РЕШЕНИЕ
№ 864/12.5.2023г.
гр. Пловдив, 12.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 743 по описа на съда
за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от К.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Р.И.,
срещу Решение № 207/06.02.2023 г., постановено по адм. нак. дело № 3880 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Пловдив, iii -
ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-002321/15.04.2022
г. на началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба
в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че административното нарушение е установено безспорно от
обективна и субективна страна Твърди се, че районният съд не е обсъдил възраженията
на оспорващия, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Сочи се, че
вмененото на жалбоподателя противоправно поведение не е подкрепено с безспорни
доказателства. Твърди се, че съдът безкритично се е доверил на показанията на
контролните органи. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 20-1030-002321/15.04.2022 г. на началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив. Наказателното постановление било
издадено въз основа на АУАН № 567688 от 18.03.2022г., съставен от П.Л.К.– на
длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР – Пловдив Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: На 18.03.2022 г. около 21:22 ч. на
кръстовището на ул. Вратцата и ул. „Глог“ в гр. Пловдив К.С.Б. управлявал
лек автомобил „БМВ 3 ер рейхе“ с рег. № *****(лична собственост) като използва
път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение, като извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до
загуба на сцепление на задните му гуми (дрифт), като блокира движението по ул.
„Глог“. Водачът не контролира непрекъснато МПС, което управлява, губи контрол
над него и се блъска в тротоар от дясната му страна, като допуска ПТП с
материални щети. Това е квалифицирано като нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
и нарушение по чл. 20, ал .1 ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя, който го
подписал без да изложи възражения. В последствие същият заявил, че е загубил
контрол над автомобила поради неопитност, тъй като до преди това не е
управлявал автомобил с ръчни скорости.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП наложил на нарушителя „глоба“ в
размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца, а на основание чл. 185 ЗДвП – глоба в размер на 20 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта. Разпитана са също контролните органи – Г.Л.С.и А.К.А.,
свидетели на извършване на нарушението, които еднозначно сочат, че ПТП е
настъпило в следствие на форсиране на двигателя на автомобила и загуба на
сцепление на гумите с пътната настилка.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Правилото на чл. 104б, т. 2 ЗДвП въвежда императивна забрана водачите на
моторни превозни средство да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От друга страна разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП
поставя изискване водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
Без съмнение цитираните норми целят да охранят особено важни обществени
интереси, каквито са живота и здравето на участници в движението, чрез
въвеждане на забрана за конкретни действия от страна на водачите на МПС, които
биха довели до влошаване на пътната обстановка и повишаване на риск от
пътнотранспортни инциденти.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства по
безспорен начин се установява, че оспорващият е нарушил поставената забрана и е
засегнал установения ред на държавно управления с изразено противоправно
поведение. Наведените възражения за допуснати в хода на производството
процесуални нарушения са неоснователни. Не се разкрива соченият от
оспорващия дефицит във фактическата
обстановка. Напълно ясно и непротиворечиво свидетелите на извършване на
нарушението потвърждават факта, че на процесните място, дата и час нарушителят
е управлявал личното си моторно превозно средство по начин, довел до
презавиване на пътен участък, който не се характеризира с каквито и да е
специфики, налагащи прекомерно форсиране на двигателя и загуба на сцепление.
Съвсем несъстоятелна се явява защитната теза на оспорващия, която цели
чрез твърдения за субективни обстоятелства да разколебае установената от
контролните органи фактическа обстановка. Техническите характеристики на автомобила
нямат пряко отношение към способността, респ. желанието на водача да води същия
по начин, извън предвидения от закона способ. В случая противоправното поведение
на водача се гради именно на обективирано чрез действия убеждение, че личните
му качества и способности му позволяват да контролира автомобила извън
предвидените норми. Такова именно поведение е императивно забранено от закона.
За пълнота следва да се отбележи, че
по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо не е
достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не
разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 207/06.02.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 3880 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, iii
- ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.