Определение по дело №51/2017 на Окръжен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 77

гр. Силистра, 27.02.2018 год.

            Силистренски окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Пламен Неделчев

като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 51/2017 год. по описа на СОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК, инициирано с молба подадена от процесуалния представител на ищеца по делото Д.М.А. ЕГН **********,***. Молбата е инкорпорирана във въззивната жалба подадена от Д.М.А. срещу постановеното по делото Решение № 88 от 18.10.2017г. След, като делото е изпратено по компетентност на АС -. Варна за произнасяне по подадената въззивна жалба състав на въззивния съд приел, че в жалбата се съдържа молба по чл. 248 от ГПК, прекратил въззивното производство и върнал делото за произнасяне по молбата. Препис от молбата е изпратен за становище на другите страни в производството - ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, и Д.К.П. ЕГН ********** ***, които не са изразили такова в определения срок.

С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е осъдил молителя /ищец в производството/ Д.М.А., да заплати на първия ответник - ЗАД "БУЛ ИНС" АД, със седалище в гр. София и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, ул."Лавеле" №19, ЕИК: *********, сумата от 800.75 лв. /осемстотин лева и седемдесет и пет стотинки/ лева деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция и на втория ответник - Д.К.П., сумата от 800 /осемстотин/ лева деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

За да обоснове жалбата си процесуалният представител на ищеца счита, че след като съда се е произнесъл по основният иск не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност такъв поради, което и не следва на вторият ответник да се присъждат сторените в производството деловодни разноски. Сочи се, че съда се е произнесъл по процесуалните последици на иск, който макар да не подлежи на разглеждане е отхвърлен след, което съда осъдил ищеца да заплати разноските на евентуалния ответник. По тези съображения се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, като същото бъде обезсилено В ЧАСТТА, с която ищеца е осъден да заплати на втория ответник - Д.К.П., сумата от 800 /осемстотин/ лева деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

Съдът след, като разгледа молбата приема, че същата е допустима но неоснователна по следните съображения:

Съдебната практика трайно и непротиворечиво е дала разрешение на въпроса: следва ли да се присъжда адвокатско възнаграждение на евентуалния ответник по делото, при условие, че искът срещу него въобще не е бил разгледан. Този въпрос е намерил отговор в определение № 82/19.02.2009г на ВКС по ч.т.д.. №60/2009т, първо т.о. и определение № 89/22.01.2010г на ВКС по ч.т.д.№ 752/2009г на първо т.о, определение № 347/10.05.2013г на ВКС по ч.т.д. №17/2013г, на второ т.о.,  постановени по реда на чл. 274 ал. 3 т.2 ГПК, в които е прието, че съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК, право на разноски има и ответникът по евентуално субективно съединен иск, когато евентуалният иск не е разгледан. Разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК, предоставя право на ответника да претендира направените по делото разноски в случай на прекратяване на делото и това право не е обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за прекратяване на производството по иска, а единствено с действително заплащане на такси и възнаграждения от страната по делото. Когато основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника, като оттегляне, отказ от иска, връщане на искова молба или жалба, ответникът има право да получи разноските, които е направил преди прекратяването на производството. Правната уредба на евентуалния иск се изчерпва с нормата на 271 ал.2 от ГПК, съгласно която при отмяна на решението по главния иск, се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционния съд не се е произнесъл. Неразглеждането на евентуалния иск поради несбъдване на вътрешното процесуално условие за предявяването му заличава с обратна сила последиците от предявяването му. Прекратяването на исковото производство има същото правно значение - отпадане с обратна сила на последиците, които законът свързва с подаване на исковата молба в съда. И тъй, като правото на разноски е признато от закона право за възмездяване на страната за разноски по извършените процесуални действия и за защита по съдебен процес, евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за адвокатска защита. Затова, процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на който е предявен главния иск и производството по делото е прекратено.

В случая, ответникът Д.К.П. е ангажирал адвокатска защита по делото и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева /съобразно представен в срок и неоспорен от ищеца списък по чл. 80 от ГПК/ и представен договор за правна защита и съдействие, именно във връзка с предявения срещу него в условията на евентуалност иск. Щом разноските са направени преди приключване на делото, тяхната действителност е удостоверена с годно писмено доказателство и не е направено възражение за прекомерност, ответникът има право да ги получи дори и искът срещу него да не е бил разгледан поради произнасяне само по основния иск.

По тия съображения съдът намира коментираната молба за неоснователна, поради което следва да я отхвърли.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 2 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

            ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.М.А. ЕГН **********,***, с която се иска съдът по реда на чл. 248 от ГПК, да обезсили Решение № 88 от 18.10.2017г. постановено по т.д. № 51/2017г. на СОС, В ЧАСТТА, с която ищеца - Д.М.А. е осъден да заплати на втория ответник - Д.К.П., сумата от 800 /осемстотин/ лева деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

Определението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.

 

 

                                                                                

                                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:…………