Р
Е Ш Е Н И Е № 260089
Гр.Пловдив, 16.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на 24.06.2020 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря В.Василева, като
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА гр.д.№166 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е въззивна жалба от Н.В.Б., ЕГН **********, В.К.Б., ЕГН ********** ***, Б.К.Б., ЕГН **********
*** и В.К.П., ЕГН ********** *** чрез адв.И.С.
против решение №426/18.10.2019 г. по гр.д.№2086/2016 г. на Пловдивския районен
съд- 1 гр.с., с което е изнесен на
публична продан следния недвижим
имот, допуснат до съдебна делба: поземлен
имот №99088.502.108 по кадастралната карта на гр. ****, площ: 735 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), номер по предходен план: 26200, при съседи: №
99088.502.109, № 99088.502.111, № 99088.502.110, № 99088.502.97, №
99088.502.107, ведно с построените в него сгради с идентификатор
№99088.502.108.1 по кадастралната карта на град ****, със застроена площ 38
кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, №99088.502.108.2
по кадастралната карта на град ****, със застроена площ 73 кв.м., брой етажи:
2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна и №99088.502.108.3 по
кадастралната карта на град ****, със застроена площ 50 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда и е постановено получената от проданта
сума да се разпредели между съделителите, съобразно квотите им в
съсобствеността, а именно за М.В.Т. – 2/12 идеални части; за Н.В.Б. – 7/12
идеални части; за В.К.Б. – 1/12 идеална част; за Б.К.Б. – 1/12 идеална част и
за В. К.П. – 1/12 идеална част.Обжалва се и в частта, с която са отхвърлени
претенцията по чл.346 от ГПК на Н.В.Б., ЕГН ********** *** против М.В.Т., ЕГН **********
*** за заплащане на сумата от 2416,66 лева против В.К.Б.,
ЕГН ********** ***, Б.К.Б., ЕГН ********** *** и В.К.П., ЕГН ********** *** за
заплащане на сумата от по 1208,33 лева за всеки от тях, представляващи
припадащата им се част от направени в делбения имот подобрения на обща стойност
от 14500 лева, изразяващи се в изграждане на масивна ограда от бетон и бетонови
тухли, която огражда имота от три страни, на стойност 6000 лева, изграждане и
полагане на ВиК инсталация на надземен етаж на стойност 1000 лева, полагане на
теракота и фаянс на пода в кухня и баня на стойност 2000 лева, поставяне на
дървена ламперия на таван на кухнята и коридора на надземен етаж на стойност
2000 лева, поставяне на ПВЦ дограма на входна врата към приземен етаж и на
първи етаж и прозорци на стойност 1800 лева, поставяне на алуминиева дограма на
врати за достъп до таван и баня на стойност 700 лева, изграждане на алеи в
двора на къщата от бордюри и камъни на стойност 1000 лева.Излагат се
съображения за неправилност и назаконосъобразност на решенето в тези части и
моли да се отмени и постанови ново, с което да се уважи претенцията по сметките и претенцията на Н.Б.
за възлагане на имота в нейн дял. Във ВЖ са изложени оплаквания, че пороците на
решението по отношение на способа за извършване на делбата се изразяват в това,
че Б. отговаря на изискванията за възлагане, тъй като към датат на откриването
на наследството е живяла в имота и няма друго жилище; счита, че неправилно
съдът ене уважил претенцията по сметките, тъй като в.л. по приетата СТЕ е
посочило стойността на увеличението.
Ответникът по жалбата - М.В.Т., ЕГН ********** *** чрез пълн.си адв.Д. – счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди решението на РС. Претендира за разноски. Конкретно счита, че възлагане не е приложимо тъй като собствеността е възнакала по наследсто и сделка, т.е.смесена съсобственост; че не е доказано обстоятелството, че Н. Б. не притежава друго жилище и е живяла в имота по време на откриаване на наследството, тъй като неоспорването на тези факти не е равнозначно на признаването им и те следва да бъдат доказани.
По отношение на направените оплаквания и доводи на страните, ПОС намира следното:
По отношение на способа за извършване на делбата:
Предявен е иск с пр.осн.чл.34 ЗС – делба фаза по извършването.
Предмет
на въззивната жалба е способът, по който РС е извършил делбата на имота,
допуснат до делба с влязло в сила решение №156/23.04.2018 г. на АРС, 1 гр.с. по
същото дело, а именно: изнасянето на делбения имот на публична продан. Съдът намира, че в имота има два самостоятелни
обекта – жилищната сграда и гаража, а съделителите са пет, т.е. следва да се
образуват 5 дяла.
