№ 48036
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110146929 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Н. В., ЕГН ********** срещу
„МЕГАПОРТ М“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно и кумулативно
съединени искове (конститутивен и осъдителен) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване уволнението, извършено със Заповед № 004/31.07.2025 г.
на Управителя на „МЕГАПОРТ М“ ЕООД, за незаконно и отмяната му, както и за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1 110 лв., представляваща
обезщетение, за което ищцата е останала без работа поради уволнението й, за периода от
31.07.2025 г. до 31.08.2025 г., ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата
молба в съда (23.09.2025 г.) до окончателното плащане.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, а и към настоящия момент, не е депозирал
отговор на исковата молба.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.
1 и ал. 2 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
1
Предявени са в условията на обективно и кумулативно съединяване искови
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с които се
претендира от ответника признаване уволнението, извършено със Заповед № 004/31.07.2025
г. на Управителя на „МЕГАПОРТ М“ ЕООД, за незаконно и отмяната му, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1 110 лв., представляваща
обезщетение, за което ищцата е останала без работа поради уволнението й, за периода от
31.07.2025 г. до 31.08.2025 г., ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата
молба в съда (23.09.2025 г.) до окончателното плащане.
Ищцата извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че
между страните са съществували валидни трудови правоотношения, по силата на Трудов
договор № 119/14.05.2024 г., по който същата е заемала длъжността „експерт, търговия с КК“
и място на работа – гр. София. На 01.07.2025 г. ищцата подава заявление за прекратяване на
трудовия си договор, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 31.07.2025 г., като в
случай на отказ от страна на работодателя й, то молбата да се счита за отправено до него
предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 КТ. В тази връзка сочи, че съгласно т. 6 от Трудовия
договор, предизвестието е 60 дни. В предвидения от закона 7-дневен срок, работодателят не
се произнася по искането на ищцата за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие и така се активира разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ, твърди се в исковата молба.
Същевременно, след като подала въпросната молба, ищцата била подложена на системен
тормоз и нескрито заяждане от страна на управителя като работната атмосфера се
влошавала. Така, на 14.07.2025 г. на ищцата е връчена заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ – тази заповед била
немотивирана, и всъщност от нея не ставало видно какво дисциплинарно нарушение е
извършила ищцата. Ищцата не я оспорила. На 31.07.2025 г. на ищцата била връчена втора
заповед, а именно Заповед № 004/31.07.2025 г. на Управителя на „МЕГАПОРТ М“ ЕООД, с
която на основание чл. 187, ал. 1, т. 1, 3, 4, 8, 9 и 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, вр. чл.
188, т. 3 КТ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ, трудовото правоотношение е прекратено. Счита, че заповедта от 31.07.2025 г. е
незаконосъобразна, по следните причини. Първо – не са спазени преклузивните срокове за
налагане на дисциплинарно наказание, предвидени в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ.
Акцентира, че ответният работодател не е посочил конкретни дати, на които са извършени
твърдяните нарушения, поради което не можело валидно да се определи дали са спазени
сроковете по чл. 194 КТ. Ставало дума за системни нарушения, а такива конкретно изобщо
не били посочени. Счита, че оспорената заповед е връчена на ищцата повече от два месеца,
след като е изтекъл 2-месечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ. На второ място – заповедта била
немотивирана, същата съдържала хаотични твърдения, без да се сочи какви точно са те.
Отделно, навежда, че препращането към предходната заповед е неоправдано, доколкото не
можело да стане ясно дали става на въпрос за едни и същи нарушения. Твърдяло се
погрешно фактуриране, но без да се обясни какво, къде, и как се фактурира. Навежда
оплаква, че за ищцата е трудно да организира адекватна защита предвид разпиляно
2
поднесената информация в атакуваната заповед. Не на последно място, релевира, че не е
направен анализ на всички нарушения, както се изисква в чл. 189, ал. 1 КТ. Накрая, сочи, че
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ й се дължи обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението в размер на исковата сума и за периода от
31.07.2025 г. до 31.08.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата
молба в съда (23.09.2025 г.) до окончателното плащане. Моли съда да уважи исковете и да й
присъди разноски.
Ответникът „МЕГАПОРТ М“ ЕООД е получил редовно препис от исковата молба,
ведно с приложенията й, но в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
обективно и кумулативно съединени искове (конститутивен и осъдителен) с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма
такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма
такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже, че уволнението
е извършено с мотивирана писмена заповед, в която е посочено основанието, поради което е
налице обективната невъзможност за изпълнение на задълженията, или наличие на друго
писмено изявление /в което горните обстоятелства са посочени/, към което заповедта
препраща, което е връчено на ищеца преди или едновременно със заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение; че са се осъществили фактите, посочени в заповедта за
уволнение като фактически и правни основания /мотив/ за прекратяване на трудовия
договор.
По иска по чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа
за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението.
6. По доказателствата:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, на основание
чл. 140, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 15.12.2025 г. в 8:50 ч., за която
дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от
исковата молба и отговора.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
3
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена
услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни
по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим
арбитър.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4