№ 859
гр. Пазарджик , 10.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100904 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕАД, редовно
призован не изпраща процесуален представител.
По делото е постъпила молба с вх. №16288/09.09.2021 г. от адв.С., с
която заявява, че поради отпуск няма да присъства на насроченото съдебно
заседание и моли делото да бъде рацгледано в нейно отсъствие. Счита, че
предявения иск е допустим и основателен, като със същото писмено
становище са направени и доказателствени искания и е направен частичен
отказ от предявения иск.
За ответника Г. К. Д., редовно призована, се явява назначения й от съда
особен представител адв. К..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
1
фактическата страна на спора.
АДВ. К.: Поддържам подадения писмен отговор, но със следните
уточнения: Поддържам го досежно частта, в която съм направил възражение
за изтекла погасителна давност. Що се касае до направеното на второ място,
оспорване относно начина методиката и основанието на изчисляване на
количеството потребени ВиК услуги правя уточнението, че в тази част не
поддържам направеното оспорване, а за методиката и за основанието на
изчисляването на потребените услуги. Тук поддържам възражението си
направено в отговора само що се касае до начина на отчитане на водомера,
като изпълнение на задълженията на представителя на ВиК - инкасатора за
отчитане показанията на водомера. Това уточнение го правя, защото после ще
взема становище по доказателствените искания относно експертизите, защото
считам, че няма да са необходими. Дори в този смисъл считам, че
направените доказателствени искания от ищеца за допускане на СИЕ считам,
че не следва да го уважавате, тъй като ние не оспорваме и не сме въобще
изложили каквито и да било данни по въпрос 2 и 3 – съобразена ли е
определената цена на ВиК услугите с одобрените от ДЕКВР, ние не спорим,
че са съобразени. Считам, че този въпрос е излишен, тъй като няма спор по
въпроса. Такива са цените. Същото важи и за третия въпрос по исканата СИЕ.
Ние не оспорваме, че имота е канализиран и водоснабден процесния имот и
че не е имало прекъсване на водата. Дефакто и СТЕ не е неочбходима. И
първия въпрос, както е зададен той няма да внесе яснота и да даде нищо ново
по спора, тъй като със СИЕ няма да може да се установи дали са спазени тези
изисквания на Наредба № 4 при отчитането на услугите, предоставени от ВиК
доставчика, тъй като е поискано от ищцовото дружество да бъде допуснат
свидетел и това е инкасатора, който е инкасирал обекта. Считам, че той ще
даде отговор на въпроса - как е извършвал отчитането на водомера, което е
достатъчно, за да уточним това, което е оспорвано. В този смисъл считам, че
това ще натовари и процесуално делото и като време, а и няма да изясни
нищо по спора.
Що се касае до СТЕ, даже въпросите се припокриват с първата ние
нямаме никакъв спор по въпроса. Ние не твърдим, че имота не е канализиран
и водоснабден. Напротив такъв е. Ние не твърдим, че е било прекъсвано
водоподаването. Имало си е вода в него. Няма спор по тези въпроси, за да
2
бъде назначавана СТЕ.
Спогодба между страните няма как да бъде постигната.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното в писмено становище
вх.№ 16288/09.09.2021 г. искане от ищцовата страна за прекратяване на
производството в частта му, в която същото е водено за сумата, дължима от
ответницата Д. за периода от 15.06.2009 г. до 29.05.2017 г.
В конкретния случай е направен частичен отказ от предявенитее искови
претенции от ищцовата страна на основание чл. 233 от ГПК, съгласно която
разпоредба ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право
във всяко положение на делото, какъвто е настоящия случай. С оглед изрично
заявения отказ от част от предявените претенции, съдът счита, че следва да
прекрати производството в тази му част, в която същото е водено за дължими
от ответницата Д. суми за потребени ВиК услуги в периода от 15.06.2009 до
29.05.2017 г.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 233 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 904/2021 г. по описа на РС –
Пазарджик в частта му, в която същото е образувано и водено за дължими от
ответницата Г. К. Д. суми в размер на 1075.07 лв. – главница и 274.37 лв. –
мораторна лихва, които суми са дължими с оглед потребени от Д. ВиК услуги
за периода от 15.06.2009г. до 29.05.2017 г., поради отказ на иска в тази му
част на основание чл. 233 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което съдът прекрати частично производството,
подлежи на обжалване, с частна жалба, пред ПзОС в едноседмичен срок,
считано от настоящото съдебно заседание.
