Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. Горна Оряховица, 02.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на втори юни две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1641 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.108 ЗС.
Ищецът М. П.В. твърди, че с ответника Е.А.А. са
съсобственици на земеделски земи в землището на с.Я., както следва: имот №
030002 с площ от 6,43 дка в местността „Деления върбак“, имот № 550010 с площ
от 6,79 дка в местността „Лозята“, имот № 290035 с площ от 1,6 дка в местността
„Под ямата“ и имот № 150007 с площ от 10,50 дка в местността „Циганка“. Твърди
се, че ищецът притежава 6/10 идеални части от имотите, придобити чрез
покупко-продажба от 22.03.2017 г. и 16.07.2019 г. и замяна от 14.06.2016 г., а
ответникът Е.А.А. – 3/10 идеални части от същите имоти. Твърди се, че
ответникът Е.А.А. е сключил договор за наем от 29.07.2015 г., вписан с вх. рег.
№ 4664/04.08.2015 г. на Служба по вписванията при Районен съд – Горна
Оряховица, по силата на който отдал под наем целите имоти за срок от 01.10.2016
г. до 01.10.2019 г. на дружество, което представлява – „*****“ ЕООД. Твърди се
още, че на 29.07.2015 г. ответникът Е.А.А. сключил договор за наем, вписан с
вх. рег. № 4666/04.08.2015 г. на Служба по вписванията при Районен съд – Горна
Оряховица, с който отдал под наем целите имоти за срок от 01.10.2019 г. до
01.10.2022 г. на ЕТ „А. – Е.А.“. Ищецът счита, че тези договори противоречат на
закона – на чл.38, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.8 ЗЗД, но въз основа на тях
ответникът Е.А.А. лично и като управител на „*****“ ЕООД без правно основание
упражнява фактическа власт върху целите имоти.
Моли за постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността
на двата договора за наем и да се приеме за установено по отношение на Е.А.А.,
че ищцата е собственик на 6/10 идеални части от имотите, като се осъди й
предаде владението върху същите идеални части с присъждане на сторените
разноски.
Ответникът „*****“ ЕООД счита предявения срещу
дружеството иск за недопустим поради отпадане на правния интерес от
предявяването му. В условията на евентуалност излага становище за
неоснователност на същия, поради съображения за неприложимост на чл.38, ал.1,
предл.1 ЗЗД в процесната хипотеза.
В срока по чл.131, ал.1 ЗЗД ответникът Е.А.А. не е
подал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание също изразява
становище за недопустимост на иска за прогласяване на нищожност на договора за
наем, сключен с „*****“ ЕООД, а останалите искове счита за неоснователни.
Признава сключването на договор за наем с едноличния търговец и квотите на
страните в съсобствеността. Оспорва да държи целия имот за себе си. В писмената
защита навежда доводи, че при сключване на договора с едноличния търговец е
действал като регистриран земеделски производител и е спазил изискванията на
ЗСПЗЗ и ЗЗД, регламентиращи сключване на договор за наем с предмет земеделска
земя. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
С протоколно определение от 05.03.2020 г., влязло в
сила на 26.05.2020 г. (по аргумент от чл.3, т.1 ЗМДВИП, § 13 ПЗР ЗИДЗЗ /ДВ, бр.
44/13.05.2020 г./ и чл.60, ал.6 ГПК), производството в частта по предявения
срещу Е.А. *** Агро“ ЕООД иск за прогласяване на нищожност на договор за наем от
29.07.2015 г., вписан с вх. рег. № 4664/04.08.2015 г. на Служба по вписванията
при Районен съд – Горна Оряховица, е прекратено.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове, както следва: установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за
наем поради противоречие със закона и осъдителен иск с правно основание чл.108
ЗС за връщане на неоснователно ползвана вещ на собственика.
По
първият от предявените искове, ищецът следва да установи фактите, от които
черпи основание за нищожност на договора. По тях спор няма. Ответникът
признава, а и от представения договор се установява, че на 29.07.2015 г. между
ответника в лично качество, като наемодател и в търговско качество – едноличен
търговец, като наемател, е сключен договор за наем, по силата на който процесните
имоти са отдадени под наем за срок от 01.10.2019 г. до 01.10.2022 г. Договорът
бил нотариално заверен под общ рег.№ 3505/03.08.2015 г. на Нотариус № 281 – НК,
с район на действие Районен съд – Велико Търново и вписан в Служба по вписвания
при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 4666/04.08.2015 г., акт № 260/2015 г.,
том III. По реда на чл.146, ал.1, т.4, вр. чл.155 ГПК съдът обяви за ненуждаещо
се от доказване, като общоизвестно от вписаните обстоятелства по партида на ЕТ
„А. – Е.А.“ в Търговски регистър, че към 29.07.2015 г. и до момента Е.А.А. е
вписан като търговец-физическо лице с фирма „А. – Е.А.“.
Едноличният
търговец е търговското качество на физическото лице. С регистрацията си като
търговец, физическото лице придобива възможността да бъде носител едновременно
на търговски и на граждански права и задължения, но отговаря с едно и също
имущество, както за задълженията, възникнали в резултат на упражняване на
търговската си дейност, така и за всякакви други имуществени задължения. Както
физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния
търговец, така и за задълженията на физическото лице отговаря и предприятието
му (арг. от чл.133 ЗЗД и чл.614, ал.2 ТЗ). Едноличният търговец не е и юридическо
лице и за разлика от търговските дружества, регистрацията му няма конститутивното
действие на чл.67 ТЗ. Такава регистрация само разширява правоспособността на
физическото лице, давайки му възможност да бъде страна и по търговски
правоотношения, но не води до създаване на нов правен субект, различен от физическото
лице, действащо като търговец (изрично в Решение № 80/26.07.2012 г. по т.д. №
287/2011 г., I Т.О. на ВКС; Решение № 77/16.06.2012 г. по т.д. № 573/2011 г., II
Т.О. на ВКС; Решение № 26/24.07.2018 г. по т. д. № 1853/2017 г. I Т.О.на ВКС и
цитираната в последното съдебна практика).
Съгласно
легалната дефиниция на чл.8, ал.1 ЗЗД, договорът, включително договорът за
наем, е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или
унищожи една правна връзка между тях. От нея е явно, че договорът възниква от съгласието
(съвпадението по съдържание) на най-малко две взаимно свързани волеизявления на
отделни страни, насочени към пораждане на определени правни последици. Характерът
на волеизявленията – израз на постигнатото съгласие, предпоставя извършването
им от две насрещни (и за това различни) страни. Договорът не може да има само
една страна/участник, защото тогава той не би бил съглашение.
В
случая договорът за наем е сключен от ответника Е.А. на страната и на
наемодателя, и на наемателя (в търговско качество, като регистриран едноличен
търговец). По изложените по-горе съображения за същността на едноличния търговец, по този договор липсва съгласие
между две насрещни страни, поради което и
облигационна връзка не може да бъде създадена. Такъв договор противоречи
на императивната норма на чл.8, ал.1 ЗЗД и е нищожен поради противоречие със
закона. Възражението на ответника, че договорът е сключен от едноличния
търговец в качеството му на земеделски производител е на първо място
преклудирано, като заявено за пръв път в писмената защита, на следващо място –
недоказано, защото не са ангажирани доказателства за такава регистрация и по
същество неоснователно, тъй като регистрацията на физическо лице като
земеделски производител също не създава нов правен субект (арг. от чл.3, ал.1
Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани).
По
предявения осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, ищецът следва да
установи твърдяната съсобственост върху имотите и квотата му в съсобствеността
– 6/10 иделани части, придобита на соченото основание – два договора за
покупко-продажба от 22.03.2017 г. и 16.07.2019 г. и един за замяна от
14.06.2016 г., както и че ответникът че Е.А.А. упражнява фактическата власт
върху имотите изцяло.
По
отношение на първата от посочените предпоставки не е налице спор. Независимо от
това, доколкото се касае за установяване на право на собственост, съдът е
длъжен да извърши проверка за осъществяване на фактическия състав на сочения от
ищеца придобивен способ, а признанието на ответника следва да се третира като
признание на фактите – елементи от този фактически състав (така Решение №
20/07.04.2014 г. по гр.д. № 5289/2013 г. на I Г.О. на ВКС относно недопустимостта на постановяване
на решение, основано на признание, по иск за собственост). В случая това
признание, преценено по реда на чл.175 ГПК, е съответно на събраните писмени доказателства.
С
решение № 161/29.09.1993 г. и решение № 161А/22.11.2001 г. на Общинска служба
по земеделие при Община Горна Оряховица е възстановено правото на собственост
на наследниците на Д.А.Г.върху имоти, находящи се в землището на с.Я., както
следва: 1. нива от 6,430 дка, втора категория в местността „Деления върбак“,
представляваща имот № 030002 по плана за земеразделяне на селото (а съгласно
скица № 15-535260-17.06.2019 г. на СГКК – Велико Търново – поземлен имот с
идентификатор 87453.30.2, в местността „Деления върбак“, с площ от 6 429 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория при неполивни условия: 2, с номер по предходен план 030002); 2.
нива от 10,501 дка, четвърта категория в местността „Циганка“, представляваща имот
№ 150007 по плана за земеразделяне на селото (а съгласно скица №
15-535262-17.06.2019 г. на СГКК – Велико Търново – поземлен имот с
идентификатор 87453.150.7, в местността „Циганка“, с площ от 10 501 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория при неполивни условия: 4, с номер по предходен план 150007); 3.
нива от 6,799 дка, пета категория в местността „Лозята“, представляваща имот №
550010 по плана за земеразделяне на селото (а съгласно скица №
15-535264-17.06.2019 г. на СГКК – Велико Търново – поземлен имот с
идентификатор 87453.550.10, в местността „Лозята“, с площ от 6 799 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория при неполивни условия: 5, с номер по предходен план 550010) и
4. нива от 1,600 дка, четвърта категория в местността „Под ямата“,
представляваща имот № 290035 по плана за земеразделяне на селото (а съгласно
скица № 15-535265-17.06.2019 г. на СГКК – Велико Търново – поземлен имот с
идентификатор 87453.290.35, в местността „Под ямата“, с площ от 1 600 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория при неполивни условия: 4, с номер по предходен план 290035).
Четирите имота били възстановени на наследниците в съсобственост с П.М.Г..
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 32/03.06.2019 г. на Община Горна
Оряховица, Кметство с.Я., Д.А.Г.починал като вдовец на 27.08.1987 г. и оставил
за свои наследници брат си И.А.Г.и низходящите на починалите преди него негови
братя и сестри Т.А.У., Г.А.Г., г.а.д.и Н.А.Г.. Съгласно чл.8, ал.1 ЗН и чл.10,
ал.2 и ал.3 ЗН преживелият брат и всяко коляно низходящи на починалите братя и
сестри, получават по равно, или 1/5 от наследството.
С
Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 650, том IV, рег. №
2714/14.06.2016 г., дело № 520/2016 г. на Нотариус № 284 – НК, с район на
действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписвания при
Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 2791/14.06.2016 г., акт № 153, том IX,
дело № 1289/2016 г., съсобственика П.М.Г. и съпругата му прехвърлили
собствеността на 2/5 идеални части от имотите на ищцата, с което ищцата станала
собственик на тези идеални части.
С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 267, том II, рег. №
1233/22.03.2017 г., дело № 228/2017 г. на Нотариус № 284 – НК, с район на
действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписвания при
Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 1739/22.03.2017 г., акт № 185, том V, дело
№ 457/2017 г., П.Й.Р.– наследник на Д.А.Г.от коляното на г.а.д.продала на
ищцата своята 1/10 идеална част от имотите. Продавачът е бил собственик на
посочените идеални части, тъй като починалата преди наследодателя негова сестра
г.а.д.била заместена в наследяването съгласно чл.9, ал.3 ЗН от двете си деца – М. И. П. и Н.И.А., наследили по равно съгласно чл.5,
ал.1 ЗН, или по 1/10 идеална част от наследството на Д.А.Г.. Праводателката на
ищцата е единствен низходящ на починалата Н.И.А., поради което е наследила
получената от майка си 1/10 идеална част от наследството на Д.А.Г., в т.ч. и от
четирите имота.
С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том II, рег. № 3549/16.07.2019
г., дело № 190/2019 г. на Нотариус № 718 – НК, с район на действие Районен съд
– Горна Оряховица, вписан в Служба по вписвания при Районен съд – Горна
Оряховица с вх.№ 3204/16.07.2019 г., акт № 155, том XI, дело № 1449/2019 г.,
съобразим от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК, М.Т.Ц. е продала на ищцата своята
1/10 идеална част от имотите. Тя е била собственик на продадените идеални
части, като наследник от Д.А.Г.от коляното на Т.А.У.. Последната оставила за
наследници по закон двете си деца – М.П. Проданова и Тодор Петров Узунов,
наследили по равно дела на коляното или по 1/10 идеална част от наследството на
Д.А.Г.(чл.5, ал.1 ЗН). Т.П.У.оставил за свои наследници преживялата съпруга Т.
П. У. и дъщеря си – продавачът М.Т.Ц.. След смъртта на майка си през
С
оглед посоченото, ищцата е собственик на общо 6/10 идеални части от четирите
имота, като придобити по силата на договор за замяна (2/5 или 4/10) и два
договора за покупко-продажба (общо 2/10).
Ответникът
от своя страна придобил по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 2274, том ХII, рег. № 19580/02.10.2007 г., дело № 2165/2007 г. на Нотариус №
296 – НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по
вписвания при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 5409/02.10.2007 г., акт № 70,
том XIХ, дело № 4271/2007 г. 1/5 (или 2/10) идеална част от имотите от О. И. П.
– единствен низходящ на преживелия брат на Д.А.Г.– И. А. Г.. След това, по
силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1890, том Х, рег. №
20973/10.09.2008 г., дело № 1717/2008 г. на Нотариус № 296 – НК, с район на
действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписвания при
Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 4302/10.09.2008 г., акт № 187, том XIV,
дело № 3305/2008 г., ответникът придобил и 1/10 идеална част от имотите от М.
И. П. – дъщеря на починалата преди наследодателя Д.А.Г.негова сестра Г. А. Д.,
заместила я в наследяването му заедно с Н.И.А., съобразно изложеното по-горе за
същото коляно.
Така
ответникът станал собственик на общо 3/10 идеални части от имотите, придобити
по два договора за дарение.
С
оглед изложеното, страните са съсобственици на четирите имота, като ищцата е
собственик на 6/10 идеални части от тях, поради което първата от предпоставките
за уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС се явява осъществена.
По
отношение на втората от посочените предпоставки, следва на първо място да се
има предвид, че страните са съсобственици на имотите. Съгласно чл.31, ал.1 ЗС
всеки от тях може да си служи с имотите съобразно тяхното предназначение и по
начин да не пречи на другия да си служи с тях според правата му. Въпросът дали
съсобствена вещ може да бъде ревандикирана от съсобственик, който я ползва изцяло
е предмет на образуваното тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият съдебен състав счита, че отговорът на този въпрос се съдържа в
чл.32, ал.2 ЗС, постановяващ, че в хипотеза на ползване на съсобствен имот само
от един от съсобствениците, на останалите им се следва обезщетение за ползата,
от която са лишени. Така съсобственик, който не ползва общата вещ или я ползва
в по-малък обем от правата му, има вземане от ползващия в повече съсобственик,
но не може да търси ревандикация от него, защото той, бидейки титуляр на право
на собственост върху тази вещ, има правно основание да я ползва. При сравнение
между търсената защита по реда на чл.108 ЗС – предаване на владението върху
идеалните части на ищеца-съсобственик и защитата по реда на чл.32, ал.2 ЗС,
осигуряваща реално ползване на вещта от всеки съсобственик съобразно правата
му, се стига до извод, че последната се явява по-ефективна за неползващия
съсобственик, защото му осигурява както владението, така и реалното ползване на
съсобствената вещ. При това положение отричането на правото на ищцата да
реванидикира идеалните си части от ответника, не я лишава от защита срещу
ползването на имотите лично от него.
Изложените
до тук принципни съображения съставляват самостоятелно основание за отхвърляне
на иска в частта по предаване на владението, но дори и да се приеме, че не е
така, не се установи ответникът да упражнява фактическа власт върху нивите. В
случая ищцата ангажира справки от Общинска служба – Земеделие при Община Горна
Оряховица, от които е видно, че за стопанската 2018/2019 г. четирите имота са
заявени за ползване от „*****“ ЕООД (чийто едноличен собственик на капитала е
ответника), а за стопанската 2019/2020 г. – не са заявявани за ползване нито от
едноличния търговец, нито от кое да е друго лице. Представените доказателства,
в т.ч. и договора за наем от 29.07.2015 г., сключен между ответника и „*****“
ЕООД за срок от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., съставляват единствено индиции
за ползването на имотите. Договорът за наем дава право на наемателя да ползва
вещта, но не установява, че това право е упражнено. Регистърът на собствениците
и ползвателите на земеделски земи пък вторично отразява правото на ползване,
получено въз основа на договор за наем или аренда на земеделска земя. Така
ангажираните доказателства не установяват пряко факта на еднолично упражняване
на фактическата власт върху общите имоти от ответника и без други подкрепящи ги
доказателства, не биха могли да изпълнят доказателствената задача на ищеца за
пълно установяване на този факт.
Предвид
изложеното, искът за прогласяване на нищожност на договора за наем се явява
основателен и следва да бъде уважен. По иска с правно основание чл.108 ЗС
следва да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на 6/10 идеални части от имотите, но искането за осъждане на
ответника да й предаде владението върху тези идеални части следва да се
отхвърли (приетото в т.2А на Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на
ВКС).
По присъждане на сторените разноски:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му
се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете, т.е. за иска за
прогласяване на нищожност на договора за наем. Той е направил такова искане и е представил доказателства да е сторил
разноски по този иск от общо 150 лв. (50 лв. за държавна такса и 100 лв. за адвокатско
възнаграждение). Липсва уговорка в договора за правна помощ каква част от
заплатеното адвокатско възнаграждение от общо 300 лв. съставлява възнаграждение
за този иск, поради което то следва да се присъди съразмерно според броя на
предявените искове. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
общо 150 лв.
Съгласно
чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, или за иска с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно сключения договор за правна защита и съдействие, страните са се
съгласили възнаграждението да не се заплаща, тъй като ответникът е материално
затруднено лице – хипотезата на чл.38 ал.1, т.2 ЗАдв. При предоставяне на
безплатна адвокатска помощ правоотношението между адвоката и клиента не включва
заплащане на възнаграждение и по тази причина размерът му не подлежи на
договаряне от тях, а на определяне от съда (арг. от чл.38 ал.2 ЗАдв). При
определяне на възнаграждението съдът е обвързан от минималните размери на
възнаграждението, определени с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения съгласно чл.38 ал.2, вр. чл.36, ал.2 ЗАдв. В
случая минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита срещу иска
по чл.108 ЗС, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, е 239,51 лв.
Доколкото в частта по този иск производството не се отличава с правна сложност,
а фактическата се отнася само до права, признати от ответника и при
съобразяване на обема на осъществената защита (в т.ч. липсата на подаден
отговор на исковата молба), съдът намира, че съответният на усилията на
защитата размер на възнаграждението е минималният. На основание чл.38 ал.2,
изр.посл. ЗАдв ищцата следва да бъде осъдена да заплати тази сума в полза на
адвоката.
С
писмената защита ответникът е направил искане за присъждане на разноски за
иска, по който производството бе прекратено. Съдът не е бил сезиран с такова
искане към момента на постановяване на прекратителното определение. Това
определение е актът по смисъла на чл.81 ГПК, с който разглеждането на делото е
приключило по отношение на тази част от производството. С него съдът дължи
произнасяне по исканията на страните за разноски, ако такива са направени. Като
е пропуснал този момент, ответникът не може да отстрани последиците от
бездействието си чрез искането, направено за пръв път в писмената защита, а за
съда липсва основание да разпределя отговорността за тези разноски с решението по
другите искове.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на договор за наем от
29.07.2015 г., сключен от Е.А.А., ЕГН **********,*** качеството си на ЕДНОЛИЧЕН
ТЪРГОВЕЦ „А. – Е.А.“, ЕИК *****,
нотариално заверен под общ рег.№ 3505/03.08.2015 г. на Нотариус № 281 – НК, с
район на действие Районен съд – Велико Търново, вписан в Служба по вписвания
при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 4666/04.08.2015 г., акт № 260/2015 г.,
том III, като противоречащ на закона.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.А.,
ЕГН **********,***, че М. П.В., ЕГН **********,*** е собственик на 6/10 (шест десети) идеални части от поземлени имоти, находящи се в землището на с.Я.,
община Горна Оряховица, както следва:
-
НИВА, с площ от
6,430 дка, втора категория, в местността „Деления върбак“, представляваща имот № 030002 по плана на селото, при граници: имот № 030016-нива
на А.Х.У., имот № 800003-полски път, имот № 030003-нива на наследници на Е.Д.П.;
имот № 030009-нива на наследници на Др Г С и имот № 030010-нива на К А А, който
представлява поземлен имот с
идентификатор 87453.30.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Я., в местността „Деления върбак“, с площ от 6 429 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория при неполивни условия: 2, с номер по предходен план 030002/, при
съседи: 87453.30.16, 87453.30.10, 87453.30.9, 87453.30.3 и 87453.30.20.
-
НИВА, с площ от
10,501 дка, четвърта категория в местността „Циганка“, представляваща имот № 150007 по плана на селото, при
граници: имот № 800008- полски път; имот № 150004-нива на наследници на Н Г Д и
др.; имот № 150005-нива на наследници на Х.А.Г.; имот № 150006-нива на
наследници на М.П. Проданова и имот № 150008-нива на наследници на И.Г.И.,
който представлява поземлен имот с
идентификатор 87453.150.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.Я., в местността „Циганка“, с площ от 10 501 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория при
неполивни условия: 4, с номер по предходен план 150007, при съседи: 87453.150.37,
87453.150.8, 87453.150.6, 87453.150.47 и 87453.150.4.
-
НИВА, с площ от 6,799
дка, пета категория в местността „Лозята“, представляваща имот № 550010 по плана
на селото, при граници: имот № 550009-нива на А.Х.У.; имот № 550003-нива на В.С.В.;
имот № 550004-нива на наследници на И. Г. Й.; имот № 550005-нива на П. Д. И.;
имот № 550011-нива на наследници на Х. Х. М. и имот № 090059-полски път, който
представлява поземлен имот с
идентификатор 87453.550.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.Я., в местността „Лозята“, с площ от 6 799 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория при
неполивни условия: 5, с номер по предходен план 550010, при съседи: 87453.550.11,
87453.550.4, 87453.550.3, 87453.90.59 и 87453.550.9.
-
НИВА, с площ от
1,600 дка, четвърта категория в местността „Под ямата“, представляваща имот № 290035 по плана на селото, при
граници: имот № 001113-нива на наследници на Х. И. А.; имот № 290003-нива на
наследници на М. И. Б.; имот № 290036-нива на х. И. К. и имот № 001126-нива на
С. Н. К., който представлява поземлен
имот с идентификатор 87453.290.35 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Я., в местността „Под ямата“, с площ от 1 600 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория при неполивни условия: 4, с номер по предходен план 290035, при
съседи: 87453.290.113, 87453.290.126, 87453.290.36 и 87453.290.3.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. П.В., ЕГН **********,*** срещу Е.А.А., ЕГН
**********,*** за предаване на владението на 6/10 (шест десети) идеални части
от същите поземлените имоти.
ОСЪЖДА Е.А.А., ЕГН **********,*** да
заплати на М. П.В., ЕГН **********,***
сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направените в
първоинстанционното производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. П.В., ЕГН **********,*** да заплати на адв.И.Б.Д. – ВТАК,
ЕГН **********, със служебен адрес гр.*********, сумата от 239,51 лв. (двеста тридесет и девет лева и петдесет и
една стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Е.А.А., ЕГН **********,*** първоинстанционното
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: