Р Е Ш Е Н И Е
№ 3123
гр. Варна, 28.07.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4586 по описа на ВРС за 2014-та година, 9-ти с-в, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.34 ЗС, във фазата по извършване.
С влязло в законна
сила решение по делото е допуснат до делба:
ПИ №***, по актуалния КП от 2013г. на гр. В., м. С., при граници ПИ №***, ПИ №***,
ПИ №***, ПИ №*** и ПИ №*** по същия план, идентичен съгласно ПУП-ПРЗ на
местността от 2005г. с УПИ №*** при граници УПИ №*,
УПИ №***, УПИ №*** при граници УПИ №***, УПИ №**,
улица и пътека с ширина 2.25м. и
УПИ №**
при граници УПИ №***, УПИ №**, УПИ №*, УПИ №** и пътека с ширина 2.25м.,
без
изградените върху терена постройки,
между
съделителите при следните квоти: за Р.Д.Д., ЕГН********** – 1/3 ид.ч., за Ж.П.Й. (Г.), ЕГН********** – 1/3
ид.ч. и за С. Д.С., ЕГН**********, А.Л. В., ЕГН********** и М.Л.С., ЕГН**********
– 1/3 ид.ч. (общ дял).
Относно способа за извършване на делбата всички
съделители, освен А.С., която не взема никакво отношение по втората фаза, правят
искане по чл.353 ГПК съобразно реалното ползване на земаята,
в т.ч. чрез ползването на съответните постройки върху нея, в частност както
следва: Р.Д. моли за разпределяне на дял трети (проектен имот №***) по вариант
първи от заключението по СТЕ; Ж.Й. моли за разпределяне на дял втори
(проектен имот №***) по вариант първи от заключението по СТЕ, а С. и М. С.
молят за разпределяне в общ дял, на дял първи (проектен имот №***) по вариант
втори от заключението по СТЕ.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С влезлите в сила
решения на ВРС, ВОС и ВКС по първата фаза на делото са допуснати до делба горепосочените
имоти, при горепосочените квоти.
Заключението по
приетата във втората фаза СТЕ съдът цени изцяло като обективно и обосновано. От
него се установява, че делбеният поземлен имот е
реално делим, съобразно квотите на страните, изградените в него постройки и
изискванията на устройственото законодателство.
Предложени са два варианта на реална подялба. При първият вариант са обособени
три дяла при равна площ, с оценки на дяловете съответно 14 323лв.,
17 869лв. и 21 482лв. Разликите между дял едно и дял две са
обусловени от следните обстоятелства: дял първи няма лице лице
към пътя; подходът към него е по алея в югоизточната част, която за да се
ползва като път, следва да бъде преустроена, което налага процедура и разходи;
подстъпът до дял едно е по алея, която има такъв статут и за да се ползва като
път, е нужна и промяна в регулацията; обобщено дял едно с „най – влошени
технически качества” (о.с.з. на 05.05.2017г.). А разликата
между дял две и дял три е мотивирана в същото о.с.з. с това, че макар и двата
да имат лице на път, дял трети е ъглов и с лице на път от две страни, което го
оскъпява. По втория вариант също са обособени три дяла, които са с различни
площи, но са съобразени изцяло и всъщност повтарят реулацията
с действящия ПУП – ПЗР на местността, като поради
това и разликите в стойностите са по – малки (17 430лв., 15 943лв. и 20
301лв.).
В писмо от
20.06.2017г. е отразено становището на Главния архитект на Община В. по реда на
чл.201 ЗУТ, че и двата варианта по СТЕ на в.л. Р.П. отговарят на изискванията
на чл.19 ЗУТ и чл.31 ЗУТ, но поради по – голямото съответствие с подробния
устройствен план на СО „С.” следва да се предпочете вариант втори, при който
няма да се налага никаква коригираща процедура.
В о.с.з. на 30.06.2017г.
е приет за безспорен между страните фактът, който се извежда аналитично и от
изслушаната по първата фаза СТЕ, че към момента на делото и на устните
състезания пред ВРС, имот
с проектен идентификатор
*** по приетата
по втората фаза
СТЕ на вещо лице Р.П., заедно с изградената в него постройка, се ползва
реално от
С. Д.С., А.Л.С. и М.Л.С.;
имот
с проектен идентификатор
***, по приетата
по втората фаза
СТЕ на вещо лице Р.П., заедно
с изградената в него постройка, се
ползва фактически към настоящия момент
от Ж.П.Й.;
имот
с проектен идентификатор
*** (незастроен) по приетата
по втората фаза
СТЕ на вещо лице Р.П., се ползва
от Р.Д.Д..
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По способа за
извършване на делбата: Преценката за
избор на способ за ликвидиране на съсобствеността се определя от броя, вида и
поделяемостта на допуснатите до делба имоти. С оглед водещия принцип за
поставяне на дял в натура на съделителите, приоритет имат хипотезите на
възлагане, след тях – случайното разпределение чрез жребий, служебното рзпределение по конкретни фактически и правни съображения и
накрая субсидиарната възможност за публична продан,
която се прилага само при липса на друг приложим способ.
В настоящия случай
молби по чл.349 ГПК не са отправяни, а и биха били изначално
неоснователни, поради поземления характер на делбените обекти, поради което
възможностите за възлагане се явяват неприложими.
Предпоставките за
извършване на делбата чрез жребий по чл.352 ГПК се свързват с наличие на
равен брой имоти или дялове, спрямо броя на съделителите, съответствие на
имотите или дяловете с квотите на страните и липса на хипотезите на
„невъзможност” или „неудобство” на способа. Жребият е „невъзможен”, когато
допуснатите до делба имоти или дялове се различават съществено помежду си по
стойност, местоположение или характеристики, както и когато квотите на
съсобствениците са различни. Жребият е „неудобен” при наличие на конкретни
обстоятелства, правещи случайния избор нецелесъобразен (например извършени
значителни подобрения в един от обектите от един от съделителите, предходно и
продължаващо фактическо разпределение на ползването между тях и други).
В настоящия случай
е безспорно между страните и се потвърждава от анализа на приетите в двете фази
СТЕ, че всеки от (групите) съделители ползва реално конкретна част от земята,
включително чрез ползване и на постройки върху нея, които не са предмет на
подялба, поради което жребият би се явил „неудобен” с оглед потенциално
преместване и следователно неприложим.
Предпоставките за
подялба чрез разпределение по чл.353 ГПК се свързват с наличие на равен
брой имоти или дялове, спрямо броя на съделителите и техните квоти в съсобственоста, отсъствие на възможност по чл.352 ГПК и
наличие на конкретни фактически обстоятелства и правни условия, които мотивират
съда да разпредели служебно някои от обектите или дяловете на конкретен
съделител, а не на друг (напр. фактическо ползване извън случаите на чл.349 ГПК
и други), или обща воля на съделителите за разпределение на дялове на всеки от
тях или група от тях.
В настоящия случай
от приетата във втроата фаза СТЕ се установи, че делбеният поземлен имот е реално делим съобразно квотите на
страните (при общия дял на С., А. и М.С.), изградените в терена постройки и
изискванията на устройственото законодателство, като
отделно е налице и изрично искане на всички съделители (без А.С., която е
дезинтересирана от производството) за служебно разпоределение
по ползването, поради което в настоящия случай съсобствеността следва да бъде
ликвидирана чрез способа по чл. 353 ГПК, съобразно реалното ползване.
Спорен между
страните е въпросът по кой от двата варианта на СТЕ да се извърши
разпределението и по него съдът приема следното: В настоящия случай и двата
варианта отговарят на изискванията на устройственото
законодателство, видно от съобразителната част на СТЕ и от становището на
Главния архитект на Община В., необходимо с оглед регулационния статут на
поземления имот, поради което този водещ критерий е неприложим. При това
положение изборът следва да бъде извършен по целесъобразност, при отчитане на конотиращи критерии като разликата в себестойността на
дяловете, нуждата от последващи преустройства и административни услуги и обема
на средствата за тях и други. В тази връзка следва да се отчете, че
предложеният вариант втори по СТЕ има редица предимства – той единствен,
измежду двата, е изцяло съобразен с действащата в местността регулация и поради
това не налага коригираща административна процедура или допълнителни разходи;
поради изложеното именно той е препоръчан от Главния архитект на общината; същият
на следващо място съответства на реалното фактическо положение на място; и
освен това той предлага по – малка разлика в стойността на дяловете, което обуславя
и редуцирано уравняване. Тук е нужно да се посочи, че след като съдът и
страните нямат специални технически и оценителни знания и с оглед мотивираните
от експерта обстоятелства, водещи до разликите в стойностите на дяловете – дял
първи няма лице лице към пътя; подходът към него е по
алея в югоизточната част, която за да се ползва като път, следва да бъде
преустроена, което налага процедура, промяна в регулацията и разходи; дял трети
е ъглов и единствен с лице на път от две страни, което го оскъпява и др. – то няма
причина тази обосновка да не бъде зачетена досежно стойността на дяловете. Още
повече, че по вариант втори тя е „компенсирана” чрез площта на дяловете
(съобразно ПУП – ПЗР), така че да се намали паричната им неравностойност.
По тези групи причини в заключение съдът приема,
че вторият вариант по СТЕ следва да бъде предпочетен и делбата да бъде извършена
според реалното ползване, по него, а именно: на Р.Д. – дял трети (проектен имот
№***); на Ж.Й. – дял втори (проектен имот №***); на С., А. и М. С. – дял първи
(проектен имот №***).
Предвид
стойностното неравенство на тези дялове, разликите следва да бъдат компенсирани
парично, до полагаемата се на всеки съделител (група съделители) квота от по
17 891.33лв. (от общата стойност от 53 647лв. – л.220), както следва:
Р.Д. ще следва да заплати на С., А. и М. С. уравнение от 461.33лв. и на Ж.Й. –
от 1948.33лв., а последните няма да си дължат такова помежду си, тк разпределените им дялове са на стойност под квотата им.
По
разноските: Разноските в производството по допускане и извършване на
делбата следва да се понесат по стойността на дяловете на съделителите (чл.355,
изр.1 ГПК), в съответствие с определените с решението по първата фаза квоти.
Ето защо и при отчитане равните стойности на дяловете на съделителите (групите
съделители), разноски помежду им не се следват.
Разноски за
задължителната за втората фаза СТЕ също не се следват между съделителите, тъй
като депозитът е съобразен с квотите им.
Според стойностите
на дяловете, посочени в приетата във втора фаза СТЕ, на осн. чл.8 от ТДТ по ГПК
страните по делото следва да платят в полза на БСВ държавни такси: Р.Д.
– 715.65лв.; Ж.Й. – 715.65лв.; С., А. и М. С. – общо 715.65лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на Р.Д.Д., ЕГН**********,
част от ПИ №***, по КП
от 2013г. на гр. В., м. С., при граници ПИ №***, ПИ №***,
ПИ №***, ПИ №*** и ПИ №*** по същия план, идентичен
съгласно ПУП-ПРЗ на местността от 2005г. с УПИ №*** при граници УПИ №*,
УПИ №***, УПИ №*** при граници УПИ №***, УПИ №**,
улица и пътека с ширина 2.25м. и
УПИ №**
при граници УПИ №***, УПИ №**, УПИ №*, УПИ №** и пътека с ширина 2.25м.,
без
изградените върху терена постройки,
която част съставлява дял ТРЕТИ по вариант ВТОРИ от
заключението по СТЕ на л.220, л.221 и л.223 от делото, а именно ПИ с проектен
№*** в м.С., със съседи №***, №***, №*** и №*** по същата СТЕ, съставляващ
урбанизирана територия за индивидуално застрояване,
идентичен
съгласно ПУП-ПРЗ на местността от 2005г. с УПИ №*** при граници УПИ №***, УПИ №**, улица и пътека, на осн. чл.535 ГПК.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на Ж.П.Й. (Г.), ЕГН**********, част от ПИ №***, по КП
от 2013г. на гр. В., м. С., при граници ПИ №***, ПИ №***,
ПИ №***, ПИ №*** и ПИ №*** по същия план, идентичен
съгласно ПУП-ПРЗ на местността от 2005г. с УПИ №*** при граници УПИ №*,
УПИ №***, УПИ №*** при граници УПИ №***, УПИ №**,
улица и пътека с ширина 2.25м. и
УПИ №**
при граници УПИ №***, УПИ №**, УПИ №*, УПИ №** и пътека,
без
изградените върху терена постройки,
която част съставлява дял ВТОРИ по вариант ВТОРИ от
заключението по СТЕ на л.220, л.221 и л.223 от делото, а именно ПИ с проектен
№*** в м.С., със съседи №***, №***, №*** И №*** по същата СТЕ, съставляващ
урбанизирана територия за индивидуално застрояване,
идентичен
съгласно ПУП-ПРЗ на местността от 2005г. с УПИ №*** при граници УПИ №*, УПИ №***, УПИ №*** и улица,
на осн. чл.535 ГПК.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост (общ дял) на С. Д.С., ЕГН**********, А.Л. В. (С.), ЕГН**********
и М.Л.С., ЕГН**********, част от
ПИ №***, по КП от
2013г. на гр. В., м. С., при граници ПИ №***, ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** и ПИ
№*** по същия план, идентичен
съгласно ПУП-ПРЗ на местността от 2005г. с УПИ №*** при граници УПИ №*,
УПИ №***, УПИ №*** при граници УПИ №***, УПИ №**,
улица и пътека с ширина 2.25м. и
УПИ №**
при граници УПИ №***, УПИ №**, УПИ №*, УПИ №** и пътека,
без
изградените върху терена постройки,
която
част съставлява дял ПЪРВИ по вариант ВТОРИ от
заключението по СТЕ на л.220, л.221 и л.223 от делото, а именно ПИ с проектен
№*** в м.С., със съседи №***, №***, №*** и №*** и №*** по същата СТЕ, съставляващ урбанизирана
територия за индивидуално застрояване, идентичен
съгласно ПУП-ПРЗ на местността от 2005г. с УПИ №** при граници УПИ №***,
УПИ №**, УПИ №*, УПИ №** и пътека, на осн. чл.535 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН**********, да заплати на Ж.П.Й. (Г.), ЕГН**********, сумата 1948.33лв. – уравнение за поставените в дял делбени
имоти, на осн. чл.535 ГПК и чл.69, ал.2 ЗН вр. чл.34, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН**********, да заплати на С. Д.С., ЕГН**********, А.Л. В. (С.), ЕГН********** и М.Л.С.,
ЕГН**********, сумата общо 461.33лв.
– уравнение за поставените в дял делбени имоти, на
осн. чл.535 ГПК и чл.69, ал.2 ЗН вр. чл.34, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата
715.65лв. – държавна такса по допускане и извършване на делбата, на основание
чл.8 от ТДТ по ГПК.
ОСЪЖДА Ж.П.Й. (Г.), ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 715.65лв. – държавна такса по
допускане и извършване на делбата, на основание чл.8 от ТДТ по ГПК.
ОСЪЖДА С. Д.С., ЕГН**********, А.Л. В. (С.), ЕГН********** и М.Л.С.,
ЕГН**********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 715.65лв. – държавна такса по допускане и извършване на делбата,
на основание чл.8 от ТДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………