Р Е Ш Е Н И Е
№ 260040/20.8.2020г..
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1394 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.А.А.
срещу Наказателно постановление № 20-0819-000271 от 12.02.2020 г., издадено от
началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
- на
основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП;
- на
основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят М.А.А. намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснато
нарушение на материалния закон. Отправя искане за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят излага съображения за
допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Варна, редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.02.2020 г. около 22,00 часа жалбоподателят М.А.А. заедно със св. Д.М.Д.(полицейски служители в 04 РУ –
Варна) изпълнявали служебните си задължения на една от главните улици в с.
Аврен. По същото време забелязали л.а. „Фолксваген Голф“, на който не се
виждали регистрационните табели.
Полицейските служители
тръгнали след автомобила, като включили светлинен и звуков сигнал на служебния
автомобил, управляван от жалбоподателя.
Преследваният автомобил увеличил рязко скоростта и се отклонил от главната
улица вляво. Преди земеделската
кооперация в с. Аврен автомобилът завил вдясно, след което прекосил отново
главната улица, която излиза в посока с. Венелин и се насочил към земеделските
имоти на запад от населеното място. Двата автомобила се движели по черен път с
неравности.
По време на преследването двата автомобила периодично се доближавали и
отдалечавали, като л.а. „Фолксваген Голф“ правел различни маневри, с които
жалбоподателят се опитвал да се съобразява.
При една от маневрите в краката на жалбоподателя паднала служебна техника,
която полицейските служители държали на таблото на автомобила. Жалбоподателят
се навел, за да я вземе, но продължил да управлява моторното превозно средство.
В този момент се чул удар, което накарало жалбоподателя да спре автомобила и
полицейските служители установили теч от автомобила.
Докладвали за настъпилото произшествие, като на място пристигнали служители
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, измежду които и св. А.К.С..
При извършената проверка жалбоподателят не представил контролния си талон,
поради това че не го открил.
Св. С. приел, че са налице нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП, за което съставил АУАН, който бил подписан от жалбоподателя без
възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
срок писмено възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на
12.02.2020 г. Д.Г.Г.-
началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа
на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства - показанията на св. А.К.С. и св. Д.М.Д.и писмени доказателства и доказателствено средство – заповед на министъра на
вътрешните работи; справка за нарушител/водач и протокол за ПТП.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. А.К.С. и
св. Д.М.Д.като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат
противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват
на събраните по делото писмени доказателства.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото са налице доказателства, които
опровергават констатациите на актосъставителя, че
автомобилът се е отклонил вляво и е попаднал на земен път, съдът изключва от доказателствената съвкупност актът за установяване на
административно нарушение. И двамата разпитани по делото свидетели заявяват, че
автомобилът се е движел изначално по земен път. Св. С. заявява, че автомобилът
се е отклонил вляво и се е ударил във възвишение, за което св. Д. не заявява
нищо, но не отрича пътят да е бил с множество неравности и същият да се е
отклонявал встрани.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.
1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
По отношение на
нарушението на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП (пункт 1.):
Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
От събраните
по делото доказателства се установява, че жалбоподателят се е отклонил вляво и
се е ударил в неравност на пътя.
Въпреки това
съдът намира, че е налице изключващо отговорността обстоятелство по смисъла на
чл. 8 от ЗАНН – крайна необходимост. Дефиницията за крайна необходимост се
съдържа в чл. 12, ал. 1 НК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН, съгласно която
разпоредба не е общественоопасно деянието, което е
извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
В конкретния
случай е водачът на преследвания автомобил е препятствал извършването на
проверка и установяването на евентуално осъществено правонарушение. По този
начин е създал непосредствена опасност от увреждане на обществените интереси,
свързани със сигурността на населението и опазване на съществуващия правов ред.
Защитното
деяние на жалбоподателя е било насочено към защитаване на обществения интерес,
свързан със сигурността на гражданите и предотвратяване и преустановяване на
правонарушенията, и е било от естество да противодейства на опасността.
Налице е и
последното условие за приложимостта на института на крайната необходимост, а
именно да не съществува друг правомерен начин за избягване на опасността. В
конкретния случай жалбоподателят е бил длъжен да продължи управлението на
служебния автомобил, въпреки падането на техника в краката му, за да е в
близост до преследвания автомобил. В противен случай – при спиране,
преследваният автомобил би се отдалечил, както се е и случило, след като са
светнали сигнални лампи за повреда в служебния автомобил.
Предвид
разпоредбата на чл. 8 ЗАНН съдът намира, че не е налице административно
нарушение поради наличието на крайна необходимост за жалбоподателя да продължи
управлението на служебния автомобил, въпреки отклоняването на вниманието и
загубата на контрол върху него, поради което наказателното постановление по
пункт 1. е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон.
По отношение на
нарушението на разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗДвП (пункт 2.):
Разпоредбата
на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава водачите на МПС да носят в себе си
контролния талон към свидетелството за управление на МПС.
От събраните
по делото доказателства и по-конкретно от показанията на св. С. и св. Д. се
установява, че жалбоподателят е носил в себе си контролния си талон, но към
момента на проверката не го е открил. От показанията на св. С. се установява,
че непосредствено след извършването на проверката е получил обаждане, че
жалбоподателят е намерил контролния талон. Св. Д. също заявява, че лично е
видял контролния талон на жалбоподателя, но е бил намерен след издаването на
акта за установяване на административно нарушение.
Поради това,
че жалбоподателят е носил в себе си контролен талон, липсва състав на
административно нарушение по чл. 100, ал. 1 ЗДвП, поради което и наказателно
постановление по пункт 2. е издадено в противоречие с материалния закон.
В допълнение
следва да бъде посочено, че нарушенията не са извършени на посоченото от
наказващия орган място – с. Аврен, ул. „Йордан Ноев“,
доколкото и двамата разпитани по делото свидетели заявяват, че автомобилът е
бил управляван по земен път. Следователно на посоченото в АУАН и НП място не е
извършено нарушение от жалбоподателя.
Предвид изводите за незаконосъобразност
на наказателното постановление и по двата пункта, съдът намира, че същото
следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 20-0819-000271 от 12.02.2020 г., издадено от началник група към
ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на М.А.А.
са наложени следните административни наказания:
- на
основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП;
- на
основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: