№ 21804
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110138155 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
02.12.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 38155/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕООД срещу „В.БГ“ ЕООД, като се твърди, че
ищецът бил придобил вземания срещу ответника въз основа на договор за цесия, като
цедент бил ННВ. Поддържа, че последният без основание бил заплатил сумата от 220,84
лева – платена без основание сума за възнаградителна лихва по договор за кредит и анексите
към него, който бил сключен между цедента и ответника. Навежда доводи, че ответника е
уведомен за цесията и е поканен да заплати дължимата сума. Развива съображения, че
между цедента и ответника бил сключен договор за кредит и анекси към него, като в случая
имало неравноправни клаузи, поради което част от плащанията не били дължими. Излага
съображения, че процесната сума касаела вземане, което било платено без основание, което
представлявало сума над уговорената главница, като сочи, че анекса към договора за кредит
1
бил изцяло нищожен. Аргументира подробно нищожност на договора за кредит, което
обосновава изчерпателно с клаузите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, чл. 22 и чл. 23 ЗПК, както и с
общите норми на чл. 147 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД, като развива подробно и конретно прави изводи
в тази насока. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства. Иска ответника да бъде осъден да възстанови претендираните суми, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията
се оспорва. Прави отвод за недопустимост на претенцията, като поддържа, че петитума бил
неясен, като не можело да се разгледа иск на неясно основание, което и не било настъпило,
освен това не било конкретизирано основанието за нищожност и непосочване на състава на
неоснователното обогатяване, Твърди, че в договора за цесия липсвало конкретика по
отношение размер, вид и основание на претендираните вземания, поради което не можело да
се направи извод. че вземанията действително са били прехвърлени, съответно да са
възникнали. Поддържа, че договора за цесия не бил валидно сключен, тъй като не било ясно
как точно е бил сключен. Инвокира довод, че не бил надлежно уведомен за цесията, което
обосновава подробно. Излага подробни аргументи за неоснователност на доводите на ищеца
за нищожност на договора и наличието на неравноправни клаузи. Твърди, че договора за
цесия бил нищожен, поради накърняване на добрите нрави, липсата на предмет, наличието
на симулация което обосновава. Поддържа, че е налице злоупотреба с право, за което
инвокира подробни съображения. Иска отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки: За да възникне претендираното
спорно материално право, следва в обективната действителност да са се осъществили
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на плащане от
цедента към ответника; 2. ищецът да е придобил конкдикционни вземания по силата на
твърдените договори за цесия, които да са надлежно съобщени на ответника; 3. да липсва
правно основание – т.е. наличието на годен юридически факт, който да породи
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени права (блага).
Приложен е неподписан Анекс за допълнителна сума от 10.05.2021 г. към Договор за
кредит № **********/08.05.2021 г., сключен между „Ф“ ЕООД от една страна, в качеството
на кредитор и ННВ от друга страна, в качеството на кредитополучател. По силата на анекса
страните са уговорили, че на кредитополучателят по Договор за кредит №
**********/08.05.2021 г. му се предоставя допълнителна сума в размер на 200,00 лева, която
следва последния да върне, заедно със сумата по кредита и уговорените договорни
възнаградителни лихви до 07.06.2021 г.
Представен е Договор за цесия № 1206/02.06.2023 г., сключен между ННВ от една
страна, в качеството на цедент и „ТС“ ЕООД от друга страна, в качеството на цесионер.
Страните са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля възмездно на цесионера
вземанията си от „В.БГ“ ЕООД (с предишна търговска фирма „Ф“) в общ размер на 2944,90
лева. В клаузата на чл. 1, т. 13 страните са постигнали съгласие, че се извършва цесия на
вземане в размер на 220,84 лева, представляващи всички платени без основание суми по
Анекс за допълнителна сума от 10.05.2021 г. към Договор за кредит №
**********/08.05.2021 г.
Договорът за цесия е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните,
поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва
2
страните във връзка с обективирани в договора изявления и произтичащите от това права и
задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Представено е уведомление за цесия от ННВ чрез „ТС“ ЕООД до „В.БГ“ ЕООД, като
в чл. 3, т. 13 е посочено, че НВ е прехвърлил вземанията си към „В.БГ“ ЕООД в размер на
220,84 лева, представляващи всички платени без основание суми по Анекс за допълнителна
сума от 10.05.2021 г. към Договор за кредит № **********/08.05.2021 г.
Съдът констатира, че в случая по делото няма данни нито уведомлението за цесия да
е било изпращано до длъжника, нито да е било получавано, като в клузата на чл. 12 от
Договора за цесия от 02.06.2023 г., цедентът е упълномощил цесионера да изпрати
съобщение до длъжниците за извършената цесия.
От извършена служебно справка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че
ответникът „В.БГ“ ЕООД е бил с предишна търговска фирма „Ф“.
Настоящият съдебен състав като извърши съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК
намира, че претенцията на ищеца е недоказана.
На първо място трябва да се посочи, че по делото изобщо не може да се направи
извод, че действително е възникнало правоотношение между ответника и цедента по
твърдения Анекс за допълнителна сума от 10.05.2021 г. към Договор за кредит №
**********/08.05.2021 г., същият както и представените по делото общи условия са
неподписани от никоя от страните.
На следващо място трябва да се отбележи, че в случая от договора за цесия не може
да се направи извод какво вземане е цедирано. Дори да се кредитира анекса към договора, то
по същият е уговорена сумата от 200,00 лева, по настоящият спор се претендира сумата от
218,40 лева. Тоест, не може да се направи извод за идентичност на вземанията, които са били
предмет на цесията.
Необходимо да се отбележи и още едно обстоятелство – ищецът е въвел като
основание на претенцията кондикционно вземане, което му е било цедирано, като цедентът е
заплатил на длъжника – ответник сумата без наличието на правно основание по смисъла на
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Казано иначе, за да възникне престативната кондикция по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, трябва да е налице фактическият състав – липса на основание, а правното
основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, представлява годен юридически факт, които
поражда облигационно правоотношение чийто централен елемент е разместването на
имуществени блага. И на следващо място именно да е налице разместването на
имуществени блага, което е отликата между престативните кондикции по чл. 55 ЗЗД от
непрестативната кондикция по чл. 59 ЗЗД. В процесният случая, доказателства по делото, че
цедентът действително е заплатил твърдяната сума от 218,40 лева на ответника нито са
сочени, нито са събрани. За пълнота в тази насока трябва да се посочи, че представената по
делото разписка № 0400013220904733/05.06.2021 г. не касае вземане по настоящото
производство. От разписката се установява, че цедентът е заплатил на ответника сумата от
1355,00 лева по кредит **********. Тоест, заплатена е сума по друго правоотношение, като
в случая съдът отчита и факта, че по делото не е представен и самият договор за кредит, за
да мое да се направи извод дори при аритметическо пресмятане коя сума за какво и по което
правоотношение е.
С оглед гореизложеното и предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаните пълно и главно
обстоятелства обуславящи фактическият състав на предявеният иск за неосъществили се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни
3
разноски, поради което и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 100,00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ТС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *********** срещу „В.БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище адрес
на управление: гр. *****************, за присъждане на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, на сумата от 218,40 лева, представляващи заплатена без правно
основание сума по Анекс за допълнителна сума от 10.05.2021 г. към Договор за кредит №
**********/08.05.2021 г., сключен между „Ф“ ЕООД от една страна, в качеството на
кредитор и ННВ от друга страна, в качеството на кредитополучател, което вземане е било
цедирано на „ТС“ ЕООД от ННВ с Договор за цесия № 1206/02.06.2023 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП „ТС“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на „В.БГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4