Съгласно чл.349,ал.2 ГПК – ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който към момента на
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в нягов дял, като дяловете на останалите съделители
бъдат уравнени в имот или в пари.От това следва, че за да се уважи претенцията
за вълагане трябва да налице следните предпоставки: имотът да е жилищен, да е
реално неподеляем, съсобстнеоста да е възникнала от наследяване, претендиращият
да е живял в имота към момента на
откриване на неследството и да няма друго жилище.
Съгласно ТР №63/01.06.1965 г. на ОСГК на ВС –
неподеляем имот е налице не само когато предмет на делбата е единствен недвижим
имот, който не може реално да се де подели между съделителите, но и когато
имотите са повече на брой, но техният брой е по-малък от броя на дяловете и
всеки от тях поотделно е реално неподеляем. От горното следва, че процесният
имот е неподеляем.
Съгласно чл.154 ГПК всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. По делото не се
събраха доказателства, че към момента на смъртта на наследодателя Н.Б. е живяла
в имота, както и че няма друго жилище. Тези факти не са признати от противната
страна и съдът при отделяне на спорното от безспорното не е съобщил на
страните, че не подлежат на доказване.
Установи се от вл.с. решение по
допускане на делбата, че квотата на Н.Б. се формира както следва – 1/6 ид.ч. по
наследство от баща й В. Т. и 4/6 ид.ч.-закупени от майка и В. Т. с НА
134,т.8,д.1534/2006 г., т.е по наследяване и сделка. Право на възлагане по
чл.349/2/ ГПК има само наследник, коъто е придобил ид.ч. от имота само по
наследство, както и съсобствеността да е възникнала от наследяване, което
следва от разясенията на т.8 от ТР
№1/2004 г. на ОСГК на ВКС – при наличие на т.нар.смесена съсобственост
извършването на делбата по реда на чл.349,ал.2 ГПК е недопустимо и делбата
следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемият жилищен имот на
публична продан по реда на чл.348 ГПК.
Ето защо претенцията за възлагане
е неоснователна и правилно РС е извършил делбата чрез изнасянето на делбения
имот на публична продан.
По отношение на претенцията по
сметки:
От разпитаните по делото
свидетели С. Ц. и С. Т. се установява, че подобренията в процесният имот са
направени без знанието и съгласието на М.Т.. Не се установи също, че Н.Б. е
изършила подобрения като е променила намерието, с което държи частите на
останалите съсобственици от държане във владение за себе си. В ТР №85/68 г.на
ОСГК на ВС е прието, че когато съсобственикът извършва подобрения в общият имот
без да промени намерението с което държи частите на останалите съсобственици и
без да има тяхното съгласие за подобренията, отношенията по повод на тези
подобрения следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие – чл.61,ал.2 ЗЗД. В този случай те се оценяват по направените
разходи за тях и се присъжда по-малката сума между направените разходи и
увеличената стойност на имота./в т.см.р.№1072/14.11.2008 г. по гр.д.№4295/2007
г. на ВКС, 4 ГО и р.№461/12.05.1986г. по гр.д.№570 на ВС,2 ГО /.
По делото е прието заключение от
19.06.2019 г. /л.175 от д.АРС/ на изготвената съдебно-техническа експертиза,изпълнено
от в.л.М. Р. – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което
е видно, че вещото лице е направило оценка на направените разходи във връзка
с извършените строително –ремонти работи
и подобрения в процесният имот.
Възивницата, върху която лежи
доказателствената тежест не е ангажирала доказателства дали и с колко
процесните подобрения са увеличили стойността на делбения имот, поради което
претенцията е останала недоказана, поради което правилно е била оставена без
уважение.
По отношение на разноските: С оглед
неуважаване на ВЖ разноски в полза на въззиваемата следва да се присъдят,
съгласно представения списък – в размер на 500 лв.- платен адв.хонорар.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №426/18.10.2019 г. по гр.д.№2086/2016 г. на Пловдивския районен съд- 1 гр.с.
ОСЪЖДА Н.В.Б.,
ЕГН **********, В.К.Б., ЕГН ********** ***, Б.К.Б., ЕГН ********** *** и В.К.П.,
ЕГН ********** *** да заплатят на М.В.Т.,
ЕГН ********** *** сумата от 500 лв. –
направени разноски по делото пред ПОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: