Решение по дело №166/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260089
Дата: 16 септември 2020 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20205300500166
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    260089

 

                                   Гр.Пловдив, 16.09.2020 г.

 

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 24.06.2020 г. в състав:

                                       Председател: АННА ИВАНОВА

                                               Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                             ИВАН АНАСТАСОВ

при участието на секретаря В.Василева, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА гр.д.№166 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Постъпила е въззивна жалба от Н.В.Б., ЕГН **********, В.К.Б., ЕГН ********** ***, Б.К.Б., ЕГН ********** *** и В.К.П., ЕГН ********** ***  чрез адв.И.С. против решение №426/18.10.2019 г. по гр.д.№2086/2016 г. на Пловдивския районен съд- 1 гр.с., с което е изнесен на публична продан следния недвижим имот, допуснат до съдебна делба: поземлен имот №99088.502.108 по кадастралната карта на гр. ****, площ: 735 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 26200, при съседи: № 99088.502.109, № 99088.502.111, № 99088.502.110, № 99088.502.97, № 99088.502.107, ведно с построените в него сгради с идентификатор №99088.502.108.1 по кадастралната карта на град ****, със застроена площ 38 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, №99088.502.108.2 по кадастралната карта на град ****, със застроена площ 73 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна и №99088.502.108.3 по кадастралната карта на град ****, със застроена площ 50 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и е постановено получената от проданта сума да се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността, а именно за М.В.Т. – 2/12 идеални части; за Н.В.Б. – 7/12 идеални части; за В.К.Б. – 1/12 идеална част; за Б.К.Б. – 1/12 идеална част и за В. К.П. – 1/12 идеална част.Обжалва се и в частта, с която са отхвърлени претенцията по чл.346 от ГПК на Н.В.Б., ЕГН ********** *** против М.В.Т., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 2416,66 лева против В.К.Б., ЕГН ********** ***, Б.К.Б., ЕГН ********** *** и В.К.П., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от по 1208,33 лева за всеки от тях, представляващи припадащата им се част от направени в делбения имот подобрения на обща стойност от 14500 лева, изразяващи се в изграждане на масивна ограда от бетон и бетонови тухли, която огражда имота от три страни, на стойност 6000 лева, изграждане и полагане на ВиК инсталация на надземен етаж на стойност 1000 лева, полагане на теракота и фаянс на пода в кухня и баня на стойност 2000 лева, поставяне на дървена ламперия на таван на кухнята и коридора на надземен етаж на стойност 2000 лева, поставяне на ПВЦ дограма на входна врата към приземен етаж и на първи етаж и прозорци на стойност 1800 лева, поставяне на алуминиева дограма на врати за достъп до таван и баня на стойност 700 лева, изграждане на алеи в двора на къщата от бордюри и камъни на стойност 1000 лева.Излагат се съображения за неправилност и назаконосъобразност на решенето в тези части и моли да се отмени и постанови ново, с което да се уважи  претенцията по сметките и претенцията на Н.Б. за възлагане на имота в нейн дял. Във ВЖ са изложени оплаквания, че пороците на решението по отношение на способа за извършване на делбата се изразяват в това, че Б. отговаря на изискванията за възлагане, тъй като към датат на откриването на наследството е живяла в имота и няма друго жилище; счита, че неправилно съдът ене уважил претенцията по сметките, тъй като в.л. по приетата СТЕ е посочило стойността на увеличението.

         Ответникът по жалбата - М.В.Т., ЕГН ********** *** чрез пълн.си адв.Д. – счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди решението на РС. Претендира за разноски. Конкретно счита, че възлагане не е приложимо тъй като собствеността е възнакала по наследсто и сделка, т.е.смесена съсобственост; че не е доказано  обстоятелството, че Н. Б. не притежава друго жилище и е живяла в имота по време на откриаване на наследството, тъй като неоспорването на тези факти не е равнозначно на признаването им и те следва да бъдат доказани.

         По отношение на направените оплаквания и доводи на страните, ПОС намира следното: 

По отношение на способа за извършване на делбата:

Предявен е иск с пр.осн.чл.34 ЗС – делба фаза по извършването.

