заплатил курс за придобиване на квалификация за
управление на МПС, завършен от ищцата, а в последствие, с помощта отново
на заем е закупил за нея и МПС. От събраните по делото доказателства се
установява, че ищеца А. Р. К., която е навършила пълнолетие на 06.08.2021г.,
е ученичка 12-ти клас в Н... – гр. Б., но към настоящият момент продължава
да учи средното си образование, като през учебната 2021-2022г. е приета в 12
клас и ще завърши образованието си през м.юни 2022г. От приетата по делото
декларация и от показанията на св.К. се установява, че ищцата няма свое
имущество, от което може да се издържа самостоятелно, както и че същата не
работи, тъй като посещава ежедневно училище, а след това подготвя уроците
си за следващият ден. Относно потребностите на ищцата бе установено, че
през 2022г. и предстои завършване и абитуриентски бал, както и че ищцата
има намерение да учи виеше образование. Твърденията на ищцата, че във
връзка с кандидатстването и във виеше училище, има нужда от допълнителна
извън класна подготовка, чрез посещаване на частни уроци по различни
предмети, се потвърждават от показанията на св. К., който посочва, че Ана
трябва да започне в най[1]скоро време да взима такива уроци, по поне два
предмета.
При така установените факти при извършената въззивна проверка
решаващият състав приема, че атакуваното решение е валидно и допустимо,
11
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му дейност, в съответната форма, по редовно предявен
иск.
Съдът приема, че релевираните за неправилността на решението
оплаквания във въззивната жалба са основателни, по следните съображения:
Предявеният иск е процесуално допустим - с оглед твърденията на
ищеца, че въпреки пълнолетието си е дете на ответника и продължава да учи
във висше училище.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца за срока на редовното обучение в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение до навършване на 20-
годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст във висше
учебно заведени, ако те не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, и ако родителите могат да я дават без особени
затруднения. Разпоредбата, следователно, поставя условието за тази издръжка
по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи – учащият да не
може да се издържа сам от доходите или имуществото си и родителят да
може да я дава без особени затруднения. Това обуславя извода, че родителят
отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Родителят дължи
издръжка по чл. 144 от СК, когато притежава средства над необходимите за
собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето
пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от
използване на имуществото си. Задължението за издръжка към непълнолетно
дете, когато родителят има и такова, е безусловно и с предимство пред това
към пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите
на родителя да дава издръжка и на последното.
В случая следва да се има предвид, че въззивника-ответник не може без
особени затруднения да изпълнява задължението си за издръжка, тъй като е
със средства за посрещане на собствените си нужди с брутен доход, равен на
минималната минималната работна заплата /МРЗ/. Установено е, че
въззивника реализира брутен доход от трудова дейност в размер средно
месечен от 710 лв., който нетен размер е 641 лв. Установяват с надлежни
доказателства месечни разходи – вноски по кредит и месечен наем на
жилище. По делото са налице данни, че въззивника се грижи за
непълнолетното си второ дете, което води до извод, че няма възможност да
плаща издръжка на пълнолетно дете.
Посоченото условие – без особени затруднения, не се установява по
делото. Получаването на чист доход под минималната работна заплата – 641
лв., липсата на имущество, от което евентуално да се реализират доходи,
отглеждане на непълнолетно дете, погасяване на вноски по кредит, плащане
на месечен наем на жилище, определено води до извод, че въззивника няма
12
възможност да плаща издръжка на пълнолетно дете. В този смисъл е
необоснован извода на първостепенният съд. Родителят дължи издръжка по
чл. 144 от СК, когато притежава средства над необходимите за собственото
му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете,
което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на
имуществото си. Задължението за издръжка към непълнолетно дете, когато
родителят има и такова, е безусловно и с предимство пред това към
пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на
родителя да дава издръжка и на последното. Спрямо пълнолетното дете
задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният
може да се издържа сам. Работоспособността на родителя и хипотетичната
възможност да реализира допълнителен доход не са достатъчни, за да се
приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено
затруднение. Когато обективно родителят няма остатъчни доходи над
собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на
пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от
СК, което изключва дължимостта й. Възможността за плащане на издръжка е
винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на
задълженото лице.
Тъй като съдът е достигнал до грешен извод досежно възможностите на
лицето да заплаща издръжка и е направил грешка при постановяването на
правилно решение, предпоставя отмяна на първоинстанционното решение, а
по същество отхвърляне на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, не се следват разноски за въззиваемия
по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 222/ 09.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2978/
2021 г. по описа на РС – Б., в частта, в която исковете са уважени, като вместо
тях постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. Р. К., с ЕГН **********, против М. М. З.,
с ЕГН **********, с правно основание чл. 144 от СК, във връзка с чл. 149 от
СК, да се постанови решение, с което на основание чл. 144 от СК, да се осъди
ответника да заплаща издръжка, в размер на 150 лева месечно, ведно със
законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на основания, които водят до
нейното изменение или прекратяване, както и на основание чл. 149 от СК, да
се осъди ответницата да заплати издръжка за минало време, а именно - за
периода от м. август 2021г. до м.ноември 2021г. (датата на подаване на
исковата молба), в размер на 150 лева месечно, или общо в размер на 600
лева, представляващи сбора от четири месечни вноски, като
13
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14