ПРОИЗВОДСТВОТО в останалата му част, а именно за претендираните
от ищеца суми в размер на 570.43 лв – главница за периода от 30.05.2017 г. до
29.05.2020 г. и мораторна лихва в размер на 86.93 лв. за периода от 30.05.2017
г. до 30.09.2020 г. следва да продължи, поради което и на основание чл. 146
от ГПК съдът следва да пристъпи към докладване на делото:
Подаден е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
3
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, чрез процесуалния му
представител адв. С., с която се посочва че ищцовото дружество е подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „******** пред Районен съд - гр. Пазарджик, по което е
образувано ч. гр. д. №20205220103001 по описа на Районен съд - гр.
Пазарджик. По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №1424 от 02.11.2020г., съгласно чл.410 от ГПК, с която на
ответника по настоящата искова молба Г. К. Д., ЕГН **********, е
разпоредено да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
ул. „Втори Януари“ №6, представлявано от управителя А. И. У., сумата от
1666.87 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и осмдесет и седем
стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 15.06.2009г. до
29.05.2020г., мораторна лихва върху главницата в размер на 361.75 лв./ триста
шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ за периода от
31.07.2009г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 29.10.2020г. до изплащане на
вземането, както и сторените съдебно - деловодни разноски в размер на
190.57 лв. /сто и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/, от които 40.57
лв. /четирдесет лева и петдесет и седем стотинки/ - държавна такса и 150,00
лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар.
Предвид изложеното, и с оглед обстоятелството, че заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество е възникнал
правния интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 от
ГПК.
Сочи се, че в отношенията между ищеца и ответника по настоящата
искова молба са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1,
т. 5 отЗРВКУ с Решение № ОУ- 071/17.07.2006г. и действащите към момента
на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на
4
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. -
точка 26. Ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с
абонатен номер № *********, съгласно сключен договор
№*********/09.09.1998г. на адрес: гр. Пазарджик, ул. „********, за което са
издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода
15.06.2009г. - 30.09.2020г. от „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, изискуеми съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия,
одобрени с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44
от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.2014г. на ДКЕВР.
За съжаление и в противоречие е добрите практики на лоялност и точност,
ответникът в продължение на няколко години не ни е заплащал доставеното
количество питейна вода и отвеждане на канална вода.
Твърди се, че общата дължима сума, предмет на настоящата претенция
от ищцовата страна е в размер на 570.43 лв – главница по неплатени месечни
фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води
за периода от 30.05.2017 г. до 29.05.2020 г. и мораторна лихва върху
главницата в размер на 86.93 лв. за периода от 30.05.2017 г. до 30.09.2020 г.
Претендират и законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, разноските по
заповедното производство в размер на 190.57 лв. /сто и деветдесет лева и
петдесет и седем стотинки/, от които 40.57 лв. /четирдесет лева и петдесет и
седем стотинки/ - държавна такса и 150,00 лв. / сто и петдесет лева/
адвокатски хонорар. Адвокатски хонорар и разноските в настоящото
производство в това число адвокатски хонорар в размер на 360 лева / триста и
шестдесет / с ДДС и 40.57 лв. /четирдесет лева и петдесет и седем стотинки/ -
ДТ.
Твърди се, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване
на водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи
съответната сума.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че по отношение на ответника Г. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „******** съществува вземането на
5
ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр. Пазарджик,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Втори януари“ №6. представлявано от законен представител - управител А.
У., по Заповед за изпълнение на парично задължение № 1424 по чл. 410 от
ГПК от 02.11.2020г., издадена по ч. гр. д. № 3001/2020 г. по описа на Районен
съд - Пазарджик за сумите: 570.43 лв – главница по неплатени месечни
фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води
за периода от 30.05.2017 г. до 29.05.2020 г. и мораторна лихва върху
главницата в размер на 86.93 лв. за периода от 30.05.2017 г. до 30.09.2020 г.
Претендира се и законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, разноските по
заповедното производство в размер на 190.57 лв. /сто и деветдесет лева и
петдесет и седем стотинки/, от които 40.57 лв. /четирдесет лева и петдесет и
седем стотинки/ - държавна такса и 150,00 лв. / сто и петдесет лева/
адвокатски хонорар. Адвокатски хонорар и разноските в настоящото
производство в това число адвокатски хонорар в размер на 360 лева / триста и
шестдесет / с ДДС и 40.57 лв. /четирдесет лева и петдесет и седем стотинки/ -
ДТ.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В хода на настоящото производство ищецът е направил частичен отказ
от предявените искови претенции, като в хода на производството същото е
било прекратено в частта му, в която същото е образувано и водено за
дължими от ответницата Д. суми за потребени ВиК услуги за периода от
15.06.2009 г. до 29.05.2017 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му особен представител, с което счита иска за недопустим и
неоснователен. Оспорвам изцяло претенцията в исковата молба, както по
основание, така и по размер.
Твърди, че не е налице идентитет между Заявлението по чл. 410 от ГПК
и исковата молба. Твърди, че е налице разминаване в част от елементите на
исковата претенция, което води до липса на съвпадение с издадената заповед
за изпълнение и отдам до недопустимост на настоящия процес. За
допустимостта на процеса е необходимо пълно припокриване па твърденията
6
в заявлението и обстоятелствата, от които произтича вземането, посочени
изрично в заповедта за изпълнение и исковата молба не само по размер, но и
по основание и период, което в случая не се установява.
Моли, на основание чл.130 от ГПК, поради недопустимост на иска
производството но делото да бъде прекратено и исковата молба бъде върната.
Твърди, че иска е неоснователен и по основание и по размер като такъв
го оспорва изцяло.
Прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните
от ищеца суми.
Сочи, че претенцията на дружеството-ищец обхваща периода от
15.06.2009г до 29.05.2020 г., за които са издадени месечни фактури за
дължими суми / главница и мораторна лихва/ за доставка на питейна вода и
отвеждане па отпадни води, както и законна лихва от датата на подаване на
Заявлене по чл. 410 от ГПК - 29.10.2020г.
Сочи, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно чл. 111. б. „в“ с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания. В мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 2011г. на Върховния касационен съд е установено, че
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания за лихви, макар давността за тях да не е изтекла.
В този смисъл прави възражение, че погасени по давност са
претендираните суми /главница и лихви-мораторна и законна/ за периода,
предхождащ датата 29.05.2017г. респективно погасени по давност са
вземанията на ищеца за период от 15.06.2009г до 29.05.2017г.
Оспорва начина, методиката и основанието на изчисляване на
количеството потребени ВиК услуги и изпълнението на задълженията по ОУ
за представяне на ВиК услуги на потребителите от страна на дружеството и
преди всичко на изпълнение на задълженията свързани с отчитане
показанията на водомера. Нарушен от дрежеството-ищец е редът и начина на
7
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата, отведени и пречистени отпадъчни води, който е уреден в
разпоредбите на общите условия и от Наредба за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В този смисъл оспорва, че npeз нроцесния период дружеството-ищец е
доставил на ответника договорените услуги в претендираното количество и
на претендираната стойност.
Оспорва качеството на „потребител” на ВиК услуги на ответника за
целия процесен период от 2009 г. до 2020 г.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да
е субект, то той на първо място трябва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги, по смисъла на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператора и на Наредба за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, а това не е така в настоящия казус.
Не възразява да бъдат приети като доказателства по делото,
приложените към исковата молба документи.
Заявява, че ще се ползва от доказателствата ангажирани от ищеца, както
и след връчването па отговора на другата страна по делото, съобразно
изказано от нея становище и на основание чл. 146, ал.3 от ГПК ще взема
допълнително отношение и ще ангажирам доказателства.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай ищцовото дружество следва да докаже, че през
процесния период от време действително са били доставени съответните ВиК
услуги на ответницата Д., в качеството й на потребител на същите, за което тя
дължи и заплащане на тези суми в претендирания от ищцовата страна размер.
Ищцовата страна следва да докаже, че при начисляване и отчитане на
количествата вода са били спазени изискванията на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и действащите към този момент ОУ за предоставяне на ВиК
8
услуги на потребителите.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
Във връзка с направения отказ заявявам, че що се касае до
претендираната сума, за която производството продължава като размер от 570
лв. ние не я оспорваме от гледна точка на размера. Това е във връзка с
изложеното от мен в началото и считам, че не е необходимо допускането на
СИЕ. Ние не оспорваме размера. Това е сумата, която се дължи при
положение, че са спазени изискванията за отчитане на водомера, т.е. в случай,
че с поискания свидетел си докажат твърденията и се установи, че водомера
се е отчитал по надлежния ред, то ответникът действително следва да дължи
сумата. Нямам контакт с ответницата. Няма как да соча доказателства. Ще се
ползвам от представените доказателства.
СЪДЪТ с Определение № 1343/18.07.2021 г. е приел представените от
ищеца писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. № 3001/2020 г.
по описа на РС - Пазарджик.
СЪДЪТ докладва на страните постъпило писмено становище с вх.
№16288/09.09.2021 г. от процесуалния представител на ищцовото дружество –
адв. С., с което заявява, че поради отпуск е възпрепятствана да се яви в
съдебното заседание. В случай, че не са налице процесуални пречки по хода
не делото не възразява същото да се гледа в нейно отсъствие. Оспорва
отговора на исковата молба. Счита иска за допустим. Изразява становище във
връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност с отговора
на исковата молба. На основание чл. 233 от ГПК прави частичен отказ от
предявения иск за задълженията на Г. К. Д. за периода от 15.06.2009 г. до
29.05.2017 г., както следва 1075.07 лв. – главница и сума в размер на 274.37
лв. мораторна лихва. Моли делото да бъде прекратето в частта, в която е
направен отказ от иска. Поддържа се останалата част от предявения иск.
Направени са доказателствени искания. Представя счетоводна справка на
главница за периода от 15.06.2009 г. – 29.05.2017 г. и на мораторна лихва за
периода от 15.06.2009 г. до 30.09.2020 г.; фактури за периода от 15.06.2009 г.
до 29.05.2017 г.; счетоводна справка на главница за периода от 30.05.2017 г. –
29.05.2020 г. и на мораторна лихва за периода от 30.05.2017 г. до 30.09.2020
г.; Фактури за периода от 30.05.2017 г. – 29.05.2020 г.
9
СЪДЪТ следва да се произнесе по направените от ищеца
доказателствени искания с писмено становище вх. № 16288/09.09.2021 г.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме представените с посоченото
писмено становище доказателства, а именно счетоводни справки и фактури,
тъй като същите са относими към предмета на правния спор и допринасят за
изясняване на релевантите факти и обстоятелства.
По отношение искането да бъде допуснат до разпит като свидетел В. П.
М. съдът счита, че същото следва да бъде уважено, тъй като той е лицето,
инкасирало обекта и е извършвало отчитането на потребената от ответницата
вода, съответно ВиК услуги.
СЪДЪТ счита, че не следва да уважава исканията на ищцовата страна за
допускане на СТЕ и СИЕ.
На първо място, процесуалния представител на ответната страна – адв.
К. в настоящото съдебно заседание заяви изрично, че не оспорва
обстоятелствата, посочени в т. 2 и т. 3 в искането за допускане на СИЕ,
поради което не се налага назначаването на такава.
По отношение на обстоятелствата посочени в т. 1, а именно спазени ли
са изискванията на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и действащите ОУ съдът
счита, че това е по-скоро въпрос по същество на спора и не е от
комепетентността на вещо лице - техник, който евентуално да установи
такива обстоятелства. Още повече, че съдът е допуснал до разпит, в
качеството му на свидетел, инкасатора, отчитал потребената вода, който би
могъл в показанията си да изложи пред съда по подробни обстоятелства в
тази насока.
СЪДЪТ счита, че не следва да се уважава иска за допускане на СТЕ, тъй
като ответната страна не оспорва обстоятелството, че процесния имот е
водоснабден и канализиран, както и че не е имало прекъсване на
водоподаването, с оглед на което назанчаването на такава СТЕ се явява
безпредметно.
Следва да бъде издадено на ищцовата страна съдебно удостоверение,
което да послужи пред Община Пазарджик, отдел МДТ, за да се установи
самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
10
55155.502.515.1.21, на чие име е записан и въз основа на какъв документ за
собственост.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с писмено становище, вх. № 16288/09.09.2021
г. писмени доказателства, а именно: счетоводна справка на главница за
периода от 15.06.2009 г. – 29.05.2017 г. и на мораторна лихва за периода от
15.06.2009 г. до 30.09.2020 г.; фактури за периода от 15.06.2009 г. до
29.05.2017 г.; счетоводна справка на главница за периода от 30.05.2017 г. –
29.05.2020 г. и на мораторна лихва за периода от 30.05.2017 г. до 30.09.2020
г.; Фактури за периода от 30.05.2017 г. – 29.05.2020 г.
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетел В. П. М., при режим на
довеждане от ищцовата страна, като УКАЗВА на ищеца да доведе за разпит
посочения свидетел в следващото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцовата страна за
назначаване по делото на СИЕ и СТЕ, като неоснователни.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцовата страна съдебно удостоверение, което да
им послужи пред Община Пазарджик, Дирекци БОС, отдел МДТ, по силата на
което да се снабдят с информация относно самостоятелен обект в сграда с
кадастрален идентификатор 55155.502.515.1.21, на чие име е записан и въз
основа на какъв документ за собственост.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент делото не е изяснено от
фактическа и правна страна и същото следва да бъде отложено за друга дата,
с оглед разпита на допуснатия свидетел.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.10.2021 г. от 10:00 часа, за
която дата и час ответникът следва да се счита уведомен от днес, а ищеца - по
реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
11
Свидетелят, при режим на довеждане.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 15:22 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12