         Предмет на въззивната жалба е способът, по който РС е извършил делбата на имота, допуснат до делба с влязло в сила решение №156/23.04.2018 г. на АРС, 1 гр.с. по същото дело, а именно: изнасянето на делбения имот на публична продан. Съдът намира, че в имота има два самостоятелни обекта – жилищната сграда и гаража, а съделителите са пет, т.е. следва да се образуват 5 дяла.

Съгласно чл.349,ал.2 ГПК – ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в нягов дял, като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари.От това следва, че за да се уважи претенцията за вълагане трябва да налице следните предпоставки: имотът да е жилищен, да е реално неподеляем, съсобстнеоста да е възникнала от наследяване, претендиращият да е живял  в имота към момента на откриване на неследството и да няма друго жилище.

 Съгласно ТР №63/01.06.1965 г. на ОСГК на ВС – неподеляем имот е налице не само когато предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се де подели между съделителите, но и когато имотите са повече на брой, но техният брой е по-малък от броя на дяловете и всеки от тях поотделно е реално неподеляем. От горното следва, че процесният имот е неподеляем.

Съгласно чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. По делото не се събраха доказателства, че към момента на смъртта на наследодателя Н.Б. е живяла в имота, както и че няма друго жилище. Тези факти не са признати от противната страна и съдът при отделяне на спорното от безспорното не е съобщил на страните, че не подлежат на доказване.

Установи се от вл.с. решение по допускане на делбата, че квотата на Н.Б. се формира както следва – 1/6 ид.ч. по наследство от баща й В. Т. и 4/6 ид.ч.-закупени от майка и В. Т. с НА 134,т.8,д.1534/2006 г., т.е по наследяване и сделка. Право на възлагане по чл.349/2/ ГПК има само наследник, коъто е придобил ид.ч. от имота само по наследство, както и съсобствеността да е възникнала от наследяване, което следва от разясенията на  т.8 от ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС – при наличие на т.нар.смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349,ал.2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемият жилищен имот на публична продан по реда на чл.348 ГПК.

Ето защо претенцията за възлагане е неоснователна и правилно РС е извършил делбата чрез изнасянето на делбения имот на публична продан.

По отношение на претенцията по сметки:

От разпитаните по делото свидетели С. Ц. и С. Т. се установява, че подобренията в процесният имот са направени без знанието и съгласието на М.Т.. Не се установи също, че Н.Б. е изършила подобрения като е променила намерието, с което държи частите на останалите съсобственици от държане във владение за себе си. В ТР №85/68 г.на ОСГК на ВС е прието, че когато съсобственикът извършва подобрения в общият имот без да промени намерението с което държи частите на останалите съсобственици и без да има тяхното съгласие за подобренията, отношенията по повод на тези подобрения следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл.61,ал.2 ЗЗД. В този случай те се оценяват по направените разходи за тях и се присъжда по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота./в т.см.р.№1072/14.11.2008 г. по гр.д.№4295/2007 г. на ВКС, 4 ГО и р.№461/12.05.1986г. по гр.д.№570 на ВС,2 ГО /.

По делото е прието заключение от 19.06.2019 г. /л.175 от д.АРС/ на изготвената съдебно-техническа експертиза,изпълнено от в.л.М. Р. – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което е видно, че вещото лице е направило оценка на направените разходи във връзка с  извършените строително –ремонти работи и подобрения в процесният имот.

Възивницата, върху която лежи доказателствената тежест не е ангажирала доказателства дали и с колко процесните подобрения са увеличили стойността на делбения имот, поради което претенцията е останала недоказана, поради което правилно е била оставена без уважение.

         По отношение на разноските: С оглед неуважаване на ВЖ разноски в полза на въззиваемата следва да се присъдят, съгласно представения списък – в размер на 500 лв.- платен адв.хонорар.

         Водим от горното съдът

 

                                                 Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №426/18.10.2019 г. по гр.д.№2086/2016 г. на Пловдивския районен съд- 1 гр.с.

ОСЪЖДА Н.В.Б., ЕГН **********, В.К.Б., ЕГН ********** ***, Б.К.Б., ЕГН ********** *** и В.К.П., ЕГН ********** *** да заплатят на М.В.Т., ЕГН ********** *** сумата от 500 лв. – направени разноски по делото пред ПОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: